МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 260007
ОТ 31.08.2020 г.
ПО НОХД № 4261/2020 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
НО, ІІI СЪСТАВ
Прокурор от Районна
прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно
производство № 147/2020 г. по описа на 04 РУП при ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 3665/2020
г. по описа на Районна прокуратура Пловдив срещу Л.Д.Л., ЕГН ********** за
това, че на 25.04.2020 г. в гр. Пловдив, е нарушил мярка, издадена против
разпространението на заразна болест по хората, а именно нарушил предписание за
поставяне под карантина с изходящ № COV-22-4185/18.04.2020 г. на Столична
Регионална здравна инспекция, издадено в изпълнение на мерките въведени във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID -19 на територията на Република България, предвидени в Заповед № РД
-01-138/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България,
като след пристигане на 17.04.2020 г. от държава членка на Европейския съюз с
висок риск на разпространение на COVID-19 –***, не е спазил срока на 14
дневната карантина, по време на която е следвало да пребивава на адрес – гр. П.,
ул.”*****, като е напуснал посоченото жилище, където изпълнявал карантината и
пребивавал на обществено място по смисъла на § 1а от „Закона за здравето” – на
улица „****” в гр. П., като деянието е извършено по време на извънредно
положение свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. от
народното събрание на Република България, обн. в ДВ брой 22/13.03.2020 г. –
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Съдебното производство е
проведено по общ ред, като подсъдимият се явява лично и се представлява от
упълномощения му защитник, адв. Е..
В съдебно заседание
подсъдимият не се признава за виновен, оспорва фактите, като сочи, че е
напуснал жилището си единствено, за да се срещне с полицейските служители и да
ги попита дали може да отиде до аптеката и до гаража си.
Прокурорът поддържа
обвинението и пледира за наказание около минималния размер.
Защитникът пледира за
оправдателна присъда и добавя и аргумент за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Подсъдимият в правото си
на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума иска
оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.Д.Л., бил
роден на *** ***, ***, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан
с ЕГН **********.
С
цел изясняване в пълнота на фактическата обстановка съдът намира, че следва да
излезе от рамките на конкретиката на настоящото производство и в мотивите си да
посочи общата световна и държавна обстановка довела до криминализирането на
процесното деяние. Тези факти не представляват излизане извън рамките на
обвинителния акт, тъй като са общоизвестни факти предхождащи и детайлизиращи,
както специфичните норми запълващи състава на престъплението, така и обстановката
и условията, при които е извършено деянието.
В края на 2019 година в град Ухан, Централен
Китай, бил идентифициран нов щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2,
причиняващ заболяването COVID – 19. Това става, след като без ясни причини през
месец декември 2019 година хора развиват пневмония, която не се повлиява от
известните методи за лечение.
На
11.03.2020 година на пресконференция в град Женева, Швейцария Директорът на
Световната здравна организация (СЗО) Т. Г. обявил епидемията от COVID – 19
за пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам
на коронавируса в 114 държави.
Във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани
заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република
България Народното събрание обявило извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Срокът на
извънредното положение на 03.04.2020 г. бил удължен до 13 май 2020 година.
Решението бил прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020
г., подпечатано с официалния печат на Народното събрание и обнародвано в
Държавен вестник бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С Решението е възложено
на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с
чл.57, ал.3 от Конституцията на Република България.
С
цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с
вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на редица
мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на
страната от зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети в
синхрон с нормите на чл.63 от Закона за здравето (ал.1 „При възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион“) и чл.29 от
Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести („При възникване на нови заразни болести с потенциален
риск от епидемично
разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на
здравеопазването със заповед може да разпореди:
1.
задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1;
2.
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).
На
основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на
страната, Министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. В т.6 от тази заповед било указано,
че всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че
ще пребивават за посочения в предписанието срок. Тази заповед била
отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като мерките за спазван на карантина
били обособени в II, т.1 и били идентични с тези в отменената заповед.
Подсъдимият бил *** и
често пътувал в чужбина по работа. При едно от тези пътувания, същият кацнал с
авиотранспорт на летище София на 17.04.2020 г., от гр. Виена, *** където бил по
работа. На летището от Столична здравна инспекция в изпълнение на
горепосочената заповед № РД -01-183/06.04.2020 г. на МЗ било издадено
Предписание за поставяне под карантина на подсъдимия за срок от 14 дни, която
да бъде изпълнявана на адрес гр. П., ул. „****, като са дадени 12 часа за
прибирането му с автомобил до местоизпълнението на карантината. Предписанието
било връчено на Л..
Подсъдимият се прибрал на
адреса си в гр. П., на ул. „***. Около два дни преди 25.04.2020 г. подсъдимият бил
посетен от служителка на РЗИ, която се свързала с него по телефона поискала той
да се покаже на прозореца на жилището си, той се показал, тя утвърдила и си
тръгнала.
На 25.04.2020 г.
свидетелите А.Д. и Ц.Х. – полицейски служители на 04то РУП при ОД на МВР
Пловдив следвало да извършат проверка по списък на лица поставени под
карантина, между които бил и подс. Л.. Те се отправили към адреса на подсъдимия.
Паркирали полицейския автомобил на ул. *** срещу входа на № *** при пряка
видимост на терасите и входа и застанали до него. Свид. Х. набрал подсъдимия по
телефона, след като се свързал с него и се легитимирал, обяснил че идва да провери
дали се спазва карантината и поискал от Л. да се покаже през прозореца или
терасата. Това било възприето от свид. Д. и двамата полицейски служители
започнали визуално да контролират терасите и прозорците на четвърти етаж,
стоейки на 15-30 метра от входа на жилищната сграда на ул. ***. След като не се
показал веднага свид.свид. Х. и Д. започнали да се оглеждат за подсъдимия. Свид.
Д. тръгнал към входа, за да огледа по-добре прозорците на *** етаж на сградата,
докато свид. Х. отново набрал по телефона подс. Л.. В този момент двамата
свидетели забелязали подс. Л. със звънящ в ръката телефон да се приближава към
тях от ляво и откъм техния гръб (докато били обърнати към входа на сградата),
по посока на улица ****. Той не носил маската на цялото си лице и това им дало
възможност да го възприемат и да го познаят, като преди това го били виждали на
снимка от базата данни на БДС. След като се приближил свид. Х. го попитал дали
той е Л.Л. и подсъдимият потвърдил, попитал го защо е напуснал дома си, а
подсъдимият дал уклончиви отговори, като посочил, че е ходил до аптеката и до
гаража му. Полицаите го информирали, че не следва да напуска жилището си и
съобщили за установеното на ОДЧ и дежурен прокурор.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
а именно показанията на свидетелите Х. и Д., частично от обясненията на
подсъдимия, проведените в хода на съдебното следствие очни ставки, както и
писмените доказателства - Копие на предписание за поставяне под карантина с
изх. № COV- 22-4185/18.04.2020 г., формуляр за събиране на данни на пристигащи
от зони с разпространение на COVID-19 от 17.04.2020 г. и приложения, списък за
проверка на лица поставени под карантина за 25.04.2020 г., рецепта от 20.02.2020
г. на Л.Л., включително и справка за съдимост, характеристична справка и другите
събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.
Съдът следва да извърши
подробен доказателствен анализ на противоречивите доказателства, а именно
показанията на свидетелите депозирани в съдебно заседание, както и такива
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 и 5 от НПК и обясненията на подсъдимия. От
проведените две очни ставки в съдебно заседание противоречията не бяха
преодолени, но същите представляват годен източник на доказателства.
Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели в цялост. Същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се, като по начина на депозиране съдът не се
усъмни в тяхната достоверност. Двамата свидетели излагат обстоятелства, на
които лично са били очевидци. Същите въпреки че са служители на МВР, не са
извършвали действия по разследването и не попадат в изключенията по чл. 118 ал.
1 от НПК, за лица които не могат да бъдат свидетели, а съгласно еднопосочната
съдебна практика могат да депозират показания в досъдебна и съдебна фаза за
обстоятелства станали им известни във връзка с изпълнението на възложените им полицейски
функции доколкото не участват в наказателното производство в друго качество.
Показанията им са последователни като не се установяват съществени противоречия
или празноти, които да будят съмнение
относно достоверността им. Не се установиха мотиви или зависимости на
свидетелите, които биха били повлияли на истинността на показанията. Съдът не
споделя възражението на защитата, че
свидетелите не са могли да контролират едновременно и входа и
прозорците/терасите на четвъртия етаж на сградата, доколкото същите са
наблюдавали обекта от 15-30 метра и двете повърхности са попадали в зрителното
им поле. Съдът не споделя и аргументът на защитата за разколебаване на
истинността на показанията, че полицаите не са видели приближаващия се от ляво
и отпред подсъдим, доколкото са се оглеждали и за да прикрият собственото си
отклонение от задълженията да контролират прозорците на сградата са депозирали
такива показания. Двамата свидетели не са били в неизпълнение на задължението
си да гледат за показването на лицето на тераса и прозорец, тъй като подсъдимият
изобщо не се е показвал от там, което прави ненужно прикриване на подобно мнимо
неизпълнение на задължения. Категоричността, с която свидетелите, многократно и
в условията на очна ставка потвърждават, че лицето установено като Л.Л. е
приближил към тях отляво и отзад (докато
те са били с лице към входа) и се е намирал на улицата ***, където е провел
разговор с тях за аптека и гараж, е индикация за достоверност на показанията.
Съдът отчете двойствената
природа на обясненията на подсъдимия като средство за защита и доказателствено
средство. Съдът ги кредитира в частта за поставянето на подсъдимия под
карантина, за проверките които са му били извършвани от РЗИ, за пътуванията и
работата му в чужбина, тъй като същите са последователни и се подкрепят от
останалия събран в хода на делото доказателствен материал. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия по отношение на фактите, че при получаване на
обаждането от страна на полицейските служители същият се е намирал в дома си,
облякъл се е и е слязъл при служителите, приближавайки се откъм входа – отляво
на свидетелите. Съдът кредитира и обясненията му, в частта, че е провел със
служителите разговор на открито, а именно на ул. ****, срещу входа на № ***.
Съдът, не кредитира обясненията на подсъдимия в частта и за съдържанието на
разговора, а счита че същите обслужват единствено защитната теза на обвиняемия.
Причините, съдът да счита за защитна версия депозираните от Л. обяснения в
посочените части, е че същите освен че остават изолирани от останалия
доказателствен материал, са и житейски нелогични. Съдът намира грешка в
логиката на твърденията, че при предходна проверка от РЗИ подсъдимият е разбрал
какво се изисква от него и точно да е изпълнил изискването да се покаже на
прозореца, а в последствие решил да напусне мястото на изпълнение на
карантината си и да излезе на обществено място, каквото е ул. ****, за да
проведе разговор с полицейските служители, които са дошли именно да проверят
дали той изпълнява карантината. Мотивите за напускане на мястото за
карантиниране се отнасят до провеждане на личен и близък разговор с лица, което
противоречи на самата цел на карантинирането, която е имплицитно съдържаща се в
предписанието и заповедта на министъра и безспорно с оглед личността на
подсъдимия, същия има интелектуалния капацитет да я възприеме.
Съдът намира наличието на
рецепта от 02.02.2020 г. за годно доказателствено средство, което обаче не се
отнася до релевантни на предмета на спора обстоятелства, доколкото за
съставомерността на деянието е без значение нейното наличие и представяне или
не на полицейските служители. Фактите, възприети за обективно случили се от
съда, които се явяват съставомерни и са изложени и в обясненията на подсъдимия
са, че на 25.04.2020 г. Л.Л. ***, срещнал се е с полицейски служители и е
провел с тях разговор, въпреки че е бил поставен под карантина.
Поради изложените
аргументи съдът кредитира показанията на свидетелите, пред обясненията на
подсъдимия в посочените части.
Останалите доказателства
са непротиворечиви и подкрепят установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка.
С оглед на това съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
Като напуснал
дома си, където му е било предписано да е под карантина, подсъдимия Л. нарушил
мерките по т.6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. и II, т.1 от
Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, съгласно които всички лица, поставени под карантина са
длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок, който
в случая е 14 дни.
Действайки по
гореизложения начин подсъдимия Л. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 355, ал. 2, вр. ал.1 от НК, като на 25.04.2020
г. в гр. Пловдив е
нарушил мярка, издадена против разпространението на заразна болест по хората, а
именно нарушил предписание за поставяне под карантина с изходящ №
COV-22-4185/18.04.2020 г. на Столична Регионална здравна инспекция, издадено в
изпълнение на мерките въведени във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID -19 на територията на Република
България, предвидени в Заповед № РД -01-138/06.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването на Република България, като след пристигане на 17.04.2020 г.
от държава членка на Европейския съюз с висок риск на разпространение на
COVID-19 –***, не е спазил срока на 14 дневната карантина, по време на която е
следвало да пребивава на адрес – гр. П., ул.”***”, № ***, като е напуснал
посоченото жилище, където изпълнявал карантината и пребивавал на обществено
място по смисъла на § 1а от „Закона за здравето” – на улица „***” в гр. П.,
като деянието е извършено по време на извънредно положение свързано със смъртни
случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. от народното събрание на Република
българия, обн.в Държавен вестник брой 22/13.03.2020 г.
Налице са всички елементи от обективна и субективна
страна на престъплението.
Безспорно установено е,
че подсъдимият Л. се е намирал извън мястото за карантиниране, посочено във
връченото му предписание, а именно извън дом си на адрес гр. П., ул. „***, а
именно на улица ****. Същият е бил поставен под задължителна карантина с
връченото му предписание № COV-22-4185/18.04.2020 г. на Столична РЗИ. Това
изпълва конкретния фактически състав на престъплението от обективна страна. В
предявеното обвинение и респективно внесения обвинителен акт правилно са
посочени релевантните норми на законови и административни актове, които да
обвържат наказателната отговорност на лицето. Нормата на чл. 355, ал. 2 от НК е
правилно изпълнена със съдържание.
По отношение на
субективната страна. Съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Същото е формално престъпление и не е нужно настъпването на
конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната
отговорност на подсъдимия. С факта на напускане на мястото за карантинирани
същия е пристъпил въведената мярка против разпространяването на заразна болест
по хората. Лицето е разбирал обществено опасния характер на извършеното и е
предвиждал и искал настъпването на последиците, които в конкретния случай се
свеждат до напускане на жилището, където е следвало да пребивава, видно от
предхождащото му поведение, за което същият, твърди че не е нарушавал
карантината и е пребивавал в дома си.
Поради наведените
аргументи за липса на субективния елемент от престъплението, съдът намира следното:
Подсъдимият е лице с висше образование и активно занимаващ се с международен
бизнес. Същият е получил лично предписание за поставяне под карантина с посочен
конкретен адрес и срок. В предписанието е посочен, както административния акт
пряко отнасящ се до поставянето му в това правно и фактическо положение, така и
текстът, по който евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност. Имал е
разговор с няколко служители на РЗИ (София и Пловдив) по повод карантината.
Всички тези факти изключват възможността с интелектуалния капацитет на
подсъдимия, същият да не е разбрал, проверил и установил, целта и условията на
поставянето под карантина. Напълно съзнавайки, че нарушава взетата спрямо него
мярка против разпространението на неизвестната нова болест Ковид 19, той е
напуснал адреса, на който е пребивавал и е бил карантиниран.
Съдът следва да обсъди и
аргумента въведен с възражението за наличието на малозначителност на деянието,
а именно явна незначителност на обществената опасност.
Съдът намира, че такава
характеристика на деянието не е налице. Подсъдимият, не само че е напуснал
адреса, на който е следвало да изпълнява карантината, но е и пребивавал на
други неустановени по делото места, като е идвал от посока откъм ул. ****,
освен това същият е осъществил непосредствен контакт с полицейските служители,
което пряко противоречи на целта на мярката против разпространение на заразна
болест, като ги е изложил на евентуална опасност от заразяване. Тази деятелност
и поведението на подсъдимия не разкриват по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други случаи. Престъпен резултат е изключен от преценката за
степента на обществената опасност, тъй като престъплението е формално. Мотивите
за напускане на жилището не са установени и поради това също не могат да
повлияят на тази оценката за маловажност на случая.
По вида и размера на наказанието:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
За
това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет
години и кумулативно налагане на наказанието „Глоба“ в размер от десет до
петдесет хиляди лева. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Л. обстоятелства,
съдът отчете чистото съдебно минало и отличните характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В
тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода” към минималния, предвиден в закона размер, а именно за
срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. Именно този размер на
наказанието съдът прие, че би оказал превъзпитаваща роля върху бъдещото
поведение на подсъдимия. Съдът определи и наказание „глоба“ на минималния
предвиден в закона размер от 10 000 /десет хиляди/ лева. В конкретния случай, според съда, това
наказание в най-пълна степен би се явило съразмерно и съобразено с целите на
индивидуалната превенция съобразно личността на подсъдимия. С него биха се
постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието следва
да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано по
размер на минимума. Това свое решение съдът основава на становището си, че
по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните
характеристики на подсъдимия и деянието му и би надхвърлило целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са
налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и
само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото деецът е
неосъждан и липсват данни за трайно установени престъпни навици у него, то
съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и без реално
изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът намира, че предпоставките за
приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са
налице, доколкото и определеното от съда наказание е до 3 години. Определи се изпитателен
срок в размер на три години. Същият изпитателен срок, съдът счита, че в
максимална степен ще съдейства за оказване на поправително и превъзпитателно
въздействие върху подсъдимия.
По разноските и веществените доказателства:
Не се установиха направени
поделото разноски или иззети веществени доказателства.
По посочените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ