№ 11684
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110109882 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Д. Г. Й. против ****, с
която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 743,00 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата от 159,75 лева - договорни лихви, сумата от 206,06
лева - наказателни лихви и сумата от 125,00 лева - разноски, за събирането на които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 50404/2011 г. по описа на СРС и е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****, с рег.№ **** на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.02.2024 г. установила, че върху
пенсията й е наложен запор по образувано пред ЧСИ **** изпълнително производство
№ *** въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2011 г., издаден по ч.гр.д.№
50404/2011 г. по описа на СРС, 120-ти състав. От банката й показали запорно
съобщение, в което било посочено, че дължи процесните суми, ведно с такси и
разноски по реда на ТТРЗЧСИ в хода на изпълнителното производство. Ищцата
поддържа, че съдебния изпълнител е пристъпил към принудително събиране на суми,
които са погасени по давност. Твърди, че получава социална пенсия, чиито размер не
позволява налагане на запор, но въпреки това ЧСИ е изтеглил сумата. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с
1
което да установи недължимостта на процесните суми.
В подадения по делото писмен отговор ответното дружество изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа, че въз основа
описания в исковата молба изпълнителен лист по молба на „****“ ЕАД било
образувано изпълнително дело № 8501/2012 г. по описа на ЧСИ ****, с район на
действия СГС. Ответникът поддържа, че от образуване на изпълнителното дело до
датата на влизане в сила на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла.
Давността е започнала да тече отново едва на 26.06.2015 г., като е била прекъсната на
28.08.2015 г. с конституиране на ответното дружество като взискател, на 07.10.2015 г.
– с подаване на молба за насрочване на опис на движими вещи, през 2017 г., на
11.10.2018 г. с подаване на молба за предприемане на изпълнителни действия, на
25.06.2019 г. – с насрочване на опис на движими вещи, на 12.03.2021 г. с подаване на
молба и насрочване на опис на движими вещи и на 14.02.2024 г., когато е наложен
запор върху получавана от ищцата пенсия. В подкрепа на доводите си ответникът се
позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна практика. По изложените в отговора доводи
се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено производството по ч.гр.д.№ 50404/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 120-ти състав, от което се установява, че същото е образувано
на 22.11.2011 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
„****“ ЕАД срещу длъжника Д. Г. Й.. В хода на производството, на 07.12.2011 г. е
издадена заповед за суми, дължими от длъжника за неизпълнение на договор за кредит
от 29.01.2009 г. Върху заповедта не е отбелязана датата на влизане в законна сила, но е
отразено, че на 05.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист.
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ ****, с рег.№ **** на КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява, че
същото е било образувано на 29.06.2012 г. по молба от **** ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист от 05.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 50404/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е, че Д. Г. Й. –
настоящ ищец е осъдена да заплати на „****” ЕАД сумата от 743,00 лева – главница по
договор за кредит от 29.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г.
до окончателното изплащане, сумата от 159,75 лева - договорна лихва за периода от
03.04.2009 г. до 05.03.2010 г., сумата от 206,06 лева – мораторна лихва за периода от
2
05.05.2009 г. до 14.11.2011 г., както и сумата от 125,00 лева – разноски за заповедното
производство.
В хода на производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****, с
рег.№ **** на КЧСИ, с разпореждане от 29.06.2012 г. ЧСИ е разпоредил проучване на
имущественото състояние на длъжника и е насрочил опис на притежавано от
последния движимо имущество.
На 05.07.2012г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за налагане
на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума. На същата дата е
наложен запор и върху вземането за пенсия.
С разпореждане от 13.08.2012 г. на ЧСИ отново е наложен запор върху вземания
на длъжника за суми по открити банкови сметки.
Видно от призовка за принудително изпълнение от 06.08.2014 г. е, че ЧСИ е
насрочил опис на движимо имущество на длъжника на 25.09.2014 г., за който по
делото няма данни да се е състоял.
На 30.06.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от настоящия
ответник за конституирането му като взискател по производството.
На 09.11.2015 г. взискателят – настоящ ответник е подал молба до ЧСИ, с която
е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за
извършване на опис на движими вещи на длъжника.
С молба от 01.08.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки на длъжника в ****.
На 15.08.2017 г. взискателят отново е подал молба до ЧСИ, с която е поискал да
насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на
длъжника.
С молба от 25.05.2018 г. взискателят е поискал ЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи
дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.
С разпореждане от 25.06.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на
длъжника на 26.08.2019 г., за който по делото няма данни да се е състоял.
С молба от 24.02.2021 г. взискателят отново е поискал ЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение,
като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на
длъжника.
С разпореждане от 12.03.2021 г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на
длъжника на 11.05.2021 г., за който по делото няма данни да се е състоял.
С молба от 18.04.2022 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка относно
сключени от длъжника трудови договори и получавано трудово възнаграждение, както
и да насрочи опис, оценка и публична продан на притежавани от същия движими
вещи.
3
С молба от 06.02.2024 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху
новооткрити банкови сметки на длъжника, върху вземания от трудови договори и/или
пенсии, както и да насрочи опис, оценка и публична продан на движими вещи.
С разпореждане от 22.03.2024 г. изпълнителното производство е спряно поради
издадена обезпечителна заповед в настоящото производство.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила
заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на
пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването
на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.
С приетото в хода на производството ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на
ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от
4
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да
се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ ****, с рег.№ **** на КЧСИ е, че същото е образувано на 29.06.2012 г. С оглед
предходното следва да се има предвид даденото с ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на
ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от
образуване на горепосоченото изпълнително дело на 29.06.2012 г. до 26.06.2015 г.
давност не е текла по време на изпълнителния процес. След 26.06.2015 г. давността е
прекъсвана многократно с гореописаните молби, подавани от взискателя до ЧСИ, с
които се иска пристъпване към принудително изпълнение - чрез опис, оценка и
публична продан на движими вещи на длъжника, както и чрез запор на вземания по
банкови сметки, от трудово възнаграждения и пенсия, съответно с предприетите от
ЧСИ действия в тази насока.
Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
5
правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато
и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство, като е без значение дали изпълнителното дело е
перемирано, или не. Съдебната практика приема, че прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция,
респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание
имат прекъсващ давността ефект /в този смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по гр.
дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело №
1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС,
ІІІ г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение
№127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Гореизложеното обуславя извод, че предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни действия въз основа на депозираната от взискателя молба след
настъпилата перемпция, водят да прекъсване на давността. Следва да се отбележи, че
към настоящият момент все още не е налице произнасяне с тълкувателно решение по
т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК по въпроса „Погасителната давност прекъсва ли се от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция?“
Следва да се има предвид, че давността не е прекъсната с подаване на
настоящата искова молба, тъй като съгласно установената от ВКС съдебна практика по
приложението на чл. 116, б. „б” ЗЗД, погасителната давност се счита прекъсната с
предявяването на иск от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен
иск или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство.
Предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника по вземането няма за
последица предвиденото в чл. 116, б. „б.“ ЗЗД и чл. 115 б. „ж“ ЗЗД действие – т. е. не
прекъсва течението на давността (в този смисъл - решение № 235 от 21.09.2012 г. по
гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. №
591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на
6
ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО и
др.).
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. Видно от данните по делото е, че разноски не са направени, като
с оглед обективираното в писмения отговор искане, съдът следва да определи
единствено възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, на която процесуалния
представител на ответника не се е явил. Горепосочената сума следва да бъде
възложена в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Й., ЕГН ********** срещу ****, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл.439, ал.1,
вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумите, както следва: 743,00 лева, представляваща главница по договор за кредит от
29.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. до окончателното
изплащане, сумата от 159,75 лева - договорна лихва, сумата от 206,06 лева -
наказателна лихва и сумата от 125,00 лева - разноски, за събирането на които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№50404/2011 г. по описа на СРС и е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****, с рег.№ **** на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК Д. Г. Й., ЕГН ********** да
заплати на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 100,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7