Решение по дело №400/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител, против Решение №46/31.03.2024г. на Районен съд – Харманли, постановено по а.н.д. № 670/2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Потвърденото от съда наказателно постановление било издадено в нарушение на чл.34, ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушението и нарушителят били открити на 10.05.2023г. Актът за установяване на административно нарушение не бил издаден в присъствието на нарушителя. Освен това, наказаното лице не извършвало дейност по изготвяне на маникюр в обект с обществено предназначение. Извършването на подобна дейност в услуга на близки не правело обекта такъв с обществено предназначение. В тази насока били и показанията на свидетеля Т., който заявил, че обектът не бил постоянно отворен. Ето защо изводът на съда в противоположна посока се явявал неправилен.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът, Директор на РЗИ – Хасково, чрез пълномощник в писмен отговор, оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че решението правилно и закоосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление № РД-05-50/05.10.2023г., издадено на Директора на Регионална здравна инспекция – Хасково, с което за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл.211, ал.1 от ЗЗ, на Т. Т. Т. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел, че от материална страна безспорно е било установено по делото, че обектът в който наказаното лице осъществявало дейност е функционирал към момента на проверката без надлежно уведомление до РЗИ – Хасково и същият представлявал такъв с обществено предназначение по смисъла на § 1, т.9, буква „е“ от ДР на ЗЗ. За неоснователно е прието възражението на санкционираното лице за непосочване на дата на нарушението, тъй като се касаело се продължено нарушение и неговият състав се осъществявал с едно деяние, което продължавало трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го прекратявало. В случая за дата на нарушението била приета датата на проверката, доколкото към момента на извършването задължението за уведомяване на РЗО не било изпълнено. Изпълнителното деяние – осъществяване на дейност в обект с обществено предназначение без да било изпълнено задължението за уведомяване на РЗИ, било реализирано и това било установено по безспорен начин в хода на административнонаказателното производство. В този смисъл датата на започване на дейността не представлявала съставомерен елемент от фактическия състав на установеното административно нарушение и била без правно значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Единственият правнорелевантен факт бил осъществяването на дейност в деня на проверката, следователно извършено било подлежащо на санкциониране нарушение. На последно място, въпреки че АНО не обсъдил наличие на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, след като отчел от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и обществена опасност на нарушителя за извършване на нарушението, а и упоритостта на осъществяване на деянието, и след като съобразил, че не били констатирани нито многобройни, нито изключително смекчаващи обстоятелства, съдът приел, че АНО правилно е определил размера на глобата, над минимума предвиден в закона. Извършеното нарушение не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като дейността била пряко свързана със здравето на потребителите.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Според чл.34, изр. второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Цитираният нормативен текст е ясен и конкретен. Административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По смисъла на посочената правна норма, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на конкретния правен субект, който следва да понесе юридическа отговорност за осъщественото противоправно деяние. Ясно е при това положение, че установяването на противоправното деяние, съставляващо административно нарушение и откриването на отговорното за неговото осъществяване лице, е резултат от съответно предприети действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган. Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

В случая визираната разпоредба не е била спазена доколкото АУАН не е бил съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този извод се обосновава от факта, че наказаното лице е било установено на дата 10.05.2023г. при извършена от служители на РЗИ – Хасково проверка на описания в акта и НП обект, за която е бил съставен Констативен протокол №95/10.05.2023г. Още на коментираната дата са били ясни съществените за установяване на нарушението, респ. и за ангажиране на отговорността на лицето обстоятелства. Поради това именно от 10.05.2023г. е започнал да тече срокът за съставяне на АУАН. След като актът, въз основа на който е издадено НП е бил съставен на 31.08.2023г., то несъмнено коментираният давностен срок е бил изтекъл към тази дата. В подкрепа на извода, че нарушителят е бил открит на 10.05.2023г. са и показанията на свидетелите по делото пред районния съд, които изрично сочат, че случаят бил именно от тази дата и че на този ден установили лицето Т. Т., която правила маникюр в помещението на [улица]в [населено място]. От съдържанието на Констативен протокол №95/10.05.2023г. се установява, че към датата на съставянето му е бил известен нарушителят, както са били ясни датата, място и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Предвид гореизложеното не следва тримесечният срок по чл.34, изр.второ от ЗАНН да се брои от 12.07.2023г., на която дата е била извършена втора проверка на обекта [улица]в [населено място]. Към тази дата всички релевантни по случая обстоятелства вече са били известни и за органите на РЗИ – Хасково не са били налице пречки за съставяне на АУАН до дата 10.08.2023г., когато е изтекъл коментираният давностен срок за предявяване на обвинението.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни и като институт на материалното право за давността, съдът следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В случая, въпреки издаването на АУАН след тримесечния срок от откриване на нарушителя, производството не е било прекратено, с което е било допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на обжалваното пред въззиния съд НП. Това нарушение ограничава до голяма степен правото на защита на наказаното лице и не подлежи на саниране във фазата на съдебното обжалване.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че като не е отчел допуснатото процесуално нарушение, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това, обжалваното решение следва да се отмени като се отмени и Наказателно постановление № РД-05-50/05.10.2023г., издадено на Директора на Регионална здравна инспекция – Хасково.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на деловодни разноски. Същите са в общ размер на 800 лева, от който 400 лева за адвокатско възнаграждение по а.н.д. №670/2023г. на РС – Харманли и 400 лева за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция по договори за правна защита и съдействие съответно от 04.12.2023г. и 08.04.2024г.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №46 от 31.03.2024г. на Районен съд – Харманли постановено по а.н.д. № 670/2023г.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-50/05.10.2023г., издадено на Директора на Регионална здравна инспекция – Хасково.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Хасково да заплати на Т. Т. Т. от [населено място], [ЕГН], сума в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.