РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Силистра, 18.06.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 44 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от ЕТ „***“, ЕИК *********, за обявяване нищожността на ревизионен акт Р-03001917000634-091-001 / 07.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта относно главниците и лихвите за периодите 2013 – 2015 г.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – изразява становището, че жалбата е неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът прие за установено следното:
С ревизионен акт Р-03001917000634-091-001 / 07.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, са установени – към 07.09.2017 г. – задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на жалбоподателя за периодите 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., ведно с лихви за забава, както следва: а/ за 2011 г.: главница – 3631,19 лв., лихва – 1979,36 лв.; б/ за 2012 г.: главница – 2800,86 лв., лихва – 1234,87 лв.; в/ за 2013 г.: главница – 1067,91 лв., лихва – 362,34 лв.; в/ за 2014 г.: главница – 3058,10 лв., лихва – 728,56 лв.; г/ за 2015 г.: главница – 2265,90 лв., лихва – 309,73 лв. (л. 37 и сл. от делото).
Гореописаният ревизионен акт е бил връчен електронно на 07.09.2017 г. (л. 45 от делото). Последвала е предявена по административен ред жалба срещу ревизионния акт, но само в частта относно периодите 2011 – 2012 г., като по повод на жалбата ответникът е издал съответното решение (л. 27 и сл. от делото).
С жалба до съда, заведена в ТД на НАП – Варна с вх.№ 1212-6 / 27.08.2018 г., жалбоподателят е поискал да се обяви нищожността на ревизионния акт в частта относно периодите 2013 – 2015 г. (л. 24 и сл. от делото). Административен съд – Варна е изпратил жалбата по подведомственост на ответника (л. 23 от делото), който – с решение № 353 / 19.12.2018 г. – е отхвърлил жалбата за обявяване нищожността на ревизионния акт (л. 20 и сл. от делото). Решението е съобщено на 29.01.2019 г. (л. 119 от делото). Последвала е жалба за нищожност до съда, подадена чрез куриер на 12.02.2019 г. (л. 19 от делото). По повод на тази жалба е образувано настоящото дело.
Изложените дотук факти налагат извода, че оспорването на процесната част от ревизионния акт е предявено след изтичането на срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, поради което в рамките на съдебното производство следва да бъдат разгледани само поводите за нищожност на акта.
Производството по издаването на оспорения ревизионен акт е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001917000634-020-001 / 06.02.2017 г. относно задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на жалбоподателя за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г.; да извършат ревизията са били овластени М. Г. А. – Д. (главен инспектор по приходите) – ръководител на ревизията – и Е. Б. В. (главен инспектор по приходите) – л. 67 от делото. Със заповед № Р-03001917000634-020-002 / 03.05.2017 г. е посочена датата 06.07.2017 г. като срок за приключване на ревизията (л. 64 от делото). И двете горепосочени заповеди са издадени като електронни документи с електронен подпис, положен от С. А. П. (началник на сектор „Ревизии“), овластена със заповед № Д-14 / 03.01.2017 г. от директора на ТД на НАП – Варна (л. 34 от делото). Всички горепосочени длъжностни лица са посочени в заповед № Д-568 / 22.04.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП – Варна, по силата на която, считано от 01.05.2016 г., те са разпределени в ОСВР, като ревизорите по процесната ревизия са част от един същ екип, в който, като ръководител на ревизии, е посочена М. Г. А. – Д. (л. 35 и сл. от делото).
Горепосочените ревизори са съставили ревизионен доклад № Р-03001917000634-092-001 / 20.07.2017 г. във формата на електронен документ, подписан с електронни подписи (л. 46 и сл. от делото).
Обжалваният в настоящото съдебно производство ревизионен акт също представлява електронен документ, върху който са положени електронните подписи на С. А. П. и М. Г. А.-Д. (л. 37 и сл. от делото).
В закрито заседание – с разпореждане от 26.03.2019 г. – бе наредено връчването на копие от диска с всички гореописани електронни документи на жалбоподателя, като на последния бе предоставена възможност да изрази становище по електронните документи в срок до съдебното заседание (проведено на 30.05.2019 г.) – л. 89 от делото (препис от разпореждането и копие от диска са връчени на жалбоподателя, чрез неговия процесуален пълномощник, на 22.03.2019 г. – л. 92 от делото). В рамките на горепосочения срок, който е определен от закона (чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК), не бе обективирано оспорване. Всъщност още със самата жалба е заявено следното: „Не оспорваме наличието на електронни подписи на ревизиращите органи по приходите, а оспорваме факта, че процесният РА е връчен на ДЗЛ [...] подписан /включително и чрез електронен подпис/ към момента на връчването му чрез електронна поща [...]“ (л. 13 от делото). Въпросът обаче дали на жалбоподателя е връчено подписано или неподписано копие от електронен документ е без значение за редовността на оригинала на електронния документ, който, както вече се спомена по-горе, не е оспорен от жалбоподателя нито в жалбата, нито в срока по чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Следователно трябва да се приеме, че процесните електронни документи са истинни.
Гореизложеното налага извода, че са изпълнени изискванията на чл. 112, чл. 117 и чл. 119 ДОПК, поради което се налага извод за спазване правилата на компетентността при издаването на оспорения ревизионен акт.
Не следва да бъдат обсъждани доводите в жалбата, касаещи мотивираността на ревизионния акт, формата на неговото връчване, правилността на съдържащите се в него констатации и приложените – съобразно тези констатации – материалноправни разпоредби, тъй като тези доводи биха могли да бъдат основание за унищожаемост (чието предявяване е просрочено), но не и основание за нищожност на ревизионния акт.
С оглед на тези съображения се налага изводът, че оспорената заповед не е нищожна, поради което, на основание чл. 160, ал. 1, пр. последно ДОПК, жалбата трябва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателя дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 719,63 лв. (с оглед материалния интерес, възлизащ на 7792,54 лв.) на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „***“, ЕИК *********, за обявяване нищожността на ревизионен акт Р-03001917000634-091-001 / 07.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта относно главниците и лихвите за периодите 2013 – 2015 г., възлизащи общо на 7792,54 лв. (седем хиляди седемстотин деветдесет и два лв. и петдесет и четири ст.).
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 719,63 лв. (седемстотин и деветнадесет лв. и шестдесет и три ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: .....................