Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
гр. Първомай, 09.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 312 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно и
обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 4 и т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Ищецът Старши
публичен изпълнител П.Б.Ц. в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Пловдив в качеството на процесуален
субституент на Държавата, процесуално представлявана по пълномощие от
юрисконсулти М.П.Д. и В.В.П., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда
да обяви за недействителен по отношение на Държавата Договор за
покупко-продажба на недвижими имоти:
Ø
поземлен имот
№ *** по плана за земеразделяне на землището на гр. Първомай, общ. Първомай,
обл. Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ от
35.132 дка, пета категория, находящ се в местността „***”, при граници и
съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, и имот № ***,
ведно с всички подобрения и приращения в имота;
Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на
землището на гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, с начин
на трайно ползване: пасище, мера, с площ от 13.611 дка, пета категория, находящ
се в местността „***”, идентичен с имот № *** в землището на Дебър с ЕКАТТЕ ***,
при граници и съседи: имот № ***, и имот № ***, ведно с всички подобрения и
приращения в имота, като същият е образуван от имоти № № ***, сключен с
Нотариален акт № 92, Том ІІ, рег. № 2214, дело № 282/2017 г. от 05.06.2017 г.
по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. №
***, между ответника „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. М.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от адв. К.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, от една страна като „Продавач“, и ответника „***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.Н.Х.
в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.Т.Б. и адв. Н.С.П.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, от друга страна като „Купувач“.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че в изпълнение
на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617003113-020-01/23.05.2017 г.,
изменена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г., връчени на ответника „***“ ЕООД по
електронен път съответно на 30.05.2017 г. и на 16.08.2017 г., на основание чл.
112 и чл. 113 от ДОПК срещу него било образувано ревизионно производство с
обхват дължим корпоративен данък за 2016 г. и ДДС за данъчните периоди
01.10.2016 г. – 24.10.2016 г. и 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г., което приключило
с издаване на Ревизионен акт № Р-16001617003113-091- 001/11.12.2017 г., влязъл
в сила на 27.12.2017 г., за установяване на публични задължения в размер на 44 106,
44 лева. При осъществено след
стабилизирането му проучване органите по приходите констатирали, че
проверяваният субект не притежава имуществени активи, достатъчни да обезпечат
принудителното удовлетворяване на вземанията на фиска, както и че на
05.06.2017 г. същият реализирал процесната разпоредителна сделка, която,
намалявайки патримониума му, била сключена с намерение да се увреди публичният
взискател, а при условията на евентуалност – даденото по нея значително
надхвърляло по стойност полученото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили
отговори, с които ответниците застъпват становище за неоснователност на
исковете и пледират за тяхното отхвърляне с доводи, че отсъстват общите
предпоставки от фактическия състав на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, тъй като
публичните задължения били установени в резултат на ревизия, чието извършване
било възложено не със Заповед № Р-16001617003113-020-01/23.05.2017 г., а със
Заповед № Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г., а последната била връчена на
ответника „***” ЕООД след процесната продажба. Оспорват и редовността на
електроното им връчване, по съображения че такова не се регламентирало от ДОПК.
Релевират липса и на специалните условия на чл.
216, ал. 1, т. 4 и т. 2 от ДОПК, тъй като сделката била сключена от страните
въз основа на подписан между тях Предварителен договор, нотариално удостоверен
на 24.11.2016 г., съгласно който на същата дата купувачът предплатил на
обещателя сумата от 20 000, 00 лева от уговорената за двата недвижими
имота продажна цена от 26 000, 00 лева, и получил от него владението върху
тях. Наред с горното, навеждат, че преговорите за покупко-продажбата датирали
още от 2015 г. и че съгласуваният с предварителния контракт срок за окончателно
договорно обвързване изтичал на 15.12.2016 г., а в настоящото съдебно заседание
допълват, че са го пропуснали поради изчакване заличаването на възбрана,
наложена върху един от имотите по искане на трето лице. Изтъкват също, че
данъчната им оценка възлизала на 2 091, 10 лева, а били продадени за
26 000, 00 лева, както и че с пропуска си да ги възбрани своевременно
ищецът не е проявил необходимата грижа за защита на интересите си.
В открито
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа предявените искове, а
ответните дружества чрез доверениците си пледират за отхвърлянето им, като
подробни съображения в подкрепа на процесуалните си позиции страните излагат и в
писмени защити.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи,
приема от фактическа страна следното:
Видно от Справки от
Служба по вписванията – Първомай за вписвания, отбелязвания и заличавания по файлова
партида № ***/09.12.2010 г. за имот № *** за периода от 01.01.1992 г. до
24.07.2019 г. (л. 179 – л. 180) и по персонална партида № 39739 за периода от 01.01.1992 г. до 19.06.2018 г. (л. 32 – л. 33), както и от Нотариален
акт № 131, том І, рег. № 0757, дело № 131/2013 г. от 22.02.2013 г. по описа на
Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и рег. № *** (л. 77 –
л. 78), вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 240/22.02.2013
г., дв. вх. рег. 232/22.02.2013 г., Акт № 144, том І, дело № 135/2013 г., по
силата на обективирания в съдържанието му Договор за покупко-продажба,
ответникът „***“ ООД (понастоящем ЕООД), ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителите си А. М.П., ЕГН: **********, и Я.М.П., ЕГН: **********,
закупило от втората в качеството й на Едноличен търговец с фирма „***”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
следните недвижими имоти:
Ø поземлен имот № *** (имотна партида № ***) по плана за земеразделяне на землището на гр. Първомай, общ. Първомай, обл.
Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, площ от 13.611
дка, пета категория, находящ се в местността „***”, при граници и съседи: имот
№ ***, и имот № ***, който бил образуван от имоти № № *** и бил идентичен
с имот № *** в землището на кв. „Дебър“ на гр. Първомай с ЕКАТТЕ *** и върху който била
наложена възбрана, вписана с вх. рег. №
2237/15.11.2012 г., дв. вх. рег. № 2209/15.11.2012 г., Акт № 141, том І от 2012 г., в
изпълнение на Обезпечителна заповед (л. 177), издадена на 18.09.2012 г. от
Районен съд – Пловдив по ч. гр. дело № 14357/2012 г. (арх. № 18694/2014 г.) за
обезпечение на бъдещи обективно съединени осъдителни искове, предявими от
„Напоителни системи” ЕАД, клон Марица, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу продавача за заплащане на стойността на доставена вода,
и
Ø поземлен имот № *** (имотна партида № ***) по
плана за земеразделяне на землището на гр. Първомай, общ. Първомай, обл.
Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, площ от 40.547
дка, пета категория, находящ се в местността „***”, при граници и съседи: имот
№ ***, имот № ***, имот № ***, и имот № ***, идентичен с имот № *** в землището на кв. „Дебър“ на гр. Първомай с ЕКАТТЕ ***, срещу общата продажна
цена от 2 400, 00 лева, издължена напълно преди подписването на сделката.
Въз основа
на договори, вписани в Служба по вписванията – Първомай съответно с вх. рег. № 2907/01.12.2014 г., Акт № 41, том І от 2014 г. и
вх. рег. № 1750/10.09.2015 г., Акт № 31, том І от 2015 г., в полза съответно на
кредиторите „***” ЕООД, ЕИК: ***, и „***” ЕООД, ЕИК: ***, купувачът
последователно учредил върху новообразуваните от придобития имот № *** два
парцела № № *** и № *** с площ съответно от 35.132 дка и 5.414 дка, ведно с
изградената в последния на етап „груб строеж“ селскостопанска сграда за
съхранение на растителна продукция и селскостопанска техника с площ от 545 кв.
м. и правото на строеж на втория етап на обекта с площ от 537 кв. м., ипотека, заличена
с отбелязване в Служба по вписванията – Първомай съответно с вх. рег. № № 679/16.04.2015
г. и 15/11.01.2017 г.
В хода на съдебното дирене са разпитани
свидетелите С.Д.С. и Н. А.В., първият от които осъществяващ
счетоводното обслужване на ответника „***“ ЕООД от 2008 г. до момента, а
вторият – на ответника „***“ ЕООД от 2012 г. до сега. Служебната им
ангажираност поражда съмнения за възможната им заинтересованост от изхода на
делото, поради което съдът преценя показанията им в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК и ги кредитира само в частта, в която
кореспондират помежду си и/или с приобщените писмени доказателствени източници.
Респективно не се ползват с доверието на съдебния състав свидетелските
възприятия относно фактите за водените между ответните дружества преддоговорни
преговори, тъй като не само съставляват лишен от конкретика преразказ на
споделеното от техните законни представители, а и не са еднопосочни касателно
годината, в която е стартирало договорянето помежду им. В указания контекст,
макар да почиват на преки впечатления, следва да се игнорират и изнесените от
свид. В. сведения досежно електронения адрес, чрез който е кореспондирал с
приходната администрация от името на „***” ЕООД, по причина че изцяло се
опровергават от надлежно документираните данни от информационния масив на ТД на
НАП – Пловдив.
От приобщените писмени доказателства, сред които и
справки от електронната платформа на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел за актуалното състояние на посочения търговец
към 31.01.2019 г. (л. 7) и от Служба по вписванията – Първомай за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална му партида № *** за периода от
01.01.1992 до 31.01.2019 г. (л. 19 – л. 31), както и от събраните гласни
такива, се изяснява, че с
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти (л. 132 – л. 134),
нотариално удостоверен с рег. № 5031/24.11.2016 г. по описа на горецитирания
нотариус, ответникът „***” ЕООД, представлявано от А. М.П., легитимиращ се,
считано от 16.11.2016 г., като негов едноличен управител и собственик на
капитала му, се задължил до 15.12.2016 г. да продаде по нотариален ред на
ответника „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя си Е.Н.Х. ЕГН: **********, и реализиращо търговска
дейност в сферата на земеделието, като за целта изкупувало земеделски земи на
територията на Община Първомай, необременено
от тежести, в това число ипотеки, възбрани и искови молби, правото
си на собственост върху описания по-горе имот № *** и образувания от имот № *** поземлен имот *** (имотна
партида № ***) по плана за
земеразделяне на землището на гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, с
ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ от 35.132 дка,
пета категория, находящ се в местността „***”, при граници и съседи: имот № ***–
напоителен канал на Община Първомай, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №
***, и имот № ***, ведно с всички подобрения и приращения, а приобретателят, от
своя страна, се ангажирал да му заплати за тях по банковата му сметка в
„УниКредит Булбанк” АД с IBAN: ***, сумата от 26 000, 00 лева, от която не
по-малко от 20 000, 00 лева – до 28.11.2016 г., и остатъкът – до
15.12.2016 г.
Уговорката, поместена в чл. 10 от съглашението, предвижда, че при отказ от
окончателно договорно обвързване, прехвърляне на вещите на трети лица,
обременяването им с тежести, ипотеки, възбрани или сделки, които ограничават
ползването им, или непрестиране на уговорената цена виновната страна, ако е
продавачът, дължи неустойка в двоен размер на полученото авансово плащане, или
40 000, 00 лева, а ако е купувачът – губи дадения задатък. Чл. 11 от
контракта регламентира правото на изправния контрагент да предяви иск по чл. 19
от ЗЗД при настъпване на първата от изброените хипотези след изтичане на
определения за нотариално оформяне срок.
Свидетелите излагат спомени, че ответниците го пропуснали поради изчакване
уреждането на отношенията с кредитора „Напоителни системи” ЕАД, клон Марица,
ЕИК: ***, по освобождаване от обезпечителната забрана за разпореждане с имот № ***.
На 24.01.2017 г. последният сезирал Районен съд – Пловдив с нарочна Молба вх. №
4490/24.01.2017 г. (л. 178) по ч. гр. дело № 14357/2012 г. в указания смисъл,
навеждайки доводи за извършено погасяване на дълга на бъдещия ответник
Едноличен търговец „***”, ЕИК: ***,
но с Разпореждане от 25.01.2017 г. искането било оставено без разглеждане поради
отмяна на обезпечението още през 2014 г.
Вписването на възбраната обаче останало
незаличено, със знание за което и след консултация на купувача с адв. Н.П., че
формалното й действие не съставлява правни пречка поради отпадане на
обезпеченото с нея задължение, на 05.06.2017 г. ответниците сключили
покупко-продажбата на обещаните недвижимости с Нотариален акт № 92, Том ІІ,
рег. № 2214, дело № 282/2017 г. от 05.06.2017 г. по описа на Нотариус Н.К.,
вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 785/05.06.2017 г., Акт №
82, том ІІІ, дело № 425/2017 г. (л. 129 – л. 131), при продажна цена от
26 000, 00 лева. От тях 20 000, 00 лева според изявленията на
управителите им, удостоверени в нотариалния документ, купувачът заплатил на
продавача по банков път при предварителното договаряне, а остатъкът от
6 000, 00 лева следвало да му преведе по посочена от него банкова сметка ***,
с което взаимните им ангажименти по предварителната такава се считали за
изпълнени.
В Преводни нареждания за кредитен превод от 25.11.2016 г. (л. 123) и от
07.06.2017 г. (л. 123), издадени от „УниКредит Булбанк” АД, филиал Първомай, е
документиран нареден съответно на 25.11.2016 г. и на 07.06.2017 г. от „***”
ЕООД банков трансфер на така договорените части от покупната стойност по сметка
на „***” ЕООД с IBAN: ***, а
свидетелите потвърждават, че платежните операции са надлежно осчетоводени от
контрагентите.
Съгласно
Удостоверения изх. № № **********, **********/09.01.2017 г., **********/13.06.2018
г. (л. 34) и **********/13.06.2018 г. (л. 35), издадени от Община Първомай, първите
две от които представени в нотариалното производство, а последните две – с
исковата молба, данъчната оценка на имот № *** възлиза на 1 507, 20 лева, а на
имот № *** – на 583, 90 лева.
Със Заповед № Р-16001617003113-020-001/23.05.2017 г. (л. 89 – л. 91) за
възлагане на ревизия, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК чрез ИС
„Контрол” като електронен документ, подписан на 23.05.2017 г. с електронен
подпис от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на главен инспектор по
приходите Т.И.Б. и старши инспектор по приходите Г.Х.К. било възложено
извършването на ревизия на ответника „***” ЕООД с обхват облагане с
корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и ДДС за периодите
01.10.2016 г. – 24.10.2016 г. и 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. в срок до три
месеца от връчването на възлагателния акт, продължен до 30.10.2017 г. със
Заповед № Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г. (л. 84 – л. 85), издадена в
електронен формат на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114,
ал. 2 от ДОПК от същия данъчен орган за изменение на първоначалната.
Предприетите
процесуални действия и констатираните факти ревизиращият екип обобщил по реда
на чл. 117 от ДОПК в Ревизионен доклад № Р-16001617003113-092-001/13.11.2017 г.
(л. 56 – л. 71), връчен на 16.11.2017 г. от инспектор по приходите Н. К. на
свид. В. в качеството му на пълномощник на проверяваното дружество по силата на
Пълномощно, нотариално удостоверено с рег. № 3649/27.12.2011 г. по описа на
Нотариус Н.К. (л. 72), с което бил оправомощен да го представлява пред ТД на
НАП – Пловдив, РУСО, Агенцията по вписванията, всички банки и финансови
институции, ОСЗ, ДФЗ, Инспекцията по труда, държавните общински органи и
ведомства при подаване, получаване и подписване на справки-декларации и всички
други данъчни декларации, заявления, актове и документи в ТД на НАП – Пловдив и
гореизброените организации, откриване и закриване на сметки, внасяне и теглене
на средства от тях, регистрация по ЗДДС, обявяване на финансови отчети и др.
Приложената
от ищеца Справка за обща регистрация на задълженото лице „***“ ЕООД (л. 174 –
л. 175), изготвена на 13.05.2020 г. от информационната система на ТД на НАП –
Пловдив, възпроизвежда следните, въведени в нея, данни за профила му:
фактическа регистрация в НАП на 16.12.2011 г. и по ЗДДС на 06.02.2012 г.,
дерегистрация по ЗДДС по инициатива на орган на НАП на 24.10.2016 г. поради
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗЗДС; депозитни банкови сметки в левове IBAN: *************,
открити съответно на 23.11.2016 г. в „УниКредит Булбанк” АД и 20.12.2011 г. в
„БАНКА ДСК” АД, и закрити съответно на 09.10.2017 г. и 18.07.2019 г., и активни
електронни адреси: *** и ***, валидни съответно от 06.02.2012 г. и
28.02.2018 г., първият от които за кореспонденция. В показанията си свид. В.
заявява, че *** е имейлът на
електронния му подпис, а вторият – на
представляваното от него „***” ЕООД – Първомай.
Наред с част от гореизложената информация в ревизионния доклад е отразено,
че търговецът е регистриран в Агенцията по вписванията на 16.12.2011 г., че
адресът му за кореспонденция и този по чл. 8 от ДОПК е ***, че през ревизирания
период е реализирал основно дейност по производство на горно облекло без работно,
че свързани с него лица са „***” АД, ЕИК: ***, „***“ ООД, ЕИК: ***, „***“ СД,
ЕИК: ***, и „***“ ЕООД, ЕИК: ***, както и че счетоводното му обслужване се
осъществява от „*** ЕИК: ***, за управител на което свид. В. сочи себе си.
С Писма вх. № № 70-00-6059/13.06.2017 г., 70-00-8814/29.08.2017 г. и
70-00-12511/10.11.2017 г. в изпълнение на Искания съответно № №
Р-16001617003113-040-001/29.05.2017 г. (изх. № при ТД на НАП – Пловдив
70-00-6059/29.05.2017 г.), Р-16001617003113-040-002/11.08.2017 г. (изх. № при
ТД на НАП – Пловдив 70-00-8814/11.08.2017 г.) и
Р-16001617003113-040-003/24.10.2017 г. (изх. № при ТД на НАП – Пловдив
70-00-12511/24.10.2017 г.), изпратени от ревизиращите служители на основание
чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК до ответника „***” ЕООД съответно
на 29.05.2017 г., 11.08.2017 г. и 24.10.2017 г. на декларирания му електронен
адрес *** и изтеглени от него съответно на 30.05.2017 г.,
16.08.2017 г. и 24.10.2017 г., същият депозирал документи и писмени обяснения, сред
които Справка № 1 за наличните недвижими имоти (л. 76), в която декларирал
притежание на поземлен имот с площ от 13.611 дка и поземлен имот с площ от
40.547 дка в землището на кв. „Дебър“, придобити с Нотариален акт №
131/22.02.2013 г., Справка № 2 на налични моторни превозни средства (л. 80),
Справка № 3 за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар (л. 81),
Справка № 4 за дългосрочни и краткосрочни инвестиции (л. 82), в които обявил липса
на такива, и Справка № 5 за вземанията от трети лица от 31.05.2017 г. (л. 83),
в която посочил задължение на „***“ ООД, ЕИК: ***, в размер на 12 545, 28
лева по Фактура № 276/05.07.2016 г.
След анализ на събраните доказателства ревизорите
установили, че с Разрешение за строеж № 14/07.02.2014 г. и Заповед №
12/24.11.2014 г., издадени от Главния архитект на Община Първомай, на
проверяваното лице било разрешено етапно изграждане на обект: „Селскостопанска
сграда за съхранение на растителна продукция и селскостопанска техника“ с
разгърната площ от 1 082 кв. м. в поземлен имот № ***, находящ се в
землището на гр. Първомай, с площ от 5.414 дка, както следва: първи етап със
застроена площ от 245 кв. м., който бил завършен на фаза „груб строеж” по
смисъла на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ с построено до степен 80% еднокорабно хале със
стоманена конструкция, стенно и покривно ограждане от полиуретанови панели,
инсталации и настилки, осови размери 12 х 42 и застроена площ от 545 кв. м., и
втори етап със застроена площ от 537 кв. м., реализиран до 30% с едноетажна
битова сграда с площ от 72 кв. м. По съображения че като нищожна по правилото
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради неспазване на изискуемата се от чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма за сключването й продажбата на „Незавършен обект – в процес на
изграждане селскостопанска сграда за съхранение на растителна продукция и
селскостопанска техника”, за която задълженото лице издало Фактура №
**********/01.03.2016 г. на своя управител на стойност 21 282, 00 лева без
ДДС, не поражда правни последици, включително и за счетоводни и данъчни цели, в
съответствие с чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 79 и чл. 81 от ЗКПО осчетоводеният от
доставчика приход от 21 282, 00 лева и съответстващия му разход от
170 262, 44 лева, натрупан по счетоводна сметка 209 „Други ДМА в процес на
изграждане”, били отречени при формиране на счетоводния му финансов резултат за
2016 г. Корекцията не предпоставила дължимост на корпоративен данък, но ревизията
приключила с предложение за определяне на подлежащ на внасяне ДДС в размер на
39 540, 85 лева, от които 4 366, 38 лева деклариран за месец март
2016 г. и 35 174, 47 лева доначислен за периода 01.10.2016 г. – 24.10.2016
г. на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС за наличните по счетоводни данни към
датата на дерегистрацията по ЗДДС – 24.10.2016 г., дълготрайни материални активи
в процес на изграждане и материали на склад на стойност съответно от
170 262, 44 лева и 5 918, 12 лева, или общо 176 180, 56 лева.
С Ревизионен акт № Р-16001617003113-091-001/11.12.2017 г. (л. 49 – л. 55),
издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК чрез ИС „Контрол” като електронен
документ от В.И.И. и Т.И.Б., заемащи длъжността съответно „Началник сектор” и
„Главен инспектор по приходите” при ТД на НАП – Пловдив, въз основа на
визираните констатации, неоспорени по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, били признати
в полза на фиска притезания в размер на 44 106, 44 лева, от които
39 540, 85 лева – ДДС, и 4 565, 59 лева – лихва за просрочие,
изчислена към 11.12.2017 г.
В Съобщения от орган на НАП за връчване/представяне по електронен път (л.
92, л. 86 и л. 48) е записано, че Заповеди № № Р-16001617003113-020-001/23.05.2017
г. и Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г. и ревизионният акт са изпратени по
електронен път съответно на 29.05.2017 г. в 09:25 часа от електронната поща на Г.Х.К.
***, на 14.08.2017 г. в 12:52 часа и на 11.12.2017 г.
в 11:47 часа от електронната поща на Т.И.Б. *** до електронна поща *** във вид
на електронна препратка с указание, че активирането й позволява преглед на нейното
съдържание и съобразно чл. 30, ал. 6 от ДОПК генерира електронна нотификация
към системата на НАП, удостоверяваща връчването. В Удостоверения за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л. 93, л. 87 и л. 47) е
верифицирано, че въпросните линкове са активирани и документите изтеглени от
имейла адресат съответно на 30.05.2017 г., 16.08.2017 г. и 12.12.2017 г.
С Постановление изх. № С170016-023-000-3825/31.10.2017 г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (л. 73), издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДПОК от старши публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив и връчено на представляващия ревизирания субект на 22.01.2018 г.,
върху суми, налични и постъпващи по неговите банкови сметки и депозити и предоставени
на доверително управление, вложени вещи в трезори, включително и съдържание на
касети, във всички банкови институции в страната, бил наложен запор до
3 500, 00 лева по Искане № Р-16001617003113-039-001/25.10.2017 г. (л. 75)
на ръководителя на ревизията с мотиви за необходимостта от предотвратяване на
сделки и действия с притежаваното от данъчнозадълженото лице имущество,
съгласно приложените справки от № 1 до № 5, които биха могли да затруднят или
осуетят принудителното събиране на ДДС и лихва, чийто начет в приблизителен размер съответно от
34 000, 00 лева и 1 000, 00 лева към 25.10.2017 г. се очаквал в
резултат на протичащата ревизионна процедура, стартирала по повод доклад на органите по приходите за продажбата на незавършено строителство.
С оглед на съставения ревизионен акт на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК
публичният изпълнител разпоредил с Постановление изх. №
С180016-139-0000085/16.01.2018 г. (л. 45), получено от управителя на дружеството
длъжник на 22.01.2018 г., продължаване действието на запора върху авоарите му в
„БАНКА ДСК“ АД до сумата от 39 356, 66 лева.
Включените в доказателствената съвкупност Справки от ТД на НАП – Пловдив за
задълженията на „***” ЕООД, плащанията по които подлежат на разпределение от
публичен изпълнител, към 30.01.2019 г. (л. 11 – л. 16), и за образуваните срещу
търговеца данъчни производства към 19.12.2018 г. (л. 39), показват, че към
30.01.2019 г. предмет на насочено срещу него Изпълнително дело № 16150004896/2015
г. по описа на ТД на НАП – Пловдив са възникнали от 01.08.2014 г. до 24.10.2016
г. публични дългове за данъци и осигурителни вноски, равняващи се на 63 303,
65 лева, и за лихва – 22 775, 18 лева, от които: по Ревизионен акт №
Р-16001614000923-091-001/20.03.2015 г. на ТД на НАП – Пловдив лихва за
просрочие на корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в
установен и дължим размер от 226, 15 лева; по Ревизионен акт №
Р-16001616007211-091-001/09.05.2017 г., финализиращ ревизия, възложена за
периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. със Заповед №
Р-16001616007211-020-001/18.10.2016 г., и влязъл изцяло в сила на 02.12.2017 г.
след потвърждаването му в обжалваната част с Решение № 422/18.07.2017 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при
Централно управление на НАП (л. 40 – л. 42) – ДДС за периода 01.07.2016 г. –
31.07.2016 г. в установен и дължим размер съответно от 4 647, 61 лева и
2 090, 88 лева и лихва в установен и дължим размер съответно от 155, 67
лева и 522, 18 лева, и по Ревизионен акт № 16001617003113-091-001/11.12.2017 г.
– ДДС за периодите 01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. и 01.10.2016 г. – 24.10.2016
г. в установен и дължим размер от 39 540, 85 лева и лихва в
установен и дължим размер съответно от 4 565, 59 лева и 9 124, 13 лева.
С Писма изх. № № 17-10-127600/07.11.2017 г. (л. 74), 17-10-09295/24.01.2018
г. (л. 46) и 17-10-83236/02.07.2018 г. (л. 44), изготвени във връзка с
постъпили от ТД на НАП – Пловдив съответно Запорни съобщения изх. № №
С170016-3-271000/31.10.2017 г. и С180016-3-2805/16.01.2018 г. и Разпореждане
изх. № С 180016-29-15111/20.06.2018 г. за изпълнение на Запорно съобщение изх.
№ РД-11-609/06.04.2015 г., банковата институция уведомила приходната
администрация, че на 14.04.2015 г. и на 12.06.2017 г. върху вземанията на длъжника
по разплащателната му сметка № 19988291 е допуснат обезпечителен запор по
Изпълнително дело РД-11-609 по описа на ТД на НАП – Пловдив и изпълнителен
такъв по Изпълнително дело № ИД20164520414033 по описа на Районен съд – Русе,
като част от взискането по първото от тях е удовлетворено с блокираните
средства.
По Разпореждане изх. № С180016-125-0201014/03.07.2018 г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив (л. 43) по Изпълнително дело №
16150004896/2015 г. била разпределена за погасяване на дължими осигурителни
вноски и корпоративен данък за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. сумата
от 83, 36 лева, постъпила на 02.07.2018 г. в резултат на предприетите
изпълнителни действия.
В Справка от
Служба по вписванията – Първомай за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персонална партида № 39739 за периода от 01.01.1992 г. до 19.02.2020 г. (л. 181
– л. 185) фигурират данни за вписан с вх. рег. № 1138/23.07.2018 г., Акт № 104,
том ІV от 2018 г. Договор за покупко-продажба, с който ответникът „***“ ЕООД
отстъпва на своя управител А. М.П. собствеността върху поземлен имот № ***
(имотна партида № 35501) с площ от 5.414 дка, находящ се в местността „Землище
кв. „Дебър”, ведно с построената в него до „груб строеж“ селскостопанска сграда
за съхранение на растителна продукция и селскостопанска техника с площ от 545
кв. м. и с правото на строеж на втория етап от обекта с площ 537 кв. м.
От Справки
от НАП – база население (ЕСГРАОН), за родствените връзки на А. М.П. (л. 8) и Е.Н.Х.
(л. 10) към 31.01.2019 г. е видно, че помежду им липсва роднинство и че първият
от тях, бившата му съпруга Я.М.П., родителите и децата му не са участвали в управлението
или с вложения в капитала на „***“ ЕООД, а вторият, родителите и децата му – в
тези на „***“ ЕООД.
При така установените фактически положения
съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Наведените в исковата молба фактически
твърдения и формулираният петитум позволяват да се заключи, че главната и
евентуална искови претенции черпят правното си основание от чл. 216, ал. 2 във
вр. съответно с ал. 1, т. 4 и т. 2 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК е закрепено правото на публичния взискател или публичния изпълнител да
предяви по реда на ГПК иск за обявяване на недействителността по отношение на
държавата, съответно на общините, на извършените след връчването на заповедта
за възлагане на ревизия, ако в резултат на същата са установени публични
задължения, или след датата на тяхното установяване, сделки и действия с намерение
да се увредят публичните взискатели (чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК) или
възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото (чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК).
По своята правна природа искът е отменителен и е предназначен да гарантира безпрепятственото удовлетворяване на публичния кредитор от имуществото на длъжника, като чрез прогласяване за недействително в отношенията помежду им на предприето от последния правно разпореждане със собствен актив постига запазването му в неговия патримониум.
Съгласно чл. 108, ал. 1 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК, публичните държавни и общински вземания, към които чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК причисляват тези за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски, други вноски за бюджета и лихвите за тяхното просрочие, се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, на който, независимо дали е обжалван, чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК придава силата на титул за принудителното им изпълнение.
Осъществяването му се регулира от Глава двадесет и пета на ДОПК и е поверено от чл. 167, ал. 1 от ДОПК в компетентност на орган на НАП в лицето на публичния изпълнител, на когото, за да охрани интереса на държавата като публичен взискател, чл. 216, ал. 2 от ДОПК признава активна процесуална легитимация да упражни правото й на иск в качеството на неин процесуален субституент.
По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешното му провеждане ищецът носи тежестта да докаже кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на съдебно заявеното публично материално право, като създаде у съда категорично убеждение, че от обективна страна ответникът е длъжник по установено с влязъл в сила административен акт или съдебно решение публично вземане, (в този смисъл Решение № 166/30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г., II о., Решение № 228/20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 530/2010 г., II т. о., Решение № 436/22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о.), който след датата на връчване на заповедта за възлагане на установяващата го ревизия или след тази на установяването му е предприел правен акт със свое имущество, с който осуетява или затруднява принудителното удовлетворяване на дълга, действайки в субективен аспект с намерение да увреди публичния взискател.
Конкретната доказателствена съвкупност разкрива наличие на обективните признаци от хипотезата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК.
Със Заповед № Р-16001617003113-020-001/23.05.2017
г. (л. 89 – л. 91) за възлагане на ревизия, издадена на основание чл. 112 и чл.
113 от ДОПК от Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено
извършването на ревизия на ответника „***” ЕООД за облагане с корпоративен
данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и ДДС за периодите 01.10.2016 г.
– 24.10.2016 г. и 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. в срок до три месеца от
връчването на възлагателния акт, продължен до 30.10.2017 г. със Заповед №
Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г. (л. 84 – л. 85) на същия данъчен орган за
изменение на първоначалната. Така образуваното производство е приключило с
Ревизионен акт № Р-16001617003113-091-001/11.12.2017 г. (л. 49 – л. 55),
издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от началник сектор и главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който в полза на фиска са
признати публични вземания в размер на 39 540, 85 лева ДДС и 4 565, 59
лева лихва за просрочие към 11.12.2017 г. До приключване на съдебното дирене същите не са погасени, доколкото
данни за противното не са събрани, а заинтересовани да ангажират такива съобразно
чл. 154, ал. 1 от ГПК (в този смисъл Решение № 166/30.12.2009 г. на ВКС
по т. д. № 430/2009 г., II о.) се явяват ответниците. По идентични мотиви следва да се приеме, че като
необжалван по административен и съдебен ред ревизионният акт е влязъл в сила. Следователно легитимира
държавата като носител на публични притезания срещу ответника „***” ЕООД,
подлежащи на принудително изпълнение, предприето чрез включването им в предмета
на Изпълнително дело № 16150004896/2015 г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив.
Налага се извод, че са определени в резултат на
ревизията, започната въз основа на Заповед №
Р-16001617003113-020-001/23.05.2017 г. (л. 89 – л. 91), и изцяло попадат в
зададения с нея обхват, поради което е несподелима лансираната от ответниците
теза, че меродавно начало на ревизионната процедура поставя изменящата я Заповед
№ Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г. (л. 84 – л. 85).
В
съответствие с чл. 110, ал. 1 от ДОПК данъчно-осигурителният контрол се
реализира от органите по приходите чрез
ревизии и проверки, като ал. 2 на законовия текст дефинира първите като
съвкупност от действия, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски.
В чл. 112, ал. 1 от ДОПК е посочено, че ревизионното
производство се образува със заповед за възлагане на ревизия, която се издава,
съобразно нормата на ал. 2, от орган по приходите, определен от директора на
компетентната териториална дирекция, или изпълнителния директор на НАП или овластен
от него заместник, с реквизитите по чл. 113, ал. 1 от ДОПК – информация за
ревизираното лице по чл. 81,
ал. 1, т. 2-5 от ДОПК,
ревизиращите служители, ръководителя на ревизията, срока за извършването й,
ревизирания период, видовете ревизирани задължения и други относими
обстоятелства, и според чл.
113, ал. 2 от ДОПК се връчва на ревизирания.
Чл. 113, ал. 3 от ДОПК разрешава на органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която също следва да се доведе до знанието на подконтролния субект, да измени занапред от датата на постановяването й първоначалната, а чл. 114, ал. 2 от ДОПК – със заповед за продължаване на определения в чл. 114, ал. 1, изр. 1 от ДОПК тримесечен срок за приключване на процедурата да го удължи до два месеца, ако се окаже недостатъчен.
В случая Заповед № Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г. (л. 84 – л. 85) е произнесена именно при режима на чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК от длъжностно лице от състава на ТД на НАП – Пловдив с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и не дерогира Заповед № Р-16001617003113-020-001/23.05.2017 г. (л. 89 – л. 91), нито рестартира ревизионното производство, а без да коригира рамкирания с последната негов предмет, единствено продължава срока за провеждането му.
Отново в противовес на оспорванията в отговорите коментираните две заповеди и самият ревизионен акт са връчени на ответника „***” ЕООД съответно на 30.05.2017 г., 16.08.2017 г. и 12.12.2017 г. при стриктно спазване на процесуалните правила на Глава шеста на ДОПК, важими, както гласи чл. 33 от ДОПК, по отношение на всички актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на тези за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.
Уредбата на ДОПК в чл. 29, ал. 1 и ал. 2 предвижда,
че в административното производство връчването се извършва от органа по
приходите или от друг служител (връчител), а в хипотезата на ал. 5, ако няма
такъв в съответното населено място – чрез общината или кметството, на адреса за кореспонденция на субекта, който според
чл. 28, ал. 1,
т. 2 от ДОПК за местните юридически лица съвпада
с този на тяхното управление, освен ако в регистър БУЛСТАТ или в търговския
регистър не е вписан друг адрес съответно за кореспонденция или на управление. Чл. 29,
ал. 6 от ДОПК предписва известията да се предават на адресата, негов
представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов
служител, оторизиран да ги получава.
Като равностоен способ за връчване ал. 3 от
чл. 29 от ДОПК урежда изпращането им с писмо с обратна разписка чрез лицензиран
пощенски оператор, а ал. 4 – по телефакс или с електронно съобщение при
използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите.
В чл. 30, ал. 6 от ДОПК е въведена фикция за
връчване на електронното съобщение, когато от адресата се върне електронно
потвърждение за получаването му или се активира електронна препратка или се
изтегли от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието
му се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в
информационната система.
Чл. 28, ал. 2 от ДОПК предоставя възможност на
всяко лице да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване
на съобщения. Освен ако не са го обявили пред
Агенцията по вписванията, данъчнозадължените по Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) лица са и длъжни, съобразно чл. 101, ал. 5 от ЗДДС,
да сторят това към заявлението си за
регистрация, както и да уведомяват за промяната му, а непосочването му за
период, по-дълъг от три месеца, се квалифицира от чл. 176, т. 5 от ЗДДС като
данъчно нарушение, което се санкционира с отказ или прекратяване на
регистрацията.
Логическото и систематично тълкуване на
обсъжданите разпоредби води до съждение, че в рамките на регламентираните в
ДОПК производства органите по приходите могат да връчват електронно само
тогава, когато данъчният субект се е възползвал от правото си по чл. 28, ал. 2 от ДОПК да назове за целта електронен адрес (в този смисъл Определение №
9050/20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2016 г., VIII о., Решение №
5758/20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2014 г., VIII о., и Определение № 12856/24.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 12069/2018 г., I о.). Ако известията бъдат изпращани до него,
връчването им по чл. 29, ал. 4 от ДОПК следва да се счете за редовно (в този
смисъл Определение № 12119/3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7527/2019 г., I о.), без да е
необходимо, доколкото не се изисква от ДОПК, съгласието на получателя за електронно
кореспондиране при всяка отделна ревизия или проверка (в този смисъл Решение №
2516/21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2013 г., VIII о.).
Видно от Съобщения от орган на НАП за
връчване/представяне по електронен път (л. 92, л. 86 и л. 48) и Удостоверения
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л. 93, л. 87 и л. 47),
които, приобщени по делото като заверени от орган по приходите разпечатки от
записите в Информационна система „Контрол” на ТД на НАП – Пловдив, разполагат с
доказателственото значение по чл. 30, ал. 6, изр. 2 от ДОПК досежно
съдържанието на електронните писма, заповедта за възлагане на ревизия, тази за
нейното изменение и ревизионният акт са изпратени от електронни пощи на
ревизиращите служители съответно на 29.05.2017 г. в 09:25 часа, на 14.08.2017
г. в 12:52 часа и на 11.12.2017 г. в 11:47 часа до електронна поща *** под формата на електронна препратка, която е
активирана и документите изтеглени от имейла адресат съответно на 30.05.2017 г.,
16.08.2017 г. и 12.12.2017 г. Сведенията, отразени в Ревизионен доклад №
Р-16001617003113-092-001/13.11.2017 г. (л. 56 – л. 71), и Справка за обща
регистрация на задълженото лице „***“ ЕООД от 13.05.2020 г. (л. 174 – л. 175), сочат,
че дружеството е декларирало като свой електронен адрес за кореспонденция с
приходната администрация именно ***, активен от 06.02.2012 г., от когато датира и регистрацията му по ЗДДС,
прекратена служебно на 24.10.2016 г. Свид. В., който в качеството си на
управител на „***” ЕООД е водил счетоводството на търговеца, включително и през
време на ревизията, бил е оправомощен да го представлява пред ТД на НАП –
Пловдив с Пълномощно, нотариално удостоверено с рег. № 3649/27.12.2011 г. по
описа на Нотариус Н.К. (л. 72), и е титуляр на горецитирания електронен адрес, свидетелства,
че от името на своя доверител е контактувал електронно с НАП чрез имейла на „***”
ЕООД – ***, който е оповестил като адрес за кореспонденция на
упълномощителя си още при подаване на заявлението за регистрацията му по ЗДДС
през 2012 г. Показанията му в указаната част обаче са игнориани от съда, тъй
като въпросната електронна поща е с активен статус в данъчно-осигурителния профил
на „***” ЕООД едва от 28.02.2018 г.
Съотнесена към регламента на чл. 30, ал. 6, изр. 1 от ДОПК, изложената
фактическа обстановка дава аргумент да се счете, че електронното връчване на споменатите
административни актове е валидно извършено. Ирелевантно за редовността му е обстоятелството,
че адресатът не е изявил изрично желание за електронен обмен на документи във
връзка с конкретната ревизия, тъй като, от една страна, ДОПК не поставя такова
изискване, а от друга, действията му конклудентно манифестират воля в указания
смисъл. Всички искания на ревизиращия екип за представяне на доказателства в
хода на ревизионното производство са изпращани на декларирания от дружеството
електронен адрес ***, срещу което то не само не се е противопоставило,
но и е отговаряло на тях (в този смисъл Определение № 272/10.01.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 16438/2013 г., I о.).
На 05.06.2017 г. с
Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 92, Том ІІ, рег. №
2214, дело № 282/2017 г. от 05.06.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на
действие Районен съд – Първомай и с рег. № ***, вписан в Служба по вписванията
– Първомай с вх. рег. № 785/05.06.2017 г., Акт № 82, том ІІІ, дело № 425/2017
г. (л. 129 – л. 131), ответникът „***” ЕООД се е разпоредил в полза на
ответника „***” ЕООД със собствените си поземлени имоти № № *** и *** по плана
за земеразделяне на землището на гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив
срещу обща цена от 26 000, 00 лева, която според Преводни нареждания за
кредитен превод от 25.11.2016 г. (л. 123) и от 07.06.2017 г. (л. 123), издадени
от „УниКредит Булбанк” АД, филиал Първомай, е получил изцяло по банковата си
сметка с IBAN: ***
„УниКредит Булбанк“ АД, както следва: авансово 20 000, 00 лева – на
25.11.2016 г., а остатъкът от 6 000, 00 лева – на 07.06.2017 г.
Несъмнено вещно-транслативният
ефект на съглашението, въпреки неговата възмездност, която е не само уговорена,
но и реално проявена с настъпило имуществено разместване, уврежда публичния
взискател, тъй като провокира такава промяна в имуществото на продавача,
служещо, съгласно чл. 133 от ЗЗД, за общо обезпечение на неговите кредитори,
която се изразява в трансформиране на правото на собственост върху недвижима
вещ в притежание на паричната му равностойност, поддържанието на чиято
наличност е доста несигурно. Респективно уязвява се платежоспобността на
длъжника, с което възпрепятства предприетото по Изпълнително дело №
16150004896/2015 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив принудително събиране на
доброволно непогасените му публични задължения по Ревизионен акт №
Р-16001617003113-091-001/11.12.2017 г. (л. 49 – л. 55).
Съдебната практика
на ВКС по приложението на чл. 135 от ЗЗД, уеднаквена с Решение № 149/12.11.2013
г. по т. д. № 422/2012 г., I т. о., Решение №
320/05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., и Решение №
407/29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., и относима и към специалния
отменителен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК (в този смисъл Определение №
629/20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1745/2017 г., I т. о., ТК), константно застъпва, че притежанието
от задължения субект на друго имущество извън това – предмет на процесното
разпореждане, или получаването на равностойна насрещна престация срещу
отчуждената вещ, са фактически положения, непротивопоставими на
неудовлетворения публичен взискател, на когото законът признава интерес от
съхраняване целостта на длъжниковия патримониум през времето на съществуване на
вземането. Противното би означавало да се лиши кредиторът от законоустановеното
му право да насочи взискането си срещу който и да било от секвестируемите
активи на длъжника и такава свобода на избор да се предостави на него въпреки
недобросъвестността му, изрязяваща се във въздържание от доброволно изпълнение
при наличие на възможност за такова.
За да се прогласи относителната й невалидност при
постановката на чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК, сделката
трябва да е извършена от търговското дружество длъжник с намерение на
управляващото го физическо лице да ощети фиска (animus nocendi), което предполага съзнание, че чрез нея
компрометира собствената си имуществена обезпеченост и по този начин препятства
или застрашава реализацията на публичното вземане. Поради характера си на психическо
преживяване без общоприето и самостоятелно външно проявление разискваната
предпоставка подлежи на пълно доказване от ищеца (в този смисъл Решение №
436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., Решение №
69/22.06.2012 г. по т. д. № 534/2011 г., I т. о., и Решение № 27/28.02.2013 г. по т. д. №
410/2012 г., II т. о.) най-често по косвен път чрез анализ на всички относими обстоятелства.
Като израз на законодателната воля за осигуряване на засилена защита на публичноправните кредитори в сравнение с тази на останалите по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, особената уредба на чл. 216, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от ДОПК не изисква контрагентът приобретател също да е проявил определено психично отношение към увреждането (в този смисъл Решение № 69/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., и Решение № 84/01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 601/2019 г., ІІ т. о.).
По мнение на съдебния състав доказателственият масив не обективира твърдяната от ищцовата страна увреждаща цел на „***” ЕООД.
Ключов довод за липсата й се извежда от обстоятелството, че покупко-продажбата е осъществена от ответниците в изпълнение на взаимните им задължения, поети по силата на сключения помежду им на 24.11.2016 г. Предварителен договор, който, бидейки документиран в изискуемите се от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД форма и съдържание, считано от достоверната дата на нотариалната му заверка с рег. № 5031/24.11.2016 г. по описа на Нотариус Н.К., е породил в тежест на ответника „***” ЕООД ангажимент в срок до 15.12.2016 г. да продаде по нотариален ред на ответника „***” ЕООД, необременено от тежести, в това число ипотеки, възбрани и искови молби, правото си на собственост върху поземлени имоти № № *** и ***, а на купувача – да заплати за тях по банковата сметка на прехвърлителя в „УниКредит Булбанк” АД с IBAN: ***, общо 26 000, 00 лева, както следва: до 28.11.2016 г. – не по-малко от 20 000, 00 лева, и до 15.12.2016 г. – 6 000, 00 лева.
Наведените сведения красноречиво показват, че отчуждителят е обещал продажбата на недвижимите си вещи още преди на 30.05.2017 г. да му бъде електронно връчена заповедта за възлагане на установяващата публичните му задължения ревизия, поради което в съзнанието му конкретен умисъл за осуетяване именно на тяхната събираемост по разбирането на законодателя, вложено в чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не би могъл да се формира. Действително в справките от ТД на НАП – Пловдив и адресираните до нея писма на „Банка ДСК” ЕАД е поместена информация, че към датата на предварителното съглашение в пасива на обещателя са натрупани публични дългове, принудително изпълняеми по Изпълнително дело № 16150004896/2015 г. и Изпълнително дело РД-11-609 по описа на ТД на НАП – Пловдив, по второто от които на 14.04.2015 г. върху банковата му разплащателна сметка с IBAN: ***, открита на 20.12.2011 г. в „БАНКА ДСК” АД, е бил наложен обезпечителен запор, както и че със Заповед № Р-16001616007211-020-001/18.10.2016 г. на ТД на НАП – Пловдив срещу него е бил иницииран ревизионен контрол за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г., приключил с начет за ДДС и лихва в размер съответно на 4 647, 61 лева и 155, 67 лева по Ревизионен акт № Р-16001616007211-091-001/09.05.2017 г., влязъл изцяло в сила на 02.12.2017 г., но при очертаната в исковата молба фактическа рамка мотивът му за избягване плащането не на тези притезания е от значение.
Въз основа на възприятията на разпитаните свидетели се изяснява, че до
15.12.2016 г. ответниците са се въздържали от нотариално оформяне на продажбата
поради изчакване уреждането на отношенията с „Напоителни системи” ЕАД, клон
Марица, ЕИК: ***, по заличаване на възбраната върху обещания имот № ***,
вписана в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. №
2237/15.11.2012 г., дв. вх. рег. № 2209/15.11.2012 г., Акт № 141, том І от 2012 г., по негово искане за обезпачаване на бъдещите му
искове срещу предходния собственик на недвижимостта – Едноличен търговец „***”,
ЕИК: ***.
На 24.01.2017 г. обезпеченият
кредитор е сезирал Районен съд – Пловдив с Молба вх. № 4490/24.01.2017 г. (л. 178) за отмяна на обезпечението с твърдения за погасяване на задължението. Макар действието на забраната да е било
прекратено още през 2014 г., за което се съди от произнасянето на съдията
докладчик от 25.01.2017 г., по неясни причини вписването на тежестта не е било
заличено. С убеденост за отпадане на обезпечителния й ефект на 05.06.2017 г. ответните
дружества са пристъпили към планирания договор.
Пропускането на уговорения срок за сключването му не е довело до автоматично прекратяване на подготвящия го контракт. Тъкмо напротив, при неналичие на доказателства за неговото разваляне следва, че е продължавал валидно да обвързва страните и след 15.12.2016 г., и независимо че е предприето от прехвърлителя броени дни, след като е получил заповедта за възлагане на ревизията, увреждащото разпореждане е съставлявало дължим от него правен резултат, който при повелята на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да изпълни точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да се издължава по същия начин. В противен случай за изправната страна е възниквало потестативното право да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, а за неизправната – правно очакване на тежките материални последици, описани в клаузата на чл. 10 от предварителния договор: за продавача – неустойка от 40 000, 00 лева, а за купувача – загуба на дадения задатък.
Като
индиция за добросъвестността на отчуждителя следва да се изтъкне и че указаната
договорна отговорност е застрашавала правната му сфера и при неспазване на
обещанието да прехвърли имотите, необременени от тежести, а към деня на
подписване на предварителния договор
върху имот № *** е била учредена
ипотека, която е била заличена на 11.01.2017 г. – след насрочения за процесното
действие ден.
Оформя се заключението, че волята на „***“ ЕООД да се разпореди със земеделските си земи е формирана и е намерила изява в правомерни негови правни постъпки месеци преди началото на ревизионното производство. Дори известието за стартирането му да е създало у продавача представа, че имотното прехвърляне е обективно годно да създаде спънки за принудителното удовлетворяване на начета по Ревизионен акт № Р-16001617003113-091-001/11.12.2017 г. (л. 49 – л. 55), тези последствия нито са били преследвани от него, нито е могъл да ги избегне, без да претърпи значителни имуществени вреди. Обратното означава да се отрече действителността на всеки разпоредителен акт, датиращ след връчването на възлагателната заповед, без да се държи сметка за нагласата на длъжника към него, което напълно обезсмисля субективната предпоставка на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Не говори за
стремеж за навреждане на публичния взискател и цялостното поведение на продавача
в процеса на договарянето. Контрагентът му е юридическо лице, с което не се
намира в отношения на свързаност от категорията на тези по § 1, т. 3 от ДР на
ДОПК. Уговорил е продажна цена на имотите от 26 000, 00 лева,
за чието несъответствие с пазарната не са събрани доказателства, която надхвърля
многократно данъчната им оценка от общо 2 091, 10 лева
и която е престирана изцяло – по-голямата част авансово на 25.11.2016 г. след
подписване на предварителния договор, а остатъкът от 6 000, 00 лева
на 07.06.2020 г. по известна на приходната администрация негова банкова сметка ***:
***. Последната е открита на 23.11.2016 г. в „УниКредит Булбанк” АД очевидно
за нуждите на плащането и закрита на 09.10.2017 г., т. е. месеци след
връчването на заповедта за възлагане на ревизията и нотариалното изповядване,
но не е била обект на предварителни обезпечителни мерки, каквито по повод
ревизията за първи път са били наложени с Постановление изх. №
С170016-023-000-3825/31.10.2017 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив (л. 73), връчено на представляващия ревизирания субект на 22.01.2018
г. Платежните операции по сделката са осчетоводени от страните, а данни, как са
били разходвани получените от продавача суми и в частност дали са внесени в приход
на бюджета не са ангажирани. В справката от ТД на „НАП” – Пловдив са показани
само неиздължени суми към 30.01.2019 г., но не и вече направените доброволни
или принудителни погашения.
Освен
имотите – предмет на двете сделки, към момента на тяхното сключване обещателят
е притежавал и авансово заплатената за тях част от продажната им цена –
20 000 лева, и поземлен имот № *** с площ от 5.414 дка, образуван от имот
№ ***, ведно с изградената на етап
„груб строеж“ въз основа на Разрешение за строеж № 14/07.02.2014 г. и
Заповед № 12/24.11.2014 г. на Главния архитект на Община Първомай селскостопанска сграда за
съхранение на растителна продукция и селскостопанска техника с площ от 545 кв. м. Осведоменост
за построяването й в груб вид още към 01.12.2014 г. съдът черпи от ревизионния
доклад и от описанието на ипотекираните от продавача обекти в справката за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната му партида в Служба по
вписванията – Първомай. Едва на 23.07.2018 г. дружеството е отстъпило на своя
управител А. М.П. собствеността върху застроения поземлен имот № ***, ведно с
правото на строеж на втория етап от сградата, с Договор за покупко-продажба,
вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 1138/23.07.2018 г., Акт
№ 104, том ІV от 2018 г.
Ревизорите са констатирали и налични по счетоводни записи материални активи на търговеца към датата на дерегистрацията му по ЗДДС – 24.10.2016 г., на обща стойност 176 180, 56 лева, а в представената от него Справка № 5 за вземанията му от трети лица от 31.05.2017 г. (л. 83) е декларирано такова от „***“ ООД, ЕИК: ***, в размер на 12 545, 28 лева по Фактура № 276/05.07.2016 г.
Визираните съображения за липса на субективния елемент от правопораждащия фактически състав на относителната недействителност по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК мотивира съда да отхвърли като неоснователен предявения за обявяването й главен иск, което, от своя страна, сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на релевираното евентуално основание по чл. 261, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Наред с общите признаци от хипотезиса на чл. 216, ал. 1 от ДОПК нормата на т. 2 въвежда и изискването даденото по възмездната сделка значително да надхвърля полученото.
Поради отсъствие на единен стойностен показател за значителност на несъответствието между тези две величини, равностойността им се преценява във всеки отделен казус чрез съпоставка на уговорената и действителната цена на имуществото към момента на разпореждането (в този смисъл Решение № 107/14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 742/2010 г., I т. о.).
Въпреки указанията на съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК ищецът не е провел доказване на пазарната стойност на двата незастроени земеделски имота, поради което съотношението й с платената за тях продажна цена от 26 000, 00 лева е останало неизяснено, а искът – недоказан. Освен това индиция за еквивалентност на насрещните престации се явява констатацията, че получената сума надвишава над 12 пъти данъчната оценка на вещите.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да възстанови на насрещните страни съдебно-деловодните им разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Договор за правна защита и съдействие № 6476/11.09.2019 г. (л. 128) ответникът „***” ЕООД е заплатил адвокатски хонорар в размер на 2 000, 00 лева, а според Договор за правни услуги от 28.01.2020 г. (л. 190), Фактура № **********/16.11.2019 г. (л. 191 – л. 192), издадена от Адвокатско дружество „Б. и П.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ет. 3, и Платежно нареждане за кредитен превод, издадено на 13.12.2019 г. от „Райфайзенбанк“ (л. 193), ответникът „***“ ЕООД – 2 160, 00 лева с начислен ДДС.
Налице са обаче
условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК за уважаване на противопоставеното от публичния
изпълнител възражение за прекомерност на понесените от ответните дружества разходи
за адвокатска защита, поради което подлежащите на присъждане такива следва да
се редуцират до размера от 1 000, 00 лева.
Минималното
заплащане на адвокатските услуги по настоящото дело с предмет съществуване на
договор за вещни права върху недвижими имоти се определя от чл. 7, ал. 6 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) на 600, 00 лева, тъй като надвишава това, което, изчислено по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата Наредба върху защитавания материален
интерес от 2 091, 10 лева, формиран от сбора на цената на исковите претенции, се равнява
на 376, 38 лева. Отделно от горното, в текущия процес са проведени три редовни
открити съдебни заседания, а съобразно чл. 7, ал. 9 от Наредбата за всяко след
второто се дължи допълнително възнаграждение от 100, 00 лева. Фактическата и
правна сложност на спора не бележи отклонение от обичайната такава,
доказателственият обем се изчерпва с писмени доказателства и свидетелски
показания, а разрешението на повдигнатите правни
въпроси е предопределено от константна съдебна практика (в този смисъл
т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от Старши публичен изпълнител П.Б.Ц. в Дирекция „Събиране“ при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив в качеството
на процесуален субституент на Държавата, процесуално представлявана по пълномощие
от юрисконсулти М.П.Д. и В.В.П., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу „***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. М.П.
в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. К.Г.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
и „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Е.Н.Х. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.Т.Б.
и адв. Н.С.П., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, за обявяване по отношение на Държавата на
недействителността на Договор за покупко-продажба на:
Ø
поземлен имот
№ *** по плана за земеразделяне на землището на гр. Първомай, общ. Първомай,
обл. Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ от
35.132 дка, пета категория, находящ се в местността „***”, при граници и
съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, и имот № ***,
ведно с всички подобрения и приращения в имота;
Ø поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на
землището на гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, с ЕКАТТЕ ***, с начин
на трайно ползване: пасище, мера, с площ от 13.611 дка, пета категория, находящ
се в местността „***”, идентичен с имот № *** в землището на Дебър с ЕКАТТЕ ***,
при граници и съседи: имот № ***– напоителен канал на Община Първомай, и имот №
***, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като същият е образуван от
имоти № № ***, сключен с Нотариален акт № 92, Том ІІ, рег. № 2214, дело №
282/2017 г. от 05.06.2017 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие
Районен съд – Първомай и с рег. № *** между „***“ ЕООД, ЕИК: ***, от една
страна като „Продавач“, и „***“ ЕООД, ЕИК: ***, от друга страна като „Купувач“, като сключен с намерение да се
увреди публичният взискател и като такъв, при който даденото значително
надхвърля по стойност полученото.
ОСЪЖДА Държавата, действаща чрез процесуалния си
субституент Старши публичен изпълнител П.Б.Ц. в Дирекция „Събиране“ при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, процесуално
представлявана по пълномощие от юрисконсулти М.П.Д. и В.В.П., с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, да заплати поотделно на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. М.П. в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от адв. К.Г.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, и на „***“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.Н.Х.
в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. А.Т.Б. и адв. Н.С.П.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева – съдебно-деловодни
разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им
представители препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
СМ/ПМ