№ 29839
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110100604 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от “ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА.БГ“
ЕООД.
Исковата молба е нередовна, за което на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 ГПК съдът
следва да даде указания на ищеца.
За процесуална икономия едновременно с указанията за отстраняване нередовностите
на исковата молба делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и необходими
за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ответника за изслушване законния представител на ищеца по реда на
чл.176 ГПК следва да се остави без уважение, защото формулировката на поставените
въпроси не е годна до обслужи последиците по ал. 3 от цитираната разпоредба, а освен това
и обстоятелствата, за чието установяване се прави искането, са установими с други
доказателствени средства и не са относими към правилното разрешаване на повдигнатия
пред съда правен спор.
По искането по чл. 213 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно посочената разпоредба, когато в съда има висящи няколко дела, в които
участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка
помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо
решение по тях. В случая съдът приема, че дори да се касае за един договор за цесия, то
всяко вземане произтича от различно кредитно правоотношение. Отделно от това
производствата се намират на различен етап. Ето защо искането следва да се остави без
уважение. Възраженията на ответника, че се касае за злоупотреба с право, подлежат на
обсъждане със съдебния акт по съществото на спора.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца с писмена молба до съда с препис за ответника да посочи ясно
каква сума търси в настоящото производство, доколкото според твърденията му заплатената
такса за бързо разглеждане е в размер на 226,94 лв., а съгласно петитума на исковата молба
предявеният иск е за сумата от 214,59 лева, при което не става ясно дали претенцията е
частична.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване нередовностите на исковата
молба в указания му срок за това, същата подлежи на връщане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по чл. 176 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл.50, ал.1 и 2 ГПК мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 08.10.2024 г.,
14:30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, ведно с препис от
отговора на исковата молба и молба с вх. № 95230/22.03.2024г. за ищеца.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е осъдителен иск от „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА.БГ“ ЕООД с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за сумата от 214,59 лева,
представляваща платена без основание от М. В. В. в полза на „ФИРМА.БГ“ ЕООД такса за
бързо разглеждане по Договор за кредит № ******* от 13.06.2021г., сключен с „ФИРМА.БГ“
ЕООД, в качеството му на заемодател, и М. В. В., в качеството й на заемополучател, които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца „ФИРМА“ ЕООД по силата на договор за цесия
от 02.06.2023 г., сключен между М. В. В., в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕООД, в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.01.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за цесия от 02.06.2023г. в полза
на ищеца било прехвърлено вземането за процесната сума по Договор за кредит № *******
от 13.06.2021г., сключен с „ФИРМА.БГ“ ЕООД, в качеството му на заемодател, и М. В. В., в
качеството й на заемополучател. По силата договора за кредит ответникът предоставил на
праводателя на ищеца сумата от общо 1100 лева, като в договора е бил посочен размер на
ГЛП 40,99 % и ГПР 49,70 %. Уговорено било заемът да се върне на 13.07.2021 г., ведно с
дължимата възнаградителна лихва. Поддържа, че договорът и общите условия към него
предвиждали заплащането на такса за бързо разглеждане на искането на потребителя да му
бъде отпуснат кредит в размер на сумата от общо 226,94 лева. Поддържа, че Вълкова
недължимо заплатила на ответника сумата в размер на 214,59 лева. Развива подробни
съображения за нищожност на договора за кредит, евентуално на клаузите от анекса и
договора, предвиждащи заплащане на такси за бързо разглеждане. Позовава се на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, с оглед което и счита, че всичко надплатено извън главницата е
2
било заплатено без основание и подлежи на връщане. Поддържа, че длъжникът е бил
уведомен за цесията на 10.07.2023г., но не погасил задължението си. Моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът
оспорва предявения иск. Заявява възражения за нередовност на исковата молба. По
съществото на иска оспорва същия, като го намира за неоснователен. Развива съображения,
че в договора за цесия и придружаващите го книжа липсвала адекватна и прецизна
конкретизация на вида, размера и основанието, от което е възникнало всяко едно от
вземанията. Не ставало ясно както точно е прехвърлено с договора за цесия – част от
главница, лихва, някаква такса или друг вид разноски. Счита, че ищецът злоупотребява с
права. Оспорва договорът за цесия да е бил валидно сключен, като се позовава на вписания в
ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата си
за нищожност на договора за цесия на заявените с отговора основания. Оспорва да е
надлежно уведомен за цесията.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
Кои права и кои обстоятелства се признават – сключването на Договор за кредит
№ ******* от 13.06.2021г. между М. В. В. и ответника и погасяването на вземанията по
същия договор с плащане.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - с оглед становището на ответника
съдът ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е
предоставил на праводателя на ищеца сумата от 1100 лева, която последният се е задължил
да му върне, както и че всички вземания по договора за кредит са били погасени от
потребителя с плащане.
Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че праводателят
му е заплатил процесната сума на ответника, както и че вземането е било прехвърлено с
валиден договор за цесия, респ. че длъжникът е уведомен за цесията.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, в т.ч. и
наличието на правен интерес да оспорва като нищожен договор за цесия, по който не е
страна, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и
ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от
сключването на договора, т.е. че е налице основание да получи и задържи заплатените му от
ищеца по процесния договор суми.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3