Определение по дело №1222/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2977
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20227050701222
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

                           

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№…………./………..2022 г.

 

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

           ЧЛЕНОВЕ:          ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                         МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

Като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова к.н.а.х.д. № 1222 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С молба с. д. № 12040/05.08.2022 г. пълномощникът на „Б.Ш. “ ООД адвокат П.Х. е поискала от съда да допълни в частта за разноските, на основание чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, постановеното по делото решение № 901/05.07.2022 г. като присъди на доверителя й направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, които при редуцирането им на основание чл. 63д ал. 2 ЗАНН, предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, изчислени по реда на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възлизат на 370 лв., както и да измени решението в частта на присъдените на доверителя й разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция като ги увеличи от 300 лв. на 370 лв.

В указания от съда с разпореждане № 10226/2022 г. срок по чл. 248 ал. 2 ГПК, насрещната по искането страна РД „Автомобилна администрация“ – Варна към ИА „Автомобилна администрация“ не е изразила становище.  

По допустимостта и основателността на искането по чл. 248 ал. 1 ГПК съдът прие за установено следното:

Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е предявено от процесуално легитимирано лице в разписания в нормата преклузивен едномесечен срок. Поради това в частта, с която съдът е сезиран с претенция да допълни решението в частта за разноските като присъди на „Б.Ш. “ ООД направените във въззивното производство разноски от 370 лв., искането е процесуално допустимо. В частта, в която е поискано изменение на решението в частта за разноските посредством увеличение от 300 лв. на 370 лв. на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, искането е недопустимо поради липсата на представен от страна на „Б.Ш. “ ООД до приключването на съдебното производство в касационната инстанция списък по чл. 80 ГПК. По въпроса за недопустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските в хипотезата на непредставен списък по чл. 80 ГПК се е произнесъл ВКС в т. 9 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Списък по чл. 80 ГПК се представя дори и в случаите, в които страната е направила само един разход в съдебното производство. Поради това в тази част искането следва да се остави без разглеждане.

В частта на искането, относима към допълването на съдебното решение посредством присъждане на направените от „Б.Ш. “ ООД разноски и за въззивната инстанция, редуцирани на 370 лв., искането е основателно и следва да бъде уважено. В производството пред районния съд са представени доказателства за своевременното заплащане от страна на „Б.Ш. “ на договореното с адвоката му възнаграждение от 410 лв. за осъществената по делото адвокатска  защита като още с въззивната жалба е направено и искане за присъждането им при уважаване на жалбата и отмяна на наказателното постановление, с което на дружеството, на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. При това положение като се съобрази крайният изход на спора, с който наказателното постановление е изцяло отменено, РД „Автомобилна администрация“ – Варна към ИА „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на „Б.Ш. “, на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК, направените от дружеството разноски за адвокатска защита във въззивното производство, които при редуцирането им на основание чл. 63д ал. 2 ЗАНН, предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, изчислени по реда на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възлизат на 370 лв., каквото е и искането в молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Воден от изложеното, съдът       

 

 

                               О П Р Е Д Е Л И

 

 

ДОПЪЛВА В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ постановеното по делото решение № 901/05.07.2022 г. със следния диспозитив:

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – Варна към ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на „Б.Ш. “ ООД, ЕИК **, направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заведеното под с. д. № 12040/05.08.2022 г. искане на „Б.Ш. “ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 901/05.07.2022 г. в частта на присъдените на „Б.Ш. “ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.        

 На основание чл. 248 ал. 3 изр. второ ГПК вр. чл. 144 АПК определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                    2/