ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…….
гр.София, …………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-A въззивен
състав в закрито заседание на седми май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия И. Киримов ч.
гр. дело № 16206 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение № 1474 от 12.11.2019 г. съдия по
вписванията при СРС е отказал извършването на нотариални действия по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК - вписване на решение на ВКС по гр. д. № 1012/1998 г. по
молба /заявление/ с вх. № 74483 от 12.11.2019 г..
Жалбоподателят е уведомен за така постановеното определение на 20.11.2019 г.
Срещу горепосоченото определение е подадена на
26.11.2019 г. частна жалба от „ЖМБ-1“ АД, в която са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно съдията по вписванията е преценил, че в заявлението не се съдържа
искане за извършване на конкретно действие, доколкото твърди, че изрично е
посочено, че се иска вписване на представеното съдебно решение. Намира за
неправилен изводът в обжалваното определение, че в предоставеното за вписване
решение липсва индивидуализация на процесиите обекти, както и скица-копие на
недвижимите имоти. Излага съображения, че съгласно т. 6 от ТР № 7/2012 г. на
ОСГТК съдията по вписванията не извършва проверка на материално- правните
предпоставки на акта. Сочи, че действително по делото е внесена държавна такса
от 12 лв., а не процент от данъчната оценка на имота, но това обстоятелство не
прави само по себе си заявлението нередовно, а следва да му бъдат дадени
указания за довнасяне на дължимата такса. Моли съдът да отмени обжалваното
определение и да върне преписката за предприемане на съответните действия.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лица
и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до
подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приема, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично
основателна.
За да постанови обжалваното определение,
съдията по вписванията е приел, че: в подаденото не е направено искане за
извършване на конкретно действие, както и посочване на основание за това; в
представеното за вписване решение липсва индивидуализация на построените в
дворното место фабрична сграда и стопански постройки, както и по преписката
липсват скици-копие за недвижимите имоти, предмет на съдебното решение; не е
данъчна оценка за имота, предмет на съдебното решение с цел определяне на
дължимата държавна такса по чл. 2 от ТДТСАВ.
Определението е частично неправилно.
По делото е представена молба - заявление вх. per.
№ 74483/12.11.2019 г., към която
е приложен и съответен акт - Р. № 1153/16.06.2000 г. по гр.д. № 1012/98 г. по
описа на ВКС, IV-то гр.о.. Съгласно т. 1 от ТР № 7/2013 г. по
т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС „Действащата нормативна уредба не урежда
реквизити на молбата, с която се представя
подлежащият на вписване акт. По аргумент от чл. 571 ГПК
тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея
законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без
да има самостоятелно значение - не молбата подлежи на вписване в книгите по ПВ,
а приложеният към нея акт.”. В този смисъл, обстоятелството, че молителят не е
посочил какво конкретно действие - вписване или отбелязван следва да се
извърши, само по себе си не е достатъчно да обоснове направения в обжалваното
определение извод, че следва да се постанови отказ. Съдия- изпълнителят следва
да извърши самостоятелна преценка на правно техническото действие, което следва
да извърши по повод сезирането си с молбата на заинтересованото лице. Дали
предственият съдебен акт следва да се отбележи по вече вписана искова молба или
да се впише по партидата на имота, ако исковата молба не е вписана, съгласно
чл. 115, ал. 4 от ЗС, не е въпрос нито на допустимост, нито на основателност на
молбата, а на преценка на съдията по вписванията.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на ВКС по тълк.дело №7/2012 год.,
ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията
на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закона - вписването /като родово понятие, включващо вписване в
тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство,
в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Също така е
посочено, че „Не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по
съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание. Съдията
по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има
контролни функции по отношение на него, а не обратно. Когато е представено за
вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията
по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание.” По
делото е представен за вписване съдебен акт Р. № 1153/16.06.2000 г. по гр.д. №
1012/98 г. по описа на ВКС, IV-то гр.о., подлежащ на вписване съгласно чл.
4, б. „з” от ПВ, поради което отказът за вписване не може да се основава на
несъответствие на решението е изискванията за форма и съдържание.
Същевременно към заявлението е приложено
доказателство за внесена държавна такса в размер на 12 лева. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията за
вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху
цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в
размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван
документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда
на приложение № 2 към
Закона за местните данъци и такси. В настоящия случай е приложимо изр. 2 от посочената разпоредба, като
държавната такса следва да се определи върху данъчната оценка на имота, предмет
на вписването, а такава не е представена със заявлението, нито пред настоящата
инстанция. Съгласно т. 6 на тълкувателно
решение № 7/25.04.2013 г.
по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже
вписване или отбелязване по депозирана молба, ако тя не отговаря на
изискванията на закона, като сред тези изисквания е и представянето на
документ, че е внесена дължимата държавна такса, а в същото време съдията по
вписванията не може да даде указания за отстраняване на
посочената непълнота на документите (т. 1 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При така
изложеното и доколкото не е представена данъчна оценка, съобразно която да се
определи дължимата държавна такса съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, то следва да
се потвърди постановения отказ за вписване на
представения съдебен акт.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
независимо, че частната жалба е частично основателна, то същата следва да бъде
оставена без уважение, доколкото е
налице предпоставка за постановяване на отказ
за исканото вписване - не е внесена изцяло дължимата държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба е вх.рег.№18-00-189 от 26.11.2019
г.. на „ЖМБ-1”АД, срещу определение № 1474 от 12.11.2019 г. на съдия по
вписванията при Служба по вписванията - София, с което е отказано вписване на P. Р.
№ 1153/16.06.2000 г. по
гр.д. № 1012/98 г. по описа на ВКС, IV-то г.о..
Определението подлежи на обжалване е частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / ЧЛЕНОВЕ:!/ 2/