Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 180
22.05.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 11 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.С.Р. и м.
Р., двамата с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. И.Д., Старозагорска АК,
против Заповед № 2004/12.12.2018г. на Кмета на община Казанлък, с която на
основание чл.225а ал.1 вр.с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е наредено да се премахне
„Дървена постройка“, находяща се в ПИ с ид. 35167.506.3794 по КККР на гр. Казанлък,
за който е отреден УПИ ІІ-3794, кв.657 по плана на гр. Казанлък, с
административен адрес ул. ******, гр. Казанлък.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в проти.речие и при неправилно
приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателите твърдят, че заповедта е издадена извън законоустановените срокове,
повече от година след образуване на производството - по повод жалба
вх.№194-М-562-4/24.11.2017г., подадена от М. З. К., техен съсед.
Жалбоподателите, след като били уведомени с писмо изх.№194-М-562-4/18.12.2017г.
с указание да представят строителни книжа за всички постройки в собствения им
недвижим имот, представили тези, с които разполагат. Твърдят, че два броя сгради за селскостопански
инструменти и инвентар, посочени като
„други постройки“ в нотариален акт №38, том І, рег.№800, дело №58/2001г, са
съществували преди 2000г. и са в режим на търпимост. С писмо от 17.05.2018г.
г-жа Р. била уведомена за предстояща проверка на място на 23.05.2018г., но
такава не била извършена на тази дата. Служители на община Казанлък посетили
имота на 19.06.2018г., след което в продължение на повече от 4 месеца не
последвали никакви действия. На 24.10.2018г. Р. получила Констативен акт
№15/15.10.2018г., според който на 15.10.2018г. работната група извършила
проверка на строеж „Дървена постройка“, находяща се в собствения на В. и м. Р.
недвижим имот УПИ ХVІ-3794, кв.65 по плана на гр.Казанлък, при което е
констатирано, че строежът е без строителни книжа, в нарушение на чл.225 ал.2
т.2 от ЗУТ. Жалбоподателите отричат имотът им да е посещаван на посочената в КА
дата. Жалбоподателката подала възражения, но въпреки това била издадена
оспорената сега Заповед №2004/12.12.2018г., постановяваща премахване на дървена
постройка, находяща се в ПИ 35167.506.3794 по КККР. Жалбоподателите твърдят, че
са неверни констатациите относно постройката, тъй като в имота имало два броя
дървени бараки, разделени помежду си на 25см, с различни размери от посочените
в констативния акт. Едната била с височина 2.20м, а другата била с височина
1.90м, отстояли от южната граница на имота. Описаната в КА дървена барака с
размери 6.90м, широчина 1.60м не съществувала. В заповедта не били посочени
индивидуализирани белези направеното описание води до невъзможност да се
изпълни заповедта, тъй като липсвала яснота какво да се премахне. Невярно било
дадено разположение на сградите в съседния на жалбоподателите имот от южна
страна /собственост на М.З.К./, което твърди че се следва, за да може да се
преценява търпимостта. Сочат
неизпълнение на изискванията за събиране на доказателства и изясняване на факти
и обстоятелства от значение за конкретния случай, вкл. относно периода на
изграждане, както и отрича да е изграден след 2013г, съответно и това счита, че
не се доказва с ненанасянето на постройките в плана, одобрен с решение
№777/2013г на ОбС Казанлък. Сочат неразбиране относно естеството на посочения в
заповедта интегриран план за градско възстановяване и развитие, одобрен от ОбС
Казанлък. Твърди се, че свързано застрояване на второстепенни постройки между
два имота е било допустимо по реда на чл.112 ал.4 от ППЗТСУ/отм/, допустимо е и
сега по арг.от чл.42 ал.2 от ЗУТ.
Постройките - 2 бр дървени бараки са съществували към 06.02.2001г.,
когато е придобит имота, смятали да ги използват за съхранение инструменти и
материали за предстоящ строеж на гараж, впоследствие ползвали керемиди от тези
бараки, а тях покрили с поцинкована ламарина. Твърди се изграждането им
съответно на чл.112 ал.4 от ППЗТСУ, макар да не са били предвидени с плана,
доколкото са разположени свързано между два парцела, при предвиждане за основно
и допълващо застрояване по границата на техния имот и съседния от юг –УПИ
ІІІ-3792. Позовават се на възможността, предвидена в чл.42 ал.2 от ЗУТ за
изграждане на постройки на допълващо застрояване на вътрешната граница на УПИ,
ако калканните стени покриват заварени постройки или плътни огради. За издаване
строително разрешение за постройки като обсъжданите не е било необходимо
одобряване на инвестиционен проект /чл.227 ал.2 от ППЗТСУ, за времето преди
06.01.2001г/, като сочат възможност да е била издадена скица с указано
застрояване. В жалбата се твърди и
че заповедта е издадена в проти.речие с целта на закона, доколкото изградените
дървени бараки не пречат и не смущават спокойното ползване на съседния имот. Свързва
се издаването на заповедта с подавани от жалбоподателите сигнали за извършвано
от К. незаконно строителство. Жалбата се
поддържа от адв.И.Д., СтАК. По подробно
изложени съображения се иска отмяна на Заповед № 2004/12.12.2018г. на Кмета на
община Казанлък като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото
разноски в размер на 953лв, съгласно представен списък.
Ответникът – Кмет на Община Казанлък,
чрез процесуалния си представител по делото - гл.юрисконсулт Б., заема
становище за неоснователност на жалбата. Твърди на база събраните по делото
доказателства и съпоставката им, че не е доказана търпимостта на строежа,
доколкото в настоящия си вид строежа и преценян спрямо твърдяната дата на
изграждането му – около 1960г., той е с променена покривна конструкция,
извършени са подобрения и изменения на конструкцията и околните ограждащи
стени. Съответно счита, че е възникнал нов строеж, или основен ремонт на
строеж, за какъвто се следвали строителни книжа, недопустим по действащите към
извършването разпоредби. Без значение е факта дали длъжностните лица са
установили фуга между двете постройки или не. Счита, че с направеното описание
в констативния акт и заповедта обектът, разпореден за премахване, е
индивидуализиран и конкретизиран. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
В община Казанлък е постъпил сигнал
за незаконно строителство в УПИ ІІІ-3794 кв.657 по плана на гр.Казанлък, с
административен адрес гр.Казанлък, ул.*****, именован „жалба“
вх.№194-М-562-4/24.11.2017г от М. З. К., в който сочи, че е собственик на УПИ
ІІ-3792, кв.657 в гр.Казанлък /л.44/. С писмо изх.№194-М-562-4/18.12.2017г. на
заместник-кмета на общината, м. Р. и В. И., са уведомени за постъпване на
горната „жалба“, съответно за образувано производство по установяване
законността на постройките в УПИ ІІІ-3794, кв.657 по плана гр.Казанлък, с ид.
35167.506.3794, административен адрес ул.“*****и са поканени да представят
всички строителни книжа /л.43/. С писмо
със същия изх.номер, от 30.01.2018г. В.Р. бива уведомена, че във връзка с
пристройка в УПИ ХVІ-3794, кв.65
гр.Казанлък на 05.02.2018г., от 11ч ще се извърши проверка на място,
присъствието й е задължително /л.42/. На 18.06.2018г. с вх.№
194-М-562-4/18.06.2018г В.Р. *** декларация, че сгради два броя, находящи се в
имота й в гр.Казанлък, на ул.“*****и представляващи сгради за селскостопански
инструменти и инвентар, описани в нотариален акт№38/2001г. като други
постройки, са съществуващи от преди 2000г., както и нот.акт /л.37-39/.
На 15.10.2018г., съгласно
Констативен акт №15/ 15.10.2018г. /л.13-л.15, л.34/, съставен от длъжностни
лица от администрацията на община Казанлък - инж.М. Осман и арх.и. К., като
състав на работна група, са извършили проверка на строеж „Дървена постройка“
находяща се в ПИ 35167.506.3794 по КК, за който е отреден УПИ ХVІ-3794, кв.65
по плана на гр.Казанлък, на административен адрес ул.“*****в гр.Казанлък,
собственост на В.С. И. и м. Г. Р., съгласно НА №38/2001г. Строежът, който е
констатиран, е описан като Дървена барака с размери 6.90м и широчина 1.60м,
изградена на южната регулационна граница на ПИ 35167.506.3794 по КК, за който е
отреден УПИ ХVІ-3794, кв.65 по плана на града. Основата е циментова замазка
върху насип от чакъли и пясък. Стените са от дървени плоскости. Покривът е с
дървена конструкция с поцинковани ламаринени плоскости. Височина 2.20м. На
окомерна скица е представено разположението на строежа (защрихован), в близост
до и по протежение на южната граница на
ПИ, един обект с неправилна форма, с означени размери 160см широчина и
относно дължините са дадени последователно 240см и след това още 450см.
Посочено е, че за строежа няма представени строителни книжа, в нарушение на
чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Жалбоподателите, посочени и като собственици на
строежа, не са присъствали на
проверката. КА е изпратен на В.Р. с писмо изх.№194-М-562-4 #23 от 17.10.2018г.
-л.12.
На 24.10.2018г. е постъпило
възражение от В.Р., чрез пълномощника й адв.И.Д., против констатациите в КА /вх. № 194-М-562-4#24
от 26.10.2018г – л.16/.
Със Заповед № 2004/12.12.2018г. на
Кмета на община Казанлък (л.29), на основание чл.225а ал.1, във вр.с чл.225
ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне „Дървена постройка“, находяща се в
ПИ с ид.35167.506.3794 по КККР на гр. Казанлък, за който е отреден УПИ ІІ-3794,
кв.657 по плана на гр. Казанлък, с административен адрес ул. *****, гр. Казанлък.
Издаването на заповедта се основава на следните факти и обстоятелства: че
производството е образувано по повод жалба от М. З. К.
вх.№194-М-562-4/24.11.2017г относно законността на сгради в имот с
идентификатор 35167.506.3794 по КККР на гр.Казанлък, УПИ ІІ -3794, кв.657, по
плана на гр.Казанлък. Длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ от общинската
администрация –Казанлък извършили проверка по документи и на място на строеж
„Дървена постройка“ находяща се в ПИ 35167.506.3794 по КККР, за който е отреден
УПИ ІІ-3794, кв.657 по плана на гр.Казанлък, собственост на Валинтина И. и м. Р..
Дървената постройка, с размери 6.90м и широчина 1.60м, е изградена на южната
регулационна линия на ПИ 35167.506.3794 по КК, за който е отреден УПИ ІІ-3794,
кв.657 по плана на града. Основата е циментова замазка върху насип от чакъл и
пясък. Стените са с дървени плоскости. Покривът е изграден от дървена
конструкция с поцинковани ламаринени плоскости. Височина на постройката е
2.20м. Направен е извод, че осъществен строеж по см.на §5 т.38 от ДР на ЗУТ,
който е извършен без разрешение за строеж, каквото сочи необходимо съгласно
чл.148 ал.1 от ЗУТ. Строежът е пета категория. Органът е приел, че строежът не
е търпим, тъй като видно от кадастралния план, одобрен с решение № 777 /2013г
на ОбС Казанлък, не е нанесен, следователно бил изграден след 2013г. В хода на проверката служители за контрол по
строителството при Община Казанлък съставили Констативен акт № 15/15.10.2018г.,
получен от собственика на имота на 24.10.2018г., която подала възражение чрез
пълномощника си. Възражението сочи, че не се уважава, поради неизлагане на
аргументи за законосъобразността на изградените строежи. Твърди непредставени
строителни книжа, а декларацията сочи, че не е достатъчен документ, чрез който
да се докаже търпимостта на обекта. Съгласно ПУП-ПЗ на кв.Кулата, одобрен със
Заповед № 965/1992 не били предвидени постройки от допълващо застрояване в този
имот, а съгласно ИПГВР за територията на кв.Кулата, одобрен с решение № 684/2013
и Решение №777/2013г. на ОбС Казанлък, също не било предвидено допълващо
застрояване. В този смисъл дървената постройка не е търпим строеж и подлежи на
премахване.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, приобщени по административната преписка.
За изясняване на обстоятелствата по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетел на Ц.Р.И.,
майка на жалбоподателката В.Р.. Същата заяви, че живее от 1960г. на тази улица,
познава всеки двор. Когато дъщеря й купили къщата в двора имало цветна градина,
имало две дървени бараки, покрити с керемиди. От северна страна имало
свинарник, а от долната част оградата била отделно. В едната барака
инвеститорът си слагал неговите неща, заключвала се, а в другата барака
работниците си слагали инструментите. Не си спомня годината, когато купили
мястото, но тези постройки, които свидетелката описва винаги са си били там,
още откакто тя /свидетелкат/ била там. Баба К. живеела в този двор, с нея си
търгували, размеряли цветя. Тези бараки винаги били там. От другата страна
съседът също имал барака. Като купили мястото не са събаряли бараките, само ги
ремонтирали, защото прокапали. Не ги разширили, в същия вид в какъвто са си
били, така ги ремонтирали. След закупуването тези постройки се ползвали като в
едната слагали дърва, въглища и се заключвала, а в другата държали инструменти
за градината. Никога не са били обитавани.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката И. с доверие. Същата дава
сведения за съществуващите в процесния имот два броя дървени бараки и начина на
използването им, които данни съответстват и на установеното от вещото лице,
изпълнено СТЕ. Съдът кредитира показанията на св.И. и относно времето на
изграждането на двете дървени бараки, вкл.че са съществували към 1960г.,
откакто свидетелката живее в района, т.к. сведенията се основават на личните й
впечатления, които съдът намира, че са достоверни.
За изясняване на обстоятелствата
относно характера, вида, техническите параметри и местоположението на процесния
строеж по делото е назначена, изпълнена и приета Съдебно техническа експертиза, заключението по която, като неоспорено от
страните, компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира с доверие
/л.64-68/. Според заключението на тази СТЕ в имота на жалбоподателите не
съществува сграда, индивидуализирана в Заповед №2004/12.12.2018г и в
Констативен акт № 15/15.10.2018г като „дървена постройка“, находяща се в ПИ
35167.506.3794 по КККР на гр.Казанлък, за който е отреден УПИ ІІ-3794, кв.657
по плана на града с размерите посочени в констативния акт, а съществуват две
сгради.
Вещото лице твърди, че при посещение
на място е установило две сгради, разположени на южната регулационна линия на
имота с горния идентификатор като ги описва като дървени, покрити с LT
ламарина, водата се отвежда по PVC олуци и водосточни тръби изцяло в същия
имот. Сочи, че същите са разположени на две различни нива в двора с денивелация
между двете 0.62м, като има изградена между тях подпорна стена със същата
височина и ширина на стената от 0.25м, колкото е и разстоянието между двете
дървени сгради. Посочва параметрите им, съответно на едната от тях /условно
сграда1/, разположена на ни.то на къщата – дължина 4.42м, шир – 1.65м, височина
на стрехата 2.12м, която сочи на калкан с жилищната сграда в съседния УПИ
ІІІ-3792, кв.657 по плана на гр.Казанлък, а за другата сграда /условно сграда
2/, размерите са дължина 2.36м, шир.1.78м, височина стреха -2.00м. За тази
сграда експерта сочи, че е на разстояние 0.12 м от съществуваща ограда на
съседния УПИ ІІІ-3792, а не плътно до оградата. Сграда 2 сочи по-висока от
оградата.
Вещото лице сочи, че към 1960г. няма
информация за налични планове, по които да е видно какво се е предвиждало в УПИ
ІІ-3794, кв.657 по плана на гр.Казанлък, не са се предвиждали по плана одобрен
със Заповед №965/1992г., не се предвиждат и по сега действащия ПУП-ИПГВР,
одобрен с решение №684/30.07.2013г. и №777/30.10.2013г. Вещото лице сочи, че
бил налице в архив кадастрален план разработен през 1967г., в който сградите не
били отразени /за план преди тази дата няма информация/, същите не били
отразени в регулационния план от 1992г. В отговор на въпрос №5 – дали разпоредената
за премахване постройка е била допустима за изграждане съгласно нормативите,
правилата и техническите изисквания към 1960г, отговаря, че би била допустима,
ако са налице изискванията, посочени в ППЗПИНМ, но данни за изискуемите тогава
документи няма. Разпоредения за премахване строеж сочи, че може да бъде отнесен
към шеста категория на основание чл.137 ал.1 т.6, вр. с чл.147 от ЗУТ, вр.с
чл.46 ал.1 от ЗУТ, за които постройки се издава РС без одобряване на проект и
съответно със съгласие по чл.21 от ЗУТ.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирани лица с правен интерес /собственици
на строежа и поземления имот/ и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 2004/ 12.12.2018г., с
която е наредено премахването на незаконен строеж, определен като такъв от пета
категория и находящ се в гр. Казанлък, е издадена от материално и териториално
компетентен орган — кмета на община Казанлък, съобразно законово
регламентираните му правомощия по чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 от ЗУТ. Този
извод не се променя от обстоятелството, че по делото се установява неправилно
квалифициране на строежа като такъв от пета категория, вместо като строеж от
шеста категория, доколкото и в двата случая органът, компетентен да издаде
заповед за премахване на строежа като незаконен, е Кметът на Община
Казанлък.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК в т.ч. фактическите и правни основания за
неговото издаване. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на сградата като
незаконен строеж –дървена барака в УПИ ІІ-3794 кв.657 по плана на гр.Казанлък,
изпълнена без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Доколко описаните в заповедта вид, местонахождение и параметри на осъщественото
строителство отговарят на действителните такива; дали посоченото като
материалноправно основание за упражненото от Кмета на Община Казанлък
правомощие е съответно на законово регламентираното и правилно ли постройката е
квалифицирана като подлежащ на премахване незаконен строеж, е въпрос на
материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед.
Заповедта е издадена в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице
установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Посочена и относима за упражненото от Кмета на Община Казанлък
правомощие е нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В случая се визира т.2 на чл.225,
ал.2 от ЗУТ, т.е. строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Неправилно и неточно в случая са определени характеристиките и
местонахождението на разпоредения за премахване строеж. Според заповед № 2004/12.12.2018г.
„дървената постройка“ е с размери 6.90м и широчина 1.60м, изградена на южната
регулационна линия на ПИ 35167.506.3794 по КК, за който е отреден УПИ ІІ-3794,
кв.657 по плана на града. Основата е циментова замазка върху насип от чакъл и
пясък. Стените са с дървени плоскости. Покривът е изграден от дървена
конструкция с поцинковани ламаринени плоскости. Височина на постройката е
2.20м. Според заключението на изпълнената по делото СТЕ, в имота на жалбоподателите
не съществува такава сграда /дървена постройка с тези размери/, каквато е
индивидуализирана в заповедта и констативния акт. Вещото лице сочи, че
съществуват две сгради, разположени на южната регулационна линия на имота,
дървени, покрити с LT ламарина. За тях посочва, че са разположени на две
различни нива в двора с денивелация между двете 0.62м, като има изградена между
тях подпорна стена със същата височина и ширина на стената от 0.25м, колкото е
и разстоянието между двете дървени сгради. Едната сграда /условно означена
сграда 1/, разположена на ни.то на къщата сочи с дължина 4.42м, шир – 1.65м,
височина на стрехата 2.12м, била на калкан с жилищната сграда в съседния УПИ
ІІІ-3792, кв.657 по плана на гр.Казанлък, а за другата сграда /условно - сграда
2/, размерите са дължина 2.36м, широчина 1.78м, височина стреха -2.00м. За тази
сграда експерта сочи, че е на разстояние 0.12 м от съществуваща ограда на
съседния УПИ ІІІ-3792, а не плътно до оградата.
Описания в оспорената заповед като подлежащ на премахване като незаконен
строеж: дървена постройка с размери (6.90м /1.60м/ 2.20м), изградена на южната
регулационна граница на ПИ 35167.506.3794 по КК, за който е отреден УПИ ІІ-3794, кв.657 по
плана на град Казанлък, не позволява да се направи извод, че е идентична с
която и да е от съществуващите в този имот две дървени постройки също в близост
до южната граница: едната с размери: 4.42м/1.65м/ 2.12м, а другата с размери
2.36м/1.78м/2.00м. Двете сгради са самостоятелни, изградени са на различни нива,
на разстояние една от друга, както и на различно разстояние от съществуващата
ограда на съседния имот – едната според вещото лице е изградена на калкан с
жилищна сграда в съседния УПИ, а другата – на разстояние 0.12м от съществуващата
ограда на УПИ ІІІ-3792. Освен това в
заповедта е посочено, че строежът е с административен адрес ул. ******, гр.
Казанлък, различен от посочения в КА ул.“Княз Мирски“ №22, гр.Казанлък и на
който адрес се намира имота на жалбоподателите.
Очевидно е налице несъответствие в съдържащата се в Констативен акт № 15/ 15.10.2018г. и издадената въз основа на него Заповед № 2004/1 2.12.2018г индивидуализация на разпоредената за премахване дървена постройка, от една страна и, от друга страна – индивидуализацията на двете дървени постройки, дадена от вещото лице в приетото като доказателство по делото заключение на изпълнената съдебно-техническа експертиза от гл. т. броя, местонахождението и характеристиките на строежа. Заключението на експертизата, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съответно, съдът приема за установено че характеристиките на строежа /две дървени постройки, с параметри и местонахождение в ПИ 35167.506.3794 по КК, за който е отреден УПИ ІІ-3794, кв.657 по плана на град Казанлък / са такива, каквито са посочени от вещото лице в заключението. Неправилното определяне от административния орган на характеристиките и местоположението на разпоредения за премахване като незаконен строеж има за последица материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Волеизявлението за премахване в случая не може да се отнесе нито общо към двете съществуващи в имота на жалбоподателите постройки, които като брой, размери и местоположение са различни от посочените в заповедта, нито към някоя от тях конкретно. На практика се разпорежда премахване на строеж, различен от реално съществуващ такъв. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Правилното определяне на параметрите и точното местонахождение на строежа е от съществено значение за преценка дали същия е незаконен. Такава преценка в случая не може да се извърши, тъй като не се разбира за коя от двете дървени постройки се отнася волеизявлението за премахването й като незаконен строеж, изпълнен в нарушение на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Прецизната индивидуализация на разпоредения за премахване строеж е от съществено значение и за преценката за спазването на строителните изисквания – строителните правила и нормативи, действали към момента на извършването на строителството, респ. към настоящия момент и допустимостта на строежа по действащия ПУП, съответно за преценката за търпимостта на сградата и за прилагането на § 16 от ПР на ЗУТ. Доколкото разпореждането в заповедта не може да се отнесе към някоя от съществуващите в близост до южната регулационна граница на УПИ ІІ-3794, кв.657 дървени постройки, нито може да се предполага, че се отнася и за двете, то не се следват от съда изводи относно тяхната търпимост. Оспорената Заповед № 2004/2018г на Кмета на община Казанлък е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК.
Административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за
случая в т.ч. от гл.т.наличието на незаконен строеж и съществуването на
законово установена пречка за премахването на същия. Опровергано бе от
доказателствата по делото съществуването на констатирания с КА №15/15.10.2018г,
съответно разпоредения с оспорената заповед за премахване строеж. Събраните по делото доказателства са индиция
за неправилно и непълно установена в хода на проведеното административно
производство фактическа обстановка, довела и до неправилност на правния извод и
на възприетото административно решение. Доколкото допуснатите нарушения на
административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, същите следва да
бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна
на оспорения акт, като незаконосъобразен.
Този извод не се променя от обстоятелството, че не обективира процесуално
нарушение издаването на заповедта в
продължителен период от време след постъпването на сигнал за незаконно
строителство, тъй като началото на административното производство, приключващо
с издаването на заповед по чл.225а ал. 1 от ЗУТ принципно се поставя с
констативният акт по ал.2 на чл.225а ал.2 от с.з..
Извършването на незаконно
строителство е принципно тежко нарушение, като премахването му е една от целите
на ЗУТ. Издаването обаче на заповед за премахване на строеж при липса на
служебно установяване на релевантните за законността и търпимостта му факти и
обстоятелства, довели и до неправилни крайни изводи, че премахването се следва,
се явява в проти.речие с целта на закона.
Фактическата, правна и
доказателствена необоснованост на Заповед № 2004/12.12.2018г. на Кмета на
община Казанлък обуславя извод незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и е основание за неговата отмяна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателите
В.Р. и М.Р. се следва присъждане на направените от тях по делото разноски,
които съгласно представения списък
възлизат общо на 953 лв., от които 20 лв – държавна такса, 600лв - адвокатски
хонорар и 333лв заплатено възнаграждение
за вещо лице, като се осъди Община Казанлък да им ги заплати.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.Р. и м. Р., и двамата с постоянен
адрес ***, Заповед № 2004/ 12.12.2018г на Кмета на община Казанлък, с която на
основание чл.225а ал.1 вр.с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е наредено да се премахне
„Дървена постройка“, находяща се в ПИ с ид. 35167.506.3794 по КККР на гр.
Казанлък, за който е отреден УПИ ІІ-3794, кв.657 по плана на гр. Казанлък, с
административен адрес ул. ******, гр. Казанлък, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък
да заплати на В.С.Р., ЕГН **********,*** и м. Р. ЛНЧ І1002036202, с постоянен
адрес ***, общо сумата от 953 лв. /деветстотин петдесет и три лева/,
представляваща направените от жалбоподателите по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: