Решение по дело №520/2024 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 290
Дата: 3 февруари 2025 г. (в сила от 3 февруари 2025 г.)
Съдия: Мария Божкова
Дело: 20247120700520
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 290

Кърджали, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
Членове: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар ПАВЛИНА ПЕТРОВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА канд № 20247120600520 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. О. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Решение № 198/16.10.2024 г., постановено по а.н.д. № 528/2024 г. по описа на РС-Кърджали.

Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че касаторът, в качеството си на възложител, не е допуснал нарушение, както на разпоредбата на чл. 48 от ЗОП, така и на разпоредбата на чл. 49 от същия закон. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗОП техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. В основните принципи на ЗОП (чл. 2) е заложено, че възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти. В оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени, съобразно своите икономически и функционални потребности, какви изисквания да заложи, като се съобрази с посочените цели и принципи при възлагане на обществените поръчки. Посочва се, че разпоредбата на чл.49, ал.2, изр.1-во от ЗОП предвижда, че техническите спецификации не могат да съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти.

В техническата спецификация на утвърдената документация на обществената поръчка с предмет „Дейности по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и на уличната мрежа в населените места на територията на община Черноочене, област Кърджали за оперативен сезон 2022/2023 година", е заложено изискване „Качеството на влаганите материали и извършените работи да отговорят на БДС". Твърди се, че възложителят не е извършил описаното административно нарушение, тъй като не е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти. В жалбата се сочи, че стандартизацията е дейност за определяне на предписания за общо и повтарящо се прилагане, отнасящи се за действителни или евентуални проблеми, чрез които се постига оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства, която се осъществява от Българския институт за стандартизация. Поради изложеното се изразява становище, че БДС не може да има еквивалент. Навежда се довод, че съдът в мотивите на обжалваното решение не е взел предвид и не е обсъдил този основен довод на А. О..

Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление на директора на АДФИ. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, в отговор на касационната жалба на пълномощник, посочва подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. В писмена молба заявява, че поддържа отговора на касационната жалба, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 520/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление № 11-01-13612023/06.06.2024 г., издадено от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, с което на А. А. О., [ЕГН], адрес [населено място] [адрес], [община], [област], на основание чл.251 от ЗОП (ДВ бр.13 от 16.02.2016 г.) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на *** лв., за извършено нарушение по чл.49, ал.2 от ЗОП (ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). Със същото решение е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на АДФИ-София.

РС-Кърджали е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са извършени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Извършеното от жалбоподателя деяние безспорно съставлява нарушение на чл.49, ал.2 от ЗОП.

Решението е правилно.

Не се установяват посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна.

Касаторът А. О. е бил санкциониран за това, че на 19.08.2022 г., в качеството си на кмет на Община Черноочене, с Решение № F265570/19.08.2022 г. на основание чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП открил процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично състезание“ на стойност по чл.20, ал.2 от ЗОП, с предмет: „Дейности по зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа и на уличната мрежа в населените места на територията на община Черноочене, област Кърджали за оперативен сезон 2022/2023 година“ с тринадесет обособени позиции. Обект на обществената поръчка бил услуга по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП. Предвид прогнозната стойност на поръчката от *** лв. без ДДС, при определяне вида на процедурата били спазени изискванията на чл.18, ал.1, т.12 и чл.20, ал.2, т.2, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗОП. При проверка на техническата спецификация се установило, че в т.1.„Общи условия“ е посочено, че изпълнението на дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища и улици в населените места има за цел осигуряване на проходимост през зимния период чрез „...въздействие чрез минерални и химически вещества...“. В т.III „Качество на извършените работи“ от Техническата спецификация на утвърдената документация на обществената поръчка, били заложени изисквания „Качеството на влаганите материали и извършените работи да отговорят на БДС и изискванията на Техническите правила и изисквания за поддържане на пътища, НАПИ 2009 г.“, без в спецификацията да се съдържа задължително добавяне на думите „или еквивалентно/и“. Така формулираното от възложителя конкретно изискване към качеството на влаганите материали и извършените работи, които да отговорят на БДС, възпрепятствало определени лица от участие в поръчката и не съответствало на принципите за равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция. С 13 броя решения от 25.10.2022 г. на кмета на Община Черноочене било обявено класирането, определените за изпълнители и отстранените участници, както и прекратяването на процедурата по ОП № 4 и ОП № 13. В резултат на проведената процедура били сключени 11 броя договори на обща стойност *** лв. с ДДС, като стойността на извършените по тях разходи възлизала в общ размер на *** лв. с ДДС, видно от справка с изх.№ 05-00-230/11.12.2023 г.

Прието е, че исканите от касатора специфични характеристики или функционални възможности са определяеми и подлежащи на достатъчно точно и разбираемо описание. Доказателства за невъзможността да бъдат описани с оглед на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 1 ит. 2 от ЗОП, не са посочени от касатора, като по този начин не е доказано, че е налице предпоставката за приложимост на изключението на чл. 49, ал. 2, изр. 2 от ЗОП – невъзможност да се опише предмета на поръчката по друг начин.

Сочената за нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. с ДВ бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016г.) регламентира императивна забрана за възложителите на обществени поръчки, като Техническите спецификации не могат да съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти. По изключение, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1, се допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите ’’или еквивалентно/и”.

Техническата спецификация, образците на документи, както и указание за подготовката им представляват неразделна част от съдържанието на документацията за участие в процедурите по възлагане на обществени поръчки, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 и т.4 от ЗОП.

С коментираното изискване в т.3 от Техническата спецификация „Качеството на влаганите материали и извършените работи да отговорят на БДС“, без в спецификацията да се съдържа задължително добавяне на думите „или еквивалентно/и“, възложителят е препятствал равния достъп на участниците и това от своя страна води до необосновано ограничаване на конкуренцията за участие в обществената поръчка.

В случая, възложителят не сочи конкретни обстоятелства, които да обосновават така поставеното изискване, т.е. конкретно кое налага „Качеството на влаганите материали и извършените работи да отговорят на БДС“ да са необходими за изпълнение на поръчката, постигането на нейната цел и да отговаря на нейната специфика и сложност.

Така поставеното изискване, не е мотивирано от възложителя с посочване на конкретните специфики на поръчката или преследваните с изпълнението й цели, обосноваващи съответствието на така заложените, свръх детайлизирани условия, с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

 

 

В резултат на поставеното изискване е била ограничена конкуренцията между стопанските субекти пои възлагането на обществената поръчка.

Относно твърдението в касационната жалба, че БДС не може да има еквивалент следва да се посочи следното: В §2, т.48 от ДР на ЗОП се съдържа определение за "Стандарт”. Съгласно посочената разпоредба това е техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация, за многократно или непрекъснато приложение, съответствието с която не е задължително, и който може да бъде: в) ’’национален стандарт” - стандарт, приет от национална организация по стандартизация и достъпен за широката общественост.

Исканите от касатора специфични характеристики или функционални възможности са определяеми и подлежащи на достатъчно точно и разбираемо описание. Доказателства за невъзможността да бъдат описани с оглед на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, не са посочени.

Следователно, не е доказано, че е налице предпоставката за приложимост на изключението на чл. 49, ал. 2, изр, 2 от ЗОП – невъзможност да се опише предмета на поръчката по друг начин. Тъй като разпоредбата установява изключение от общо правило тя не може да се тълкува разширително.

От изложеното следва, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на прванат помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение №198/16.10.2024 г., постановено по а.н.д. №528/2024 г. по описа на РС-Кърджали.

Осъжда А. А. О. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [адрес], [община] да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: