Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр.
София, 07.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5027
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д.Г.Я. срещу решение от 21.01.2021 г. по гр.д. №46212/2012 г. по
описа на СРС, 45 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя с
правно основание чл.33 ал.3 ЗС за прогласяване и констатиране, че решение от
28.02.2018 г., постановено по гр.д. №46212/2012 г. по описа на СРС, 45 състав,
потвърдено с решение от 14.10.2019 г. по възз.гр.д. №9845/2018 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, влязло в сила на 05.12.2019 г., в частта досежно
уважения иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС е обезсилено по право на
основание чл.33 ал.3 ЗС поради незаплащане на дължимата поради изкупуването
сума от 20 000,00 лв. в месечен срок от влизането на решението в сила, а
именно в срок до 05.012020 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно – постановено
в нарушение на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че внасянето на процесната сума по сметка на СРС, а не по сметка
на жалбаподателя, удовлетворява изискването на ЗС за заплащане на дължимата
поради изкупуването сума в месечен срок.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да прогласи
/констатира/, че решението от 28.02.2018 г. е обезсилено по право. Не претендира
разноски.
Въззиваемите З.С.Й.
и Д.Р.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
вземат становище по жалбата. Не претендират разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе
по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.33 ал.3 ЗС, съсобственикът следва да плати дължимите поради изкупуването
суми в 1-мес. срок от влизане на решението в сила, като това плащане следва да
бъде извършено на купувача, а не на продавачите по първоначалната сделка /решение №1 от 02.02.1994 г. по гр.д. №2018/1992
г. ВС, IV ГО/. При неизпълнение решението за изкупуване се обезсилва по право.
В случая постановеното
от СРС, 45 състав, решение по гр.д. №46212/2012 г. за изкупуване на процесния имот по реда на чл. 33 ал.2 ЗС е
влязло в сила на 05.12.2019 г., а дължимата от приобретателя З.С.Й.,
в чиято полза е постановено изкупуването, на Д.Г.Я. сума от 20 000,00 лв. е
била заплатена на указания 1-мес. срок /даже още преди влизане в сила на
решението по чл.33 ал.2 ГПК/, но не по сметка на купувача, а по сметка на
Софийски районен съд.
Съгласно разпоредбата на
чл.75 ал.1 ЗЗД, изпълнението
на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него,
от съда или от закона лице. В противен случай то е действително, само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. В конкретния случай
длъжникът не е изпълнил задължението за заплащане на процесната парична сума
нито на кредитора, нито на овластено от него, от съда или от закона лице по
смисъла на изр.1 на цитираната разпоредба, но по делото е безспорно, че сумата
за изкупуването в крайна сметка е преведена от сметката на Софийски районен съд
по сметка на купувача Д.Г.Я., т.е. плащането е действително с оглед изр.2 на цитираната
разпоредба. Ето защо, следва да се приеме, че задълженото лице З.С.Й. е
изпълнила задължението си по чл.33 ал.3 ЗС в законоустановения 1-мес. срок и не
са налице предпоставките за обезсилване на решението за изкупуване по чл.33
ал.2 ЗС.
С оглед
гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20018470/21.01.2021 г., постановено
по гр.д. №46212/2012 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.