Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 13.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р.Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП
като
разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД №117 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „А1 България” ЕАД- гр.София срещу Решение
№ 128/02.03.2020г. на Районен съд Шумен, постановено по ВНАХД № 19/2020г. по
описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №В-
0050567/27.11.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание
чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на "А1 България"
ЕАД- гр. София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева. Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска отмяна
на съдебния акт и на потвърденото с него наказателното постановление. В съдебно
заседание редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна- Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
КЗП, изразява писмено Становище по така депозираната касационна жалба, като
намира същата за неоснователна. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема
касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради
което жалбата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдено Наказателно
постановление №В- 0050567/27.11.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с
което на основание чл.210в от ЗЗП на "А1
България" ЕАД- гр. София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
За да постанови съдебния си акт съдът е установил
следната фактическа обстановка: Санкционираното дружество извършвало търговска
дейност в обект за продажба на телефонни апарати и телекомуникационни услуги,
намиращ се в гр.Шумен, бул.”Славянски” №26, магазин „А1”. На 09.11.2017г. бил
сключен договор № ********* между М.П.и "Мобилтел" ЕАД с последващи
две Приложения за предоставяне на мобилна гласова услуга– тарифен план
"Без граници LX" за срок от 24 месеца. за предоставяне на
телевизионна услуга "А1 ТВ" на тарифен план "А1 Смарт" за
срок от 24 месеца. На 13.06.2019г. от потребителя било депозирано искане за
прекратяване на договора за предоставяне на телевизионна услуга. На
24.06.2019г. дружеството издало фактура № *********, за общо задължение на потребителя,
формирано от задълженията за двете услуги, в което били начислени такси и
потребление поотделно за всяка от тях. На 24.07.2019г. потребителката
депозирала жалба в КЗП, офис Шумен, в която посочила, че след прекратяването на
договора за телевизионна услуга и въпреки заплатената мобилна гласова услуга, бил
спрян достъпа ѝ до мобилната услуга относно изходящи обаждани.
Във връзка с депозираната жалба, служители на КЗП на
30.07.2019 г. извършили проверка в магазин "А1", находящ се в гр.
Шумен, бул. "Славянски " № 26, при която било установено, че
действително били спрени изходящите обаждания на услугата на потребителя,
поради неплатени задължения по договора за цифрова телевизия. Бил съставен
Констативен протокол №К-2665631 от 30.07.2019г., с който били изискани от
дружеството документи по случая. На 08.08.2019г. били представени становище,
договор № *********, приложенията към него, протокол за инсталация, фактура №
*********/24.06.2019г., отговор на заявлението на потребителката, относно
прекратяване на договора за телевизия. В изготвеното от дружеството становище е
посочено, че издадената фактура № *********/24.06.2019 г. на стойност 44.60
лева с ДДС, включваща начислени такси и потребление за двете услуги, не била
изцяло заплатена в регламентирания срок за плащане, поради което за дружеството
възниквало правото временно да спре достъпа на абоната до мрежата.
Въз основа на констатациите при проверката,
контролните органи приели, че като прекратило доставката на услугата по
договора за мобилен телефон, по който потребителката нямала незаплатени
задължения, "А1 България" ЕАД не е изпълнило Заповед №281 от
21.03.2016г., с която Председателят на КЗП забранява на "А1 България"
ЕАД, да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68и т.4 във връзка с чл.68з, във
връзка с чл.68г ал.4 от ЗЗП, изразяваща
се в това, че на потребителите са създадени всякакви възможни пречки, като
спиране достъпа на услугата и невъзможността да упражняват правата си по
действащ договор. Служителите на КЗП приели, че като не е изпълнило Заповед №
281 от 21.03.2016г., в сила от 03.04.2018г., "А1 България" ЕАД е
нарушило разпоредбата на чл.210в от Закона за защита на потребителите, поради което на 02.10.2019г. бил съставен АУАН № К-0050567.
Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя на осн.чл.40 ал.2 от ЗАНН и
по-късно предявен на упълномощено лице и бил подписан от него без възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и на материалите съдържащи се в административнонаказателната
преписка наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е приел, че описаната по делото
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства–
писмени, приобщени с административно наказателната преписка и допълнително
събраните в хода на съдебното производство, както и свидетелските показания.
Констатирал е, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат
формалните реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че
безспорно е установено административно нарушение по чл.210в от ЗЗП, като
мобилният оператор е приложил агресивна нелоялна търговска практика, въпреки,
че потребителят е заплатила изцяло задължението си по договора за мобилна
гласова услуга, поради което правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството, както и органа правилно е определил
датата на извършване на нарушението. Изложил е мотиви, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното
НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е обсъдил доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази
връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло
споделя и възприема като свои, на основание чл.22, ал.2, изр.2 от АПК,
поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват.
Настоящата инстанция намира, че безспорно е установено
по делото, че дружеството- ответник по касация има качеството „търговец” по
смисъла на §13 т.2 от ЗЗП, като същото представлява юридическо лице, което
продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с
потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Процесния
договор за предоставяне на електронносъобщителна услуга е с характер на
потребителски договор на основание §3 т.35 ЗЗП и попада в
приложението на разпоредбите на чл.68и т.4, във вр. чл.68з, вр. чл.68в от ЗЗП, относно
нелоялните търговски практики.
Безспорно
е налице договор сключен между касатора и потребител от 09.11.2017г., в който
са посочени правата и задълженията на страните. Настоящият касационен състав не
приема твърдението на касатора, че същият е рамков, защото в отделно приложение
към договора, сключено в последствие, са уговорени права и задължения на
страните, конкретизирани за всяка от услугите- стойност, в срок на договора,
неустойки и др., което изрично е посочено и в т. 5 на т.н. първоначален "рамков
договор". В самия договор не е посочено прекратяване на всички услуги,
като последица от неизпълнение на някои от отделните приложения. Съгласно
трайната практика на ВАС поставянето на един и същ номер на различни договори
между различни страни не може автоматично да обоснове наличието на рамков
договор, като всеки един от договорите има пълно съдържание, необходимо да
регламентира правоотношенията между страните. В този смисъл е Решение № 4320 от
3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2016 г., VII о., с което съдът се е
произнесъл по оспорването на процесната Заповед от дружеството.
Следователно действията на касатора по спиране ползването на услугите от
страна на потребителя са в противоречие със Заповед № 281/21.03.2016г. на
Председателя на КЗП, с която е забранено на "А1 България" да прилага
агресивна нелоялна търговска практика. По този начин дружеството е създало
извъндоговорна пречка за упражняване на правата на потребителя по договора, по
който той е изряден потребител. Тази пречка е обременителна и прекомерна,
несъответстваща на преследваната цел- гарантиране на изпълнението на
задълженията на потребителя по конкретния договор, защото преминава прага на
действително договореното между страните и по недопустим начин обвързва
неизпълнението на задълженията по едни договор, с изпълнението на друг договор.
Поради което касационната инстанция намира, че санкционираният субект е
извършил описаното в акта и в НП нарушение и правилно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството.
Твърдението
на касатора, че дружеството на основание чл.27.2 и чл. 54 и 54.1 от Общите
условия е имало правото да спре предоставянето на услуги по договора, е
неоснователно. ОУ визират спирането на достъпа до услуги и прекратяване на един
договор, а не на няколко договора. Дори и да е включено в Общите условия на дружеството,
правото да се спира предоставянето на всички услуги на абонатите, за неплатена
сметка за една услуга, отново би представлявало агресивна нелоялна търговска
практика и е в противоречие на цитираната заповед. Посочената в касационната
жалба съдебна практика не е на ВАС и не е задължителна за настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира,
нарушението не попада в категорията на малозначителни и незначителни
административни нарушения. Няма доказателства, че нарушението с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Нарушението несъмнено е засегнало в значителна степен правата на потребителя,
който при приети договорни условия относно цената и срока на дадена услуга и
своевременно погасено задължение, е следвало да заплати оспорена стойност на
друга услуга- нелоялна практика, наложена от дружеството. Размерът на санкцията
е в размер на минималния, който е съобразен от законодателя с тежестта на
нарушението и не следва да бъде обсъждан.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата
касационни основания. Атакуваното решение на РС-гр.Шумен е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е
основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на
100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221 ал. 2 от АПК вр. чл.63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 128/02.03.2020г. постановено по НАХД № 19/2020г. по описа
на ШРС.
ОСЪЖДА
"А1 България" ЕАД- гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на КЗП- гр.София, юристконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2020г.