Решение по дело №95/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 339
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700095
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

339

 

гр. Добрич, 18.11.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

           При участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от Председателя  адм.д. №95/2020 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Г.К. - Г.", със седалище и адрес на управление гр. Ген. Тошево, ***, представляван от Г.И.К. срещу решение №Р-58/32-16671/16.01.2020 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП Кардам по чл. 34 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове.

Жалбоподателят прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изложените мотиви в решението са лаконични, пестеливи и без правно основание. Отказът е обоснован единствено с липсата на помещение от страна на оспорващия, който неправомерно е бил лишен от стопанисването на помещението. Релевират се и доводи, че извода на органа, че не е необходимо да се провежда търг за отдаване пода наем, тъй като няма необходимост от извършването на такава дейност в зоната на ГКПП Кардам е неправилен и се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че тъй като е проявен интерес от страна на търговеца и необходимостта от „бюро за обмяна на валута“ е достатъчно основание за провеждане на търг за отдаване под наем на обекти, разположени в зоната на ГКПП.   Иска да бъде отменено решението и директора на Агенция "Митници" да бъде задължен да издаде поисканото разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП с. Кардам. Претендират се присъждане на съдебни разноски.

В с.з., оспорващия чрез своя процесуален представител адв. В. Г. – ДАК, поддържа подадената жалба на изложените в нея съображения.

Ответникът - директорът на Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител Д.Й. в съдебно заседание и в представено  писмено становище  оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Сочи, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в рамките на дадените му по закон правомощия. Излагат се подробни съображения кога, каква и кой може да извършва дейности в зоните на ГКПП. Твърди се, че алуминиевия павилион с площ от 6 кв.м. , в който дружеството е изявило желание да извършва дейност е предоставен като дарение от „ИНВЕСТБАНК“ АД на Агенция Митници на 18.06.2019 г., т.е. липсва помещение в което може да се извършва исканата дейност. Няма предоставен и друг договор за наем на заявителя на имот, който да се намира на територията на ГКПП Кардам, както и няма установена необходимост от извършване на дейност по обмяна на валута на КГПП Кардам, което да обуслови провеждането на търг за отдаване под наем. Също така се твърди, че допълнително условие за необходимостта, кумулативно изискуемо от разпоредбата на чл.34, ал.1 от НГКПП е наличие на свободни имоти – държавна собственост, които да се предоставян под наем, което не е налице. Моли да се отхвърли жалбата.  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направение по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Едноличният търговец притежава удостоверение за вписване на обменно бюро № 1017/14.03.2008 г., издадено от министъра на финансите на основание чл. 3, ал. 3 от Валутния закон във връзка с чл. 11 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, въз основа на което в публичния регистър на обменните бюра е вписан пункт за обмяна на валута с адрес: ГКПП - Кардам, община Генерал Тошево. Във връзка с това, едноличният търговец е сключил договор за наем на недвижим имот с наемодател Търговска банка "Инвестбанк" АД клон Добрич за срок от 3 години /т.е. до 24.03.2011 г. от датата на предаването му/, находящ се на територията на ГКПП Йовково, община Генерал Тошево, област Добрич с площ от 6 кв.м. Помещението е било предадено на наемателя с приемо-предавателен протокол от 24.03.2008 г.

С молба вх. № 32-14476/15.01.2018 г., ЕТ "Г.К. – Г.“, представляван от Г.К. е поискал от Началника на Митница Варна и от директора на РДГП - Русе издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП Кардам по чл. 34, ал. 1 от НГКПП. Молбата на жалбоподателя е била препратена по компетентност до директора на Агенция "Митници" с писмо рег. № 32-19749/19.01.2018 г. на началника на Митница Варна.

С Решение № Р-123/32-74493/13.03.2018 г. на директора на Агенция „Митници" е отказано издаване на разрешение по чл. 34. ал. 1 от Наредбата за граничните контролно- пропусквателни пунктове (НГКПП) за извършване на дейност по обмяна валута в зоната на ГКПП „Кардам" на ЕТ „Г.К. - Г.". Като мотив за постановения отказ е посочено, че обмяната на валута не попада сред разрешените с нормата на чл. 34. ал. 1. изречение първо от НГКПП дейности - банкова и застрахователна дейност, както и възстановяване на ДДС, и не представлява съпътстваща видовете граничен контрол дейност по изречение второ от същата разпоредба на НГКПП.

Решението е обжалвано и в резултат е постановено Решение № 15619/18.11.2019 г. по адм. д. № 967/2019 г. по описа на Върховният административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № 2006/24.10.2018 г. по адм. дело № 1008/2018 г. по описа на Административен съд - Варна и отменено Решение № Р-123/32-74493/13.03.2018 г. на директора на Агенция „Митници". Със същото решение, преписката е върната на директора на Агенция “Митници" за ново произнасяне по подадената от Г.И.К. молба за издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна валута в зоната на ГКПП „Кардам", със задължителни указания в мотивите на решението.

Междувременно и преди приключване на съдебния спор. Агенция „Митници" е придобила от „Инвестбанк" АД, чрез договор за дарение от 12.04.2019 г.  алуминиев павилион, с площ 6 кв. м, разположен в поземлен имот с идентификатор 34045.54.214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Йовково, община Генерал Тошево, част от имота па ГКПП Кардам, в който ЕТ „Г.К. - Г." е заявил желание за извършване на дейността по обмяна на валута, предмет на подаденото заявление. С приемо-предавателен протокол от 18.06.2019 г., подписан от представители на Агенция .“Митници" и „Инвестбанк" АД е предадено владението върху описания метален павилион, а с приемо-предавателен  протокол от 19.06.2019 г., подписан между представители на Агенция „Митници" и на ЕТ „Г.К. - Г.", на последния са предадени движимите вещи находящи се в павилиона, с оглед осъществяваното на основание Договор за наем от 24.03.2008 г. между ТБ “Инвестбанк" АД, клон Добрич и Г.И.К. ползване.

След връщане на преписката на административния орган, същият се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Решение №Р-58 32-16671/16.01.2020 г., с което се отказва издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП Кардам на Г.И.К., търговец с фирма ЕТ „Г.К. – Г.“, със седалище и адрес на управление гр. Ген. Тошево. Като основни мотиви в решението е посочено, че към датата на повторното разглеждане на подаденото заявление не е налице договор за отдаване под наем на заявителя на имота, както и няма установена необходимост от извършване на дейност по обмяна на валута на ГКПП „Кардам“, която да обуславя провеждането на търг за отдаване под наем.

В настоящото производство са приобщени като доказателство, писмо от Директора на дирекция „ФУСОП“ към Агенция Митница, с което се заявява, че в ГКПП Кардам няма свободни имоти-публична  държавна собственост, предоставени за управление на Агенция Митници, ТД „Северна морска“; Отговор от община Ген.Тошево, от който е видно, че относно помещение „Алуминиев павилион“ с площ от 6 кв.м., разположено на ГКПП Кардам не е издавано разрешение за поставяне, съгласно НРПОЕГОРИМДЕ на територията на община Ген. Тошево.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

След извършване на цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта.

Същата обаче е неоснователна.

Съгласно чл. 1 от Наредба № 4/08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра /издадена в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от Валутния закон/, с нея се определят условията и редът за вписване в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, и изискванията към дейността на обменните бюра. На основание чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба, когато е налице основание за вписване на лице в публичния регистър и е заплатена таксата по чл. 3, ал. 4 от Валутния закон, служителят по чл. 8, ал. 1 извършва съответното вписване, а изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава удостоверение за вписване съгласно приложение № 5.

Съгласно чл. 2 от НГКПП, граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница, ако не е предвидено друго в международен договор. Зоните на ГКПП обхващат територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки.

На ГКПП на външните граници се извършва строго определен граничен контрол - граничен паспортно-визов, митнически, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина, граничен държавен здравен контрол и контрол на транспортните средства - чл. 9, ал. 1 от НГКПП. На ГКПП на вътрешните граници компетентните служби изпълняват полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. На ГКПП митническите органи осъществяват и контрол по изпълнение на задължението за заплащане на пътните и винетните такси и по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози.

В чл. 34, ал. 1 от НГККП (доп. ДВ, бр. 45 от 2016 г„ в сила от 14.06.2016 г.) са изброени дейностите, които се извършват в зоните на ГКПП, а именно - банкова, застрахователна дейност и възстановяване на ДДС. Разрешаване извършването на други дейности в зоните на ГКПП, извън императивно посочените в Наредбата е предоставено на директора на Агенция „Митници" и е по своя характер решение по целесъобразност.

Предоставянето на помещения в зоните на ГКПП за изпълнение на дейности по ал. 1 от същата разпоредба се извършва при наличие на свободни имоти - държавна собственост, които се отдават от директора на Агенция .“Митници" по реда и условията на Закона за държавната собственост", а именно - чрез търг за отдаване под наем, съгласно правила, определени с Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (чл. 34. ал. 2 от НГКПП).

По силата на чл. 16, ал. 1 от ЗДС, имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2. 5 и 6 и чл. 15а от ЗДС, като предоставянето им под наем може да бъде извършено единствено по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗДС и при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление Съгласно изискванията на чл. 13, ал. 5 от ППЗДС ръководителят на ведомството задължително мотивира необходимостта от отдаване под наем на имоти (части от тях) - публична държавна собственост.

В хипотезата на чл.34, ал.1, изр.2 НКГПП директорът на Агенция "Митници" действа при условията на оперативна самостоятелност и преценява дали да издаде или не исканото разрешение с оглед необходимостта от извършване на конкретна дейност и наличието на предпоставките за това. Към датата на повторно разглеждане на подаденото заявление от страна на едноличния търговец не е налице договор за отдаване под наем на заявителя на имот, съответно част от имот - публична държавна собственост за извършването на дейностите, предмет на подаденото заявление. Безспорно договорът за наем с „ИНВЕСТБАНК“ АД е прекратен и процесният павилион е дарен на Агенция „МИТНИЦИ“ на 12.04.2019 г. Т.е. оспорващият не притежава имот на който да извършва исканата от него дейност. Несъстоятелни са доводите в жалбата, че договорът за наем е прекратен не по негова вина и действията на банката са неправомерни. Отношенията между двама търговци, не е предмет на настоящият спор. Още повече, че от доказателствата по делото се установява и, че павилионът е незаконно поставен /което обаче също не е предмет на спора/.

 Неоснователно е и възражението на дружеството, че има необходимост на ГКПП Кардам да се извършва обменна дейност. Наличието на необходимост, с оглед гореизложената нормативна уредба, е допустимо да бъде обоснована и да произтича от и във връзка с извършването на видовете граничен контрол по чл. 9 от НГКПП и технологичния ред за това. Допълнително условие за необходимостта, кумулативно изискуемо от разпоредбата на чл. 34. ал. 1 от НГКПП, е наличие на свободни имоти - държавна собственост, които да се предоставят под наем, което не е налице. Самото искане/заявление за извършване на такава дейност (или друга, извън изрично изброените в чл. 34. ал. 1 от НГКПП) не установява наличието на необходимост от извършването на такава дейност, а само наличието на интерес за търговеца от предоставянето на такава услуга.

Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да се остави в сила, а  жалбата като неоснователна - да се отхвърли

По делото е направено искане за присъждане на разноски  от ответника. Като съобрази нормата на чл. 143 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди като съдебни разноски единствено сумата от 100 лева – юриск. възнаграждеиние, съобразно определения минимален размер в Наредбата за заплащане на правната помощ. Останалите претендира суми като разноски - платените суми за пътуване, дневни, за хотел и заплатен транспорт, не могат да бъдат присъдени.

Тълкуването на понятието съдебни разноски съобразно нормите на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, води до извод, че под разноски в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозити за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Т.е. разноски са сумите, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд, дневни нощувки и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно от постановяваните от него множество съдебни актове в тази насока.  В този смисъл претенцията за присъждане като разноски на платените суми за пътуване, дневни и за хотел не може да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Г.К. – Г." ЕИК *********, представляван от Г., И.К.,  със седалище и адрес на управление гр. Ген. Тошево, ***,  срещу Решение №Р-58/32-16671/16.01.2020 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност по обмяна на валута в зоната на ГКПП Кардам по чл. 34 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове.

ОСЪЖДА на ЕТ "Г.К. – Г." ЕИК *********, представляван от Г., И.К.  със седалище и адрес на управление гр. Ген. Тошево, *** да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: