Решение по дело №178/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№  458       /06.04.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Димитър Гальов

секретар С. Х.

прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 178/2022 година

  

   Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

            Образувано е по касационна жалба, подадена от С.И.З. с ЕГН ********** *** против решение № 1003/16.12.2021 година по н.а.х.д. № 4708/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0769-002465/19.07.2021 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на З., за нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175 ал. 3 предложение 1 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът оспорва изцяло решението. Поддържа, че НП не са изложени мотиви дали се касае за маловажен случай и счита, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на знание у водача за прекратената регистрация, още повече, че не е собственик.

Иска отмяна на решението и на НП. Претендира разноски за двете инстанции.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното НП лицето е санкционирано за това, че на 25.03.2021 година, около 10:15 часа в град Бургас, булевард „Иван Вазов“, е управлявало лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № А 9937 ВК, собственост – по свидетелство за регистрация на МПС - на „Дюлгер груп“ ЕООД с ЕИК ********* (чийто едноличен собственик е С.З.), като автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП на 21.01.2021 година.

За да постанови решението си, РС е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин в производството по обжалването на НП.

Решението е законосъобразно.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на НП пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

Съгласно чл. 140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Нормата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП предвижда, че  служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Автомобилът, с който се е придвижвал водача на 03.12.2020 година, е бил придобит от „Дюлгер груп“ ЕООД с договор за покупко – продажба на 19.11.2020 година и до датата на проверката не е бил надлежно пререгистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, по силата на изричната разпоредба на чл. 143 ал. 1 от ЗДвП. Този отрицателен факт не е опроверган от наказания водач в производството пред РС. За сметка на това, при съобразяване с нормата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, напълно правомерно контролните органи служебно са прекратили регистрацията на МПС след изтичане на двумесечния срок, предвиден в закона за изпълнение на задължението за регистрация на автомобила от новия собственик.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на РС, че като едноличен собственик на капитала и управител на „Дюлгер груп“ ЕООД, собственост на което е процесния автомобил, касаторът е знаел, че не е изпълнено задължението да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адреса на регистрация на собственика, и е бил наясно с предвидените в закона последици от неизпълнението на това задължение. Отделно от това, разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина и за да се счете деянието за съставомерно, то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Споделят се и мотивите на РС, че при налагането на санкцията не са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не е резултатно, а е на просто извършване и в конкретния случай от фактите, очертаващи деянието, не може да бъде направен извод, че то се различава от типичния случай на управление на МПС без регистрация, за да се приеме аргумента за „малозначителност“ на стореното.

Неоснователно е и възражението на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради липса на мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, вменява задължение на административнонаказващия орган да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. В нормата на чл. 57 от ЗАНН, определяща какво следва да е съдържанието на всяко едно наказателно постановление, не е предвидено изискване да се излагат мотиви относно извършената преценка за маловажност на деянието, поради което тяхната липса, сама по себе си не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. С неговото издаване административнонаказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че извършеното деяние не е маловажен случай и лицето следва да се санкционира.

Решението на РС следва да се остави в сила.          

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1003/16.12.2021 година по н.а.х.д. № 4708/2021 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: