РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Б.д, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.Д, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № *** от ****г. на инж. С.Ц.Т.,
Директор РДГ – С., упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Ц. И. Г., ЕГН *** е
наложено административно наказание "глоба" в размер от 300 лв., за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказаващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б.д жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
1
явява упълномощения му представител – адв. И. Ж. от САК, който заявява, че
подържа жалбата. Според него, в хода на настоящето дело са се събрали
достатъчно доказателства, че констатациите отразени в акта и в обжалваното
НП, не отговаряли на действителното констатирано в проверявания отдел и
подотдел. Излага, че при извършване на проверката в отдела са допуснати
редица нарушения, които опорочават констатацията от самата проверка - като
извършена без да присъства, както лицензирания лесовъд, така и в отсъствие
на служители на ДГС-Б.д, в района на което предприятие се намира
проверявания отдел, което също е задължително. В пледоарията си изтъква,
че от разпита на свидетелите, служителите на ДГС-Б.д било ясно, че те
впоследствие са извикани на терена, като не са установили и не са видели
извършено нарушение на сечта по позволително, както и отрязани дървета,
които не са маркирани за сеч. Поради това приема, че обжалваното НП е
абсолютно неправилно и незаконосъобразно, и моли съда да постановите
решение, с което да го отмени. Претендира и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – директор на Регионална дирекция по горите-гр.С.,
чрез пълномощника си ст.юрисконсулт И. Х. в съдебно заседание представя
писмена защита, в която излага че в Акта за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението,
мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба
- потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.03.2022г. служители на РДГ – С. установили в отдел ***,
подотдел "*", на зелището на с. Р., общ. П. – държавна горска територия, за
който е издадено позволително за сеч № *** от *г. на Ц. И. Г. – в качеството
му на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, регистриран лесовъд към
„***с“ ЕООД, че в периода от 17.01.2022г. до 02.03.2022г., последният в
качеството на лице отговорно за осъществяването на контрол върху дейността
по добив на дървесина в отдел ***, подотдел „*" - Държавна горска
2
територия, не е изпълнил задължението си да следи за спазването на
правилата за сеч, да се секат само в определените граници на терена на
разрешените за сеч дървета, като е допуснал извършването на добив 33 броя
дървета, от които 11 бр. цер и 22 бр. зимен дъб, общ обем 20,0 м.куб.
немаркирани с контролна горска марка дървета извън граници. За проверката
бил съставен констативен протокол. На нарушителя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който той подписал.
Нарушението било квалифицирано като такова по 257, ал. 1, т. 3 ЗГ във
връзка чл. 12б, ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него,
като е приел, че са нарушени разпоредбите 257, ал. 1, т. 3 ЗГ във връзка чл.
12б, ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, за което е наложил на жалбоподателя административно
наказание "глоба" в размер от 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите С. С.
Б., Н. Р. К., Т. Д. Г., В.Т.М.; АУАН № ***/2022г.; констативен протокол №
*** от 02.03.2022 г., съставен от Н. К.; доклад на главен специалист ГИ В.М.
до директора на РДГ-С.; доклад на главен специалист ГИ С. Б. до директора
на РДГ-С.; сортиментна ведомост на обема и категориите на маркираната
дървесина в пл. куб. м.; позволително за сеч № ***; заповед на министъра на
земеделието и горите № ***г., известие за доставяне на обжалваното
наказателно постановление обр. ***, с дата на получаването му - ***г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и достоверни.
Показанията на свидетелите С. С. Б., Н. Р. К., Т. Д. Г., В.Т.М. са
последователни, звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления,
за които свидетелите имат спомен, а и защото съдържанието им
/фактическите данни/ намират пълна опора в събрания и проверен по делото
писмен доказателствен материал, пряко изясняват доказуемия факт по делото,
с който са в причинна връзка.
Същото не може да се каже за показанията на св. Н. И. Ц., които не само
3
по отношение на детайлите, но и за съществените обстоятелства на
пресъздаваната ситуация са вътрешнопротиворечиви и не съответсват на
другите събрани и проверени доказателства. При оценка за достоверност на
възпроизведените от тези свидетели фактически данни се установява
очевадна липса на последователност. Цитиран дословно /“ Те не са ми
показали на мен отрязани дърва… В момента на проверката аз бях началник
на участъка. Към момента на проверката аз съм бил началник участък и
отговарях за цялата буква „*“. Подписал съм протокола, но те си бяха
правили проверка и ме помолиха накрая да подпиша протокола като началник
на участъка. Самият протокол не си спомням дали съм го чел…. Те поискаха
аз да подпиша протокола като началник участъка. Аз съм го чел.“/.
Показанията на този свидетел съдържат напълно вътрешно противоречива и
несъответна информация с останалите доказателства, вкл. възпроизведените
възприятия на другите свидетели – на св. С. С. Б., Н. Р. К., Т. Д. Г., В.Т.М..
Поради това съдът прие, че това гласно доказателствено средство не е
надежден източник на доказателства.
Показанията на св. П. М. Х.и не съдържат описание на факти, което да
бъде противопоставено на показанията на останалите свидетели за
обстоятелствата, предмет на делото доколкото същият излага, че няма спомен
да е ставало въпрос отсичане на немаркирани дървета от процесния подотдел.
Ето защо съдът не поставя показанията му в основата при изложение на
фактическата обстановка.
От заповедта № РД-*** г на Министъра на земеделието и храните, се
установява, че административно наказващият орган е разполагал с
териториална и материална компетентност.
От сортиментна ведомост на обема и категориите на маркираната
дървесина в пл. куб. м. се установява кубатурата на отрязаниите дървета.
От позволително за сеч № *** се установава, че за процесния отдел и
подотдел е издадено позволително за сеч на името на Ц. И. Г., с което се
разрешава извършване на сеч в имота за срок от 17.01.2022г. до 23.12.2022г.
От констативен протокол № *** от 02.03.2022 г., се установява, че
служителите на РДГ – С. са установили, че процесното сечище било
предоставено да се ползва от фирмата „***с“ ЕООД, с редовно издадено
позволително за сеч, в което са посочени параметрите на добива на
4
дървесина, както и сроковете за извършване, както и че в периода от
17.01.2022г. до 02.03.2022г., жалбоподателят, в качеството на лице отговорно
за осъществяването на контрол върху дейността по добив на дървесина в
отдел ***, подотдел „*" - Държавна горска територия, не е изпълнил
задължението си да следи за спазването на правилата за сеч, да се секат само
определените граници на терена на разрешените за сеч дървета, като е
допуснал извършването на добив 33 броя дървета, от които 11 бр. цер и 22 бр.
зимен дъб, общ обем 20,0 м.куб. немаркирани с контролна горска марка
дървета извън границите на сечището.
Установили, че за процесния отдел и подотдел е издадено позволително
за сеч на името на Ц. И. Г..
Същата фактическа обстановка е отразена и в съставения АУАН, връчен
на жалбоподателя без възражения.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
четиринадесетдневен срок от връчването на НП /***г./, установен в чл.59 ал.2
от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното заверено
копие на известие за доставяне обр. *** обжалваното НП е връчено на
жалбподателя на ***г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения четиринадесетдневен срок – на дата 03.08.2022г., видно от
отбелязването върху жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по
закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури,
които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН
от свидетеля С. С. Б. и с оглед заеманата от него длъжност - „главен
специалист-горски инспектор" при РДГ –С., за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН
и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на
5
процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен
протокол, на която дата може да се приеме, че е бил открито и
санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на
деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1
от представената Заповед № РД *** г. на Министъра на земеделието и
храните.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно административно наказващият орган е издирил и приложил
материалния закон. Член 108, ал. 3 от ЗГ гласи: „Лицето по ал. 2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят има качеството лице по чл. 108,
ал.2 от ЗГ, като в тази връзка има признание от него във въззивната жалба,
както и конкретни доказателства в а.н. дело.
Именно в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска дейност,
вписано в съответния публичен регистър, жалбоподателят е следвало да
контролира сечта, извършвана в отдел ***, подотдел "*", на зелището на с. Р.,
общ. П. – държавна горска територия за периода от 17.01.2022г. до
02.03.2022г. Това негово задължение произтича от разпоредбите на чл. 12б,
ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. Съгласно т. 5 лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите,
след получаване на позволителното за сеч са длъжни да следят спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. дали сечта се извършва в границите на
съответното сечище и дали обхваща определените и отбелязани за сеч
дървета. Нормата на т. 8 пък вменява правомощие на лицензирания лесовъд
при констатиране на нарушения да съставя констативни протоколи и актове
за установяване на административни нарушения.
В конкретния случай обективно се е стигнало до отсичане на
немаркирани дървета, извън границите на процесното сечище, за което
жалбоподателят е отговарял и в рамките на периода, за който му е било
издадено позволителното за сеч. За процесния период от 17.01.2022г. до
6
02.03.2022г., за който е издадено позволителното за сеч, жалбоподателят е
имал контролни и санкционни правомощия по отношение на сечището в
подотдела, вменени му с нормативен акт. По какъв начин е следвало да
организира работата си частният лесовъд, е въпрос на негова оперативна
самостоятелност. Меродавно в случая е, че обективно се е стигнало да
отсичане на дървета, които не са били определени и маркирани за сеч. Сам по
себе си този факт сочи към извод за неефективно изпълнение на
задълженията, за проявено бездействие под формата на дължим, но
неупражнен контрол.
Описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Индивидуализирани са както в АУАН, така и в НП имота и подотдела, в
които е извършено нарушението. Не е необходимо да бъде описван
собственика на имота. В АУАН и НП са посочени нарушените разпоредби на
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и
ЗГ. Административнонаказателното производство започва със съставяне на
АУАН /а не с констативен протокол/, който АУАН е надлежно връчен на
жалбоподателя, същия е направил възражения, и е упражнил правото си на
жалба, поради което не е нарушено правото му на защита.
По наказанието
Досежно размера на наложената санкция, същата е определена
законосъобразно, в минималния размер. Правилно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че не е налице маловажен
случай, предвид характера на засегнатите обществени отношения.
Нарушителят има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите,
което предполага по – завишени изисквания към същия в отношението му
към опазването на държавното горско стопанство.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на административно наказващия орган не се
дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.д,
7
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № *** от
08.07.2022г. на инж. С.Ц.Т., Директор РДГ – С., упълномощен със заповед РД
***г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 257,
ал. 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН, на Ц. И. Г., ЕГН *** е наложено административно наказание "глоба" в
размер от 300 лв., за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ във връзка с чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.д: _______________________
8