Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80/18.02.2021 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 537 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от А.Г.А.
*** против Решение №Ц 2153-11-41 от 20.11.2020год. издадено от Директора на ТП
на НОИ – Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А.А. и е
потвърдено Разпореждане №РВ-3-11-00818051/30.09.2020г. издадено на основание
чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО от Началник отдел КПК в ТП на НОИ -
Монтана с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 21.08.2017г. до 08.10.2017г. в
размер на 574,51лева /петстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки/ - главница.
В жалбата се излагат доводи за упражняване
на трудова дейност, поради което са налице правата му на „осигурено лице“,
което има право да получава парични обезщетения за временна неработоспособност
поради общо заболяване. Твърди наличието на трудов договор №005/20.06.2017г. с
работодател „Те Г*** “ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление с.К*** ,
ул.“С*** Ив. Бонев“№26, представлявано от К*** А*** К*** сключен на основание
чл.67, ал.1,т.1 от КТ на длъжност „консултант по управление“ при четири часов
работен ден с възнаграждение от 1800,00лева, регистриран в регистрите на
трудовите договори в ТД на НАП Монтана. От 20.06.2017г. до 01.06.2019г. сочи,
че е бил на работа в „Те Г*** “ ЕООД, на длъжност „консултант по управление“,
като е упражнявал трудова дейност, което е видно от ведомостите за заплати и
издадените фишове за начисляване на трудово възнаграждение. Твърди, че е
неоснователно поради наличие на декларация от управителя на дружеството да се
игнорира неговата работа, свързана с дадено му пълномощие от управителя на
търговското дружество да го представлява пред всички органи при проверка на
документите, както и извършване на счетоводната работа в дружеството. Сочи, че
основателно за времето от 21.08.2017г. до 08.10.2017г. е получил дължимото
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради което
не дължи неговото възстановяване, поради липса на основанието по чл.114, ал.2,
т.2 от КСО. Соченото предписание към търговското дружество за заличаване на
данните за осигуряване по реда на чл.5, ал.4 от КСО на работниците в „Те Г*** “
ЕООД не му е връчено, не е запознат с него и не му е дадена възможност да го
обжалва.
В съдебно заседание жалбоподателя А.Г.А.
не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат З.М. ***, която поддържа
жалбата си по доводи изложени в нея, като ангажира писмени доказателства за
доказване на твърденията му, че А. реално е упражнявал трудова дейност. Моли да
се отмени оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Монтана и потвърденото
с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно полученото парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
21.08.2017г. до 08.10.2017г. в размер на 574,51лева. Претендира разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт
К., която по съществото на делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт, тъй като от събраните от административния орган
доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява реално
осъществяване на трудова дейност. Наличието на възникнало трудово
правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при
определяне правата на лицето по КСО. Претендира сторените по делото разноски
внесен депозит за изготвяне на експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Монтана, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 27.11.2020г.,
видно от л.12 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 11.12.2020 г.,
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№Ц2103-11-12,
т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, което е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
От административната преписка се
установява, че в ТП на НОИ - Монтана с придружително писмо с входящ номер вх.№
Р14-11-999-01-**********/18.09.2017г. приложено на л.21 от делото и
придружително писмо с входящ номер вх.№ Р14-11-999-01-**********/18.09.2017г.
приложено на л.22 от делото от осигурителя „Те Г*** “ ЕООД ЕИК * е представено
приложение по образец № 10 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по издадени
болничен лист №Е20171132606 от 30.08.2017г. за времето от 21.08.2017 до
01.09.2017г. и болничен лист №Е20171132750 от 08.09.2017г. за времето от 31.08.2017
до 08.10.2017г., като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа
на представените документи е начислено и изплатено от НОИ парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване както следва: с дата на
ведомост от 27.09.2017г. за 6 работни дни са изплатени 134,05лв. и с дата на
ведомост от 02.10.2017г.и 11.10.2017г. за 23 работни дни са изплатени 440,46лв.
При извършена проверка в Търговския
регистър към Агенция по вписванията се установява, че с учредителен акт от
30.03.2017 г. К*** А*** К*** е учредил търговското дружество „Те Г*** “ ЕООД
ЕИК * с едноличен собственик на капитала К*** А*** К*** , видно от чл.1, ал.2
от учредителния акт приложен на л.24,25 от делото, като в чл.9, ал.2 от него е
посочено, че дружеството се управлява и представлява от управител, определен от
едноличния собственик. Като вписано обстоятелство е посочено, че управител на
дружеството е К*** А*** К*** .
На основание Заповед № ЗР-5-11-
00543323/26.03.2019 на ръководителя на ТП на НОИ – Монтана издадена на осн.
чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, е възложено
извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Те
Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * от гл.инспектор в ТП на НОИ – Монтана - Е*** К***
Д*** , връчена на пълномощника на „Те Г*** “ ЕООД – А.А..
Извършената проверка на „Те Г*** “
ЕООД – К*** с ЕИК *
с завършила с Констативен протокол №КП-5-11-00591928/10.07.2019г.
В хода на административното производство контролните органи на НОИ при
проверката са установили контакт с едноличния собственик и управител на
дружеството - К*** А*** К*** , като същият в нарочна декларация от 02.07.2019г.
приложена на л.330 от делото декларира, че не е сключвал трудови договори, не
знае за търговската дейност на дружество, нито какви обекти е имало търговското
дружество.
За изясняване извършваната търговска
дейност и възможността за наемане на работници/служители и основателността на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за зачитането на осигурителен стаж от
контролните органи на ТП на НОИ - Монтана е подаден сигнал до Националната
агенция за приходите - офис Монтана. В отговор от ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана приложен на л.59-62 от делото е посочено, че подадените данни с
декларация образец № 1 и №6 (които следва да се подават при извършване на
трудова дейност от работници/служители) от „Те Г*** “ ЕООД – К*** с ЕИК * са
„без наличието на правно основание за това“. С предприетите действия по
отношение финансовото състояние на фирмата и отчетените приходи и разходи за
трудови правоотношения за 2017 - 2019 г. е направен извода за „невъзможността
на предприятието да се финансира на база декларираните собствени приходи".
Установено е, че „загубите не са покрити от едноличния собственик на капитала, като
същият не е правил парични вноски в търговското дружество за покриване на
загубата поради лошото му финансово състояние, както и, че приходите по данни
от ЕКАФП са далеч по ниски от осигурителните доходи по трудова дейност –
декларация образец 1.
От жалбоподателя А.А. - лице
упълномощено от К*** К*** съгласно нотариално пълномощно от 27.03.2019 г.
приложено на л.34 от делото, са изискани и представени пред органите на ТП на
НОИ - Монтана документи относно търговската дейност на „Те Г*** “ ЕООД -
сключени трудови и търговски договори, банкови извлечения и издавани фактури, в
това число и неговия трудов договор на л.87 от делото, но с различно съдържание
от този приложен към жалбата.
Съгласно справка от информационната
система на НОИ е видно, че от месец май 2017г. до февруари 2019г. има подадени
данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО за служители и работници без да са внасяни
осигурителни вноски за наетите лица. Съгласно справка за общ брой обезщетения и
изплатени суми до март 2019г. от НОИ общо са изплатени 23592,34лв. По
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, задължението на осигурителни вноски е в
размер на 39846,00лв.
На основание извършената проверка от
контролните органи на НОИ е издадено задължително предписание ЗД-1-11-00738860/24.03.2020г.
приложено на л.27 от делото за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1
от КСО за лицата наети по трудови правоотношения. Същото е връчено на „Те Г*** “
ЕООД – К*** с ЕИК * по реда на чл.110, ал.4, изр. второ от КСО чрез поставяне
на съобщение, тъй като не е установено лице на адреса в търговския регистър,
видно от л.28-30 от делото. След изтичане на срока са предприети действия по
служебно заличаване на подадените данни.
Жалбоподателя е представил трудов
договор № 005/20.06.2017г., сключен в с.К*** с „Те Г*** “ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление с.К*** , ул.“С*** Ив.Бонев“№26, представлявано
от К*** А*** К*** и допълнителни споразумения към трудовия договор от 01.07.2017г.
и 01.09.2018г. приложени на л.7-9 от делото. В трудовия договор е отразено, че
е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределено време. Посочено
е, че А.Г.А. ще работи на длъжност „консултант по управление“ и месторабота със
задължения утвърдени от работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение
от 1800.00 лева при четири часов работен ден, изменено с допълнителни
споразумения по отношение на размера на трудовото възнаграждение на 2600,00лева
при осем часов работен ден от 01.07.2017г. и на 3500,00лева от 01.09.2018г. В
трудовия договор не е посочено кога работникът следва да постъпи на работа и
точната му месторабота на длъжност „консултант по управление“. По делото няма
спор, че този трудов договор е регистриран в НАП.
Въз основа на установеното на
основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО и чл.114, ал.3 от КСО е издадено Разпореждане
№РВ-3-11-00818051/30.09.2020г. от Началник отдел КПК в ТП на НОИ - Монтана с
което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 21.08.2017г. до 08.10.2017г. в
размер на 574,51лева /петстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки/ - главница от А.Г.А.. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117
от КСО с жалба № Ц1012-11-53 от 20.10.2020г. по която е постановено оспореното
в настоящото съдебно производство Решение №Ц 2153-11-41 от 20.11.2020год.
издадено от Директора на ТП на НОИ – Монтана. Излагат се извода, че лицата за
който има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на
осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй
като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една
от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване
на осигурително правоотношение. За периодите, за които е изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване А.Г.А. няма
качеството на осигурено лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, което определя
правото му на осигурителни права регламентирани в разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.1, буква „а“ от КСО.
По делото са приложени длъжностна
характеристика и заповед за назначаване на Началник на отдел „Краткосрочни
плащания и контрол“ /КПК/ в ТП на НОИ – Монтана, с оглед правомощията му на
издател на разпореждането.
В хода на съдебното обжалване е
открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, във връзка с което е
приета като неоспорена от страните съдебно почеркова експертиза, която съдът
кредитира, като достоверна и в съответствие със събраните по делото
доказателства и която установява, че подписът в приложения към жалбата трудов
договор №005/20.06.2017г. за работодател е положен от представителя на „Те Г***
“ ЕООД К*** А*** К*** .
Подписът за управител в представената
в оригинал Трудова книжка серия В №442517, попълнена на А.Г.А. при заверката на
„всичко прослужено време“ в „Те Г*** “ ЕООД не е изпълнен от К*** А*** К*** . От
управителя на „Те Г*** “ ЕООД К*** А*** К*** не са положени подписа „за
работодател” в представен пред ТП на НОИ – Монтана трудов договор сключен с
жалбоподателя и подпис на „управител” в разчетно – платежни ведомости на „Те Г***
“ ЕООД, като същите с Определение от о.с.з. поради неистинност са изключени от
доказателствата по делото съгл. чл.194, ал.2 ГПК във вр. чл.144 от АПК.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното Решение №Ц 2153-11-41 от
20.11.2020год. е постановено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО административен орган - Директор
на ТП на НОИ – Монтана. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена
форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния
акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване
на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване. В производството по административен
контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП на НОИ –
Монтана е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане
№РВ-3-11-00818051/30.09.2020г. е издадено на основание чл.114, ал.2, т.2 и
чл.114, ал.3 от КСО от началник отдел КПК при ТП на НОИ – Монтана, съобразно
приложената длъжностна характеристика. Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която е издадено и влезло в сила
задължително предписание за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „Те Г*** “ ЕООД.
Заличаването е извършено служебно при неизпълнение на предписанието от адресата
му в указания срок. Заличените данни касаят периода от 21.08.2017г. до
08.10.2017г. в който жалбоподателят е ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност поради общо заболяване по процесните болнични листове. Затова
е законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент А.Г.А. не
е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно
за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „а“
от КСО. Изплатеното му такова е получено без основание, което е установено при
условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е постъпили след
изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
В настоящия случай, не е спорно, че
към момента на отпускане на паричните обезщетения за посочените болнични листи,
с оглед данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и информацията от регистъра на
болничните листи, жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл. 40, ал. 1
от КСО. Спор не съществува и относно размера на отпуснатото и изплатено
обезщетение в общ размер на 574,51лева /петстотин седемдесет и четири лева и
петдесет и една стотинки/.
Спорен от правна страна е въпросът
осъществявал ли е жалбоподателя А.А., през посочения период, трудова дейност на
длъжността, на която е назначен по трудов договор и в какво се е изразявала
тази дейност, за да се направи обоснован извод, че същият е бил осигурено лице
по смисъла на КСО. В следствие на извършения контрол и след изплащане на
паричното обезщетение обаче е безспорно установено, че от страна на
жалбоподателя не е извършвана трудова дейност, за която да бъде осигуряван при
процесния осигурител „ТЕ Г*** “ ЕООД представлявано от К*** А*** К*** .
Едноличния собственик на дружеството осигурител надлежно е декларирал данни водещи
до еднозначен извод, че търговското дружество няма дейност и същият не е
сключвал трудови договори, и не е утвърждавал и подписвал никаква счетоводна
отчетност. В хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през
периода 20.06.2017г. до 01.06.2019г. /когато със заповед №001/01.08.2019г. е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 01.06.2019г./ жалбоподателя не е работил по трудово
правоотношение при „Те Г*** “ ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. По същество правилен се явява извода на
органите по осигуряването, че спрямо А.Г.А. са налице нови данни по смисъла на
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и
размера на изплатените парични обезщетения за общо заболяване. Представените
фишове за заплати на осигурителя „Те Г*** “ ЕООД не съдържат нито подписи на
жалбоподателя, нито на работодателя, респ. осигурителя. Приложената присъствена
форма за явяване /неявяване на работа, не съдържа мястото на работа и не
отразява дейността на всички работници в „Те Г*** “ ЕООД, като единствено е
изписано името на жалбоподателя. Наред с това в присъствената форма за
жалбоподателя са отразени като часове за порлагане на труд за месеците юни от
осем часа, след като в приложения трудов договор са отразени четири часа.
От друга страна приложения трудов
договор с жалбата, представлява частен документ и по силата на чл. 180 ГПК и дори
същият да съставлява единствено доказателство, че изявлението, което се съдържа
в него е направено от осигурителя и жалбоподателя, то същото не обуславя извод
за реално упражнявана трудова дейност. В трудовия договор липсва отразяване от
кога работникът следва да постъпи на работа и точната му месторабота на
длъжност „консултант по управление“.
Легална дефиниция за понятието
"осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98 от 2016 г.,
в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.
1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само
по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за
това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова
дейност.
Върховният административен съд
многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение №
314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д.
№ 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г.
на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за
да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното
правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща
определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова
дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в
рамките на това правоотношение.
Отчитайки недобросъвестното поведение
на жалбоподателя, органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване
на недобросъвестно получените парични обезщетения. Издаденото предписание и
последвалото заличаване на данните касаят единствено подателя им - осигурител,
а не жалбоподателката за което се твърди, че е следвало да бъде уведомен.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и
целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед на горното основателна се
явява и претенцията за разноски на ответника с оглед разпоредбата на чл. 143,
ал.4 от АПК вр. чл. 78 ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната
помощ, поради което ще следва да се присъди сумата от 100.00лева /сто/
юрисконсултско възнаграждение и 100.00лева /сто/ част от разноските внесени за
изготвяне на съдебно - почеркова експертиза.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от А.Г.А. ***
против Решение №Ц 2153-11-41 от 20.11.2020год. издадено от Директора на ТП на
НОИ – Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му, като е
потвърдено изцяло Разпореждане №РВ-3-11-00818051/30.09.2020г. издадено на
основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО от Началник отдел КПК в ТП на
НОИ - Монтана с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 21.08.2017г. до
08.10.2017г. в размер на 574,51лева /петстотин седемдесет и четири лева и
петдесет и една стотинки/ - главница, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Г.А. ***
да заплати на Директора на ТП на НОИ -
Монтана сумата от общо 200.00лева /двеста/ разноски в производството, както и
5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд - Монтана.
Решението, съгласно разпоредбата на
чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, т. 2, б. "д" от КСО предвид размера
на разпореденото за възстановяване парично обезщетение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: