Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Балджиев | |
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по жалба на Г. Г. Х. срещу решение № ..... от 07.12.2009г. по гражданско дело № ...../2008г., с което Г. районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения срещу Д. Т. Т. от гр. Г. О. иск по чл. 233, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД за опразване на магазин с площ от 121 кв. м., намиращ се в гр. Г. О., ул. Св. К. Б.” № 10 и го е осъдил да заплати направените по делото разноски. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което да бъде уважен искът по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и ответникът да бъде осъден да освободи наетото помещение, като бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по въззивната жалба Д. Т., заема становище относно неоснователността на жалбата. Изтъква, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложените доводи и съображения и като прецени събраните доказателства съобразно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустаÝовения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на делото е иск по чл. 233, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД. От събрания доказателствен материал се установява, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото до подаването на исковата молба. Между страните е възникнало наемно правоотношение по силата на договор от 03.10.2002г., въз основа на което наемодателят предоставил на ответника временното ползване на магазин с площ от 121 кв. м., намиращ се в гр. Г. О., ул. Св. К. Б.” № 10, построен в УПИ XVIII, кв. 206 по ПУП на гр. Г. О. Магазинът бил предоставен за ползване като търговски обект за срок от две години, като наемателят, който бил регистриран и като „Д. Т. – 2002”, поел задължение да плаща месечни наемни вноски в размер на 200 лв. След изтичане срока на договора, наемателят продължил ползването на търговския обект без противопоставяне от страна на наемодателя като заплащал редовно дължимите наемни вноски, което продължило до началото на ноември 2008г. След тази дата наемателят отказал да получава наема и предприел безуспешни действия по връчване на нотариална покана на ответника, с която да го уведоми в срок до 01.12.2008г. да освободи ползвания от него магазин. Последното наложило наемодателят да предяви осъдителен иск за опразване на наетото помещение като исковата молба била редовно връчена на ответника. При така установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилния извод, че наемното правоотношение в резултат от действията на страните по договора от такова за определен срок се е трансформирало в безсрочно и че липсват доказателства за неговото прекратяване към датата на предявяването на исковата молба. При решаването на делото, първоинстанционният съд, обаче не е взел предвид фактите, които са настъпили след предявяването на иска и са от значение за спорното право, въпреки задължението да направи това съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Независимо, че не е настъпило прекратяване на наемния договор с отправената нотариална покана, правоотношението между страните е прекратено с факта на подаването на исковата молба по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, в която ясно е обективирана волята на наемодателя за опразването на наетото помещение от страна на наемателя, като същата има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 от ЗЗД. С изтичането на едномесечния срок от получаването й от страна на наемателя, последният вече няма основание да ползва имота, поради което, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, е длъжен да го върне на наемодателя. Обстоятелството, че договорът първоначално е сключен с Д. Т., а в последствие обектът е ползвал от него в качеството му на едноличен търговец е ирелевантно. Реагистрацията на физическото лице като едноличен търговец не води до възникването на нов правен субект, а поражда единствено възможност за физическото лице самостоятелно да осъществява търговска дейност. Поради това и имуществото на едноличния търговец не е самостоятелно обособено от това на физическото лице. Неоснователно се явява възражението, че силата на пресъдено нещо се формира само въз основа на фактите настъпили до подаването на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява дали спорното право съществува или не е този на приключването на устните състезания, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска. Към посочения момент е установено, че въпреки изтеклия едномесечен срок по чл. 238 от ЗЗД, наемателят не е изпълнил задължението си да върне на наемодателя предоставената му за временно ползване вещ. Достига се до извода, че предявеният иск се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден да опразни наетия магазин. С оглед фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, жалбата се явява основателна, което налага обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което ответникът да бъде осъден да опразни наетото помещение. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява неоснователна. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати на Г. Г. Х. сумата от 820,90 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавни такси, депозити за вещи лица и свидетели. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И: Отменя решение № ..... от 07.12.2009г. по гражданско дело № ....../2008г., по описа на Г. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Г. Х. с ЕГН:* от гр. Г. О. срещу Д. Т. Т. с ЕГН: * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 34, 3, действащ и в качеството си на „Д. Т. – 2002” със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 34, иск по чл. 233, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД за опразване на магазин с площ от 121 кв. м., намиращ се в гр. Г. О., ул. Св. К. Б.” № 10, построен в УПИ XVIII, кв. 206 по ПУП на гр. Г. О. и е осъден да заплати на Д. Т. Т., действащ и в качеството си на „Д. Т. – 2002” със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 34 направените по делото разноски в размер на 1780 лв., вместо което постанови: Осъжда Д. Т. Т. с ЕГН: * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” №34, 3, действащ и в качеството си на „Д. Т. – 2002” със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 34, на основание чл. чл. 233, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД, да опразни наетото от Г. Г. Х. с ЕГН: * от гр. Г. О. помещение, представляващо магазин с площ от 121 кв. м., намиращ се в гр. Г. О., ул. Св. К. Б.” № 10, построен УПИ XVIII, кв. 206 по ПУП на гр. Г. О. Осъжда Д. Т. Т. с ЕГН: * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 34, 3, действащ и в качеството си на „Д. Т. – 2002” със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 34, да заплати на Г. Г. Х. с ЕГН: * от гр. Г. О., сумата от 820,90 лв. /осемстотин и двадесет лева и деветдесет стотинки/, представляващи направените по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |