РЕШЕНИЕ
Номер 86022.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20205300502015 по описа за 2020 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР,
представлявана от директора Й. Д. Р. чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт И.
П. против Решение № 2539/ 21.07.2020г. постановено по гр.д. № 20921/2019г на Пловдивски
районен съд – VIII гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. К. М. ЕГН:
********** сумата 2 058,66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2 358
часа нощен труд, приравнен на дневен труд, получен с коефициент 1,143, за периода
01.12.2016г. – 30.11.2019г., ведно мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа на всяка едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от
тримесечието, в който е бил полаган нощния труд, до 18.12.2019г. в размер общо на 278,14
лева мораторна лихва за периода 01.04.2017г. – 23.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 490 лева , а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС 132,35 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от
бюджета на съда. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на така предявените искове. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски, вкл. за юриск.възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение за проц. представител на ищеца.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Д. М.,
чрез проц.си представител адв.М. С. Ц., АК – Пловдив, в който се оспорва се жалбата като
неоснователна по подробни съображения в жалбата. В открито съдебно заседание се явява
1
адв.С. С., преупълномощен от адв.М. Ц., моли да се потвърди обжалваното решение като
правилно постановено в съответствие с практиката на съдилищата, претендира се на
основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на разноски за водене на настоящото производство,
съобразно представен списък за разноски по чл.80 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен
акт, подадена е в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от Д. К. М. от гр.Пловдив
обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86
ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на
нощния към дневен такъв за периода 01.12.2016г. – 30.11.2019г., мораторната лихва за
забава в размер на 278,14 лв , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба 18.12.2019г. Не е спорно по делото, че ищецът е работил като
старши полицай в група „***“ като държавен служител в системата на МВР по служебно
правоотношение, като поради характера на заеманата длъжност работата му е била свързана
с полагане на нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00часа, съгласно утвърдени
графици, което се е отчитало сумарно на тримесечие.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд на основание чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата от 2007г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а даденото разрешение от
първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С
разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред
които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден труд. С
разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се определя редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на
дежурство и др. През процесния период, за който се претендира възнаграждение за
извънреден труд – м.12.2016г. – м.11.2019г. действат съответните Наредби №№ 81213-592 /
25.05.2015г. и 81213-776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з/ 02.08.2018г., в които не е уредена
изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с
определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на
отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. При липса на изрична законова
регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбата на чл.9,
2
ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда,
към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със
специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни
служители. В противен случай би стигнало до поставяне на държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители,
както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока приетото е в
съответствие с т.23 от ТР № 6/ 06.11.2013г на ОСГТК на ВКС , както и съдебна практика на
ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР / Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в
съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен
принцип би се стигнало, ако се възприеме главния довод на жалбоподателя, основан на
разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата № 8121з-776 от 29.07.2016г., която предвиждала
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа, въз основа на което се
обосновава становището, че липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на
часовете нощен труд не е законодателен пропуск, а целенасочено уеднаквяване на начина на
изчисляване и отчитане на работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение
на отработеното време и положен извън установеното работно време.
По отношение размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с
установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за
процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете
нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на
вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по делото.
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за
неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно ще се
потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения ДПЗС и списък на разноски по
чл.80 ГПК в размер на 500 лева, който предвид възражението на жалбоподателя не се явява
прекомерен поради обосноваността на защитната теза на въззиваемата страна в писмения
отговор и явяване в съдебно заседание на проц.представител на страната.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2539/ 21.07.2020г. постановено по гр.д.
№ 20921/2019г на Пловдивски районен съд – VIII гр.с., с което Областна дирекция на МВР-
гр.Пловдив е осъдена да заплати на Д. К. М. ЕГН: ********** сумата 2 058,66 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 2 358 часа нощен труд, приравнен на
дневен труд, получен с коефициент 1,143, за периода 01.12.2016г. – 30.11.2019г., ведно
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяка едно вземане –
първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощния труд, до 18.12.2019г. в размер общо на 278,14 лева мораторна лихва за периода
01.04.2017г. – 23.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
18.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото за
адв.възнаграждение в размер на 490 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС 132,35 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от бюджета на съда.
Осъжда Областна дирекция на МВР- гр.Пловдив да заплати на Д. К. М. ЕГН:
********** сумата 500 лева / петстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4