Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр.Свищов, 11.01.2017
г.
Свищовският районен съд,
в публично заседание на 16.12.2016г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА Й.
с участието на прокурора Ваня Александрова, при секретаря П.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 679 по
описа на съда за 2016г., за да се произнесе взема предвид :
Предявени са искове с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК и по чл. 143 ал. 2 от СК..
Ищцата М.Е.Г. ***,
твърди, че с ответника са родителите на
малолетното дете А. Д.И., родена на ***г. , което дете било родено
съжителството им на семейни начала. Заявява, че малко след раждането на детето,
отношенията им с ответника се влошили. Той напуснал обитаваното от тях жилище и
се установил на друг адрес, а по-късно бил приведен в затвора за различни
криминални прояви.Твърди, че от 2015 година до момента с ответника живеят
разделено, като детето е отглеждано и възпитавано единствено от нея. Заявява,
че от раздялата им до момента ответникът не е виждал детето си, вече повече от
две години не се е интересувал от него, не проявявал интерес към нуждите му,
израстването му, здравословното му състояние. Твърди се, че ответникът не посетил детето
нито веднъж, както и не предоставял средства за издръжката му. Налице пълна
дезинтересираност от страна на ответника по отношение на детето, пренебрегване
на родителския му дълг, което поведение датирала от 2015 година и
представлявало трайно състояние, характеризиращо се с неполагане на родителски
грижи и недаване на издръжка без основателна причина. Моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде лишен от родителски права по отношение на детето А. поради
трайно неполагане на грижи в отглеждането и възпитанието на детето и недаване на издръжка, като на ответникът
бъде определен режим на лични отношения с детето - всяка първа събота от месеца от 16.00 часа до
18.00 часа, в присъствието на социален работник от Отдел Закрила на детето при
ДСП Свищов, с оглед на криминалната проявеност на ответника. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечно
издръжка на детето А. в размер на 150,00 лева, считано от датата на завеждане
на делото до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на всяко едно плащане. . Претендира разноски. В хода на устните
състезания процесуалният й представител взема становище за основателност на
исковата претенция, поради установено трайно неполагане на грижи от ответника
за детето А. и недаването на средства за издръжката й. Счита за основателна и
доказана претенцията за издръжка, с оглед и на минималната работна заплата за
страната от 1 януари 2017 година.
Ответникът Д.Н.И.
*** в дадения от съда срок не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание оспорва твърденията в исковата молба.
Заявява, че желае да вижда детето. Оспорва, че не е предоставял средства за издръжка
на детето, а давал такава според възможностите си. В хода на устните състезания
взема становище, че причината да не вижда детето си е ищцата, която не му
давала възможност. Счита, че нейна е
вината за това, той да спре да се интересува от детето.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Свищов дава становище, че според събраните доказателства има основание
ответникът да бъде лишен от родителски права по отношение на детето А., тъй
като същия не полага грижи за детето и не заплаща издръжка за него, поради
което иска по чл. 132 ал. 1 т. 2 СК следвало
да бъде уважен, като се присъди издръжка
и се определи режим на лични отношения, съобразно доказателствата по делото.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Видно
от приложеното удостоверение за раждане по
акт за раждане № ******** година на Община Бяла, детето А. Д.И. е
родено на ***г. от майка М.Е. Й. и баща Д.Н.И..
Разпитани
по делото бяха свидетелите Г.Б., Г.Б., Х.Г., посочени от ищеца.
Видно
от показанията на св. Г.Б. – майка на ищцата, до края на 2012 година ищцата
живеела при нея и съпруга и в Италия, а след това живяла при дядо си. Според
показанията й, при връщанията и в България, ищцата се виждала за около две
седмици с ответника, след което отново се прибирала в Италия, но след това
връзката им се задълбочила. Посочва, че въпреки несъгласието им, те се отделили
да живеят заедно, а по –късно ищцата
забременяла и тогава двамата дошли да живеят при тях в с. Т., където междувременно се установили
да живеят след завръщането им от Италия. Тази свидетелка изнесе, че след
раждането на детето, ответникът се върнал да живее в гр. Свищов. Според нейните
показания, през месец август 2015 година отношенията им се влошили „тотално“.
Според показанията на тази свидетелка, около три-четири месеца след раждането
на детето, ответникът живял с тях, детето не го познавало, ответникът не
полагал грижи за него. Видно от показанията й, случвало се един –два пъти
ответникът да отиде в с. Т., като единият път това било преди Коледа, когато
дошъл с брат си и донесъл чанта с пуканки, но не предоставил пари за издръжка на
детето, зарадвал се на детето, колко било пораснало, но детето се дърпало,
защото не го познавало. Същата заяви, че когато ответникът работел, един – два
пъти давал пари за детето – 20, 30 , 40 лева, според възможностите си, като за
две години това се случвало един или два пъти. Същевременно изнесе, че за
година и повече, ответникът не е давал издръжка за детето си. Според
показанията й, никой не е препятствал бащата да се вижда с детето си, лично тя
му била казвала, че може да отиде и да се види с дъщеря си. Тази свидетелка
изнесе, че ответникът обещал да отиде пак по Коледа да види детето, но след
това при променил решението, че иска да иде да я вземе, но не се появил и не се
обадил повече и от тогава не го била виждала. Според заявеното от св. Г.Б.,
ответникът не е трудово ангажиран.
Св. Г.Б. –
баба на ищцата, заяви, че познава ответника. Видно от показанията, когато
ищцата се върнала от Италия, с ответника започнали отново да се виждат. След
раждането на детето им в гр. Бяла, се установили с детето в с. Т., но ответника
постоял около месец, след което се завърнал в гр. Свищов. Видно от показанията
й, ответникът рядко идвал да види детето – веднъж донесъл памперси, някакви
сладки неща, а детето тогава още сучело, декември 2015 година донесъл играчка ,
а веднъж дошъл придружаван от брат си. Според св. Г.Б., при последното му
посещение около Коледа 2015г., ответникът искал да поиграе с детето, но то
плачело и бягало от него. Оттогава ответникът не бил виждал дъщеря си. Тази свидетелка
заяви, че ответникът не дава пари за издръжка на детето, „защото няма от къде
да ги вземе“. И когато детето навършило една година, ответникът също не дошъл,
както и не дошъл при прохождането на ответника. Според тази свидетелка, след
като ищцата започнала работа в гр. Свищов и се установила в апартамент, взела
детето и го записала на ясла, но ответникът също не ходел да вижда детето си.
Тази свидетелка изнесе, че последствие ищцата заживяла с Х., който много се
грижел за нея, а детето „друг баща освен
Х. не знае, тя му казва тате“ .
Св.
Х.Г. – съпруг на ищцата заяви, че откакто е с ищцата, ответникът не е проявявал
никакъв интерес към детето. Поясни, че от около година били заедно с ищцата, а
от три месеца били съпрузи. Видно от показанията му, преди да заживеят заедно с
ищцата, за детето й се грижели ищцата, нейните родители, а сега те се грижели
за детето, като бащата не предоставял средства за издръжката му. Този свидетел изнесе, че откакто са женени с
ищцата, ответникът не е идвал да види детето, а никой не го е препятствал за
това. Св. Г. чувал от майка си, че като е разхождала детето, видяла ответника,
който си обърнал главата на другата страна.
Разпитан
по делото беше и св. А.К., посочен от ответника.
Св.
К. – брат на ответника заяви, че много пъти виждал детето на брат си – А. с
майка си. Той заяви, че два пъти с брат си ходили в с. Т., като брат му отивал
за половин час да види детето, единия път носел и сладкиши и „доста неща от
Била“, след което се прибирали в града. Видно от показанията му, в момента
детето с майка си и съпруга й, живеели в гр. Свищов. Чувал от брат си, че
отишъл да види детето, на М. не му позволила. Според показанията му, когато
ответникът имал работа, помагал на ищцата като и давал пари, но нямал постоянна
работа.
Според
социалния доклад на Отдел Закрила на
детето към Дирекция социално подпомагане гр.Свищов, от раждането на детето до
момента, грижите за детето са полагани основно от майката, с помощта и подкрепата
на бабата по майчина линия, а към момента и от съпруга на майката. Констатирано е, че детето е силно привързано
към своята майка и съпруга й, към когото се обръща с „тати“. Констатирано е, че
в момента детето се отглежда от семейство М. и Х.Г.и, с помощта от
прародителите по майчина линия и родителите на Х.Г.. По време на социалната
анкета майката е декларирала, че бащата не и сътрудничи по отношение на
отглеждането и възпитанието на детето, а бащата декларирал, че не поддържа
контакти с майката. Според социалния
доклад, майката на А. не ограничава контактите между баща-дете, но той не е
изявявал желание за такива, не е предоставял финансови средства за издръжката
на детето. Видно от доклада, майката на
детето А. работи, с редовен режим на работа, а към момента е болнични, тъй като
е бременна, получава месечни помощи за дете. Съпругът й работи в Община Свищов,
с редовен режим на работа. Според социалния доклад ответникът е трайно
безработен, без регистрация в Дирекция
„Бюро по труда“; декларирал, че работи инцидентно и не заплаща издръжка за
детето. Становището, изразено в доклада е, че между майката и съпругът и Х.Г. и
детето съществува силна привързано, която е от значение а правилното развитие
на детето, като семейство Г.и са осигурили по адекватен начин потребностите на
детето от подслон, храна, топлина, защита, медицински и образователни
потребности, както и всички необходими условия за правилното развитие и
израстване на А..
Приложен
по делото е и социален доклад от Център
за обществена подкрепа при Общинска служба „Социални дейности“ – Община Свищов,
видно от който при стартиране на услугата детето А. жвие с майката и
съжителстващия с нея Х.Г. при неговите родители в гр. Свищов, където се полагат
качествени грижи за детето. Посочено е, че в процеса на предоставяне на
услугата майката на детето и Х.Г. са сключили граждански брак и към момента А.
се отглежда в семейната им среда, подкрепяни от родителите на Х.Г. и
прародителя по майчина линия, заедно със съжителя си. Констатирано е, че
семейството живее в апартамент под наем на ул. *****, където са създадени
подходящи условия за отглеждане на детето. Констатирана е силната привързаност
между детето и майката и съпруга на майката, когото детето нарича „тати“.
Становището в доклада е, че детето расте и се отглежда в благоприятна и сигурна
среда, където са налице взаимоотношения на обич и закрила; осигурено е всичко
необходимо за неговото нормално развитие, майката и съпругът и даряват детето с
любов и всеотдайност, а то от своя страна демонстрира силната си привързаност
към тях.
С оглед на събраните доказателства по делото, съдът
счита, че са налице основанията на чл.
132 ал. 1 т. 2 от СК, тъй като
ответникът се е дезинтересирал от детето
А. трайно – повече от година не полага грижи за детето и не дава необходимата
за отглеждането му издръжка. С показанията на ищцовите свидетели – Г.Б. и Г.Б. се установи, че след раждането на детето,
страните по делото се установили в с. Т., но след около три месеца, ответникът
се върнал в гр. Свищов. Св. Г.Б. изнесе, че оттогава ответникът един-два пъти
идвал да види детето, като единия път донесъл „една чанта с пуканки“, а когато
имал възможност , един –два пъти давал по 20 – 40 лева, но от година и половина
не е давал издръжка на детето. Св. Г.Б. потвърди, след като ответникът се
върнал в гр. Свищов, а ищцата с детето останали в с. Т., ответникът много рядко
ги посещавал, като единия път донесъл памперси, играчки, някакви сладки неща, а
детето тогава още само сучело. При следващото му идване, искал да поиграе с
детето, но то плачело и бягало от него. Според св. Г.Б., ответникът не е давал
издръжка на детето, защото няма средства. Според тази свидетелка, детето друг
баща освен Х. не познавало, обръщало се към него с тате. Св. Г. изнесе, че
откакто живее с ищцата, ответникът не е идвал да види детето, не е давал
средства за издръжката на детето. Техните показания съответстват и на социалния
доклад от Д “СП” гр. Свищов. Видно от
социалния доклад, основни грижи за
детето А. се полагат от майката и съпругът й, като бащата не е препятстван да
посещава детето си, но той не е изявявал желание за контакти с детето, както и
не предоставял финансови средства за издръжката на детето. Според доклада от
месец декември 2015 г. ищцата живее на съпружески начала с Х.Г., с когото през
юли 2016 година сключва граждански брак. Видно от доклада, детето се обръща с
„тати“ към съпруга на майка си, налице е силна привързаност между тях, като
майката и съпругът и са създали подходящи условия за отглеждане на детето.
Последното съответства на изнесеното от св. Г.Б., че детето не познава друг
баща освен съпруга на майка си.
Установените по делото посещения двукратно от ответника при детето,
докато е било в с. Т., включително според заявеното от св. К., не
опровергава извода, че през последната година ответникът не е виждал детето си,
не е контактувал с него и не е предоставял средства за издръжката му.
От събраните доказателства по делото, съдът приема, че ответникът се е
дезинтересирал от процеса на отглеждане и възпитание на детето си, като грижите
по него са поети изцяло от майката, подпомагана в непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от своя съпруг, неговите родители, от
майка си. Установи се по безспорен начин, че бащата не полага
грижи за детето, не контактува с него
повече от година, не предоставя средства за ежемесечна издръжка на детето. Следователно
ответникът без основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка. Детето
А. към настоящия момент е на 2 години, и
в този период от нейното развитие силно се нуждае от грижите, както на своята
майка, така и на своя баща, а поради поведението на ответника, то не познава
своя баща, като няма никакъв контакт с него в продължение на повече от година. Не се доказа от страна на ответника основателна
причина да не заплаща месечна издръжка,
напротив констатирано е трайното му поведение да не заплаща издръжка на дъщеря си.
Установи се от показанията на св. К., че брат му няма постоянна работа, че е
бил за няколко месеца през лятото на 2016 година в затвора, което кореспондира
със социалния доклад, според който за периода от 02.08.2016г. до 15.10.2016г.
ответникът е бил в Затвора гр. Ловеч, където е изтърпявал ефективно наказание
лишаване от свобода. Задължението на
родителите да издържат
ненавършилите си пълнолетие деца е преди всичко морално и в нормалния
случай се изпълнява доброволно, с чувство за отговорност за развитието им и
оформянето им като личност. Ответникът
не се е ангажирала с грижите да
отглежда детето А. и да набавя парични
средства за задоволяване на потребностите
му, като по този начин изцяло е лишил
детето си от възможността да
получи внимание от баща си, загриженост,
въобще от общуването на детето с бащата.
Поради гореизложеното, съдът счита, че искът
за лишаване от родителски права по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК се явява основателен
и доказан и следва да се уважи, като ответникът
Д.И. бъде лишен от родителските права по отношение на детето А.
Д.И.. На основание чл. 134 т. 2 от СК, съдът следва да определи мерки, относно
личните отношения между детето А. и неговия баща. С оглед обстоятелството, че детето е на две
годинки и няколко месеца, че детето в продължение на повече от година не е
контактувало с него дори по телефона, съдът приема,
че режим на лични контакти на бащата с
детето всяка първа събота
от месеца от 16.00 до 18.00 часа, в присъствието на
майката или на упълномощено от нея лице, е в интерес на детето. Това е така, защото към момента не са изградени
лични отношения между бащата и детето, същите не контактуват и не общуват през
последната година, а преди това, предвид малката възраст на детето и
обстоятелството, че не познава ответника, детето е плачело и бягало от него
/според показанията на св. Г.Б./. Режимът на родителския
контакт трябва да бъде съобразен както с интересите на детето, така и с
реалните отношения на детето с родителите му. Посоченият режим на родителския контакт за ответника с
детето А. отговаря на целите на закона, отчита необходимостта детето да контактуват с баща си
и е съобразен със съществуващите в
момента отношения между детето и бащата – липсата на лични отношения между тях,
както и установеното, че детето въобще не познава своя баща. Не следва да се
определя личните отношения на бащата с детето да са в присъствието на социален
работник от ДСП Свищов, тъй като правомощията на социалните работници са
уредени в закона, където липсва подобна хипотеза. По тази причина съдът определя режим на лични
отношения на бащата с детето всяка първа
събота от месеца от 16.00
до 18.00 часа, в присъствието на майката или на упълномощено от нея
лице, е в интерес на детето.
Съдът счита, че на основание чл.
134 т. 1 от СК следва да се произнесе и
по въпроса за размера на издръжката, която ответникът следва да заплаща на ищцата,
като майка и законен представител на малолетното дете А.. Установи се, че ответникът няма постоянна
работа, няма и регистрация в Дирекция „Бюро по труда“. Същият няма постоянни
доходи, видно от показанията на свидетелите К., Г.Б., Г.Б., както от
социалния доклад на ДСП Свищов. Предвид установеното полагане на грижи
единствено от ищцата за детето,
подпомагана от своята майка, от съпруга си и неговите родители, следва, че до момента единствено тя е заплащала и разходите във връзка с детето. Към момента ответника не работи, но същия е в
трудоспособна възраст, може да работи и да получава доходи. Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата/115,00 лева/. С оглед възрастта на детето, нуждите му, установеното от социалния доклад,
че детето посещава яслена група, обстоятелството,
че ищцата работи, но в момента е в болничен, тъй като е бременна и през месец
февруари предстои раждане на второто й
дете, съдът счита, че иска за издръжка се явява
основателен и доказан, но не до претендирания размер. Искът се явява
основателен и доказан до размера от
135,00 лева месечно, като ищцата следва
да продължи да полага непосредствените грижи за отглеждането на малолетното
дете, които са свързани и с непредвидени разходи. Предвид горното, ответникът следва да бъде
осъден да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетното
дете ежемесечна издръжка в размер на
135,00 лева, считано от датата на завеждане на делото до настъпване на законоустановени причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане, като иска до размер на 150,00
лева, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 630,00 лева, от които 30,00
лева – ДТ, 600,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъдена да
заплати на Районен съд Свищов 194,40 лева - ДТ върху определения размер на издръжката, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Свищов за вписване на лишаването от родителски права.
Като
взе предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание
чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК, ЛИШАВА ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Д.Н.И. с ЕГН ********** *** върху
детето А. Д.И., родена на ***г. в гр. Бяла, от майка М.Е. Й. и баща Д.Н.И..
На основание
чл. 134 т. 2 от СК, определя на Д.Н.И. с
ЕГН ********** *** режим за лични
контакти с детето А. Д.И., родена на ***г.
- всяка първа събота на месеца, от
16.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на майката М.Е.Г. или упълномощено от
нея лице.
ОСЪЖДА Д.Н.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на М.Е.Г. с ЕГН ********** ***
, като майка и законен представител на малолетното дете А. Д.И., ежемесечна
издръжка в размер на 135,00 лева /сто
тридесет и пет лева/ за детето, считано
от датата на завеждане на делото – 14.10.2016г. до настъпване на законоустановени причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане, като иска до размер на 150,00
лева ежемесечна издръжка, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Н.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Г. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 630,00 лева/шестстотин
и тридесет лева/.
ОСЪЖДА Д.Н.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на
Районен съд – Свищов ДТ върху определения размер на издръжката – 194,40 лева,
както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
След влизане в
сила на решението, препис от него да се изпрати на Община Свищов, за вписване
на лишаването от родителски права.
Решението може
да се обжалва пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: