Решение по дело №7762/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266942
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100507762
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 14.12.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 17.06.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Виолета Йовчева

Членове: Мариана Георгиева

Димитър Ковачев                                                                                 

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7762/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Агенция „П.И.“  срещу Решение от 27.04.2020г., постановено по гр. д. № 38799/2018г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения от Г.С. иск по чл. 49 ЗЗД, за вземане за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от инцидент –преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на Околовръстен път София на 03.03.2018 г. около 23,30 часа.

 В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не е установено да има нарушена пътна настилка към деня на инцидента, не било доказано връзка между уврежданията и инцидента. Не било доказано наличие на дупка, нито нейните размери. Протокола за ПТП не бил доказателство в тази насока, както и за механизма на ПТП, защото бил съставен два часа след посочения час на инцидента и съставителят не бил възприел непосредствено ПТП. Протокола противоречал на исковата молба относно кои са увредените части. В него пишело 2 бр. гуми, а исковата молба предна и задна леви гуми. Не ставало ясно дали собственика е получил застрахователно обезщетение.

Изложени са аргументи за тълкуването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно понятието предвидимо препятствие. Към датата на ПТП-то при въззвника нямало сигнали за дупки на пътя. Не бил изготвен снимков материал от съставителя на Протокола за ПТП, което било нарушение на Инструкцията за взаимодействие между АПИ и органите на МВР.

Излагат се и писания нямащи общо с делото и очевидно ползвани от бланка за друго дело с участие на застраховател.

Нямало доказателства за скоростта на движение на автомобила и дали ПТП не било причинено по вина на водача, който не преценил ситуацията. Не можело да се установи дали е спазил всички правила.

Показанията на свидетеля били в противоречие със записаното в протокола за ПТП и не били достоверни-не било ясно как по тъмно и и при лоша време свидетеля установил изложените от него параметри на дупката.

Липсвали мотиви защо съдът е кредитирал показанията на свидетеля.

Нямало твърдения вредите да били следствие от обективните свойства на веща (явно се има предвид пътят), които били без връзка с виновно поведение на определен субект за да се разграничала отговорността по чл. 49 или по чл. 50 от ЗЗД е. Изложени са вижданията на жалбоподателя за фактическия състав на чл. 410 от КЗ.

След проверка по чл.269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество за правилно, като относно правилността на решението СГС е обвързан от оплакванията в жалбата.

По-голямата част от оплакванията и изложеното в жалбата изобщо нямат връзка с конкретното дело. Искът не е предявен от застраховател на увредено лице-не е регресен иск и не е по КЗ, поради което изложеното във връзка с разпоредбите на КЗ изобщо не подлежи на коментар.

Преклудирани са всякакви възражения за съпричиняване поради нарушаване на правилата за движение от водача на автомобила-няма такива в отговора на исковата молба. Това се отнася за аргументите за приложимост на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и конкретно за скоростта на движение.

Изобщо няма смисъл да се коментира оплакването за липса на твърдения, че вредите са от обективни свойства на веща.

Законът възлага на ответника поддръжката в безопасно състояние на републиканските пътища, а спор по делото, че конкретния пътен участък е от републикански път няма. Това означава, че като обективно свойство на пътя се предполага да е неговото безопасно състояние за ползване, а не наличието на дупки. След като законът възлага в тежест на ответника задължение за поддръжка, то неизпълнението на това задължение поражда отговорност не по чл. 50, а по чл. 49 ЗЗД при настъпили за ползващите пътя лица вреди, намиращи се във връзка с констатирани неизправности по пътното платно, защото е налице нарушение на задължение за действие, установено в закона и затова бездействието е противоправно.

В случая наличието на дупка е възприето от органите на МВР и е отразено в схемата в протокола от ПТП, към който има и докладна записка.

Трайна е съдебната практика, че за обстоятелства непосредствено възприети от органите на МВР съставения от тях протокол за ПТП има материална доказателствена сила.

В случая тя е подкрепена от показанията на водача, които не се намират в противоречие с отразеното в протокола. Свидетеля не е посочвал, че не е имал видимост конкретно пред себе си, а че видимостта е била влошена по принцип заради лошо време и валеж. Конкретно за дупката е посочил, че не я е видял защото  е била пълна с вода. Това не е противоречие с показанията му, че пред и зад него не е имало други автомобили.

СТЕ по делото посочва, че механизма на ПТП съответства на описаното в протокола, както и че вредите са в причинна връзка с наличието на дупка при описания механизъм на ПТП. Това е достатъчно за уважаване на претенцията. Нарушенията на междуведомствен поднормативен акт (инструкцията за взаимодействие) не могат да доведат до освобождаване на ответника от отговорност-тази инструкция не е приложима спрямо всички, а единствено спрямо органите на МВР и ответника.

Ответника не въвеждал възражения, че ищецът е получил застрахователно обезщетение и не доказал получаването на такова.

С оглед на обстоятелството, че ответника е собственик на пътя, който е част от републиканската мрежа, то той носи отговорност за бездействието на своите служители да го поддържат изправен и безопасен за ползване.

С оглед горното СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия – ищец.

Същият претендира адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева с ДДС, реално платен видно от банковото платежно нареждане.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.04.2020г., постановено по гр. д. № 38799/2018г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу Агенция „П.И.“, предявения от Г.Т.С. иск в размер на 661,03 лева (предявен като частичен от 2000,00 ) за вземане по чл. 49 ЗЗД, за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от инцидент –преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на Околовръстен път София на 03.03.2018 г. около 23,30 часа в района на номер 66 (в близост до бензиностанция „ОМВ“).

Осъжда  Агенция „П.И.“ да заплати на Г.Т.С. сумата от 360,00 лева- разноски за адвокат във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.