РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
13.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 13 май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4262 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.Х. *** е предявил срещу ответника ДМВ ООД с ЕИК:
********* следните искове:
- иск с правно основание чл.357 от КТ
за приемане на установено, че трудов договор N:161 / 25.03.2016г.
е прекратен от служителя на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от
16.04.2018г.;
- иск с правно основание чл.221, ал.1
от КТ, вр. с чл.128, т.2 от КТ за заплащене на обезщетение в размер на 31200
лева.
Твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника по силата
на трудов договор от 25.03.2016г. и въпреки многобройните обещания от страна на управителя на
дружеството за заплащане на трудовите му
възнаграждения, това не се случвало, поради което на 16.04.2018г. изпратил заявление
за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на дължимото трудово възнаграждение. Твърди, че след 16.04.2018г. считал договора за прекратен и преустановил
явяването си на работа. Поддържа, че няколко дни по-късно получил от ответника уклончив
отговор с техен изх. № 153 от 20.04.2018г., в който не се споменавало по никакъв начин за прекратения вече договор, като вероятно
от ответното дружество са се надявали, че не е бил заверен текста на
изпратеното уведомление за прекратяване. Твърди, че на 08.05.2018г.,
чрез Телепоща със заверен текст и съдържание, изпратил повторно уведомление до ответника „ДМВ“ ООД, което видно от обратната разписка е било получено от ответното дружество
на 16.05.2018г. Твърди, че
ответника „ДМВ" ЕООД с изх. № 205/23.05.2018г. са го уведомили,
че считат полученото първо уведомление за прекратяване на 16.04.2018г. за
писмено предложение за прекратяване
на възникнало трудово правоотношение с едномесечно предизвестие, предвид факта,
че всички трудови възнаграждения били изплатени в срок. Поддържа, че от април 2017г. до 16.04.2018г. не са му били заплащани трудови възнаграждения по сключения между него и ответника трудов договор № 161/25.03.2016г.
Моли съда да приеме за установено, че Трудов договор №
161/25.03.2016г. е прекратен от служителя на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ,
считано от 16.04.2018г., както и да осъди ответника да му заплати обезщетение, представляващо дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода 01.04.2017г. - 16.04.2018г., съгласно сключен между
страните трудов договор № 161/25.03.2016 г., на основание чл.221, ал.1 от КТ,
във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ в
размер на 31200 лева, ведно със законната лихва за забава и
разноските по делото. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът „ДМВ“ ООД, чрез
процесуалния си представител развива съображения, че исковете са допустими, но неоснователени. Твърди, че действително между ищеца П.Х.Х.
и „ДМВ"ЕООД е сключен Трудов довор № 161/25.03.2016г., като ищецът изпълнявал длъжността „Ръководител външна
търговия" до 16.04.2017г., когато напуснал работното
си място без разрешение и без да уведоми управителя на ответното дружеството, като от този момент не се явявал на работа, не отговарял на
телефонните обаждания от страна на работодателя.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира следното:
по делото е установено и не се спори,
че между ищеца и ответника „ДМВ" ЕООД е сключен Трудов довор № 161/25.03.2016г., като първият изпълнявал длъжността „Ръководител външна
търговия".
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи че
към 16.04.2018г. дружеството
ответник, в качеството си на работодател не е бил в забава при плащане на трудовите възнаграждения, на
обезщетения по КТ и на суми по общественото осигуряване, произтичащи от
трудовото правоотношение с ищеца.
Събраните по делото гласни и писмени
доказателства , преценени поотделно и в тяхната съвкупност дават основание на
съда да формулира извод, че от 16.04.2017г.
ищецът не се е
явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си задължения до
16.04.2018г. Това се
установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели, както и от приложената по делото, като писмено доказателство
- кореспонденция разменена по електронна поща от които става ясно, че ищецът не се е намирал на работното си място, а е бил в гр.Варна.
Безспорно неяваването на работа и неполагането на труд по действащ трудов договор, без да има уважителни причини и без
съгласието и зананието на работодателя, представлява нарушение
на трудовата дисциплина -
„самоотлъчка".
Нормата на чл.242 от КТ указва, че положеният труд
по трудово правоотношение е възмезден. Трудовото възнаграждение представлява
насрещната престация от работодателя срещу предоставяне на работна сила.
Работодателят е длъжен в установените срокове съгласно
чл.128 от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От горното следва, че в хипотезата, при
която работник или служител не е осъществявал трудова дейност и/или не е бил в
платен отпуск, не е предвидено изплащане на трудово възнаграждение. Полагането
на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО) и като
основен принцип е изведено в чл.10, ал.1
от КСО - „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от които не се зачитат за
осигурителен стаж, независимо, дейността по чл. 4 или чл. 4а. ал. 1 не е
прекратена.
Такъв е и настоящия случай на безпричинно отсъствие от работа поради
„самоотлъчка". В 330 законодателят не е предвидил хипотези, в които едно лице може да бъде осигурявано за времето, през което не се е явявало на работа „поради самоотлъчка".
Съдът напълно споделя тезата на
ответника „ДМВ“ ЕООД, че при подаване
на данни по чл.5. ал. 4 от КСО (декларация образец № 1) за работник или служител), който не е отработил всички работни
дни в месеца поради „самоотлъчка", предвид на това, че осигурителният стаж
се прекъсва задължително се правят
записвания в т.15 „Последен ден в осигуряване". Дните в самоотлъчка, които
са дни без осигурителен стаж не следва да се включват в съответните позиции на т.16 „Дни в осигуряване - общо".
При положение че работникът безпричинно не се е явявал на работа през целия
календарен то в този случай работодателя няма задължение да подава декларазия №
1. Работника дължи здравноосигурителни
вноски за своя сметка.
По изложените съображения съдът счита, че исковата
претенция на ищеца за заплащане на
обезщетение, представляващо дължимо брутно трудово възнаграждение за периода
01.04.2017г. - 16.04.2018г., съгласно сключен между страните трудов договор №
161/25.03.2016 г., на основание чл.221, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 31200 лева се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлена изцяло.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1,
т.2 КТ настъпва с изявлението на работника-ищец, освен ако работникът
злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ, например за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за
нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление,
какъвто според съда е и настоящия
случай. В тези случай трудовото правоотношение не се прекратява на посоченото
от работника основание .
Съгласно чл.327, ал.1 т.2 от КТ работникът или
служителят имат право да прекратят трудовия договор без предизвестие, когато работодателят
забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ. Това право работникът или служителят има при наличието на
няколко предпоставки, основната от които е неизплащането да е по причина на
работодателя. В настоящия случай не е налице такава предпоставка
за да е налице прилагане на чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, тъй като работодателя не дължи трудово възнаграждение за периода от 16.04.2017г. до
16.04.2018г. на ищеца поради самоотлъчка и неполагане на труд
от негова страна.
По делото няма спор, че за периода от 25.03.2016 г. до
16.04.2017г в който ищецът е изпълнявал трудовите си задължения е получил в пълен размер дължимото от
работодателя трудово възнаграждение. Ето защо съдът приема, че уведомлението изпратено от ищеца 16.04.2018
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,
ал. 1, т.2 от КТ, следва да се приеме, като предизвестие от страна на работника за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В заключение, според теорията трудовият договор е особен вид възмезден
договор, което се обуславя от съдържанието на
основните насрещни престации по него: от страна на работника - предоставяне на
работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на
договореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.128
т.2 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща
уговореното трудово възнаграждение но
само за извършена от работника работа. След като по делото безспорно е установено, че ищецът не е работил през процесиния период, не е налице и основание да му бъде заплащано трудово
възнаграждение.
По изложените съображения съдът формулира извод, че предявеният иск по чл.221, ал.1 от КТ, вр. с чл.128, т.2 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска за заплащане
на трудови възнаграждения обосновава
неоснователност и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва.
Неоснователен се явява и предявеният
иск по чл.357 от КТ за приемане на установено, че трудов договор N:161 / 25.03.2016г. е прекратен от служителя на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 16.04.2018г.;
При този
изход на делото в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответника разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева. В тежест на
ищеца следва да се присъди и сумата от 200,00 лева платена от бюджета на съда
за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Х.Х. с ЕГН: **********
***, против „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
регистрация гр.Русе, представлявано от управителя – Десислава Савова иск с правно основание чл.357 от КТ за приемане на установено,
че трудов договор N:161 / 25.03.2016г. е прекратен от
служителя на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 16.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Х.Х. с ЕГН: **********
***, против „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
регистрация гр.Русе, представлявано от управителя – Десислава Савова иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника
„ДМВ“ ЕООД да заплати на П.Х.Х. с ЕГН: ********** обезщетение, представляващо дължимо брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2017г. до 16.04.2018г., съгласно сключен между страните трудов
договор № 161/25.03.2016 г. в
размер на 31 200,00 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
П.Х.Х. с ЕГН: **********
да заплати на „ДМВ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
регистрация гр.Русе, представлявано от управителя – Десислава Савова сумата от 350,00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
П.Х.Х. с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: