№ 20309
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110171065 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът не е извършил нарушения, посочени в заповед
на ответника.
Съдът, като съобрази наведените в молбата доводи намира предявените
искове за недопустими. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи
съществуването на едно право или правоотношение, кагато има интерес от това.
Предмет на установителния иск могат да бъдат права или правоотношения, а
предпоставка за допустимост е наличието на интерес от установяването. Отделно
от това е допустимо да бъде предявен установителен иск за факти, които законът
допуска не общо, а само по изключение в изрично предвидени случаи, сочейки
фактите, които могат да бъдат предмет на установяване. Установителни искове за
други факти, които не са посочени в закона, са недопустими, какъвто е настоящия
случай.
В настоящия случай се иска да бъде установено дали е извършено или не е
извършено нарушението, послужило за издаване на заповед на главния директор
на ГДИН. Нито един от тези факти не е посочен в закона като предмет на
установителен иск.
Вярно е, че законът допуска освен това да бъде предявен иск за
установяване на престъпно обстоятелство. Такъв иск обаче може да се предяви
когато наказателното преследване не може да бъде възбудено, или е прекратено на
1
някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 от НПК или е спряно на някое от
основанията по НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието не е
открит. Видно твърденията, изложени в исковата молба, ищецът се домогва да
докаже, че не е извършил сочените в заповедта нарушения – административни по
своя характер, която хипотеза е извън посочените в чл.124, ал.4 от ГПК, поради
което за ищеца не съществува процесуална възможност за установяване
наличието или липсата на извършено нарушение.
Вярно е и това, че може да бъде предявен иск за установяване истинността
или неистинността на един документ – чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК. Тава обаче на
може да стане изобщо, а при определени предпоставки – единствено и само,
когато е пропусната възможността документът да бъде оспорен по реда на чл.193
от ГПК в рамките на друго производство, какъвто не е настоящия случай.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че исковата молба е
недопустима, поради което същата с приложенията й следва да бъде върната, а
производството по делото – да бъде прекратено.
Така мотивиран, на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба с вх.№ 106280 от 18.12.2021г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 71065/2021г. по описа на СРС, І ГО, 124 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2