Определение по дело №52362/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8348
Дата: 23 февруари 2024 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20211110152362
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8348
гр. София, 23.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110152362 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „***** срещу „******.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от
„***** срещу „****** за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, а именно: сумата от 1181,68 лв., представляваща част
от разликата между пълната стойност на регресна претенция от 18221,77 лв.
за платено обезщетение по застрахователна преписка № ****, по
имуществена застраховка „*****“ обективирана в застрахователна полица №
*****/27.02.2019 г., ведно с ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.
или общо 18246,77 лв. и възстановената от ответника сума в размер на
12509,65 лв., за претърпени вреди при ПТП, настъпило на 04.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 1181,68 лв. от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 27.12.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата
от 30,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2019 г. до
27.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.07.2020 г. по ЧГД № 75237/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с. Претендират се разноски.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
1
04.06.2019 г. при движение по пътя гр. ** - ** (ВП 99, км. 36,600), водачът
К.***, управлявайки л. а. марка „БМВ“ м***“ с ДК № ***** предприема
маневра за изпреварване на колона от автомобили и при появата на насрещно
движещ се автомобил, предприема маневра за прибиране в своята лента, но не
съобразява скоростта си на движение и не упражнява достатъчно контрол
върху водения от него лек автомобил, поради което виновно реализира ПТП с
движещия се пред него л. а. марка „*“, модел „*** № С***, в резултат на
което, на последния са нанесени материални щети. Л. а. „* Фокус“, бил
застраховано при ищеца по застраховка „*****“, обективирана в
застрахователна полица № *****/27.02.2019 г., със срок на валидност от
22.03.2019 г. до 22.03.2020 г. за застрахователна сума от 18 587,00 лв. Бил
съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 4***/*** г.,
съставен от Н.И. - мл. автоконтрольор към ОД на МВР ** и подписан от
виновния водач без възражения, на когото е съставен и АУАН № АА/*** г.,
опис на претенция и опис-заключение по застрахователна преписка № ****.
По лекия автомобил били нанесени следните зареждания: таван, врата
багажник, задно стъкло, спойлер, греда - заден мост, задна изпускателна
тръба и др. Щетата била оценена като „тотална“, тъй като съгласно изготвена
калкулация по щета от 05.06.2019 г. относно труда и след поискана оферта за
частите, съгласно проформа фактура № *_07_** общата сумата, необходима
за цялостния ремонт на автомобила, е в размер на 15470,00 лв., което
означавало, че разходите за възстановяване надхвърляли 70% от
действителната стойност на автомобила (18587,00 лв.), с оглед на което и с
протокол от 10.07.2019 г. на „Комисия пълни загуби“ стойността на щетата е
определена на сума в размер на 18221,77 лв., равняващи се на 80 % от
действителната стойност на увредения автомобил, като от действителната
стойност на автомобила са приспаднати 20 % запазени части. С доклад по
щета от 05.08.2019 г. ищцовото дружество одобрило да се изплати
застрахователно обезщетение в размер на 18,221,77 лв., от която сума била
удържана сумата в размер на 796,27 лв. – незаплатена вноска по
застрахователния договор, а остатъчната сума в размер на 17425,50 лв. е
изплатена на собственика на увреденото имущество с преводно нареждане за
банков превод от 0** г. Към датата на ПТП по отношение на л. а. марка
„БМВ“ м***“ с ДК № ***** имало сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/08/***/19.12.2019 г., с
2
валидност от ** г. до ** г., съгласно вписванията в Констативен Протокол за
ПТП с пострадали лица и справка в Гаранционен фонд. С изплащането на
застрахователното обезщетение ищцовото дружество на основание чл. 411 от
Кодекса за застраховането встъпило в правата на застрахования собственик
на увреденото имущество срещу ответника. Ищецът предявил претенцията си
срещу ответника за изплатеното обезщетение в размер на 18221,77 лв. и 25,00
лв., представляващи извършени ликвидационни разходи (общо 18246,77 лв.),
с регресна покана, получена от ответника на 26.08.2019 г., при което
ответникът одобрил да се изплати на ищеца сумата в размер на 12509,65 лв.
Остатъкът от претендираната сума по щетата в размер на 1181,68 лв. не бил
изплатен към настоящия момент.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове изцяло. Сочи, че не му е
представен препис от приложените към исковата молба писмени
доказателства. Твърди се, че с изплащане на сумата от 12509,65 лв.,
представляваща действителната стойност на увреденото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на
запазените части по автомобила, е погасил изцяло задължението си към
ищеца, по съображения подробно изложени в отговора. Сочи, че в
разглеждания случай спорът между страните се отнася до размера на исковата
претенция. Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на
акцесорния такъв. Ето защо моли исковата претенция на ищеца да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка „Каско“; 2)
деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
3
вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП)
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Доколкото в разглеждания случай страните спорят единствено относно
размера, в който исковата претенция е основателна съдът:
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички предпоставки, обуславящи
основателността на исковата претенция по чл. 411 КЗ.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими, респ. чрез тях е
възможно да се установят факти, които имат значение за решаване на делото,
като на ответника бъде изпратен препис от същите.
Доколкото страните не спорят относно наличието на предпоставките,
обуславящи основателността на исковата претенция, исканията на ищеца по
чл. 190 от ГПК, за събиране на гласни доказателства се явяват неоснователно,
тъй като не е необходимо.
4
Следва да се допусне поисканата от страните САТЕ, която да отговори
на поставените с исковата молба въпроси по т. 2 и 3 и с отговора на исковата
молба въпроси, т. е. по въпросите които касаят размера на застрахователното
обезщетение, при депозит общо в размер на 250,00 лв., вносим в
едноседмичен срок от съобщението, както следва: 100,00 лв. от ищеца и
150,00 лв. от ответника. Оставя без уважение искането за допускане на САТЕ
по въпроса по т. 1 от исковата молба.
Искането за допускане на ССчЕ е неоснователното, доколкото
обстоятелствата, чието доказване се цели с това искане, не се оспорват от
ответника, респ. същите са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с настоящия проект за доклад.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 75237/2019 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
02.04.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника препис от представените с исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси по т. 2 и 3 и с отговора на исковата
молба въпроси, т. е. по въпросите които касаят размера на застрахователното
обезщетение, при депозит общо в размер на 250,00 лв., вносим в
5
едноседмичен срок от съобщението, както следва: 100,00 лв. от ищеца и
150,00 лв. от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й.. Вещото лице да се уведоми за
възложената експертиза и да се призове за о. с. з. след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания.
ПРИЛАГА по делото ЧГД № 75237/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148
гр. с.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6