Решение по дело №1105/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4236
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20221110201105
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4236
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201105 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № СО-Т-Х-20-01-092 от 18.01.2021 на заместник
кмет на Столична община, на Х. К. М., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.36, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за
нарушение на чл.26, т.1 от същата Наредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за нарушаване на изискванията за участие на свидетели в процедурата по
съставяне на акта, доколкото не е ясно качеството на свидетеля, а и той е само един. На
следващо място се прави възражение за недоказаност на нарушението, в частност
извършването на търговия от страна на жалбоподателя, както и се изтъква, и че от страна на
инспекторите не е извършена контролна покупка, не е установено дали деянието е
извършено от него в лично качество като физическо лице или от търговско дружество,
собственик на оборудването и стоката. В допълнение се сочи, че посочените дефицити на
доказателствената дейност са се отразили и на съдържанието на наказателното
постановление, с което пък е ограничено правото на защита. Най-сетне се излагат доводи за
неправилно приложение на материалния закон, доколкото, дори да се приеме, че
жалбоподателят е извършвал търговия на открито, то същото представлява нарушение не на
чл.26, т.1, а на чл.23 от Наредбата, доколкото той въобще не разполага разрешение, в
условията на евентуалност се излагат и аргументи за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Г., който поддържа искането за отмяна, по аргументите, изложени в жалбата.
Претендира за присъждане на разноски- възнаграждение, заплатено за един адвокат, за което
1
се представят доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт П., която моли за потвърждаване на НП, доколкото същото е постановено при
спазване на процесуалните правила, а в хода на производството са установени както
нарушението, така и самоличността на нарушителя, а материалния закон е приложен
правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя Х. К. М., с ЕГН **********, с адрес ******.
На 12.09.2020г., около 10.00 часа, свидетелите Л. Л. и А. М., инспектори към
Столичен инспекторат извършили проверка на територията на парк "Градска градина",
разположeн пред сградата на Народен театър "Иван Вазов", за лица, осъществяващи
търговия на открито. При обход на парковото пространство, те установили жалбоподателя
Х. М., който предлагал за продажба варена царевица и минерална вода, от преместваемо
съоръжение- колички, заемаща общо около 2 кв.м площ. Цените били обявени с надписи
залeпени върху количката, като по време на проверката, свидетелите наблюдавали
извършване на продажби на различни граждани. Свидетелите предприрели проверка на
жалбоподателя, като в хода на същата изискали представяне на разрешение за ползване на
място, издадено от съответния районен кмет, с каквото той не разполагал към момента на
извършване на контрола.
Видно от приложената справка от Столична община, район Средец, на Х. К. М.
никога не е издавано разрешение за търговия на открито.
В връзка с извършената проверка на място от страна на свидетеля Л. бил съставен и
Акт за установяване на административно нарушение № 20-04-092/12.09.2020г., с който
срещу Х. К. М. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
12.09.2020г., около 10.00 часа, в гр.София, в парк "Градска градина", извършва търговия на
открито, като не представя разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на района,
квалифицирано като нарушения на чл.26, т.1 на Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, с връчване на екземпляр от същия.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № СО-Т-Х-20-01-092 от 18.01.2021 на заместник кмет на Столична община, на Х. К.
М., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн.
чл.36, ал.2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.26, т.1 от същата Наредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Л. Л. и А. М., дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 20-01-
092/12.09.2020 година, Наказателно постановление (НП) № СО-Т-Х-20-01-092 от 18.01.2021
година, Заповед СО-РД09-2540/12.12.2014г. на кмета на Столична община, Заповед № РД-
09-2027/29.11.2011г. на кмета на Столична община за компетентност на административно-
наказващия орган, Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013г. на кмета на Столична община,
Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор към Столичен инспектор на
СО, справка от Столична община, район Средец за издадени разрешения за търговия на
открито.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Л. и М.,
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват
2
фактите, включени в предмета на доказване по делото, като показанията им съдържат
сведения за време, място и обстоятелства по извършване на проверката и установените при
това факти. Наред с това показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената
маса, а се подкрепят, както от приложената по делото справка от администрацията на район
Средец, така и от приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
и фотоснимки. Съдът възприема в цялост приложените по делото документи, като логични,
последователни съответни, като същите не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в своята съвкупност. С оглед липсата на противоречия между
доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК,
съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява
допустима, а разгледана по същество- основателна в искането за отмяна.
Административно-наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 20-01-
092/12.09.2020 година, който е съставен от старши инспектор при Столичен инспекторат
към Столична община, в съответствие с чл.35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.2 и ал.3 Наредбата и
Заповед № СО- РД-09-567/20.06.2019г. на кмета на Столична община. Видно от цитираните
разпоредби, актовете за установяване на административни нарушения по наредбата се
съставят от служителите с контролни правомощия, към които съгласно изричната
разпоредба на чл.34, ал.3 Наредбата и нарочното овластяване извършено на основание чл.34,
ал.2 Наредбата се числят и служителите на Столичен инспекторат, какъвто е и свидетелят Л.
Л., заемащ длъжност старши инспектор. Наказателното постановление също е издадено от
надлежно овластен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 Наредбата и Заповед
№ РД-09-2027/29.11.2011г. на кмета на Столична община, с която издалия наказателното
постановление заместник кмет е изрично оправомощен да упражнява правомощията на
наказващ орган.
При издаването на АУАН не са допуснати нарушения на чл.34, ал.1 ЗАНН, като актът
е съставен веднага след установяване на нарушенията, при спазване на правилата за участие
на нарушителя и свидетели, предявяване и връчване на същия. Видно от разпита на
свидетеля по акта, същата е очевидец на нарушението, т.е. актът е съставен в условията на
чл.40, ал.1 ЗАНН, в присъствието на свидетел на извършване и установяване на
нарушението, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН, респективно не се
налага изрично посочване на качеството на свидетеля, противно на изложеното в жалбата.
Следва и изрично да се отбележи, че съгласно константната практика на съда, то участието
на само един свидетел макар и формално да съставлява пропуск, не се определя като
процесуално нарушение от категорията на съществените. На следващо място по форма и
съдържание АУАН напълно покрива изискванията на чл.42 ЗАНН, като не се констатират
каквито и да е съществени процесуални нарушения, свързани с неговото съставяне.
Наказателното постановление също отговаря на процесуалните изискванията
поставени към неговата форма и съдържание в чл.57, ал.1 ЗАНН, съставено е в рамките на
срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като при издаването му не се констатират процесуални
нарушения, обуславящи отмяната му. Що се отнася до изложените в жалбата доводи за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, то следва да се изтъкне, че същите по същество не се
отнасят до даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, а касаят възражението относно субекта на отговорността.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Х. М. е наложено наказание за
3
извършено нарушение на чл. 26, т.1 Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, а именно, за това, че като лице
извършващо търговия на открито, при проверка не е представило разрешение издадено от
кмета на съответния столичен район. По делото безспорно се установява, а и не се спори от
страните, че на 12.09.2020 година, около 10.00 часа, в гр. София, в парка пред Народен
театър "Иван Вазов" жалбоподателя е продавала варена царевица, минерална вода и други
храни от две колички заемаща площ около 2 кв.м., като факта на предлагане на продажба и
сключване на сделки е категорично установен от събраните гласни доказателства, като
независимо, че самите инспектори не са извършили покупка, то те са станали очевидци на
множество сделки. Посочените обстоятелства, както и факта, че именно жалбоподателя Х.
М. е лицето, предлагащо стоките за продажба се установява от събраните по делото гласни
доказателства, като направените в жалбата възражения за недоказаност на факта на
продажба и авторството на деянието се явяват напълно несъстоятелни.
Предвид на това обективно е осъществявана търговия на открито по смисъла на чл.19
от Наредбата- „търговия на дребно върху терени общинска собственост – паркове“, като
съгласно чл.23 Наредбата търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за
ползване на място, каквото без съмнение не е издавано на жалбоподателя. С оглед на
извършваната от него дейност същият се явява търговец по смисъла на Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, която в
§3, т.3 от ДР, препраща към легалната дефиниция за търговец по &.13, т.2 от ДР на ЗЗП,
съгласно, който "търговец" е и "всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки", като предвид специфичното място извършваната от него
дейност се явява търговия на открито по смисъла на чл.19 Наредбата. Предвид на това
неоснователни се явяват възраженията, че лицето не следва да носи отговорност, тъй като не
е търговец по смисъла на ТЗ, доколкото в случая не се изисква такова качество, като за
нарушението е ирелевантно качеството на лицето по смисъла на Търговския закон. Наред с
това от събраните доказателства не се установява и същият да е действал като служител на
каквото и да е юридическо лице или да има регистрация като ЕТ, т.е. съдът намира, че
дейността е осъществявана от него като физическото лице. С оглед на изложеното съдът
намира, че субект на задълженията, които Наредбата вменява на лицата извършващи
дейност по търговия на открито се явява именно жалбоподателя Х. М. в лично качество.
На същият е наложена санкция за неизпълнение на изискването на чл.26, т.1
Наредбата, а именно за това, че при извършената проверка не е представил на контролните
органи разрешение за използване на мястото, издадено от кмета на района. Видно обаче от
изисканата от съда справка от Столична община, район Средец, на чиято територия е
установена продажбата, на жалбоподателя М. никога не е издавано разрешение за търговия
на открито, респективно същият не разполага с такова и няма как да го представи при
проверката. В настоящия случай, извършвайки търговия на открито, без разрешение
издадено от кмета на района, жалбоподателят е нарушил чл.23 Наредбата, което е
въздигнато в самостоятелно нарушение наказуемо съгласно чл.36, ал.1 Наредбата с глоба в
размер от 300 до 2000 лева. Систематиката, както на разпоредбите, които уреждат реда за
извършване на търговията, така и на санкционните такива налага извод за неправилно
приложение на материалния закон към конкретиката на настоящия казус. Житейски и
юридически нелогично е да се ангажира отговорността на лицето, за това, че не е
представило, документ, какъвто не му е издаван, вместо за неразрешената търговска
дейност, във връзка, с която се иска представянето му. При това нарушението на чл.26, т.1
Наредбата-непредставяне на разрешение в хода на конкретна проверка е възможно да се
осъществи, единствено при надлежно изпълнено задължение за снабдяване със същото, но
не и от лице, което изначално не разполага с него, защото то осъществява нарушение на
чл.23 Наредбата. Иначе казано субект на отговорността по чл.36, ал.2 вр. чл.26, т.1
Наредбата е търговец, който притежава валидно разрешение за търговия на открито, но не
4
носи същото при конкретна проверка, какъвто настоящия случай не е, доколкото за
жалбоподателя М. въобще не разполага с процесния документ. Предвид на това същият не
може да носи отговорност за нарушението по чл.26, т.1 Наредбата, налице е неправилно
приложение на материалния закон, което обуславя отмяна на наказателното постановление.
В този смисъл и константната практика на касационната инстанция- Решение №
928/19.02.2014г., по к.а.н.д. № 8060/2013г., Решение № 7366/2014г., по к.а.н.д. №
5240/2014г., Решение № 1290/28.02.2022 г., по к.а.н.д. № 11528/2021 г. всички по описа на
АССГ.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна помощ от 19.01.2022г., от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, което равно на минималното такова, предвидено в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не се нуждае от
допълнително обсъждане. Предвид на изложеното, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 300 лева, като същите следва да възложат на Столична
община, към чиято администрация се числи наказващия орган.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № СО-Т-Х-20-01-092 от 18.01.2021 на
заместник кмет на Столична община, на Х. К. М., с ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.36, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за
нарушение на чл.26, т.1 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Столична община, да заплати на Х. К. М., с ЕГН ********** сумата от
300/триста/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5