Р
Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, ІV - то „Д”
отделение в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 3422 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 451919 от
28.05.2020 г. от въззивника И.К.Т., чрез адв. М. П., с искане постановеното по
настоящото дело въззивно решение от 13.03.2020 г. на СГС да бъде поправено/допълнено/
с присъдените в полза на ответника разноски, както следва: 237 лв. за
адвокатско възнаграждение за производството пред СРС и толкова за
производството пред СГС, както и 46 лв. държавна такса. Поддържа, че за
дължимостта на исканите разноски въззивният състав е формирал мотиви в
решението си, но е пропуснал да ги отрази в диспозитива.
Ответната страна по молбата – въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕАД не изразява становище по молбата.
По искането за допълване на решението в частта с разноските, съдът намира
следното:
Като съобрази разпоредбата на чл.
247, ал. 1 и 3 ГПК съдът намира, че следва да се произнесе относно поправката
на очевидна фактическа грешка в посоченото по - горе решение без призоваване на
страните.
Видно от мотивите на решение от 13.03.2020
г., по гр. д. № 3422/2019 г., на СГС, ІV Д с – в, съдът е посочил, че предвид
изхода от спора и частичната отмяна на първоинстанционното решение, право на
разноски пред настоящата инстанция има ответницата И.Т., както следва: за заплатено
адвокатско възнаграждение пред СРС в размер на 237 лв., а за производството
пред СГС – разноски за адвокатско възнаграждение от 237 лв. и 46 лв. за
заплатена държавна такса за въззивната жалба.
Настоящият състав констатира, че действително
в диспозитива на решението е пропуснал да обективира изразените в мотивната
част на решението изводи относно дължимите в полза на ищцата разноски.
Визираният пропуск следва да бъде
отстранен по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, тъй като очевидна фактическа грешка е
налице в случаите на несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване, включително и когато съдът е изразил мотиви, но е пропуснал
тяхното пълно и точно обективиране в диспозитива, какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното, са налице предпоставки
за допускане на очевидна фактическа грешка, в решение от 13.03.2020 г., по гр.
д. № 3422/2019 г., на СГС, ІV Д с - в, като диспозитива на решението се допълни
с изрично произнасяне за осъждането на „Т.С.“ ЕАД да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сторените от ответницата И.К.Т. разноски, както следва: за
адвокатско възнаграждение пред СРС в размер на 237 лв., а за производството
пред СГС – разноски за адвокатско възнаграждение от 237 лв. и 46 лв. за
заплатена държавна такса за подадената въззивна жалба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
13.03.2020 г., по гр. д. № 3422/2019 г., на СГС, ІV - Д с – в, като в
диспозитива на решението, на страница 6, след думите „…….до окончателното
изплащане на сумите“, да се чете, в
отделен абзац, следното:
„ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на И.К.Т., ЕГН **********, с адресна представителя си
по делото : гр. София, ул. ******, чрез адв. М. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото, както следва : пред СРС - адвокатско възнаграждение в
размер на 237 лв., а за производството пред СГС - адвокатско възнаграждение в
размер от 237 лв. и 46 лв. от заплатена държавна такса по въззивната жалба“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 247, ал.
4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.