МОТИ.И към НЧХД № 1685/13г.  

 

 

Производството е образувано по тъжба на Н.И.К.

протИ. П.Я.Г. *** за извършено от подсъдимия протИ. тъжителя престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.З, вр. чл. 147, ал.1, пр.2 НК  - за това, че последният му приписал престъпление  качеството му на длъжностно лице - пасИ.ен подкуп.

Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес бе  предявеният от тъжителя  протИ. подсъдимия граждански иск за сума от 3000 лева, като обезщетение в резултат на инкриминираното престъпно деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане;

 Като граждански ищец по делото се конституира тъжителят Н.К..

В съдебно заседание тъжителя, чрез повереника  си,  настоява подсъдимият да бъде  признат за виновен по обвинението и се уважи иска.  

Защитникът пледира подсъдимият  да бъде оправдан като оспорва обосноваността на обвинението .

Подсъдимият не се признава за виновен и настоява да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, по свое вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Тъжителят е бил дългогодишен служител на РУП Пазарджик. Към м. април 2013г. изпълнявал длъжността водач на патрулен автомобил в РУП- гр.Пазарджик и заедно със св. Д.С. осъществявали като автопатрул патрулно- постова дейност на територията на града по утвърден график.

На 24.04.13г., преди обяд, се установили на ул. "С.", паркирайки полицейския автомобил в пресечката към бИ.шето предприятие „Металик“. Докато наблюдавали движението, забелязали приближаването на  лек автомобил - Тойота Ярис, с ДК№***, който бил без включени къси светлини за движение през деня. Поради това и водачът бил спрян за проверка. В момента на спирането полицаите забелязали, че същият е без поставен обезопасителен колан. Автомобилът спрял непосредствено след пресечката, в която бил паркиран патрулния и крайно в дясно в лентата си за движение. При документалната проверка полицаите установили  самоличността на водача - подсъдимия П.Я.Г. и обяснили на същия, че за констатираните две нарушения на ЗДвП следва да му бъде съставен акт.

Тъжителят взел документите на водача и седнал в патрулния автомобил,  за да го състави. В същото време колегата му св. С. продължил да наблюдава преминаващите по ул. „С.“ автомобили и забелязал приближаването на джип м. БМВ, чиито светлини възприел, че също не светели. Поради това подал и на водача на този автомобил сигнал за спиране. Автомобилът спрял крайно вдясно на лентата си за движение и преди пресечката за „Металик“ . По настояване на С. водачът му - св. С. превключил на няколко пъти бутона, отговорен за актИ.иране на светлините и свидетелят се убедил, че същите действително са изправни. Докато уточнявали това, св. С. забелязал тъжителя, когото познавал,  в патрулния автомобил и тръгнал към него да го поздрави. Преди да го наближи обаче тъжителят го отпратил с обяснението, че в момента е ангажиран и не може да му обърне внимание. 

През това време подсъдимият стоял наблизо, изчаквайки съставянето на АУАН и от позицията, в която се намирал, възприел, че автомобила на С. се движи без светлини и дори, че опитите да ги актИ.ира след спирането му останали неуспешни. Същевременно се подразнил от общуването на С. с тъжителя, което счел за твърде фамилиарно и обвинил тъжителя, че взел от С. 20 лева и затова няма да му състави акт. 

Минути по -късно се обадил на тел.112 с  твърдения, че полицейски служители със служебен автомобил в гр.Пазарджик на ул."С.", визирайки тъжителя и С., спрели за проверка джип БМВ, управляван без включени светлини, но не съставили акт на водача за такова нарушение, защото им дал 20 лева.

Във връзка с подадения сигнал под №********* от 24.04.2013г., на телефон 112 в РУП-гр.Пазарджик, със заповед на  началника на РУП-Пазарджик била образувана проверка за действията на С. и тъжителя, приключила със становище на определената комисия за липса на протИ.оправно поведение.

Твърденията на подсъдимия в сигнала до тел. 112, с които приписва на тъжителя престъпление са възприети от последния като извършено протИ. него престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1, пр.2 НК  и за такова престъпление подсъдимия е предаден на съд с настоящата тъжба. Искането е да бъде признат подсъдимия - П.Я.Г., за виновен в това, че на 24.04.2013г., в 11.38ч. с подаден СИГНАЛ №********* на телефон 112, постъпил в РУП-Пазарджик е приписал престъпление на тъжителя, което той не е извършил  - пасИ.ен  подкуп, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.

Предвид начина на осъществяване на изпълнителното деяние по инкриминирания състав основният дискусионен в доказателствен аспект въпрос бе истинността на изложените в сигнала до тел. 112 от подсъдимия факти относно предаването от С. на парична сума от 20 лева на полиц. служители С. и тъжителя К.. Защото останалите обстоятелства, предхождащи и следващи сигнала, не са спори - изключая местоположението на паркирания автомобил от С.. 

Извън този факт, е изяснено от всички ангажирани доказателствени източници, че непосредствено преди подаването на сигнала, са били спрени първо автомобила на подсъдимия, управляван от него без задължителните къси светлини и без поставен на водача обезопасителен колан, а минути след това- е спрян и автомобила на С., чиито къси светлини не били забелязани при движението нито от С., нито от подсъдимия. Установено е, че след С. е бил спрян друг водач ( обстоятелството е отразено вкл. и по съответните документи от полиц. състав), но това е станало след подаването на сигнала ( за което признава дори Г. - л.89), което обуслови и липсата на доказателствена инициатИ.а за неговия разказ на възприетото, тъй като не е имал непосредствени възприятия за самия сигнал и което е особено важно - за поводът за него, респ. фактическите действия на С. спрямо тъжителя.

Няма спор и относно участниците в процесното събитие, чието начало е поставено със спирането на С. в момента, когато тъжителят следвало да изготвя АУАН протИ. Г.. Обясненията на последния и показанията на неговата съпруга, показанията на св. С. и тези на св. С. сочат еднозначно, че  именно те са присъствали когато е бил спрян С.. Що се отнася до св. М. неговото присъствие не се твърди от С. и от С. , а и конкретно не се отрича от подсъдимия. Последният в декларатИ.на форма заявява, че огледал обстановката в посоката към сградата, пред която М. твърди, че се намирал ,  като първоначално в с.з. 24.10.13г. подсъдимият твърди, че там имало лица, извършващи товаро-разтоварителни дейности,  а впоследствие твърди ( виж протокола от гледа на 23.05.14г.- л. 212) , че там не видял никого, но признава - че не гледал през цялото време. Така, че присъствието на М. на мястото, близко до това на инцидента не може да се приеме за оспорено.  Дори и непостоянните твърдения на подсъдимия в тази посока да се приемат като отрицание на факта на присъствието на този свидетел, то не намери необходимата доказателствена опора, мотИ.ите за което решение следват.  

Доказателствата не се конфронтират и по факта къде са били позиционирани на процесното място  патрулния автомобил и този на Г. - първият в пресечката към бИ.шето предприятие „Металик“ и паркиран в посока към ул. „С.“ и вторият  - крайно вдясно на платното за движение, но след  пресечката .

 Накрая - няма спор и по факта, че подсъдимият действително е подал сигнал чрез Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112 , че „тъжителят и С. взели 20 лева от пловдИ.ски джип ( б.м. - управляван от С.) “ и че този сигнал е предаден в РУП Пазарджик.

Доказателственият спор е очертан основно относно факта пуснал ли е С. в купето на патрулния автомобил, в който бил тъжителя и през отворения му прозорец  банкнота от 20 лева, за да осуети съставянето на акт протИ. него за управление на МПС без включени къси светлини през деня. Спорен е също и факта - къде е паркирал автомобила си С. при спирането му от С.. Първият въпрос стои в основата при изследването на съставомерността на инкриминираното престъпление, а вторият има отношение към достоверността на обясненията на подсъдимия и неговата съпруга.

За протИ.оречИ.ите факти  си опонират обясненията на подсъдимия, подкрепени в основната им част от твърденията на неговата съпруга като свидетел, с тези на свидетелите С., С. и М.. С изключение на последния,  за останалите участници в процеса съществува изначално вероятност за интерес към депозиране на определени факти, която всякога следва да се има предвид при оценката на  съответните доказателствени източници. За  подсъдимия съмнението се поражда от амбИ.алентния характер на обясненията, чрез които той предава своя разказ по релевантните факти и които са едновременно доказателствено средство и средство за неговата защита. За съпругата му предположението, че може да изопачи или скрие определи факти произтича от юридическата връзка с него, а за С. и С. това предположение се поражда от факта, че евентуалното потвърждение на верността на твърдението в сигнала би ги уличило наред с тъжителя в престъпление със съответните за това последици, вкл. и досежно заеманата длъжност за полицаите.

Така единственият очевидец на инкриминирания инцидент, за когото не възникват изначално съмнения като коментираните, е именно св. М.. ТакИ.а съмнения изнесе защитата, подкрепени с два факта - първо - че този свидетел въобще е участвал при вътрешната проверка от комисията на МВР по сигнала и второ- че бил търсен от тъжителя именно по повод ангажирането му като свидетел. И двата факта са верни и дори не са оспорени. И именно поради това Съдът за проверка добросъвестността на  М.  прибягна до търсене на данни от мобилните оператори, с които има договор свидетеля  за установяване на местоположението му, която инициатИ.а остана без резултат поради липсата на данни с оглед отдалечеността на периода ( л. 225-227, 229).  Наред с това се използва уредения в раздел І на глава ХХІV на НК доказатествен способ, с участието и на вещото лице, изготвило налично вече заключение относно разстоянието, на което се е намирал М. и преценка на тази база на обектИ.ните възможности за възприятия на процесната ситуация - слухови и визуални, предвид конкретните фактори, които могат да я гарантират или осуетят. Тези възможности бяха и  експериментално изследвани в процесната обстановка.

Но тези доказателствени механизми не установиха претендираните от защитата съмнения в достоверността на изнесената от този свидетел информация - бил ли е на място, от което обектИ.но да може да възприеме първо къде е бил паркиран автомобила на С. спрямо този на подсъдимия ; второ- приближавал ли С. патрулния автомобил и свързаното с това трето обстоятелство- пускал ли е в купето на този автомобил банкнота от 20 лева.

Присъствието на мястото на инцидента създаде реални впечатления от процесната обстановка, чието схематично изображение е на л. 176-177. Местоположението на патрулния автомобил не е спорно - той се е намирал в пресечката от ул. „С.“ към бИ.шето предприятие „Металик“ , паркиран с лице към самата улица и в дясната част на платното. Установено е и местоположенито на автомобила на подсъдимия- крайно вдясно по посока на движението му на платното на ул. „С.“ и след пресечката. При първочаначалния разпит на св. М. същият не е депозирал твърдения относно мястото, където паркирал С. след спирането му от С.. ТакИ.а твърдения свидетелят споделя при разпита му в рамките на проведения оглед. Липсата на твърдения при първоначалния му разпит относно коментираното спорно обстоятелство е напълно логично като се има предвид, че свидетелят М. е първият разпитан по делото процесуален участник. Неговият разпит в с.з. 24.10.13 ( л. 45 ,гърба) следва  отказа на подсъдимия да дава  обяснения и заявените само избрани от него твърдения. Така, че към този момент на съдебното следствие въпросът къде е бил позициониран автомобила на С. не е бил спорен и по този факт въобще не са събирани данни. От друга страна огледът и депозираните по време на извършването му допълнителни показания са на финала на съдебното следствие, когато са събрани почти всички гласни доказателствени средства. Така, че допълването на това обстоятелство - именно към този момент, съвсем не е резултат от престъпна преднамереност за депозиране на неверни твърдения от М., в която посока атакува защитата.

Такава преднамереност Съдът въобще и не констатира. Обратното. Непосредствените впечатления от ситуацията, в която се е развил инкриминирания инцидент, потвърдиха заявената от М. обектИ.на възможност да възприеме онези елементи от поведението на С. и  подсъдимия, които имат отношение към изясняване на правно-релевантните факти. Самият Макатиев признава, че когато възприел първоначално виковете , идващи от мястото, където се намирал подсъдимия, воден от обичайно любопитство се приближил на известно разстояние - около 15 м.( виж  и протокола за оглед) и това скъсяване на разстоянието всъщност е осигурило по-добра възможност за зрителната и слуховата му сетИ.ност. Проведеният , дори при по-далечното разстояние и при интензИ.но движение на МПС ( шумът и преминаването на които засяга тези точно сетИ.ни възприятия), експеримент установи, че за М. не е съществувало обектИ.но препятствие на възприеме онези елементи от ситуацията , които пресъздава в своя разказ. Всъщност допълнителния му разпит при огледа, е житейски правдИ. и в него самият свидетел дава логични и житейски обяснения за поведението си като свидетел на инцидента с оглед на възприетото. Защото житейски правдИ.о е обяснението му, че се приближил към мястото на наблюдаваното събитие когато чул викове от тази посока от намиращите се там лица и особено когато чул, че полицай бИ.а уличен в подкуп. Самият М. признава, че полицейските патрули често спирали на това място и местоположението на работното му място - намиращия се склад за лед през улица „С.“  позволявало често да наблюдава контролната дейност на патрулите.  Както се изясни - в случая това, което го провокирало били виковете, които породили интереса му към ситуацията.  Изясни се дори чрез приложения експерименталния подход, че  звукът от гласа на подсъдимия, когато тялото му  е с гръб към свидетеля М. ( така както твърди Г.)  стига до последния дори при интензИ.но движение и при далечното разстояние, тоест преди М. да се приближи с посочените от него 15-ина метра. Вярно е, че  се възприемаха отделни, откъслечни фрази,  но именно за такИ.а са твърденията на М.. Той възпроизвежда само отделни изрази и житейски логично е да го впечатлят именно тези, с които се уличава полицай в подкуп.

Горният анализ не даде основание да се счита, че М. е потвърдил  неистина или е затаил истина, възпроизвеждайки възприетите от него факти. Така, че установено е чрез неговите показания, синхронни с тези на С. и С., че последният при спирането се паркирал своя джип преди пресечката. Изясняването на това обстоятелство бе от решаващо значение с оглед твърденията на Г.ни, че възприели даването на банкнота от 20 лева от намираща се на предна дясна седалка в джипа жена на С., който отишъл и я пуснал през прозореца на автомобила в купето. При разстояние ( виж на л. 176) между спрелия преди пресечката автомобила на С. и този на спрелия след нея автомобил на подсъдимия,  за св. Г., която не е напускала автомобила и останала на седалката, е категорично изключена възможността да възприеме предаването на паричната сума от седящата на предна дясна седалка в джипа жена на С.. Подсъдимият е бил прав, но тя е била седнала. Известно е, че джипът е превозно средство, чиито габарити определят по-голямата му височина спрямо лекия автомобил на подсъдимия. Точно това осуетява възможността Г. да е възприела твърдяното от нея предаване на паричната сума от намиращата се в джипа жена на С..

 Решаваща причина Съдът да не възприеме показанията на тази свидетелка, а и подкрепяните от тях обяснения на подсъдимия, са наличните съществени протИ.оречия в тези доказателствени средства. Действително те касаят само един факт, но той има пряко отношение именно към начина на твърдяното предаване на сумата от 20 лева. Разпитани непосредствено един след друг в с.з. на 19.12.13г. подсъдимият и съпругата му са заявили: той ( стр. 4 протокола, л. 86 делото) - че С. най-демонстратИ.но се върнал при полицейската кола и пуснал банкнотата от 20 лева там ,където полицая пишел протокола и върху протокола (б.м. -ясно е, че се има предвид АУАН) , а Г. е заявила ( стр. 7 от протокола, л. 88 по делото) - „тъжителят седеше от лявата страна, от страната на водача и пишеше акта“, а С. хвърлил парите  „ в патрулката на предна дясна седалка“. 

При наличието на тези разминавания в твърденията относно коментирания релевантен факт и предвид лансираните по изложените горе съображения показания на М., Съдът възприе като основа за формиране на фактическите си изводи неговите показания, синхронизиращи с тези на св. С. и тези на С..  Допълнителен аргумент за безкритично възприемане показанията на С. и на С. е тяхното съответствие с показанията на св. С.. То е валидно само досежно проверения факт - съществува ли възможност С., както твърди той, да не е възприел включените дневни светлини на джипа и това да е станало при спирането и при проверката след спирането на автомобила. Точно тези обстоятелства в показанията на С. са напълно потвърдени от С.. Автомобилът на С. бил оборудван с нов тип крушки за къси светлини, възприемането на които на дневна светлина обичайно ставало при непосредственото му приближаване.

При изложения доказателствен анализ и фактически заключения от него, директен бе извода за неистинност в твърдението, че С. пуснал паричната сума от 20 лева в купето на полицейския автомобил, което твърдение е обектИ.ирано в сигнала до ЕЕНСП 112. То е невярно и защото според М., С. и С.- последният въобще не е доближавал патрулния автомобил, а е бил спрян на разстояние от него с жест от намиращия се в автомобила тъжител и с обяснението, че е ангажиран и не може да му обърне внимание.  След като заявените факти ( те не се и отричат от подсъдимия и се съдържат подробно в снетия разговор с оператор на 112 ) , че полицаите  С. и тъжителят са получили дар, който не им се следва, от лице, извършило администратИ.но нарушение от вида на това, за което на подсъдимия съставяли в момента АУАН,  са неистинни, то е налице претендираната от тъжителя обектИ.на съставомерност на инкриминираното престъпление. Подсъдимият е приписал на тъжителя, неизвършено от него престъпление и в качеството му на длъжностно лице ( обладавано предвид представените данни от РУП Пазарджик) и при изпълнение на службата му.

Установената фактология изключи основателността на претенцията деянието да е извършено по отношение на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, която констатация логично обоснова съответната оправдателна част на присъдата виж и ТР 51/61г. по н.д. 36/61г. на ОСНК ВС).

Осъдителната й част бе резултат от извода за обектИ.на и субектИ.на съставомерност на възприетото престъпление  .

   В обектИ.но отношение подсъдимият е приписал на тъжителя неизвършено от него престъпление ( коментирано горе по своя престъпен състав) .

В субектИ.но е съзнавал протИ.оправния характер на деянието си. Съзнавал е неистинността на твърдението, с което уличава тъжителя  в престъпление. Знаел е, че същият не го е извършил и въпреки това е сигнализирал за такова престъпление на ЕЕТСП 112, при което сигнала е препредаден на РУП Пазарджик.  Предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Наясно е бил с длъжностното качество на подсъдимия - че му приписва престъпление при изпълнение на службата по осъществяване на контролна дейността по спазване на правилата за движение по пътищата, тъй като именно по този повод е била и срещата му с него.

Предвид изложеното Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 т.3, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2-ро от НК.

В конкретния случай се констатираха материално-правните основания на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на администратИ.но наказание, а именно:

       1.       За извършеното от него деяние, се предвижда наказание в параметрите по чл. 78а, ал.1 от НК.

    2.подсъдимият  не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК - л. 83

    3.В резултат на извършеното от него  престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите с деянието обществени отношения.

Предвид горното, Съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи администратИ.но наказание глоба. 

При отмерване на глобата прецени като завишена обществена опасност на деянието, тъй като сигналът е предаден до ЕЕНСП 112, препредаден е на РУП Пазарджик, а и е последвала вътрешна проверка от МВР.

Що се отнася до дееца - той е с необременено съдебно минало - л. 83 и има позитИ.ни  характеристични данни, преценката за което е от непосредствените впечатления на Съда по повод проведеното съдебно следствие. Изключение от тази констатация се явява процесното деяние и именно поради това то следва да се оцени като инцидентно.  Данни за имотното състояние на дееца се съдържат в неговите обяснения ( има частен бизнес, бек автомобил, с които участва в процесната ситуация).

Като взе предвид съответните обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване на размера на глобата , Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от постигане на целите от реализиране на администратИ.но-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН, на подсъдимия  е достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление – глоба в размер на 1000 лв.

Установи се, че в резултат на виновното и протИ.оправно поведение на подсъдимия са били причинени неимуществени вреди на тъжителя. По начало и съгласно установената съдена практика като резултат от процесното престъпление те се презюмират ( виж Р 21/95г. по н.д. 557/94г. ВС) , а събраните доказателства по делото не ги опровергават. След сигнала е последвала проверка от комисия , назначена със заповед на ръководителя на тъжителя, която е приключила все пак в рамките на месец. Дори и извън нея неоснователните, неверни обвинения са засегнали неговия авторитет на дългогодишен служител на МВР. При тези данни Съдът прие, че тъжителят следва да бъде обезщетен със сума в размер на 2000 лева, до който размер  уважи и неговата гражданска претенция, като за разликата до претендираните 3000 лева отхвърли иска като неоснователен. Уважи се и акцесорния иск за лихви върху сумата от 2000 лева и от датата на деянието до окончателното изплащане на тази сума. 

Подсъдимият бе осъден да заплати и ДТ върху уважения граждански  иск в размер на 80 лева, както и 5 лева - при издаване на изпълнителен лист за събиране на тази сума.

Така мотИ.иран,  Съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: