Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 14. 06. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 1407 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова
молба от Т.П. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от ***, против С.М.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 ГПК и цена на иска
190, 72 лв.
Съдът е сезиран с искане да се произнесе с
решение, с което да признае за
установено по отношение на С.М.С., ЕГН **********,***,
че дължи да заплати на кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
представляван от ***, пълномощник ***, сумата в общ размер на 190, 72 лв.
от които 159, 98 – главница, дължима за консумирана топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2014 г. до 30. 04.
2017 г, лихва върху главницата в размер на
30, 74 лв. –за периода от
05. 01. 2015 г. до 05. 12. 2017 г, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ЧГД
№ 9334 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените деловодни разноски. Направено е искане за допускане
изслушването на счетоводна експертиза, която след като се запознае с
материалите по делото и воденото счетоводство и извърши проверка, да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника, който оспорва иска.
Ищецът Т. П. ЕАД,
се представлява от ***и поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът Т. П. ЕАД, е
подал заявление за издаване Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против С.М.С., ЕГН **********,***, по което е образувано ЧГД № 9334 / 2017 г. По това производство съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение, поради
което за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на дължимостта
на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК.
Към настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането, са следните: като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова, за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012
г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник Нощен труд от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във вестник Посоки бр. 239 от
13. 12. 2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В
раздел VII от ОУ от 2007 г. - Заплащане
на ТЕ, е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и
ответницата, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Фактическите
твърдения, обуславящи правния интерес от привличането на трето лице -
помагач по делото, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, са следните: Т. П. ЕАД има сключен договор при общи условия с
фирмата за дялово разпределение, за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребители в сграда
- етажна собственост. През процесния период остойностяването на топлинната енергия
за процесния имот е ставало по данни, предоставяни от тази фирма. Отношенията
между дружеството и фирмите за дялово
разпределение се уреждат с Общи условия
на договорите между Т.П. ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката,
за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
СЕС в гр. Плевен. Съгласно чл. 47 от ГПК, за третото лице помагач съществува
правен интерес да участва в делото, защото с участието си може да докаже, че
извършеното от нейни служители разпределение на топлинната енергия е извършено
в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както
и подписания между страните договор. За Т. П. ЕАД
съществува правен интерес от привличането на това трето лице - помагач, тъй
като при евентуално неуважаване на предявения иск, поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството може да заведе регресен иск против него.
На основание чл.192, ал.1 от ГПК, фирмата е задължена да представи всички
относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота на
ответника за процесния период, в т.ч. документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, както и на водомерите за топла вода в имота.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 9334 / 2017 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото.
В Т.П.
ЕАД *** адрес адрес: ***, е регистриран с аб. № 1182 и потребител С.М.С., ЕГН **********.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Плевен" ЕАД на потребители в гр. Плевен /Д.в. бр. 239
от 13.12.2007 г/, месечните дължими вноски за ТЕ
се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, /чл. 31, ал. 1/, месечните дължими суми за услугата дялово разпределение на ТЕ се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са начислени, /чл. 33, ал.1/
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Установителният
иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение.
По делото е допусната счетоводна експертиза, със задача, вещото лице, след като извърши
проверка на счетоводната документация и
се запознае с доказателствата по делото, да даде заключение по следните
въпроси, както следва:
Платени ли са сумите за топлинка
енергия, касаещи имот с аб. номер № 1182
през процесния период?
Да посочи размера на дължимите суми
за ТЕ за процесния период - главница, общо за отделните пера - сума за ТЕ за
отопление, сума за ТЕ за сградна инсталация, сума за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване, съобразно действащите цени на ТЕ за процесния период.
Да посочи размера на законната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК - общо за отделните месеци.
За да се изготви заключение по
задачите, поставени в исковата молба, са проверени следните документи и книжа:
-
Гр. дело № 1407 / 2018
г. РС гр. Плевен.
-
Ч. гр. дело № 9334 /
2017 г. на РС гр. Плевен.
-
Счетоводната
документация при ищеца по делото.
-
Лихвеният процент на
БНБ за процесния период по гр. дело № 1407 / 2018 г.
-
Други документи, имащи
отношение по делото.
Видно от заключението на вещото лице, прието и
вложено в делото, като обективно и компетентно, общият размер на задължението е
за сумата от 190, 72 лв.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен
иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен за сумата в общ размер на 190, 72 лв. от които 159, 98 – главница, дължима за консумирана
топлинна енергия за периода от 01. 11.
2014 г. до 30. 04. 2017 г, лихва върху главницата в размер на 30, 74 лв. –за периода от 05. 01.
2015 г. до 05. 12. 2017 г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ ЧГД № 9334 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 200 лв. за
юрк. възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
25 лв. за държавна такса в полза на ПлРС.
По изложените
съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на С.М.С., ЕГН **********,***, че дължи на Т.П. ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от ******, сумата в общ размер на 190, 72 лв.
от които 159, 98 – главница, дължима за консумирана топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2014 г. до 30. 04.
2017 г, лихва върху главницата в размер на
30, 74 лв. –за периода от 05. 01.
2015 г. до 05. 12. 2017 г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № ЧГД № 9334 / 2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, С.М.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.П. ЕАД ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ******, деловодните разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 200 лв. за
юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.М.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ сумата 25 лв. за държавна такса в
полза на ПлРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: