№ 45577
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110120895 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 13.11.2023 г., подадена от адв. Д. М. М., в качеството му на
процесуален представител на ищеца К. Й. П., за изменение на решението от 26.10.2023 г. по
гр. д. № 20895/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение от 26.10.2023 г. съдът е приел, че при съобразяване на
обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, както и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „B.Б.Е, чрез юрк. К., е депозирал отговор на
молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил доводи за
неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира
възприетото в цитираното решение от 26.10.2023 г., че на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС
(в този смисъл е и Определение № 8441 от 11.7.2023 г. по в.ч.гр.д. № 7344 от 2023 г. по
описа на СГС, ЧЖ, 1-К състав).
1
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че процесуалният представител на
ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв., от които 480 лв.
по иск с цена от 70,83 лв. и 480 лв. по иск с цена от 347,49 лв. В този смисъл следва да се
подчертае, че в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на
ВКС, III г.о., е прието, че претенция за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с
цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която
злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес. Прието е още, че съдът не е длъжен да
съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се
дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции. Правната
сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната
правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в
юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това
само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде
обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби,
необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на
преюдициално запитване. В процесния случай по изложените критерии, настоящото
производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
На следващо място, в Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019
г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума. Настоящият състав на СРС напълно споделя тази практика. Правилото,
залегнало в чл. 78 от ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително
направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива. Списъкът по чл. 80 ГПК включва
разноските, претендирани от страната по делото, т.е. тези, които тя е направила в хода на
производството. При осъществена безплатна адвокатска защита страната не е направила
разноски за адвокатско възнаграждение, а такива следва да се присъдят в полза на
осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда
2
по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Следователно при оказано безплатно
процесуално представителство по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан
от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК - липсва
уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че в конкретния
случай с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ се дължало адвокатско възнаграждение
по всеки от предявените искове. Правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ трябва да се тълкува
систематически и телеологично с разпоредбата на чл. 7 от НМРАВ, където при определяне
на адвокатското възнаграждение, като критерии е заложен материалният интерес. В случая
извършената от съда проверка касае едно правоотношение, като разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от НЗМРАВ би била приложима, ако претенциите произтичаха от различни договори,
какъвто настоящият случай не е.
Допълнителен аргумент, че в полза на процесуалния представител на ищеца не
следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания
размер е обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се
установява, че ищецът К. Й. П. е предявил над 30 (тридесет) на брой идентични претенции –
напр. по гр.д. № 20911/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, по гр.д. № 20915/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 25 състав, по гр.д. № 21786/2023 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, по
гр.д. № 20921/2023 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав, по гр.д. № 20904/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 45 състав, по гр.д. № 20899/2023 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав,и др. Предвид
цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата
сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от
26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават
установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на
гражданския процес. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. №
4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав.
Ето защо молбата от 13.11.2023 г. за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. Д. М. М., в качеството
му на процесуален представител на ищеца К. Й. П., за изменение на решението от
26.10.2023 г. по гр. д. № 20895/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4