РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Девня, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100700 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от
“Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя В. В., чрез процесуален представител – ю. к.
Ст. В.против С. ОГН. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответницата С. ОГН. АНГ. в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на адрес гр.***, които
се отчитат по партида с абонатен №2241520 с титуляр ответницата. В молбата
се твърди, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца потребителите
са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата
на фактуриране, което ответника не е направил. Излага се, че на 17.02.2021 г.
въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 866, 51 лева главница,
дължима за периода от 15. 05. 2017 г. до 13. 05. 2020 г. и 175, 43 лева
обезщетение за забава за периода от 13. 07. 2017 г. до 11. 02. 2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17. 02. 2021 г. до окончателното изплащане на
1
вземането. Ищецът заявява, че на 19.02.2021 г. ответницата е извършила
доброволно плащане на част сумите по заповедта в общ размер на 26, 73 лева,
в това число главница в размер на 18, 15 лева по фактура № ********** от
13.06.2017 г. С оглед на това моли съдът, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането за сумата от 848, 36 лева, представляваща остатък от сбор от
главници за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2241520 за
периода от 15.05.2017 г. до 13.05.2020 г. за обект - имот, находящ се в гр. ***,
сумата от 166, 89, представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 13.07.2017 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №206/2021
г. по описа на ДРС. Претендират се и разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 08.12.2021 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът в с.з. изрично е поискал на основание чл. 238
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
2
молба писмени доказателства и заключението на назначената ССчЕ може да
се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо
следва да се постанови решение по реда на чл. 238 от ГПК, с което
предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
размер. По заповедното производство ищецът е направил раазноски в общ
размер на 75 лева, включващи 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнагражддение. В исковото производство са налице
доказателства за реално извършени разноски от ищеца в размер на 275 лева,
от които 75 лева държавна такса и 200 лева депозит за експертиза. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение на ищеца за исковото производство
следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК
вр. чл. 378 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП. Или на ищеца са дължими разноски в
общ размер на 450 лева за двете производства, които следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл. 238 ал. 1 и чл. 239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът С. ОГН. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
848, 36 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и Зб ст.), представляваща
остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
3
периода от 15.05.2017 г. до 13.05.2020 г. на адрес гр.***; сумата от 166, 89
лева (сто шестдесет и шест лева и 89 ст.), представляваща остатък от сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.07.2017 г. до
11.02.2021 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 17.02.2021 г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена Заповед №158/19.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №206/2021 г. по описа
на РС – Девня, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА С. ОГН. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
450 лева /четиристотин и петдесет лева, 00 ст./, представляваща сторени в
заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, като заедно с преписът за
връчване до ответника да се изпратят и указания, че разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4