Решение по дело №145/2022 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 4
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225240200145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Пещера, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225240200145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. К. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пазарджик, ул. „Георги Кендеров“ № 3 против Наказателно постановление
№ 22-0315-000466/15.08.2022 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, с което на жалбоподателя Е. К. М., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500
лв. (петстотин лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни
точки.
В жалбата се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. М., чрез процесуалния си
представител адв. Л. М., поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното НП. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна – Началникът на РУ-Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата,
в което намира обжалваното НП за правилно, обосновано и законосъобразно
и моли за потвърждаването му. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2022 г., около 23:05 часа, в Община Батак, к.к. „Цигов чарк“,
на общински път IV-37608 (0 км.+100м.) жалбоподателят Е. М. управлявал
товарен автомобил „Фолксваген LT 35 TDI“, с рег. № WJ03EWP – английски
образец. Същият бил спрян за рутинна проверка от дежурен автопатрул в
състав – свидетелите Н. А. – старши полицай при ПУ - Батак към РУ –
Пещера и И. Х. – младши полицейски инспектор при ПУ - Батак към РУ –
Пещера. Проверяваното лице било във видимо пияно състояние, лъхало на
алкохол и говорило заваляно. Полицейските служители поискали съдействие
от ОДЧ при РУ – Пещера и РУ - Пазарджик, за да бъде извършена проверка
на водача Е. М. за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните
аналози. На място пристигнал колегата им П. М. – младши автоконтрольор
при РУ – Пещера, който на същата дата – 14.07.2022 г., в 23:51 часа,
извършил качествена проба на жалбоподателя Е. М. за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARPM-0824, което
отчело положителен резултат – 0,69 на хиляда концентрация на алкохол в
издишвания от водача Е. М. въздух. Посоченото техническо средство било
изправно, като на 28.02.2022 г. успешно преминало проверка в „Лаборатория
за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“.
Извършената последваща проверка била със срок на валидност от 6 месеца.
Известно време след извършване на проверката за употреба на алкохол на
място пристигнали полицейски служители от РУ – Пазарджик. Така, на
15.07.2022 г. в 01,20 часа, при опит на полицейските служители да изпробват
жалбоподателя за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Drager Drag Test 5000-ARPK-0010, жалбоподателят не
изпълнил техническите предписания на уреда. Въпреки поканата на
2
контролните органи жалбоподателят Е. М. отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство Drager Drag Test 5000-ARPK-0010 за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози.
Жалбоподателят пожелал да даде кръвна проба.
На водача Е. М. бил издаден талон за медицинско изследване № 125759
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, в който било
посочено, че изследването трябва да бъде извършено във ФСМП – гр. Батак,
където лицето следва да се яви до 45 мин от връчване на талона. Талонът бил
връчен лично на жалбоподателя в 01,50 часа на 15.07.2022 г.
След отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с
техническо средство Drager Drag Test 5000-ARPK-0010 за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози бил издаден и талон за
медицинско изследване № 125760, в който било посочено, че изследването
трябва да бъде извършено във ФСМП – гр. Батак, където лицето следва да се
яви до 120 мин от връчване на талона. Талонът бил връчен лично на
жалбоподателя в 01,50 часа на 15.07.2022 г.
Жалбоподателят не посетил ФСМП – гр. Батак за даване на кръв за
извършване на изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества и
техни аналози.
За установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно 0,69 на хиляда, свид. П. М., в присъствието на жалбоподателя и на
свидетелите Н. А. и И. Х. – очевидци на извършване на нарушението,
съставил срещу Е. К. М. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 041124/14.07.2022 г. Жалбоподателят подписал посочения АУАН
с изявлението, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44
от ЗАНН. На същата дата – 14.07.2022 г. на жалбоподателя бил връчен препис
от АУАН № 041124/14.07.2022 г.
За второто констатирано при проверката нарушение, изразяващо се в
отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества, свид. П. М., в присъствието на жалбоподателя и на
свидетелите Н. А. и И. Х., съставил срещу Е. К. М. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 041125/15.07.2022 г.
Въз основа на АУАН № 041124/14.07.2022 г. било издадено
3
обжалваното НП, с което на жалбоподателя Е. К. М., на основание чл. 174, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №
Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 10.10.2022
г.
Въз основа на АУАН № 041125/15.07.2022 г. било издадено
Наказателно постановление № 22-0315-000465/08.08.2022 г. на Началника на
РУ – Пещера към ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя Е. К. М.,
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
и на основание Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо
12 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя – същият не спори, че на процесните дата и място е бил спрян
за проверка, че в резултат на извършена му проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARPM-0824, е установено наличието на
алкохол 0,69 на хиляда в издишвания от него въздух, както и че по-късно в
хода на проверката е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употребата на наркотични вещества. Твърди, обаче, че
обжалваното НП е издадено при наличието на съществени процесуални
нарушения.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства - АУАН № 041124/14.07.2022 г., АУАН №
041125/15.07.2022 г., Наказателно постановление № 22-0315-
000465/08.08.2022 г. на Началника на РУ – Пещера към ОДМВР – Пазарджик,
талон за медицинско изследване № 125759, талон за медицинско изследване
№ 125760, писмо с изх. № 05-130-1/20.12.2022 г. на ЦСМП-Пазарджик,
списък на успешно преминалите последваща проверка технически средства с
рег. № 3286р – 10705, екз. № 2 от 07.03.2022 г., разпечатка за 14.07.2022 г. за
извършени проби с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. №
4
ARPM - 0824, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, както и от гласните
доказателства - показанията на актосъставителя П. М. и на полицейските
служители Н. А. и И. Х. - очевидци на извършване на нарушението.
Разпитан като свидетел актосъставителят П. М. потвърждава
авторството на АУАН № 041124/14.07.2022 г. и направените в него
констатации, като дава подробни показания по случая. Изложеното от
актосъставителя се подкрепя от показанията на свидетелите Н. А. и И. Х.,
присъствали при извършване на нарушението. При проведения им разпит в
хода на съдебното следствие последните двама излагат данни,
кореспондиращи с фактите, установени в АУАН. Актосъставителят П. М. и
свидетелите Н. А. и И. Х. дават последователни, логични, еднопосочни,
непротиворечиви сведения относно констатациите на проверката. Не се
установява същите да са се намирали в някакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си. Поради това
съдът намира, че те не са заинтересовани и предубедени от изхода на делото и
кредитира показанията им, като достоверни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Камен Радков
Радев – Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
5
оправомощено за това лице – свид. П. М., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН № 041124/14.07.2022 г. и обжалваното НП са издадени при
спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове.
При съставяне на АУАН № 041124/14.07.2022 г., а впоследствие при
издаване на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е
индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение,
позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви
факти да се защитава.
Неоснователното е релевираното в жалбата възражение, че е нарушен
принципа „non bis in idem“, тъй като жалбоподателят бил наказан два пъти за
едно и също нещо. С обжалваното НП водачът Е. М. е санкциониран за това,
че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установено по надлежен ред - с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
фабр. № ARPM-0824, а с Наказателно постановление № 22-0315-
000465/08.08.2022 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР – Пазарджик
жалбоподателят е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Управлението на МПС след употреба на алкохол и отказът по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП на водача за извършване на проверка за наличието на наркотици в
кръвта са две самостоятелни нарушения, както са две самостоятелни
нарушения и отказите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач за извършване на
проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта (TP №
13/20.12.2021 г. по тълк.д № 1/2021 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия). В тези
случаи е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
6
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Е. К. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
От обективна страна по безспорен начин се установява, че на
процесната дата и място жалбоподателят Е. М. е управлявал товарен
автомобил „Фолксваген LT 35 TDI“, с рег. № WJ03EWP – английски образец,
поради което има качеството „водач на моторно превозно средство“ по
смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Следва да се
посочи, че съгласно Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ понятието „управление“ включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо
дали превозното средство се намира в покой или в движение. В конкретния
случай е налице управление на автомобила от страна на жалбоподателя,
доколкото последният е привел в движение МПС посредством неговите
механизми.
По несъмнен начин се установява от обективна страна и това, че
водачът Е. М. е спрян за проверка, при която с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабр. № ARPM-0824, е установена концентрация на алкохол
0,69 на хиляда в издишвания от него въздух, че същият е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози, че са му издадени талони за кръвна проба, както
и това, че той не се е явил за даване на кръвна проба в рамките на посоченото
време от връчването на талоните.
Предвид изложеното, съдът намира, че законосъобразно и в
съответствие с нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), концентрацията на
7
алкохол в кръвта на жалбоподателя Е. М. е била установена въз основа на
показанията на техническото средство, което е било изправно към датата на
проверката, видно от списък на успешно преминалите последваща проверка
технически средства с рег. № 3286р – 10705, екз. № 2 от 07.03.2022 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика под „надлежен ред" се
разбира редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан
в чл. 6, ал. 9 от визираната по-горе Наредба (в този смисъл Решение № 244 от
05.12.2019 г. по н.д № 949/2019 г. на ВКС, I н.о., Решение № 146 от
11.07.2019 г. по н.д. № 524/2019 г. на ВКС, I н.о.). В чл. 3 и чл. 3а от
Наредбата са очертани три алтернативни, но равнопоставени помежду си
метода за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта: чрез
техническо средство Дрегер; чрез доказателствен анализатор; чрез
медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна проба от
водача (в този смисъл Решение № 603 от 27.12.2012 г. по н. д. № 1931/2012 г.
на ВКС, I н.о.).
В процесния случай концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя е установена по първия от алтернативно предвидените
методи, а именно чрез техническо средство-дрегер, което е било изправно
към датата на проверката, поради което съдът приема, че надлежният ред е
спазен. Жалбоподателят не е явил във ФСМП – гр. Батак, за да даде кръв с
цел оборване показанията на техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
фабр. № ARPM-0824.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване
изложеното в АУАН № 041124/14.07.2022 г. и обжалваното НП, а съгласно
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда на
същия закон имат доказателствена сила до установяване на противното и в
тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички
доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят
на обективната действителност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушено
правото му да се яви за кръвно изследване, тъй като проверката била
извършена в 23,15 часа на 14.07.2022 г., а талонът му бил връчен на
15.07.2022 г. в 01,50 часа. Жалбоподателят Е. М. е следвало да се яви във
ФСМП – гр. Батак в определения срок до 45 мин от връчване на талона на
8
15.07.2022 г. в 01,50 часа, а не до 45 мин от извършване на проверката с
техническото средство, като това е изрично посочено в талона. В случая
талонът за медицинско изследване е издаден от правоимащ контролен орган,
екземпляр от него е връчен на водача Е. М., с отразен конкретен час на
връчване и посочено конкретно време от връчване на талона за медицинско
изследване, в което същият да се яви в болничното заведение за даване на
кръвна проба. Жалбоподателят обаче не е възползвал от предоставената му
възможност да се яви в посоченото му лечебно заведение и даде кръвна
проба. От приетото като писмено доказателство по делото писмо с изх. № 05-
130-1/20.12.2022 г. на ЦСМП-Пазарджик по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят не е посетил медицинския център - ФСМП – гр. Батак, за да
даде кръвна проба. В този ред на мисли неоснователно е и възражението в
жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
административнонаказнащият орган не е съобразил резултатите от
медицинското изследване на кръв по издадения талон за медицинско
изследване № 125759, доколкото жалбоподателят въобще не е дал кръвна
проба и по тази причина медицинско изследване не е проведено.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно жалбоподателят е
санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която правна
норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително. Посочените наказания са във фиксиран от
законодателя размер, поради което не е налице възможност да бъдат
изменени от съда.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че процесното административно нарушение не се отличава
9
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по извършването му, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общите случаи на
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оглед на това,
доколкото извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се съобрази и това, че с нормата на чл. 189з от
ЗДвП се въведе правилото, че за нарушенията по ЗДвП, каквото е процесното
нарушение, не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Следователно преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на
съдебен контрол и съдът няма основание да се произнася по този въпрос.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
въззиваемата страна не е поискала своевременно присъждане на разноски
в настоящото съдебно производство и не е била представлявана от
юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0315-
000466/15.08.2022 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с
10
което на Е. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Георги
Кендеров“ № 3, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз –
2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11