РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1558
гр.Пловдив, 12 . 10 . 2022г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2307 / 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Национален институт за недвижимо
културно наследство, гр.София /НИНКН/, представляван от директора и Директорът
на НИНКН обжалват Заповед
№ 10 0А 1739/09.08.2010г., издадена от Кмета на община Пловдив с искане за
обявяването й за нищожна.
Със заповедта е одобрено изменение на
ПУП-ПРЗ на част от кв.170 нов, 308 стар на ЦГЧ, гр.Пловдив, като от УПИ I – 764 и УПИ II
– детско заведение се образуват нови УПИ : УПИ I –
522.764, обществени и жилищни дейности с ново ниско, средно и високо свързано с
УПИ VII и УПИ VI
застрояване и подземно
застрояване; УПИ II – детско заведение; УПИ VII -
522.765, обществени дейности със запазване на съществуващото застрояване,
надстрояване с един етаж и ново ниско пристрояване, свързано с УПИ I и УПИ VI, по съответните цветови корекции,
устройствени показатели за зона Ц и РУП за УПИ I и УПИ VII с посочени височини в относителни
коти.
- В жалбата е отразено, че със
заявление от 12.05.2021г. в НИНКН – Г.Л. /заявител в административното производство/
е поискал от Министъра на културата съгласуване на виза за проектиране на
недвижим имот - УПИ I –
522.764, кв.170-нов, кв.308-стар, ***. Визата не е съгласувана от
Министерството на културата поради съществени пороци в обжалваната заповед.
Същата се счита за нищожна на всички основания от чл.146 АПК. Към дата на
заявлението за издаване на оспорения административен акт – 12.03.2009г. е имало
утвърден протокол № 5 / 22.05.2000г. на Министъра на културата за включване на
процесния имот в „Западна“ охранителна зона на групов паметник на културата,
поради което за същия е било задължително съгласуването с НИПК на заданието за
изработване на проекта за изменение на устройствения план, както и на всички
последващи актове. Според съдържанието на утвърдения от министъра на културата
протокол на основание чл.4 ал.1 и чл.12 ЗПКМ /отм./, както и по реда на чл.21
от Наредба № 5/1998г. /отм./, са обявени групови паметници на културата.
Изтъкнато е, че с оглед особения режим на територията и на основание чл.84 от
Закона за културното наследство /ЗКН/, процесният проект за изменение на ПУП е
подлежал на съгласуване, което безспорно не е сторено. Счита се, че допуснатите
нарушения при одобряване изменението на ПУП-ПРЗ водят до нищожност, тъй като
административният орган не е съобразил, че става въпрос за изменение в защитена
територия за опазване на културното наследство, изискващо съгласуване от
министъра на културата и със становище от НИНКН, поради което заповед с такова
съдържание не може да бъде издадена на никое законово основание.
Поддържа се, че за НИНКН и за неговия
директор е налице правен интерес да поиска прогласяването на заповедта за
нищожна, доколкото същият /същите/ разполага с предвидена в закона възможност
по опазване и закрила на културно-историческото наследство. Заявено е, че за
НИНКН е налице правен интерес и към момента на подаване на жалбата предвид
разпоредбата на чл.19 ал.1 т.1 ЗКН – НИНКН подпомага министъра на културата при
упражняване на неговите правомощия във вр. с осъществяването на държавната
политика в областта на опазване на културно-историческото наследство.
По отношение поддържаната нищожност е
посочено, че в случая е издадена нищожна заповед от гл.архитект на община
Пловдив – Заповед № 09ОА1087/22.05.2009г., с която е „допуснато изменение на
устройствения план“ /с която е допуснато изработване на проект за изменение на
ПУП-ПРЗ на основание чл.135 ЗУТ/, който не притежава материална компетентност
за издаването й, а в последващата заповед на кмета на общината не се твърди
наличие на такава компетентност. Тоест, издаденият от кмета на общината
последващ административен акт е нищожен, тъй като намира своето основание от
административния акт, издаден при липса на материална компетентност на неговия
издател.
Счита се, че при издаване на заповедта
на кмета са допуснати особено съществени нарушения на
административно-производствените правила, които са довели до липса на
волеизявление – отсъства задължително по закон съгласуване по ЗКН, която липса
е повлияла и върху съдържанието на издадения акт. По отношение на заповедта е
налице специален закон – ЗКН, който е с предимство относно обектите – недвижими
културни ценности, пред общия закон – ЗУТ.
Допълнителен аргумент в подкрепа на
доводите за нищожност се счита започналото от НИНКН административно
производство по ЗКН /глава Пета, раздели I, II, III/ вр. с проучване на единични обекти в
състава на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на
културата, на урбанизма и на културния пейзаж – Историческа зона – Филипопол - Тримонциум
Пловдив – Система от улични ансамбли по ул.Иван Вазов и ул.Ц.Дюстабанов, за
което е уведомена община Пловдив с писмо от 16.08.2022г.
С жалбата е поискано спиране
изпълнението на оспорената заповед.
- При изискване на преписката от Кмета на
Община Пловдив, с представянето й по делото административният орган изрази
писмено становище от упълномощен представител, гл.юрисконсулт А.А.. Жалбата се
счита за недопустима поради липса на правен интерес по см. на чл.131 ал.2 вр. с
ал.1 ЗУТ. Поддържа, че в конкретното производство кръгът на заинтересованите
лица е ясно и императивно очертан в чл.131 ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ. В случая не е
приложима нормата на чл.131 ал.3 ЗУТ. В ЗКН не е уреден специален кръг на
заинтересуваните лица и е приложим ЗУТ, в каквато насока е съдебната практика. С арг. от текста на чл.131 ал.1 и ал.2 ЗУТ е заявено, че видно от
преписката, както към започване на административното производство по издаване
на оспорения акт, така и към момента на издаването му, а също и към момента на
подаване на жалбата – НИНКН не е собственик/носител на ограничени вещни права
на/в имотите – предмет на плана : УПИ I-764, обществени и жилищни дейности /УПИ I -
522.764/, УПИ II – детско заведение и УПИ VII – 765, обществени дейности /УПИ VII
- 522.765/, кв.170 нов /308 – стар/ по
плана на ЦГЧ, гр.Пловдив. Самият директор на НИНКН не би могъл в качеството си
на административен ръководител да бъде носител на вещни права.
Жалбоподателите нямат правен интерес
от обжалване на заповедта на кмета на община Пловдив на основание чл.131 ал.1 и
ал.2 ЗУТ в действаща редакция при издаването й и към момента на подаване на
жалбата. Изложени са съображения по всяка от точките в чл.131 ал.2 ЗУТ – т.1 –
т.5, към дата на издаване на заповедта и в действаща редакция, които
обосновават отсъствие на правен интерес по смисъла на нормата. При съобразяване
текста на чл.131 ал.2 т.5 ЗУТ към дата на издаване на оспорената заповед –
09.08.2010г., е посочено, че не предвижда включване в кръга на засегнатите
имоти тези, попадащи в защитените територии за опазване на културното
наследство, тъй като защитната зона е обвързана с хигиенните правила и норми. С
изм. от ДВ бр.82/2012г. има уредба за имотите, попадащи в защитените територии
за опазване на културното наследство, като непосредствено засегнати.
Действащата норма не предвижда засягане на имотите от режимите за опазване на
културното наследство – не предвижданията на плана създават и определят имота и
сградите в него като недвижимо културно наследство, а правилата на специалния
ЗКН. В реда на изложеното е изтъкнато, че независимо от редакциите на нормата,
същата не придава качеството на заинтересовани лица на жалбоподателите – НИНКН
и директор на НИНКН. Твърди се, че към 2010г., 2022г. и никога в ЗУТ, нито в
друг нормативен акт или в ЗКН не е било и не е уредено съгласувателните
администрации и контролни органи да се приемат за заинтересовани лица по см. на
чл.131 ЗУТ. Алтернативно е оспорена жалбата като неоснователна.
Заявена е претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
1. С р./02.09.2022г. жалбата на НИНКН,
представляван от директора и на Директор на НИНКН е оставена без движение с
указания за представяне на доказателства за заинтересованост по см. на чл.131
ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ във вр. със заявените в жалбата съображения. Указано е
също, че заявеното особено искане за спиране изпълнението на оспорената Заповед
№ 10 0А 1739/09.08.2010г. на Кмета на община Пловдив подлежи на разглеждане при
редовна жалба.
На 11.10.2022г. по делото постъпи молба от адв.С.Р. с
приложено пълномощно от директора на НИНКН, в която се поддържа, че
жалбоподателите са НИНКН и директора на НИНКН. Пълномощното е за НИНКН и
директора на НИНКН. Заявено е, че жалбоподателите не се легитимират като
собственици или носители на ограничени вещни права по см. на чл.131 ал.1 вр. с
ал.2 ЗУТ, поради което не могат да представят документи, обосноваващи наличието
на тези предпоставки. Поддържат се изложените в жалбата съображения -
разпоредбата на чл.131 ЗУТ е неприложима, а за процесната заповед следва да се
съобразят разпоредбите на специалния Закон за паметниците на културата и
музеите /отм./, като поради непровеждането на съгласувателна процедура с НИПК, чийто
правоприемник е НИНКН, заповедта е нищожна.
2. Съобрази се, че по см. на чл. 15 вр. чл. 147 АПК, правото на
жалба е предоставено на лица, които са носители на правните последици от
решаването на спора, респект. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно
незаконосъобразен или нищожен административен акт - неблагоприятно засягане е
всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на
съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на
съществуващи права и задължения, както и хипотезите на невъзможност за
упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на
административен акт.
В конкретния
случай правният интерес се преценява спрямо нормата на чл.131 ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ, който е специален по отношение на АПК. НИНКН и Директорът на НИНКН не са адресати на
административния акт, което принципно не отрича правен интерес от оспорване, но
заповедта е издадена в производство по реда на Глава седма „Създаване,
одобряване и изменение на устройствените планове“, Раздел трети „Създаване,
обявяване и одобряване на устройствените планове“, в което участниците са ясно
определени, като разпоредбата на чл.131 ЗУТ регламентира кои са заинтересованите
лица в производството. Във вр. с указанията за обосноваване на правен интерес
по см. на чл.131 ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ от оспорване на заповедта – доказателства
не са представени. В случая не е приложима нормата на чл.131 ал.3 ЗУТ.
Доводите в жалбата за правен интерес
не се основават на чл.131 ал.1 и ал.2 ЗУТ : действаща редакция – „Заинтересувани
лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на
техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана.; Непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите -
предмет на самия план; 2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.)
съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано
застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3.
съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени
разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -
предмет на плана; 5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,
бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат
ограничения в режима на застрояване и ползване.“; редакция към дата на издаване
на заповедта – „Заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени
схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени
вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план.; (2) Непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите
- предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато са включени в
свързано застрояване; 3. съседните имоти, включително имотите през
улица, когато се допускат намалени разстояния;
4. съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана; 5.
имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни
зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване.“.
Правен интерес по см. на чл.131 ал.1 и
ал.2 ЗУТ следва да е налице за жалбоподателите и при оспорване на административния
акт като нищожен съгласно Тълкувателно решение № 3 / 16.04.2013 :
„При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност
правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване
на жалбата.“. Възприето е
също, че „Обстоятелството, че жалбоподателите не са вписани като собственици в
кадастралните регистри не може да ги лиши от активна легитимация да обжалват
акт, засягащ правата им, безспорно удостоверени с документи за собственост.
Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ има за цел осигуряване на участие на действително
заинтересованите лица, за да се гарантира правилното му прилагане. Приемането
на обратното би означавало да се отрече правото на оспорване на субектите,
които се легитимират като собственици или носители на вещни права върху засегнати
имоти, въпреки че не са вписани в кадастралния регистър към одобрената по реда
на ЗКИР кадастрална карта“, като в тази
вр. се установи след преглед на данните от преписката, че НИНКН и Директорът на
НИНКН не са отразени в разписния лист с данни на заинтересованите лица в
административното производство /при съобщаване на проекта за изменение на
ПУП-ПРЗ и РУП; при съобщаване на оспорената заповед/, както и в кадастралния
регистър към КК за : ПИ 764 и сградите в него; ПИ 765 и сградите в него; ПИ 766
и сградите в него; ПИ 767 и сградите в него; ПИ 768; ПИ 771 и сградите в него.
Предвид твърденията в жалбата се
съобрази, че правен интерес от оспорване на
Заповед № 10 0А 1739/09.08.2010г., издадена от Кмета на община Пловдив
не може да бъде основан на норми от ЗКН /съотв. ЗПКМ отм./, съгл. които Националният
институт за недвижимо културно наследство подпомага министъра на културата при
упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в
областта на опазването на недвижимото културно наследство /чл.19 ал.1 т.1 ЗКН/,
както и съгл. които НИНКН разполага с възможност за опазване и закрила на
културно-историческото наследство. Посоченото е относимо и за правомощията на
директора на НИНКН в обхвата на чл.7 от Правилник за устройството и дейността
на Националния институт за недвижимо културно наследство, вкл. по отношение на
започналото от НИНКН административно производство по ЗКН. Осигуряваната от
Държавата закрила по см. на чл.1 ал.2 ЗКН се осъществява посредством
предвидените дейности в Глава пета и шеста от закона и не обективира правен
интерес по ЗУТ.
При отсъствие на правен интерес,
регламентиран изрично в ЗУТ във вр. с оспорване на административен акт за
одобрено изменение на ПУП – ПРЗ и РУП, не следва да се коментира основанието за
нищожност по твърдението, че заповедта на кмета на общината се основава на друг
предходен нищожен административен акт.
Не е основателно и твърдението за
наличие на правен интерес, произтичащ от качеството на НИНКН в конкретното
административно производство – съгласувателен орган по см. на чл.84 ЗКН от
раздел Пети „Териториалноустройствена защита“, респект. НИПК и ЗПКМ /отм./. Нарушаването
на процедурата по одобряване изменение на ПУП и лишаването от възможност за
упражняване на предварителен контрол по съгласуване на проекта, което в случая
се твърди, не е предпоставка за възникване правото на жалба по отношение на
субекти, различни от определените в посочената разпоредба на специалния закон –
чл.131 ал.2 вр. с ал.1. ЗКН не предвижда възможност за встъпване в правата на
заинтересованите лица в производствата по одобряване изменение на подробни
устройствени планове, вкл. процесуална субституция от заявения вид не се
предвижда и в АПК. Относно твърдението за право на жалба, произтичащо от
качеството „съгласувателен орган“ е налице съдебна практика, макар за друг
съгласувателен орган - Решение № 6585/2014г. на ВАС по адм.д.№ 2441/2014г. : „Актовете
за одобряване на ПУП подлежат на оспорване по съдебен ред само от собствениците
и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до
неговото въвеждане-по данни от кадастралния регистър, на непосредствено
засегнатите от предвижданията на плана недвижими имоти, изчерпателно изброени в
чл. 131, ал.2 вр. ал.1 ЗУТ. Оспорващото Областно пътно управление [населено
място] не претендира и не установява да притежава права върху имот засегнат от
предвижданията на оспорения план. Участието му в административното производство
и съобщаването му на одобрения ПУП не обосновават правен интерес за
оспорването... Дори и ПУП да е одобрен незаконосъобразно без съгласуване от
Агенция "Пътна инфраструктура" на комуникационно-транспортен план,
каквото е твърдението на оспорващия, това не легитимира съгласувателния орган
за оспорването. Съдебният контрол върху административните актове не включва
решаване на спорове между административни органи...”/.
В случая не са представени
доказателства за заинтересованост по см. на чл.131 ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ и няма
основание за отклонение от съдебната практика относно правния интерес на участващи
административни органи в производство по издаване на административни актове от
естеството на оспорения.
При тези данни следва извод за
отсъствие на правен интерес по отношение жалбоподателите. За абсолютната
положителна процесуална предпоставка съдът следи и служебно, а липсата й води
до недопустимо оспорване – чл.159 т.4 АПК. Липсата на правен интерес е от
значение за допустимост на жалбата както при твърдение за незаконосъобразност
на административен акт, така и при твърдение за нищожност.
Поради недопустимост на оспорването,
недопустимо е и искането за спиране на изпълнението, каквото искане с оглед
разпоредбата на чл.166 АПК може да се прави само от субект с право на жалба.
За разноските : Към момента на
постановяване на съдебния акт препис от жалбата не е връчен на Кмета на община Пловдив
и не са конституирани страни. Съобрази се, че нормата на чл.143 ал.3 АПК в
действаща редакция не прави разграничение относно основанието, на което е
прекратено съдебното производство, както и предпоставка за прилагането й не е
конституирането на страните в процеса /Определение № 3734 от 19.04.2022г. на
ВАС по адм. д. № 3053/2022г./. Според
чл. 143 АПК разноски следва да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото - при
своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен
процесуален представител. Тези предпоставки са налице, тъй като правото на
възражение за допустимост на жалбата не е ограничено със срок и може да бъде
заявено с представяне на преписката от упълномощен юрисконсулт. В конкретния
случай не следва да бъде прието, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, тъй като е издал административен акт съобразно
правомощията си, оспорен от страна без правен интерес.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.159 т.4 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалбата на Национален
институт за недвижимо културно наследство, представляван от директора и на
Директор на НИНКН против Заповед № 10 0А 1739/09.08.2010г., издадена от Кмета
на община Пловдив и искането за спиране на изпълнението й.
Осъжда Национален институт за
недвижимо културно наследство към Министерство на културата да заплати на
Община Пловдив 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Прекратява съдебното производство по
адм.д.№ 2307/2022г., АС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Определението да се съобщи на Национален
институт за недвижимо културно наследство и на Кмета на Община Пловдив.
Административен
съдия :