МОТИВИ към Присъда № 78/11.06.2020г. по НОХД
1959/2020г. по
описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.М.Г.
с ЕГН **********, с
който той е обвинен в това, че на 27.11.2019 год., в гр. ***,
общ. ***, обл. ***, запалил имущество - апартамент, находящ се в гр. ***, общ. ***,
обл. ***, ул. „***“, бл. 6, вх. 2, ет. 2, ап. ляв, със значителна стойност - 30
000 (тридесет хиляди) лева, собственост на П.Б.И., род. на ***г., ведно с
намиращите се в него вещи, собственост на П.Б.И., род. на ***г. и Г.Н.Б., род.
на ***г., а именно: плоскости от стиропор с размери 420x130x270 см. и
150x150x270 см. на стойност 67,00 лв.; 1 бр. пералня марка „Siemens“ на
стойност 390,00 лв.; 1 бр. електрически бойлер, 100 литров на стойност 130,00
лв.; 1 бр. стенна лампа на стойност 5,00 лв.; 2 бр. полилеи на обща стойност
16,00 лв.; 4 ролки тапети на обща стойност 24,00 лв.; теракотени плочки на
стойност 10,00 лв.; 1 бр. дървена врата на стойност 40,00 лв.; 1 бр.
микровълнова печка марка „Neo“, 14 литра на стойност 55,00 лв.; 1 бр. готварска
печка марка „Vicom“ на стойност 80,00 лв.; 1 бр. ПВЦ вратопрозорец с размери
200x80 см, двойно стъкло с дебелина 4 мм. и размери 60x100 см. на стойност
215,00 лв.; 1 бр. легло с размери 200x94 см., състоящо се от ПДЧ ракла и
пружинен матрак на стойност 240,00 лв.; 1 бр. ПВЦ врата с размери 200x80 см. на
стойност 120,00 лв.; 1 бр. ПВЦ вратопрозрец с двойно 4 мм. стъкло състоящ се от
прозорец с размери 130x150 см. и врата 200x80 см. на стойност 330,00 лв.;
окачен таван от гипс-картон с размери 380x350 см. на стойност 110,00 лв.; 1 бр.
разтегателен диван с текстилна дамаска и кожен гръб на стойност 151,00 лв.; 1
бр. секция от ПДЧ с размери 200x120 см. на стойност 125,00 лв.; 1 бр. телевизор
марка „Samsung“ на стойност 500,00 лв.; 1 бр. стереоуредба марка „Sony“ с две
тонколони на стойност 370,00 лв.; фототапет на стойност 28,00 лв.; 1 бр.полилей
на стойност 16,00 лв.; 9 бр. стенни осветителни тела (луни) на обща стойност
44,00 лв.; ел. инсталация с ел. табло на стойност 1150,00 лв., всички на обща
стойност 4216,00 (четири хиляди двеста и шестнадесет) лева– престъпление по чл. 330, ал.1 от НК.
В първото
съдебно заседание съдът конституира като частни обвинители по делото
пострадалите от престъплението лица - П.Б.И. и Г.Н.Б..
В хода на съдебното производство
подсъдимият и неговия защитник поискаха делото да се разгледа по
диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371
т.2 НПК подсъдимият Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. С оглед задължителната
редукция по чл. 58а НК прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да се изтърпи ефективно. Счита,
че с оглед обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане, отложеното наказание от 11 месеца „Лишаване от свобода“,
следва да бъде приведено в изпълнение. Счита, че вещественото доказателство –
меден проводник, следва да се унищожи, а останалите веществени доказателства
следва да се върнат на подсъдимия. Пледира за възлагане на разноските в тежест
на Г..
Повереникът на частните обвинители – адв.
Мария Николова – БАК също счита, че вината на Г. е доказана по безспорен начин.
Акцентира върху отегчаващите отговорността му обстоятелства, като пледира след
редукцията по чл. 58а НК наказанието да се определи около средното, предвидено
в закона, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да
бъде изтърпяно ефективно. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 68 НК и отложеното наказание по преходно осъждане, да се преведе в
действие. Пледира за присъждане на разноски.
Частните обвинители Б. и И. се
присъединяват към казаното от повереника им.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. К.Т.
- БАК моли съда, предвид реда, по който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да вземе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и при определяне на
наказанието да прояви снизходителност. Счита, че се касае за лице в млада
възраст, което не следва да се отделя от обществото за продължителен период от
време, като следва да се вземат предвид и оказаното съдействие и изразеното
съжаление. Поради това моли съда да определи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер около минималния, предвиден в закона.
Подсъдимият
М.Г. заявява, че съжалява за извършеното и се придържа към казаното от неговия
защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума прави
искане за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.М.Г. с ЕГН ********** е роден на ***г***. Той е българин, с
българско гражданство, с основно образование, неженен, не работи, с адрес: гр. ***,
обл. ***, ул. „Хан Аспарух“ № 4, понастоящем в Затвора - гр. ***.
До датата на деянието Г. е бил съден общо
3 пъти. За първи път това се е случило по НОХД
№ 1604/2011г. на РС-*** като му е било наложено наказание „Обществено
порицание“, което е било изпълнено и на 31.05.2012г. е настъпила реабилитация
по право (чл. 86, ал.1, т. 3 НК), заличаваща последиците от осъждането, поради
което и то не се взима предвид от настоящия състав. По НОХД № 1120/2018г. на РС-***, подсъдимият е бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. По НОХД № 4119/2019г. на РС-***, в сила от
16.09.2019г., за няколко извършени
престъпления на Г. е било определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок от три години.
Отделно от горното на 16.09.2019г. по НАХД № 4145/2019г. на РС-***
подсъдимият е бил наказан по реда на УБДХ с глоба в размер на 150 лева, за
деяние представляващо дребно хулиганство, извършено на 15.09.2019г. в гр. ***.
Подсъдимият М.М.Г. и св. Г.Н.Б.
живеели на семейни начала във Федерална Република Германия, като от
съжителството им се родили две деца, които подсъдимият не припознал. През
2017г. двамата се върнали да живеят в Република България, в гр. ***. Малко след
завръщането си се разделили, като оттогава Г. започнал да тормози Б. и влизал в
постоянни конфликти с нея и семейството й. След като се преместила в България, Б.
обитавала жилището на съпруга на майка и - П.Б.И.,***.
На 18.11.2019г. Г. бил в нетрезво
състояние, когато решил да посети дома, където живеела Б.. Между тях се
разразил спор, а в това време в апартамента пристигнал и пострадалия П.И.. В
яростта си, Г. започнал да рита входната врата на жилището, като я деформирал и
счупил дръжката и. Слязъл пред блока и започнал да хвърля камъни по прозорците,
като счупил два от тях. Веднага след това Г. бил задържал от служители на РУ-***
и по случая било образувано досъдебно производство № 224/2019г. по описа на РУ-***,
пор. № 2809/2019г. по описа на Районна прокуратура - ***.
На 27.11.2019г. подсъдимият Г.
отново бил употребил алкохол. Позвънил на Г.Б., но същата не му отговорила.
Решил да отиде до жилището на ул. „***“, за да провери дали пострадалата не е
там. Тъй като дръжката на входната врата била повредена от случилото се на 18.11.2019г.,
вратата не била заключена. Около 23:45ч. подсъдимият влязъл в жилището,
установил, че няма никого вътре и решил да изпуши една цигара. Междувременно,
пушейки в апартамента, продължил да звъни на пострадалата. Тъй като Б. все още
не отговаряла на телефонните му обаждания, Г. се ядосал. В това време видял, че
до пералнята, която се намирала в коридора, има шише с разредител за боя. В
съзнанието му възникнала идея с него и горящата цигара да запали апартамента и
намиращите се в него вещи. В изпълнение на замисленото, взел шишето, отворил го
и го захвърлил на пода на стаята, находяща се срещу входната врата, като
течността се разляла. След това хвърлил незагасената си цигара върху течността
и изчакал да види дали ще започне да гори. През това време си повтарял на глас
„по-бързо, по-бързо“, като съседката на пострадалата - св. Мариела Панайотова,
го чула и го разпознала по гласа. Когато се уверил, че пожарът се разпалил,
напуснал апартамента. Запътил се към центъра на гр. ***, където се срещнал
случайно с негов познат - св. Цветомир Димитров. Пред същия споделил какво бил
сторил и го заплашил да не казва на никого, а ако някой го попита - да излъже,
че са били заедно в казино „Нерон“. Междувременно, разпространението на пожара
в апартамента се увеличавало, като обхванало горимите материали в почти цялата
стая и се разпространил към кухнята. В 23:47ч. в 02 PC ПБЗН-*** бил получен
сигнала за пожара и в 23:50ч. екип бил на адреса, като около час след това
потушил огъня.
За случая било образувано досъдебно
производство № 230/2019г. по описа на РУ-***, пор. № 28892019г. на РП-***, като
в хода на същото била назначена пожаро-техническа експертиза, която изляза със
становище, че палежът е вследствие на умишлени действия. За осъществяването му
са използвани запалителна течност и открит огнеизточник (неизгасена цигара,
запалка или кибрит). Видно от огледа, замисълът е бил да се залее със
запалителна течност обзавеждането в лявата стая и да се запали с хвърлена
неизгасена цигара. Огнището на пожара е било от вътрешната страна на стаята,
непосредствено до входната врата на същата. Посоката на разпространение на
пожара е била отдолу нагоре, като след десетата минута е обхванало почти цялото
оборудване в стаята и част от кухнята. Съгласно заключението, не е съществувала
опасност пожарът да се разпространи върху други имоти и не е представлявал
опасност на за живота на никого.
Била изготвена и
съдебно-икономическа-оценъчна експертиза, която определила, че пазарната
стойност към датата на извършване на деянието на запаления недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“, бл. 6, вх. 2, ет. 2, ап. ляв, е
била 30 000 (тридесет хиляди) лева. Стойността на намиращите се в него вещи,
засегнати от пожара, била както следва: плоскости от стиропор с размери
420x130x270 см. и 150x150x270 см. на стойност 67,00 лв.; 1 бр. пералня марка
„Siemens“ на стойност 390,00 лв.; 1 бр. електрически бойлер, 100 литров на
стойност 130,00 лв.; 1 бр. стенна лампа на стойност 5,00 лв.; 2 бр. полилеи на
обща стойност 16,00 лв.; 4 ролки тапети на обща стойност 24,00 лв.; теракотени
плочки на стойност 10,00 лв.; 1 бр. дървена врата на стойност 40,00 лв.; 1 бр.
микровълнова печка марка „Neo“, 14 литра на стойност 55,00 лв.; 1 бр. готварска
печка марка „Vicom“ на стойност 80,00 лв.; 1 бр. ПВЦ вратопрозорец с размери
200x80 см, двойно стъкло с дебелина 4 мм. и размери 60x100 см. на стойност
215,00 лв.; 1 бр. легло с размери 200x94 см., състоящо се от ПДЧ ракла и
пружинен матрак на стойност 240,00 лв.; 1 бр. ПВЦ врата с размери 200x80 см. на
стойност 120,00 лв.; 1 бр. ПВЦ вратопрозрец с двойно 4 мм. стъкло състоящ се от
прозорец с размери 130x150 см. и врата 200x80 см. на стойност 330,00 лв.;
окачен таван от гипс-картон с размери 380x350 см. на стойност 110,00 лв.; 1 бр.
разтегателен диван с текстилна дамаска и кожен гръб на стойност 151,00 лв.; 1
бр. секция от ПДЧ с размери 200x120 см. на стойност 125,00 лв.; 1 бр. телевизор
марка „Samsung“ на стойност 500,00 лв.; 1 бр. стереоуредба марка „Sony“ с две
тонколони на стойност 370,00 лв.; фототапет на стойност 28,00 лв.; 1 бр.полилей
на стойност 16,00 лв.; 9 бр. стенни осветителни тела (луни) на обща стойност
44,00 лв.; ел. инсталация с ел. табло на стойност 1150,00 лв., всички на обща
стойност 4216,00 (четири хиляди двеста и шестнадесет) лева. Щетите по самия
апартамент извън повредените и унищожени движими вещи, също са били оценени от
назначената експертиза, като стойността на нанесените щети по сградния фонд на
жилището - опушени стени и ламиниран паркет, е изчислена на 1345,00 (хиляда
триста четиридесет и пет) лева.
С постановление на водещия
разследването от 29.11.2019г. подсъдимият бил привлечен в качеството му на
обвиняем, като в последвалия разпит признал за извършеното, но първоначално заявил,
че се касае за инцидент, а не за умишлени действия.
Подсъдимият бил задържан както
следва – 28-29.11.2019г. по ЗМВР; 29.11.2019г. – 01.12.2019г. от прокурора по
реда на чл. 64, ал. 2 НПК и от 01.12.2019г. до настоящия момент с МНО
„Задържане под стража“.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Г. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: В.С.(л. 10 от ДП); М.П.(л.
11 от ДП); Ц.Д.(л. 12 от ДП); П.И. (л.13, л. 33-34 и л. 64 от ДП); Г.Б. (л.62-63 и л. 124 от ДП); Б.Д.(л. 67 от ДП); И.Б.(л.
68 от ДП); Г.Г.(л. 69 от ДП) и от
обясненията на подсъдимия М.Г. (л.145
от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.22-23 от съдебното
производство); копие от Решение по НАХД № 4145/2019г. на РС-*** (л.24-25 от
съдебното производство); удостоверение за наследници (л. 25 от ДП); оценителен
протокол (л.26 – 29 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 57 от ДП);
заповед за задържане по ЗМВР (л. 58 от ДП); телефонограма (л.99а от ДП); писмо
от „Районен център 112“ – ***, ведно с диск (л.101а – 102 от ДП); справка от
ЦПЗ-*** (л.104 от ДП); данъчна оценка (л.106-108 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л.112 от ДП); приемо-предавателни протоколи (л.113 – 115 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 15-19 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 36-43 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л.
70-71 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум
(л. 72-76 от ДП) и протокол за оглед на местопроизшествие (л.125 – 126 от ДП).
От експертизите: съдебно пожаро-техническа (л.82-90 от ДП); съдебно-оценителна
експертиза (л. 63-65 от ДП), съдебно трасологична експертиза (л. 93-96 от ДП) и
съдебно-оценителна експертиза (л. 126а - 134 от ДП).
От веществените доказателства: 1бр. дънки, сини на цвят, с надпис FITFAUR; 1 бр.
колан с надпис LEVIS 501, 1 бр. яке, черно на цвят, с надпис CSANTORYO 181059 и
меден гол проводник с дължина 50 см.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Г. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.330, ал.1 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна изпълнителното деяние на палежа се изразява в „запалване“ на предмета на
престъплението. Това означава предизвикването на бурна окислителна реакция с
него, като деянието е довършено, когато предметът започне да гори със собствен
огън. В процесния случай безспорно се установява, че пожарът е предизвикан от
подсъдимия посредством изливане на запалителна течност и запалването й с открит
източник на огън. В тази посока освен самопризнанията на Г. е и заключението на
СПЖТЕ. Няма спор, че след първоначалното запалване на разлятата течност огънят
се е разпрострял бързо и е обхванал първо предметите в стаята, а от там и целия
апартамент. По този начин безспорно бурната окислителна реакция на горенето се
е развила и огънят е започнал да гори самостоятелно – т.е. химичният процес на
горене е достигнал фаза, при която реакцията продължава самостоятелно, без
чужда помощ, поради което и изпълнителното деяние е довършено.
Съдът счита, че е налице и
другият изискуем признак от обективна страна, а именно – предметът на палежа да
е имущество със „значителна стойност“. При анализ на диспозицията на нормата на
чл.330, ал.1 НК може да бъде направен извод, че „значителна стойност” по
смисъла на този текст има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното
обстоятелство „значителни вреди”, посочено от законодателя в нормата на чл.343,
ал.1, б.”а” НК. Съгласно константната практика на касационната инстанция
имуществения критерии за тези съставомерни признаци е свързан с размера на
минималната работна заплата в страната (съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. МРЗ
към инкриминираната дата е 560 лева) и той е равен на стойността на
четиринадесет минимални работни заплати или 7840 лева. В този смисъл са Решение №312 от 27.06.2008 г., постановено по
н.д. №273/2008 г., ІІІ н.о. и Решение №45 от 11.02.2009 г., постановено по н.д.
№658/2008 г., ІІ н.о. В случая стойността на апартамента възлиза на 30 000
лева, поради което и определено той представлява имущество със значителна
стойност по смисъла на чл. 330, ал. 1 НК.
За съставомерността на
престъплението е от значение общата стойност на запаленото имущество - в този
смисъл Решение № 470/21.01.2010 г. по н.д. № 489/2009 г. по описа на ІІ н.о.,
Решение № 402/12.11.2009 г. по н.д. № 473/2009 г. по описа на ІІ н.о., а не
настъпилите вреди, които в конкретния случай следва да бъдат преценени при
индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като Г. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че апартаментът е имущество
със значителна стойност и предвиждане че с разливането на запалителна течност и
поднасянето към нея на източник на открит огън ще доведе до започване на бурна
окислителна реакция, която ще доведе до запалване на покъщнината в жилището. От
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици
изразяващи се в запалване на апартамента и нанасянето на щети по същия.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващи отговорността
на подсъдимия Г. обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало и в
частност обстоятелството, че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок
на предходно осъждане. Съдът отчете и обстоятелство, че се касае за запалване
на жилището, в което живеят децата на подсъдимия, като по този начин същите
остават реално без подслон, както и че
от деянието са настъпили значителни вреди. Не следва да се подминава и че Г. е
с недобри характеристични данни, което съдът извежда от обстоятелството, че е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, както и че
малко преди процесното деяние е бил осъден по реда на УБДХ за проява на дребно
хулиганство. Отделно от това в кориците на делото се съдържат доказателства, че
това не е първа противоправна проява на Г. по отношение на недвижимия имот на
пострадалите, а само няколко дни по-рано той е нанесъл повреди на входната
врата и прозорците му. Всичко това сочи на сравнително висока обществена
опасност както на конкретното деяние, така и на извършителя.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства съдът отчете факта, че се касае за
лице в млада възраст, както и че Г. е изразил съжаление за стореното и е оказал
съдействие на разследващите, извън това позволило делото да протече по реда на
Глава 27 НПК.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието около средния размер, а именно ТРИ години
„Лишаване от свобода” и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в
размер на ДВЕ години „Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Г.
и наред с това ще въздейства върху същия предупредително и ще му отнеме
възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен
период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По привеждането в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК.
Съдът намира че са
налице условията на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на наказанието наложено на
подсъдимия Г. по НОХД № 4119/2019г. на Районен съд – гр. ***, тъй като
деянието, за което той бе признат за виновен по настоящето дело е извършено на
27.11.2019г., в рамките на тригодишния изпитателен срок по НОХД № 4119/2019г.
на Районен съд – гр. ***, с начало на 16.09.2019г. Престъплението по настоящето
дело е за умишлено престъпление от общ характер и за него е наложено наказание
лишаване от свобода, поради което и са налице всички предпоставки по чл. 68,
ал.1 НК и отложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца
следва да бъде преведено в изпълнение изцяло.
По режима:
С оглед обстоятелството,
че настоящето умишлено престъпление е извършено
в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно и сборът на двете наказания
надвишава две години, то и на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „В“ ЗИНЗС следва
да се определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване, както наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, така и за приведеното в изпълнение
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДИНАДЕСЕТ месеца.
На основание чл. 59, ал.
1 НК при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години
следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР,
от прокурора по реда на НПК и с наложена МНО „Задържане под стража“ във връзка
с деянието, предмет на настоящата присъда.
По разноските:
По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 554,65 лева, направените в хода на досъдебното производство за
изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът
признае подсъдимия за виновен следва да му възложи и сторените в хода на
производството разноски, поради което и съдът осъди Г. да заплати по сметка на
ОДМВР-*** сумата от 554,65 лева, представляваща сторените в досъдебното
производство разноски.
На същото правно основание подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на всеки един от частните обвинители П.Б.И. и Г.Н.Б. сума от
по 200 лева, представляваща сторени и доказани от частните обвинители разноски
за възнаграждение на техния повереник (л.28 и л. 30 от съдебното производство).
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства, като
предвид характеристиките си - меден гол проводник с дължина 50 см., като
вещ без стойност, следва да се унищожи по предвидения за това в ПАС ред.
Останалите веществени доказателства - 1бр. дънки, сини
на цвят, с надпис FITFAUR; 1 бр. колан с надпис LEVIS 501 и 1 бр. яке, черно на
цвят, с надпис CSANTORYO 181059 следва да се върнат на правоимащото лице –
подсъдимия Г., доколкото няма основания за отнемането им в полза на държавата,
няма спор относно собствеността и държането им не е забранено от закона.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на
страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.