Решение по дело №5905/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  261193                                                15.11.2021 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на четиринадесети октомври                           през  две хиляди  двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:   Мария Милева

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 805  по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

           

            Производството по делото, след уточнения на исковата молба и постановяване на определение от 15.03.2021 година за конституиране на втори ответник, е образувано по повод иск, предявен от Т.С.К.  ЕГН **********,***, представлявана от адвокат К.К., срещу „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, 1000, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.2, представлявано от управителите, за прогласяване на нищожност на решения от 6 -21.07.2020 година на Общо събрание на етажна собственост, находяща се на адрес: град Б.***, с домоуправител към датата на предявяване на иска  „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, 1000, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.2, представлявано от управителите, както и за отмяна на решения  от  6-21.07.2020 година на общото събрание на етажната собственост, представлявана от новоизбрания управителя В.Г.М., при условията на евентуалност.

            Исковата молба и уточнението са основани на фактически твърдения за това, че  в края на месец август във входа се появило съобщение за изготвен протокол за проведено общо събрание на 6 -21.07.2020 година. Като автор е посочено дружеството  „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД, занимаващо се с предоставяне на услугата професионален домоуправител. След разменена кореспонденция между страните, на 17.08.2020 година, ищцата получила съобщение, че поисканите документи относно провеждане на общото събрание /покана, протокол, договор за управление, документи за регистрацията на дружеството като управител/ са архивирани и не й били предоставени по нейното искане. Впоследствие установили, че са взети следните решения в две точки: 1. Дружеството „Вход Мениджър“ ЕООД е избрано да осъществява услугата професионален домоуправител за поддръжка и управление на общите части  срещу месечно възнаграждение в размер от 6 лева на самостоятелен обект, възлагат се на това дружество правомощията по чл.23, ал.1, т.1, т.2, т.5, т.7, т.8, т.10 и т.12, ал.3, ал.4 от ЗУЕС и е упълномощено лице, което да сключи договора с фирмата; 2. Определят се вноски за поддръжка и управление на общите части по 6 лева на обект за домоуправител, по 2 лева на обитател за чистене, по 7 лева на обитател за поддръжка на асансьор, по 2 лева на обитател за ток на асансьор, по 0, 50 лева на обитател за ток за стълбище, като децата и домашните любимци не заплащат такси.  Ищцата посочва, че от разговори със съседи установила, че на 06.07.2020 година представителка на дружеството е направила презентация на фирмата и е поискала тези, които одобряват идеята за платен домоуправител, да се подпишат, а след това представители са посетили етажите, за да събират подписи. На процесното общо събрание е имало само двама човека и представителката на дружеството. Протоколът е изготвен по – късно и към него са били приложени събраните подписи. По отношение на протокола, като довод за незаконосъобразност е посочено, че няма данни за идеалните части на съсобствениците, които са го подписали, не е ясно по чия инициатива е свикано събранието, което представлява нарушение на чл.12 от ЗУЕС, не е изготвена покана за провеждане на общо събрание, не са представени пълномощни за представляващи собствениците, не е спазено изискването на чл.15 от ЗУЕС да се отложи събранието с един час поради липса на кворум, събранието на е водено от управителя на етажната собственост Неделина  Стоянова, което е необходимо съгласно чл.16 от ЗУЕС, протоколът е подписан от трето лице, а не от председателя, което е нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС, протоколът не е изготвен в 7 – дневен срок по чл.16, ал.6 от ЗУЕС, съобщението за изготвяне на протокола е порочно, тъй като в него е посочено, че събранието е проведено в периода от 6 -21.07.2020 година. На следващо място е посочено, че относно възлагане на дейностите не е имало необходимото мнозинство от 67 % идеални части за приемането му, съгласно чл.17, ал.1, т.7 и чл.19, ал.8 от ЗУЕС, както и не е представен конкретен договор, който да бъде одобрен.  В исковата молба е изложен правен довод, че общото събрание има правомощие само да определя размера на вноските, но не и начина за разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части. Посочено е, че разпределението им следва да става ежемесечно, съобразно броя на живущите, за което се изготвя ведомост.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на „Вход Мениджър“ ЕООД,  представлявано от юрисконсулт А.Е., е постъпил писмен отговор, в който е посочено, че договорните правоотношения между страните са прекратени, считано от  31.10.2020 година,  поради което предявеният иск за отмяна на решението като незаконосъобразно е  недопустим поради липса на правен интерес.

            След постъпване на писмения отговор и съгласно дадени указания е постъпила молба от ищцата, в която е посочено, че предвид прекратяване на договора счита, че е налице основание решението на общото събрание да бъде оспорено като нищожно, поради това, че общо събрание не е проведено, протоколът е неавтентичен и неверен. Уточнява, че е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като е налице спор за задълженията за периода от 21.07.2020 година до 31.10.2020 година. Обосновава правен интерес с това, че дружеството има претенции към нея за сумите, начислени за периода, в който договора за поддръжка и управление е действал. Посочено е в тази молба, че искът за отмяна на решението е насочен срещу етажната собственост, представлявана вече от управителя  В.Г.М., а против дружеството е предявен иск за прогласяване нищожност на решението.

            В преклузивния едномесечен срок от връчване на препис от книжата,  в които е обективиран иск срещу дружеството за прогласяване нищожност на решение на общото събрание от негово име, чрез юрисконсулт А.Е., е постъпил писмен отговор, в който е посочено, че искът е недопустим, тъй като е насочен срещу трето лице, което не е управител на етажната собственост  и няма процесуална легитимация. На следващо място посочва, че на 21.07.2020 година е проведено общо събрание на етажната собственост, видно и от приложения от ищцата протокол, и на него са присъствали собствениците, подписали се в присъствения списък от приложения от ищцата протокол.  Уточнява, че ищцата твърди, че е нищожно решението на общото събрание, но не твърди нищожност на сключения договор, поради което процесуалният представител на ответника счита, че искът, насочен срещу дружеството, е недопустим. Поради изложеното от негово име поискано прекратяване на производството по делото, а в случай, че  искът бъде приет за допустим – отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на ответника - етажна собственост, представлявана от новоизбрания управител В.Г.М. е постъпил писмен отговор, в който признава иска. Посочва, че етажната собственост не е организирала и провела такова общо събрание и няма никакви документи в тази насока.

            В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.

            В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Сочи доказателства.

            По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

            По отношение на иска за прогласяване на нищожност на решението на общото събрание, насочен срещу управителя на етажната собственост – дружество, предоставящо услугата професионален домоуправител за периода считано от подписване на договора до датата на прекратяването му /в хода на делото и преди получаване на препис от исковата молба/, настоящият състав приема, че е допустим. За ищцата е налице правен интерес от предявяване на претенцията, предвид изложеното, че това дружество има претенции към нея за заплащане на такса за периода, за който е действал договора. Поради изложеното не е налице отрицателна процесуална предпоставка по допустимостта на този иск. Следва да бъде посочено, че от приложения препис от нотариален акт се установява, че ищцата  е собственик на апартамент, находящ се  на адреса на посочената етажна собственост, което също обосновава правния  й интерес. В допълнение на изложеното в доклада следва да бъде посочено, че по този иск решението следва да бъде постановено и по отношение на етажната собственост, тъй като материално правно фактите относно свикване и провеждане на общото събрание са общи, касаят и етажната собственост и дружеството, дори единият от  тези ответници да не е участвал в разрешаване на спора. Поради това фактите следва да бъдат установени еднакво спрямо тях, правните изводи на съда също следва да са еднакви за всички другари, както и разрешението на материалноправния спор. При това положение, а и предвид участието на етажната собственост в процеса като ответник по втория предявен иск, следва да бъде постановено решение по иска за обявяване на нищожност и с нейно участие. В случая в допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че разграничението на отделните основания за законосъобразност и нищожност може да бъде направено по същество на спора. Предявеният иск е с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

            Предявеният иск за отмяна на решението, прието на общото събрание, е с правно основание чл.40 от ЗУЕС и е допустим, тъй като е подаден от страна, имаща правен интерес да предяви този иск и е спазен преклузивния срок за това /предвид искането на ищцата да бъде уведомявана на електронен адрес, съгласно чл.13 от ЗУЕС и чл.16 от ЗУЕС, датата на изпращане на преписи от документите относно проведеното общо събрание, която е 18.09.2020 година и датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020 година/.       

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

            Като писмени доказателства са приети протокол от проведено общо събрание на етажната собственост /в препис, представен от ищцата и в оригинал, представен от ответното дружество/, протокол за поставяне на покана за свикване на общо събрание  от 15.07.2020 година и протокол за поставяне на съобщение за изготвяне на протокол от 26.07.2020 година, също представени в оригинал от ответното дружество.  

            Видно от протокола за проведено общо събрание в него като присъстващи са посочени десет лица, като са положили подпис за решение „за“ относно решение по т.1, която е за избора на дружеството „Вход Мениджър“ ООД за професионален домоуправител и  петима от тях са положили подпис за приемане на решение /“за“/ за актуализиране на месечната вноска за поддръжка и управление на етажната собственост.  В протокола е отразено, че решенията са приети. Липсва отразяване на обстоятелствата относно кворум, общи части на присъстващите и други.  Протокола е подписан от председател и от протоколчик. Подписани са и цитираните по – горе покани за свикване на събранието и за поставяне на съобщение за изготвяне на протокола.

            Тези документи относно свикване и провеждане на общото събрания са оспорени като неверни и неавтентични от името на ищцата с твърдението, че общо събрание не е провеждано, такива протоколи не са съставяни, подписите не са на лицата, сочени като техни автори, посочените лица не са присъствали на събранието. Посочено е, че са невалидни, тъй като не са подписани от председателя на етажната собственост. Предвид направеното оспорване на ответното дружество е указано, че следва първо да заяви дали ще се ползва от представените документи, както и че носи доказателствената тежест от установяване на автентичността на документа. В предоставения срок ответникът не е посочил доказателства за установяване на твърденията му. Ищецът е поискал допускане до разпит на свидетел относно установяване на твърденията му, но и той не е доведен в съдебно заседание.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи по отношение на иска за прогласяване на решението на етажаната собственост:

            В определение № 89 от 22.05.2017 година, постановено по частно гражданско дело № № 11/ 2017 година на ВКС, Първо отделение, е прието следното: "Решението на ОС е незаконосъобразно тогава, когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно, тогава, когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Искът за отмяна на незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици е конститутивен. Неговата правна квалификация е в чл. 40 ЗУЕС. Законът предвижда, че потестативното право се упражнява пред съд, а искът следва да е съобразен с изискванията за специална процесуална легитимация на ищеца (ал. 1), преклузивен срок за упражняване на потестативното право пред съд (ал. 2) и ограничението във възможността за касационно обжалване на решението на въззивния съд (чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК). Искът за прогласяване на нищожността на решението на ОС на етажните собственици е установителен. Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с характеристика на многостранна правна сделка, а обстоятелството, че специалният закон урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени с изискванията на ЗУЕС), но конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие, - онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред този установителен иск ограничението в процесуалната легитимация задава правният интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За този иск преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася." Посочената практика се споделя и от настоящия състав.

            Тъй като в случая ответното дружество не установи авторството на приетите писмени доказателство относно свикване и провеждане на общото събрание те не могат да послужат за установяване на фактите, посочени в тях. По отношение на решението на общото събрание на етажната собственост следва да се приеме, че като вид документ то не е единствено свидетелстващ документ, а и диспозитивен в частта, в която  е посочено, че са приети решенията и тяхното съдържание. По дефиниция диспозитивните документи не могат да бъдат неверни или верни, а могат да бъдат валидни или невалидни.  Поради това и с оглед оспорването от ищцовата страна относно това, че документите са неистински /неавтентични или неверни/ по отношение на представения препис от проведено общо събрание  следва да бъде посочено, че следва да бъде ценена неговата законосъобразност с оглед характеристиките му на диспозитивен документ и  в случая следва да бъде преценена законосъобразността му, предвид релевираните в исковата молба основания, въведени като предмет на делото.  Другите два документа, които са свидетелстващи относно поставяне на покана за провеждане на събранието и обявяване на протокола за провеждането му следва да бъдат преценени като неавтентични и съответно неползващи се с присъщата доказателствена сила на този вид документи. Както беше посочено в предоставения срок ответникът не представи доказателства за установяване на описаните факти, както и не са представени доказателства за установяване на твърденията, че лицата, посочени като присъствали на събранието, не са присъствали. Доказателствената тежест от установяване на последния факт е на ищеца, тъй като тя не касае автентичността на документа и доколкото касае волеизявления на субекти, удостоверено с подписа им.

            Изложеното по – горе обаче не води до извод за нищожност на решението на общото събрание на етажната собственост с оглед приетите като приложими в съдебната практика основания за това, цитирани и по – горе.  Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            По отношение на иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС настоящият състав приема по основателността му следното:

            Както беше посочено по – горе в протокола за проведеното общо събрание не са посочени идеалните части от общите части, които притежават посочените като присъстващи лица и това е пречка да бъде преценено дали решението е взето при наличие на законоустановения кворум, което е изискване на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, чл.17 от ЗУЕС, както и чл.19, ал.8 от ЗУЕС относно избора на професионален домоуправител.  В случая не е установено по делото кой е бил управител на етажната собственост и дали въобще е бил избран такъв преди избора на дружеството за професионален домоуправител, за да се приеме, че е налице твърдяното нарушение на чл.16, ал.6 от ЗУЕС, както и дали е нарушено правилото за свикване и провеждане на общото събрание в тази насока, но посоченото по – горе несъответствие със закона относно непосочване на идеалните части е достатъчно основание да се приеме, че е налице нарушение, довело до незаконосъобразност на взетото решение.

             Налице е материална незаконосъобразност на решението по т.2 относно определяне на таксите, тъй като са определени на човек, като предварително са зададени сумите, дължими като краен сбор по пера, но самите основания, за които се дължат не са ясно посочени. Това препятства преценката за това дали могат да бъдат определени в глобален размер с решението или следва да бъдат определяни ежемесечно с ведомост, в който смисъл е довода на ищцата. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице нарушение и на чл. 51 от ЗУЕС.

С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което искът за нищожност на решението на общото събрание да бъде отхвърлен и решенията да бъдат отменени като незаконосъобразни. Доколкото в случая дружеството е професионален домоуправител на етажната собственост към датата на предявяване на иска на основание сключения договор  и въпреки, че от името на етажната собственост искът е признат и е посочено, че такова общо събрание не е провеждано, следва при този изход от спора и съобразно чл. 78 от ГПК разноските, направени от ищцата, да бъдат възложени в тежест на ответниците. Съгласно  чл.78, ал.2 от ГПК  ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца. Доколкото в случая  решението е взето от някои от етажните собственици, без да е установено, че е прието при наличието на кворум, следва да се приеме, че отношенията по повод тези разноски са вътрешни отношения. В случая е приложено решение на общо събрание на етажната собственост, което е незаконосъобразно. Отговорността на дружеството за разноски също е обусловена от незаконосъобразността на решението, доколкото решението беше представено от това дружество, а препис от него не се съдържа в етажната собственост. От друга страна процесуално правно легитимирани по иска с правно основание са собственикът на имот в сграда  в режим на етажна собственост и етажната собственост.  По повод искането на ищцата разноските да бъдат възложени в тежест само на ответното дружество настоящият състав приема по посочените по – горе съображения и факта, че разноските по спора се присъждат с оглед изхода при наличие на искане за присъждането им следва да бъде приложено правилото на чл. 78 от ГПК относно определяне на отговорността за тях.

От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът е направил разноски в размер от 900 лева, от които сумата 800 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и сумата 100 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса. От името на ответното дружество е направено възражение по чл.78, ал.6 от ЗУЕС за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.6 от ГПК. Предявените искове са неоценяеми. По правилото на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за неоценяем иск е 600 лева. В случая са предявени два иска, насочени срещу двама ответници и с различни искания, отправени до съда, поради което следва да се приеме, че възнаграждението не е прекомерно. Следва да бъде посочено, че при  намаляване на възнаграждение поради прекомерност определеният размер не може да бъде по – нисък от размера, определен в наредбата. По тези съображения следва да бъде постановено решение за присъждане на разноските в пълния дължим размер.

Мотивиран от горното и на основание чл.40 от ЗУЕС и 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.С.К.  ЕГН **********,***, представлявана от адвокат К.К., срещу „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, 1000, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.2, представлявано от управителите, и етажна собственост, находяща се на адрес: град Б.***, представлявана от управителя  В.Г.М.,  за прогласяване на нищожност на решения на Общо събрание на етажната собственост, находяща се на адрес: град Б.***  от  6 -21.07.2020 година.

            ОТМЕНЯ решения на Общо събрание на етажната собственост, находяща се на адрес: град Б.***  от  6 -21.07.2020 година, като незаконосъобразни по иска, предявен от Т.С.К.  ЕГН **********,***, представлявана от управителя В.Г.М..

            ОСЪЖДА „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, 1000, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.2, представлявано от управителите, и етажна собственост, находяща се на адрес: град Б.***, представлявана от управителя   В.Г.М., да платят на Т.С.К.  ЕГН **********,***, сумата 900 лева /деветстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните за изготвянето му.

 

 

                                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: