Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1774 Година
25.10.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 1742 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Тиел Маргаритови“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“ бл.132, в3, ет.3, представлявано от Г.Маргаритова против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-233-0340037/09.07.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – павилион за плажни стоки, находящ се в к.к „Слънчев бряг“, хотел „Цвете“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС. Счита заповедта за неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменена.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
На 03.07.2019г. е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – павилион за плажни стоки,
находящ се в к.к „Слънчев бряг“, хотел „Цвете“, за която е съставен протокол за
извършена проверка сер.АА № 03400367 (л.64-66 от делото).
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-233-0340037/09.07.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на „Тиел Маргаритови“ООД е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – павилион за плажни
стоки, находящ се в к.к „Слънчев бряг“, хотел „Цвете“ и забрана на достъпа до
него за срок от 5 дни.
Акт за установяване на административно
нарушение № F
498367 е съставен на 08.07.2019г. на „Тиел Маргаритови“ ООД, за това, че при извършената проверка на
03.07.2019г. на стопанисвания от търговеца обект павилион за плажни стоки, находящ
се в к.к „Слънчев бряг“, хотел „Цвете“ е установено, че дружеството не е
изпълнило задължението си да съхранява в обекта свидетелство за регистрация на
фискално устройство с ИН на ФУ DT477195 и ИН на ФП
02688360, което не е представено на органите по приходите до края на
проверката, квалифицирано като нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба H-18/13.12.2006г. на МФ. В резултат на констатациите от
извършената проверка на жалбоподателя е съставен и втори АУАН № F 498358 за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба H-18/13.12.2006г. на МФ за това, че на 03.07.2019г. не е изпълнил задължението си да
съхранява в проверявания обект паспорт на фискалното устройство модел „DATECS DP-KL“ с ИН на ФУ DT477195 и
ИН на ФП 02688360.
Видно от представеното по делото
писмо с в№ 8432/08.08.2019г. към този момент няма издадено наказателно
постановление на дружеството по АУАН № 498358.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-233-0340037/09.07.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган
с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП (л.84-85 от
делото).
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Принудителната административна мярка е
наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”д” от ЗДДС, съгласно която принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител спази реда или
начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е
задължително.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), лицето
по чл.3 със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в стопанисвания
от него стационарен търговски обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по
чл.14, ал.3 и чл.50,
ал.6. В случая,
безспорно не са налице изключенията предвидени в чл.14,
ал.3 от Наредбата –
извършване на експертиза на ФУ и в чл.50,
ал.6 от Наредбата –
приемане на ФУ за ремонт.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил формалните изисквания на
чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, тъй като на 03.07.2019г. не е съхранявал в
стопанисвания от него стационарен търговски обект свидетелство за регистрация на фискално устройство и
паспорт.
Липсата им по време на извършване на проверката не се отрича и от
жалбоподателя, поради което са налице формалните предпоставки за приложение на чл.186, ал.1, т.1, б.”д” от ЗДДС за налагане
на процесната ПАМ.
Налагането на ПАМ от вида на процесната е
задължително при констатиране на посочените от законодателя административни
нарушения и не е поставено на преценката на административния орган, който
действа в условията на обвързана компетентност. Но при определяне на срока на
продължителността на мярката, административния орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, както е посочено и в заповедта, поради което той е
длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, с
оглед неговото индивидуализиране, което в случая не е сторено.
Видно
от заповедта, срокът за запечатване на обекта - 5 дни е мотивиран с
обстоятелството, че установените нарушения, свързани със съхраняване на
документи, издавани от и във връзка с ФУ, води до негативни последици за фиска,
тъй като препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация, до
невъзможност за документално проследяване на основни компоненти от дейността и
за проследяване на документи от значение за реда за отчитане на приходи, а
оттам е възможно да не се отразяват обороти и по този начин се стига до
отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви за определяне на срока
на ПАМ не съответстват на вида на установените административни нарушения, за
които е наложена принудителната административна мярка. Видно от протокола за
извършената проверка, контролните органи са констатирали, че продажбите в
обекта се отчитат, като при извършената контролна покупка е издаден фискален
бон и не е установено разминаване между установената фактическа касова
наличност и отчетената от фискалното устройство. В този смисъл, касае се за
неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, които не са свързани
с отчитане на приходите от продажби, поради което и не е налице твърдяната
възможна увреда на фиска. Също така, не става ясно по какъв начин установените
нарушения засягат особено значим държавен или обществен интерес, чиято защита
да е необходима чрез прилагане на ПАМ от вида на процесната.
Констатациите относно декларираните финансови
резултати от дейността на дружеството за 2018г., 2017г. и 2016г., както и
изложените съображения, че обектът е популярен с потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти са неотносими за определяне срока на
приложената ПАМ, предвид вида на установените нарушения. На търговеца се налага
ПАМ не защото е декларирал нереално
ниски финансови резултати или е нарушил задълженията си, свързани с издаване на
фискален касов бон, а поради факта, че не съхранява свидетелството за
регистрация и паспорта на фискалното устройство в обекта.
Административният орган е посочил също така,
че несъхраняването на задължителен документ за ФУ в обекта прави невъзможно
осъществяването на проверка от контролните органи дали това фискално устройство
е декларираното за обекта, а оттам и дали маркираните на него обороти са правилно
отчетени. От друга страна в съставения протокол за извършена проверка са посочени идентификационните
номера на фискалното устройство и на фискалната памет, поради което за
контролните органи е обективно възможно да извършат проверка дали това фискално
устройство е регистрирано за обекта в НАП. Също така, доколкото липсват
констатации, че ФУ не е регистрирано в НАП, а изрично в заповедта е посочено,
че дружеството отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредбата, следва да
се приеме, че такава проверка е извършена.
Видно от изложеното, в случая мотивите
на административния орган за налагане на процесната ПАМ са бланкетни и практически
могат да бъдат изложени по отношение на всеки един случай на нарушениe, свързано
с изискванията за регистриране и отчитане на продажби, но не и по отношение на
нарушения на изискванията за съхранение на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Липсата на конкретни и относими фактически основания за
определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на
изискванията за форма на административния акт по чл.186,
ал.3 ЗДДС, във връзка с чл.59,
ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
На
следващо място, следва да се има в предвид и че при установени за първи път нарушения
и липса на констатации от тях да са произлезли определени вредни последици за
фиска, налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до търговския обект за
срок от 5 дни, е очевидно несъразмерен на нарушенията по несъхраняване на свидетелството
за регистрация и на паспорта на фискално устройство, тъй като ако целта е да се
промени организацията на работа на търговеца, т. е. сочените документи да се
донесат в обекта, то това със сигурност не изисква период от 5 дни. Прилагането
на процесната ПАМ не би могло да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях,
а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от
нея, респективно и данъци за фиска за срока на своето действие. В
случая, характера и тежестта на установените нарушения не обосновават засягане
на права и законни интереси на лицата в такава степен. Ето защо, след като,
обжалваната заповед засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице
в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, то тя е
незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията на чл.6, ал.2 от АПК.
С оглед на изложеното, жалбата на „Тиел
Маргаритови“ ООД е основателна и следва
да бъде уважена, а заповед за налагане на принудителни административна мярка № ФК-233-0340037/09.07.2019г. да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед за налагане на
принудителни административна мярка № ФК-233-0340037/09.07.2019г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: