РЕШЕНИЕ
№ 3440
гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110116772 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове са с процесуаноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК и материалноправно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД от Б. А,. ****, ЕИК ****** П. Д. П. Т., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че в началото на месец юни 2022 г. с ответника постигнали съгласие
дружеството да предостави административно-правни и счетоводни услуги на Т., който бил
регистриран земеделски производител. Във връзка с уговореното, Т. упълномощил
управителя на дружеството да го представлява пред *****. През периода от м. 07.2022 г. до
м. 12.2022 г. дружеството извършило уговорените счетоводни услуги и издало фактура №
121/05.12.2022 г. на обща стойност 1620 лв. с ДДС /1350 лв. без ДДС/, която сума не била
платена и длъжникът бил в забава. Във фактурата били начислени следните услуги:
счетоводно обслужване за 6 месеца в размер на 600 лв. без ДДС, изготвяне на документи за
възстановяване на акциз за 2021 г. и за възстановяване на ДДС за м. 09.2022 г. и м. 10.2022 г.
в размер на 750 лв. без ДДС. Излага, че по депозирано от него заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №5870/2023 г. по
описа на РС – Варна. Срещу издадената заповед за изпълнение Т. подал възражение по чл.
414а ГПК с твърдения, че е заплатил сума в размер на 600 лв., но възразил, че сумата от
1020 лв., представляващата разликата над платените 600 лв. до претендираните 1620 лв.,
била недължима. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
Ищецът претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
1
че Д. П. Т. дължи на Б. А. Е. сумата 1020 лева, представляваща разликата между сумата 1620
лева с ДДС- възнаграждение за периода от м. 07.2022 г. до м. 12.2022 г. по договор за
ежемесечно счетоводно обслужване, сключен между Б. А. Е. в качеството на изпълнител и
Д. П. Т., действащ в качеството си на З. п. като възложител, за което е издадена фактура №
121/05.12.2022 г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5870/2023 г.
по описа на РС – Варна, и заплатената в хода на заповедното производство сума от 600 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сума в размер на 70.20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.12.2022 г. до 10.05.2023 г.
Ищецът претендира и законна лихва върху заплатената част от главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на плащане в хода на заповедното
производство, както и законна лихва върху претендираната в исковото производство сума от
подаване на заявлението до заплащането й.
В предоставения му срок ответникът е подал отговор, състоящ се от едно изречение, в
което оспорва иска, не прави доказателствени искания. В подаденото в заповедното
производство възражение е оспорил основанието и размера на претендираните суми, като
признава задължение за 600 лева без ДДС. Твърди, че уговореното възнаграждение от 100
лева без ДДС месечно включвало и изготвяне на документи за акциз и ДДС, т.е. пълно
счетоводно обслужване. Оспорва размера на претендирания адвокатски хонорар.
В съдебно заседание не е поискал събиране на доказателства. Едва в хода по
същество навежда съображения за неоснователност на иска, които не могат да бъдат
съобразявани.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са сключили устен договор за извършване на
административно- правни и счетоводни услуги. Спори се относно дължимото
възнаграждение.
В подаденото в заповедното производство възражение Д. П. Т. не оспорва
постигането на устна уговорка с дружеството за предоставяне на административно- правни
и счетоводни услуги. Твърди, че било уговорено месечно възнаграждение за пълно
счетоводно обслужване, включително изготвяне на документи за акциз и ДДС в размер на
100 лева без ДДС.
На вещото лице по приетата по делото икономическа експертиза при проверката при
ищеца са представени съставяни от дружеството документи в изпълнение на услугите към
ответника по участие в процедура на ***** по възстановяване на ***** към ***** по
фактури за покупки и дневници за месеците 05/2019 г., 09/2022 г. и 10/2022 г.
Вещото лице е установило, че процесната фактура е отразена в счетоводствата и на
двете страни, като съдът взема предвид факта, че в счетоводството на ответника тя е
2
отразена от ищеца, предвид задължението му да извършва точно тази дейност.
Страните не спорят, че по издадената фактура има частично плащане в размер на 600
лева.
На вещото лице е поставен въпрос какъв е размерът на възнаграждението за този вид
услуга, като се има предвид обработените документи – фактури в дневниците по ЗДДС за
периода от м.07.2022 г. до м.12.2022 г. на ЗП Д. Т.. Сочи се в заключението, че размерът на
възнаграждението за счетоводните и свързаните с тях услуги по обработка и подготовка на
документи, необходими пред различни инстанции, е предмет на свободно договаряне между
страните и към настоящия момент в страната няма действащи нормативно определени
регламентирани цени – по тарифа, наредба или друг нормативен документ. При извършената
проверка при ищеца са представени обяснения за това че договореното месечна
възнаграждение за осъществяваните счетоводни услуги към ответника за дейността му като
**** е 100 месечно без ДДС, като счетоводителят посочва, че в цената за поетия
ангажимент са включени: обработка до 10 фактури месечно; подаване на декларации и
регистри по ****; подаване на осигурителна декларация обр.1; консултации по въпроси,
свързани с дейността. В обясненията е посочено, че когато в хода на предоставяната
счетоводна услуга се налага обработка на документация извън гореописаната рамка, се
дължи допълнително възнаграждение в зависимост от вложеното време и обработените
данни. Вещото лице е установило, че за месеците 09/2022 и 10/2022 ищецът е обработил 50
броя фактури за м.09/2022 г. и 254 броя фактури за м.10/2022 г., като освен това ищецът е
подготвял документация и участвал в извършена от **** проверка на **** по
възстановяване на **** , която е приключила и в резултат на това на ЗП Д. Т. са
възстановени 15 780.40 лева ДДС за м. 09/2022 г. и 7419.73 лева ДДС за м. 10/2022 г. Освен
тези услуги ищецът е извършил допълнително обработка на документи във връзка с
възстановяване на акциз за горива, както и услуги (извън договореното) по обработка на
документи за предходен период и подаване на коригираща декларация по **** за данъчен
период 05/2019 (която преди това е била подадена от друг счетоводител).
Вещото лице е направило анализ на представени от ищеца доказателства за
заплащани от други негови съконтрахенти суми за счетоводно обслужване, един от които
също е **** и е с документация и отчетност, близки до тези на Т., като за счетоводни услуги
– месечно счетоводно обслужване е заплащал 150 лева без **** на месец. От други
дружества, които е обслужвал счетоводно, ищцовото е получавало възнаграждения,
идентични с претендираните допълнителни от ответника, както следва: месечно счетоводно
обслужване на стойност 850 лева без ДДС на месец (при обработени 80 бр. фактури за
покупки и 9 броя фактури за продажби, отразени в дневниците за м. 08/2023) и счетоводни
услуги при ДДС възстановяване 400 лева без ДДС за 1 възстановяване; за изготвяне на пакет
документи при ДДС възстановяване- 250 лева за 1 възстановяване; 41.67 лева без ДДС
изготвяне на пакет документи Акциз 2022. Вещото лице заключава, че фактурираните от
ищеца такси за счетоводно обслужване към **** Д. Т. (100 лева без ДДС на месец) са под
стойността на обичайните такива за счетоводно обслужване на клиентите в дружествата,
3
чрез които счетоводителят Д. М. П. предоставя и фактурира счетоводни дейности и услуги.
Допълнително фактурираните с процесната фактура такси по подготовка на документи за
възстановяване на ***и акциз – 250 лева без **** , са идентични с тези, фактурирани към
други клиенти за същия вид услуга.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Страните не спорят, че са сключили устен договор за извършване на
административно- правни и счетоводни услуги, както беше споменато по- горе. Ищецът е
изпълнил своите задължения да предостави такива услуги, а ответникът не е възразил.
Представената данъчна фактура е първичен счетоводен документ, съгласно чл. 7 от
ЗСч. Тя съдържа задължителните реквизити: наименование, номер, дата на издаване,
предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на
съставителя. В случая, макар процесната фактура да не е двустранно подписана, може да се
направи извод, че е получена от ответника и че той е узнал за действията на ищеца, като
знанието не се презюмира, а се доказва по несъмнен начин не само от вписването на
фактурата в дневниците за покупки, но и от това, че по нея възникнало право на пълен
данъчен кредит за ответника.
Съгласно чл. 182 от ГПК направените счетоводни вписвания от ищеца следва да му
служат като доказателство, тъй като са редовни от счетоводна гледна точка и доказват
претенцията му с оглед обстоятелства по делото, а именно: неоспорването на представените
от ищеца документи в срока по чл.131 от ГПК, невъзразяването от страна на ответника по
реда на чл. 301 от ТЗ след узнаване на осъществените действия от ищеца в изпълнение на
договора за счетоводно обслужване.
Въз основа на горните съображения съдът приема претенциите на ищеца за
основателни в посочения в исковата молба размер за главница- 1020 лева и на основание чл.
162 от ГПК – иска за правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 70.20 лева за периода
от 06.12.2022 год. до 10.05.2023 год.
По отношение на лихвата за забава върху платената сума 600 лева от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 11.05.2023 год. до заплащането й на 03.11.2023 год., съдът
извърши изчисления с помощта на специализиран софтуер и приема на основание чл. 162 от
ГПК, че законната лихва за забава за посочения период е в размер на 37.26 лева.
С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което
следва да заплати направените от ищеца разноски. В заповедното производство те са в
размер на 283.80 лева, от които 250.00 лева адвокатско възнаграждение и 33.80 лева-
заплатена държавна такса. Съдът намира за основателно възражението на ответника по
отношение на адвокатския хонорар и същият следва да бъде намален на 50.00 лева. Няма
спор, че адвокат К. П. е съпруг на управителя на ищцовото дружество Д. П.а, което
предполага предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА. Видно е, че
4
изготвянето на заявление по чл. 410 от ГПК за задължение по една фактура не представлява
никаква фактическа и правна сложност. Поради това и предвид приетото в Решение на СЕС
от 25 януари 2024 година по дело С- 438/2022 год. и решение от 23.11.2017 г. на Съда на ЕС,
постановено по съединени дела C-427/16 и C-428/16, съдът намира, че по всяко дело, по
което е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, националният съд, наред с величината
на защитавания интерес, ще следва да извърши преценка на правната и фактическа
сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
минимален размер. Единственото ограничение тук ще бъде свързано с преследваната от
наредбата цел, чиято легитимност настоящият съдебен състав безспорно признава и която се
подчертава и в цитираните решенията на СЕС, а именно да се гарантира, че
високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост
единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване
качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана
правна помощ.
По същите съображения съдът намира и че следва да бъде намален размера на
адвокатския хонорар в исковото производство на 100.00 лева, като се вземе предвид и цената
на исковете.
При това положение в заповедното производство следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 83.80 лева 50.00 лева- адвокатски хонорар и 33.80 лева- държавна такса) , а в
исковото- 586.20 лева (66.20 лева- държавна такса, 100.00 лева- адвокатски хонорар и 420.00
лева- възнаграждение на вещото лице).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. А. Г.
№ **** дължи на Б. А. ***** , ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Г. Т., ул. Т. м.
№ ******, представлявано от управителя Д. М. П. сумата 1020 лева, представляваща
разликата между сумата 1620 лева с ДДС- възнаграждение за периода от м. 07.2022 г. до м.
12.2022 г. по договор за ежемесечно счетоводно обслужване, сключен между Б. А. Е. в
качеството на изпълнител и Д. П. Т., действащ в качеството си на З. п. като възложител, за
което е издадена фактура № ****/05.12.2022 г. и за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 5870/2023 г. по описа на РС – Варна, и заплатената в хода на
заповедното производство сума от 600 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на
70.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
06.12.2022 г. до 10.05.2023 г., както и законна лихва за забава върху платената в хода на
заповедното производство сума 600 лева в размер на 37.26 лева за периода от 11.05.2023
год. до 03.11.2023 год.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН ********** да заплати на Б. А. Е., ЕИК *****, седалище и
5
адрес на управление: гр. Г.Т., ул. Т. м. № ****, представлявано от управителя Д. М. П.а 83.80
лева- разноски в заповедното производство и 586.20 лева- разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6