Р Е Ш Е Н И Е № 8
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 20.02..2019 г.
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : В.В.
ЧЛЕНОВЕ : А. П.
В.М.
при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия В.М. в.гр. дело №1 по описа за 2019 г. , и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
подадена от А.И.М. , чрез адв.пълномощник П.Б. против решение №
546/24.10.2018 г. по гр. д. № 804/2018 г. на Видински районен съд, с което е
изменен размера на присъдената издръжка на ненавършило пълнолетие дете по гр.д.
№ 766/2010 г. по описа на Видински районен
съд в размер от 60 лв. на 200 лв.
считано от 04.04.2018 г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение
или прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен до пълния му предявен
размер от 250 лв
Във въззивната жалба е
релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд, за размера на
присъдената месечна издръжка като въззивникът счита, че същата следва да е в
по-нисък размер от присъдения. Конкретно сочи, че размерът на издръжката приет
от районния съд бил по-висок от необходимия за задоволяване на конкретните
нужди на детето. Не били доказани разходи за заплащане на извънкласните
занимания, не се установява необходимостта от стоматологично лечение, нито
медицински причини които да го налагат.Детето е с неуточнена диагноза, а и
стоматологичните прегледи за деца са безплатни и се поемат от здравната каса.,
детето няма сериозни заболявания.
Излага
съображения, че ищцата не е доказала конкретните обстоятелства, които определят
нуждата на детето.. Районният съд при
определяне на възможностите на ответника по делото не отчел, че е безработен,
не разполага с доходи, продал е притежаваните МПС, за да заплаща редовно
издръжката. Излизанията му извън пределите на страната за 2018г, са значително
по-малко от тези за предходните години.
Моли
съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове в
частта за присъдения над сумата от 150 лв. размер на месечна издръжка на детето
. Претендира разноски.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищците в първоинстанционното производство
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
констатира, че определеният с въззивната жалба интерес от обжалване касае
сумата от 150 лв. до 200 лв. за детето , поради което и решението, присъдило
вземанията на твърдяното основание под тези размери е влязло в законна сила
като необжалвано. Освен това по липса на въззивна жалба от ищците по делото по
отношение на сумата от 200 лв. до 250 лв. , решението, отрекло вземанията на
твърдяното основание над тези размери също е влязло в законна сила като
необжалвано.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
С решение № 546/24.10.2018 г. по гр. д. № 804/2018
г. Видински районен съд, е изменен размера на присъдената издръжка на
ненавършило пълнолетие дете М.А. М. по
гр.д. № 766/2010 г. по описа на Видински
районен съд в размер от 60 лв. на 200 лв.
считано от 04.04.2018 г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение
или прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен до пълния му предявен
размер от 250 лв.
От данните се установи, че
ответникът е баща на ищеца, както, и
че заплаща месечна издръжка в
размер на 60.00 лева по силата на съдебно решение по гр.д. 766/2010г.на ВРС .
Видно от Удостоверение № 128/17.10.2018г. от ОУ“И…“ В. ищецът е бил ученик в V клас,
дневна форма на обучение през
2017/2018г. От изготвения социален доклад по делото се установява, че майката, с подкрепата на своите близки успява
да задоволява базовите и и индивидуални
потребности на детето, като осигурява на детето подслон, храна, подходящи
дрехи, достъп до образователната система и здравни грижи, Жилището , което обитават е наследство от
бабата и дядото по майчина линия, детето има обособена детска стая .
Апартаментът отговаря на необходимите условия за отглеждане на дете, обзаведен
е с необходимите вещи и уреди за бита, хигиената е на много добро ниво. Детето
М… е записан в VI клас през
учебната 2018/2019г. ,посещава извънкласни дейности-футбол, английски
език.Ползва услугите на частен учител по математика.
Майката на ищеца е получила трудово възнаграждение за една година назад в
размер на 11 744.8 лева или средно месечно в размер на 979.00 лева. От
удостоверение от ДСП В… се установява, че същата не е получавала помощи/добавки
за периода 01.09.2016г.-31.08.2017г. Видно от служебна бележка от ОУ И… В…
В… от 07.09.2018г. майката на детето е заплатила 50.00 лева за закупуване на
допълнителни помагала за настоящата учебна година.
Представени са квитанции от ДФК В… за периода 01.2018г.-09.2018г. за
платени месечни такси на името на детето в размер 20.00 лева всяка, както и
служебна бележка и молба за записване в
езикова школа „А...-В…“ на детето, от които се установява, че детето посещава
школата с месечна такса от 90 .00 лева
за периода септември-май включително , както и че са заплатени
учебниците на стойност 65.00 лева.
Видно от
представени медицински документи –етапна епикриза на детето от 02.03.2016г. и
от 10.09.2018г., епикриза от 10.02.2016г., детето е с бронхиална астма- средно
–тежък пристъп, с препоръки и назначения- спазване на правилен ХДР,
необходимост ат профилактика с изброени медикаменти.
Ответникът ,видно от представен препис от рецептурна книжка има налично
хронично заболяване, в която са отразени получавани до
02.09.2016г.медикаменти.Същият е страна по договор за кредит№…г. , сключен с П…АД,
със срок за погасяване до 24.03.2027г. и с месечна вноска от 212.00 лева. Видно
от служебна бележка от АЗ-БТ В…, същият е регистриран като търсещ работа, с
регистрация до 25.06.2009г. , и нова регистрация от 11.07.2018г.
Свидетелите И… и А…
сочат , че майката полага грижи по отглеждане и възпитание на детето, посещава езикова школа, спортува, ходи на
частни уроци.Свидетелката И… сочи още, че живее на същата улица, на която живее
ответникът, който вкарва коли повече от 20 години. Има платформа , с която
вкарва коли и ги продава, което потвърждава и А...Свидетелят К… излага, че
ответникът от две години не работи, има проблем със здравето, по принцип пътува
с приятели и им помага да си намерят коли, защото знае езика. Не знае дали му
плащат. Живее с жена, с която са теглили кредит и го изплащат двамата.
Показанията на свидетелите не са противоречиви ,кореспондират помежду си и със
събраните писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
При така
изложената фактическа обстановка
Видинският окръжен съд достига до
следните правни изводи:
Според
въззивния съд, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на
Видинският районен съд относно осъществяването на кумулативно изискуемите се
предпоставки за увеличаване на размера на дължимата издръжка за непълнолетното
дете, определения размер на същата, както и началния момент, от който се дължи,
поради което препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този
начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря и същите следва да
се считат, като част от настоящия съдебен акт - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК във вр. с
чл. 235 ГПК. В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя,
заявени във въззивната му жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи
следното:
Нормата на чл. 150 СК, в която намират правното си
основание предявените искове, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите
на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За да бъде
уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието
на трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия
издръжка или възможностите на задълженото лице. Задължителната съдебна практика
- Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на
Пленума на Върховния съд, решение № 77/21.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 863/2011
г., ІІІ г.о., приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно
конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация. Правото на
издръжка е безусловно право на детето съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК,
като за възникването и съществуването му е достатъчно наличието на качеството
„малолетно/непълнолетно лице“ на претендиращия издръжка. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142, ал.1 СК, се определя в зависимост от две величини
– 1/ нуждите на детето, което има право на издръжка и 2/ възможностите на
родителя, който я дължи. С нормата на чл. 142, ал. 2 СК е определен само
минималния размер на издръжката на едно дете,който размер е равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на
постановяване на обжалваното съдебно решение , а и понастоящем, е в размер на
460 лева, или минималния законово определен размер издръжка е 115 лева.
На първо място, по отношение на детето следва да се посочи, че предходната издръжка от
60 лв. месечно е определена със съдебно
решение, влязло в сила ОСЕМ години преди предявяването на иска. За този
продължителен период е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е
била определена издръжката. Индиция за това е както увеличаването размера на
минималната работна заплата от 240 лв.
на 460 лв. така и повишаването от
273 лв. през 2010 г. на 314 лв. към 01.01.2017 г. на линията на бедност, която
се използва като параметър при формирането на социалната политика на Държавата
в областта на доходите и жизненото равнище и се изчислява ежегодно от
Националния статистически институт в зависимост от данните в изследването
„Наблюдение на домакинските бюджети“. Тази промяна в икономическата обстановка
безспорно рефлектира върху размера на необходимата за децата месечна издръжка,
който се повишава. Отделно от това се касае за един значителен период от време,
през който детето обективно е израснало във физическо, психическо и
емоционално отношение. Периодът се характеризира с интензивен растеж, свързан с
психологическо развитие на детето.
Промяната е трайна, което обуславя необходимост от
увеличение на издръжката. Установено е, че основно грижи по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майката. Същевременно от посочения
предходен момент досега са настъпили големи промени и в икономическите условия,
засягащи битуването на цялото население в страната, в посока увеличаване на
средствата за поддържане на едно домакинство дори на минимално равнище, а също
и за посрещане на основните лични нужди на всеки човек.
По отношение на детето
М. А. съдът взе предвид, че периодът се характеризира с интензивен растеж,
свързан с пубертетно развитие на детето. Дори само с оглед на посочения период
от време безсъмнено е, че от постановяването на сегашната издръжка на детето М.
в размер на 60 лева и за изминалите
повече от осем години, са нараснали обичайните нужди на въззиваемия
/понастоящем на навършени 11 години, а при постановяване на първоначалната
издръжка детето е било на 4 години/, които потребности се установяват от самия
факт на биологичното му съществуване и не е било необходимо да се обосновават
специално, промяната в условията на живот /инфлационните процеси/, особеностите
на вьзрастта му, при които бързо нарастват духовните и материални потребности,
респ. разходите по тяхното задоволяване. Ето защо към момента се налага и
изразходването на повече средства за цялостната месечна издръжка на детето М. в
сравнение със средствата, които са били необходими и изразходвани към момента
на първоначалната му издръжка. Предвид горното и изменение на потребностите на
детето М. съставът намира, че е настъпило
само предвид обстоятелството, че е преминал в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Отделно от това по делото са налице писмени доказателства, установяващи конкретни
разходи на непълнолетния във връзка с
посещение на допълнителни уроци по различни дисциплини и на други форми за
самоусъвършенстване и развитие. Съдът възприема същите за релевантни, тъй като
освен обичайните разходи за храна и облекло предвид възрастта на детето следва
да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално развитие. Посещаването
на множество извънкласни занимания, за които са налице представените по делото
доказателства, несъмнено са свързани с
по-високи разходи за издръжката на детето.
Тези негови желания за продължаване на посещения на
извънкласните занимания и съгласно пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на
детето дефиниращ понятието „най-добър интерес на детето“, съдът също отчита при
определяне на размера на месечната издръжка.
При това положение въззивната инстанция намира, че са
налице съществени изменения в потребностите на въззиваемия М. А. ,които
обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от въззивника
издръжка.
С оглед установените по-горе нужди на въззиваемия и
доходи на родителите му въззивният съд
приема, че за осигуряване на неговата издръжка е необходима и възможна сумата от 400
лв. месечно, от която бащата следва да осигурява 200 лв., а разликата до 400
лв. следва да се поеме от майката, която макар и да полага непосредствените
грижи за въззиваемия, също има задължение да участва в паричната му издръжка.
Тъй като детето живее при своята майка, тя предоставя част от необходимата му
издръжка в натура. Поради това житейски е оправдано и логично, бащата да поеме част от издръжката на детето.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба, че бащата заплащал по 212 лв месечно по договор за кредит№…г. , сключен с П…
АД, със срок за погасяване до 24.03.2027г. и с месечна вноска от 212.00 лева Обстоятелствата,
на които акцентира, че има финансови задължения към други институции, са
ирелевантни за настоящия правен спор и за задължението му за издръжка на
малолетното дете, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи
се ползва с привилегия.Затова вноските за погасяване на кредити от родителите,
не следва да се вземат предвид при преценката на възможности за даване на издръжка, защото
вземането на кредит, е възможност, от която те са се възползвали по собствено
желание, респ. сами са поели такива задължения, които не са приоритетни за
разлика от задълженията им за издръжка, които са с преимущество пред всякакви
други задължения.
Задължението
за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други задължения,
обременяващи материалното положение на дължащия издръжка. Наличието на
облигационни задължения на родителя към трети лица - погасителни вноски по
договор за кредит не го освобождава от задължението му за заплащане на месечна
издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се взема предвид
при преценка на материалните му възможности. Поетите от родителите облигационни
задължения не могат да се противопоставят на задълженията им за издръжка на
децата, които са безусловни. Дори след изплащане на издръжката на децата родителите
да срещат известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на
нуждите на децата, защото родителите имат не само правно, но и нравствено
задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните затруднения не следва
да се поемат от децата.
Ответникът ,видно от представен
препис от рецептурна книжка има налично хронично заболяване, в която са
отразени получавани до 02.09.2016г.медикаменти.
Видно
от служебна бележка от АЗ-БТ В…, същият е регистриран като търсещ работа, с
регистрация до 25.06.2009г. , и нова регистрация от 11.07.2018г.
По делото се установи наличие на доходи и имущество на ответника, видно от
събраните гласни и писмени доказателства, макар и в неустановен месечен
размер.
Установи се
наличие на заболяване на ответника, без да е ясно характера и тежестта на
същото , но е видно от представените писмени доказателства, че след
02.09.2016г. на ответника не са
изписвани медикаменти по рецептурна книжка.
Съдът приема, че ответникът е безработен, но следва да
се отчете факта, че същият е бил регистриран като търсещ работа до 25.06.2009г.
, от която дата до образуване на настоящото производство не е имал активна
регистрация в БТ В…. Последната такава е от 11.07.2018г.
С оглед на изложеното следва да се направи извод, че
ответникът има доходи, макар и не от трудово правоотношение, както и имущество,
и не се установява твърдението за влошено здравословно състояние.
Не може да
бъде споделено обаче разбирането на страната, че тези факти би следвало да
обусловят извод за потребност от определяне на издръжка в значително по-нисък
размер от постановения от ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Т.е. задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на децата
си, е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би
следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите се намират във
фактическа раздяла, а както е в случая - бракът им е прекратен с развод, децата
остават под непосредствените грижи на единия родител, но за другия, по силата
на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение да доставя
средства за децата.
С оглед на
обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответстват изцяло на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 546/24.10.2018 г. по гр. д. №
804/2018 г. на Видински районен съд - в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.