Решение по дело №324/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 63
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Василев
Дело: 20211800500324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. С., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил Ал. Василев

Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211800500324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Л. В. Д. от гр.С. против
решение №260126/29.01.21г. по гр.д.№290/19г. на Районен съд- гр. Сливница,
е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 55,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество Ч.Е.Б. АД, гр. С. да заплати
сумата от 431,68 лв, начислена на ищеца с фактура № .......... от ..............
Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.Подържа се,че в приложените по делото ОУ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ: Необходимо е да е приет ред за уведомяване на
клиента в общите условия на ответника, какъвто ред по см.на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ в ОУ няма. Липсват доказателства относно уведомяването на ищеца
при извършването на корекцията. Нито едно от приложените писма не е
получено от ищеца, което установяване е възложено изрично в тежест на
ответника. Изрично в чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ е записано изискването да се
предвиди „ред за уведомяванена клиента при извършване на Използван е
1
глагола извършване на корекция,а не „извършена корекция,което предполага,
че е необходимо клиентът да е уведомен в хода на корекцията за нейното
извършване, а не да му се изпрати съобщение постфактум, когато корекцията
вече е извършена. Идеята на законодателя е била да се гарантира участието на
клиента в корекциите, а не те да се извършват тихомълком едностранно,
каквато е практиката на енергийните дружества. Очевидно при една вече
извършена корекция в отсъствието на клиента, ведно с приложеното в
настоящия случай неправилно правоприлагане, клиентът няма никакъв шанс
да обори констатациите в констативния протокол.Подържа се,че съдът
неправилно не е отчел,че е налице неизпълнение на задължението по чл. 47
ал. 3 и ал. 4 ПИКЕЕ. Не е доказано отсъствие на потребителя, което да е дало
право на мрежовия оператор да приложи ал. 3 -подпис от двама други
свидетели, и ал. 4 - изпращане по поща. При това положение, като
незаконосъобразно изготвен протокола не може да обвърже ищеца и не би
могъл да бъде годна основа за изготвяне на метрологична експертиза и от там
за законосъобразно начисляване на сума съставляваща корекция за минал
период. Протоколът не е приподписан от полицай и няма обвързваща
доказателствена сила за установените в него факти.Въпросът за точно
спазване на процедурата, предвидена от закона, е тясно свързан с реда за
уведомяване, който липсва като формален регламент в общите условия.
Поддържа се , че нормативното предвиждане на законодателя за определен
ред, по който да се извършва корекцията, не е самоцелно, а представлява
гаранция за защита на правата и законните интереси на всички участници в
корекционната процедура. Ето защо всяко отклоняване от предвидения
нормативен ред води до незаконосъобразност на крайния акт, явяващ се
резултат и завършек на цялата процедура (в случая това е процесната
корекционна фактура). Това е още по-вярно, когато процедурата по същество
е едностранен акт на едната страна (енергийното предприятие) и внася
неблагоприятна промяна в положението на срещу поставената на нея страна
(потребителя), респ. благоприятна промяна в положението на енергийното
предприятие.Дори и да се приеме, че протоколът е редовен от външна
страна, корекцията е незаконосъобразно извършена.С изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите
условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
2
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл.98а, ал,2, т.6 ЗЕ е
влязла в сила на 17.07.12г., поради което обжалваното решение в тази му част
е правилно и законосъобразно, доколкото ответникът в първоинстанционното
производство не е ангажирал доказателства за действащи м/у страните ОУ,
приети след тази дата, а именно 17.07.12г. и съдържащи изискуемите
реквизити по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ.Законодателят в чл. 83 от ЗЕ е делегирал
възможност на съответния държавен орган по чл. 21 от ЗЕ /Държавната
комисия по енергийно и водно регулиране/ да приеме правила, в които да
бъде уреден и въпросът за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия", По силата на законовата
делегация, приетите правила /ПИКЕЕ/ може да се създават само норми,
уреждащи изчерпателно посочената в закона материя. Следователно с чл. 48
от ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на така определената законова делегация,
като се въвеждат правила за създаване на санкции за потребителите на
електрическа енергия, чрез въвеждане на фикция за потребена от тях
електроенергия за минал период от време, действителната консумация, на
която не може да бъде установена. По този начин по непредвиден в закона за
нормативните актове ред се допълва разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ, за
което не са делегирани правомощия по надлежния ред на ДКЕВР и се
нарушава нормата на чл. 12 от ЗНА, съгласно която актът по прилагането на
закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде
издаден. Неправилно е тълкуването, че с чл. 48 от ПИКЕЕ се въвежда без
виновна /обективна/ отговорност на потребителите на електроенергия. Това
би било в противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82
от ЗЗД, изискваща наличие на виновно поведение у потребителя с оглед
ангажиране на неговата имуществена отговорност. В този смисъл
постановената по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика на ВКС, а именно
решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/201 Ог. на II ТО, решение №
79/11.05.2011г. по т.д. № 582/201 Ог. на II ТО; решение № 26/04.04.2011г. по
3
т.д. № 427/2010г. на II ТО; решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г.
на II ТО; решение № 159/30,09.2013г. на ВКС, ТК, II ТО, не е изгубила
приложимост. В тях е прието, че клаузата на чл. 25 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия /предвиждаща основание за изготвяне на
корекция на сметка на абонатите за минал период/ е нищожна - така решение
№ 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/20 Юг., ВКС, II ТО. Нормата на чл. 25 от
Общите условия е приета за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП -
като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, противоречаща
на принципа на равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. И това
е така, тъй като по своята същност нормата на чл. 25 от Общите условия
предвижда санкциониране на потребителя, без да изисква виновно поведение
на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира
отговорността на лице, независимо от неговото поведение, поради което
нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената
норма противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в
чл. 82 от ЗЗД.Подържа се,че и предходния Закон за енергетиката и
енергийната ефективност /отм./ изрично е определил средствата за търговско
измерване, като собственост на енергийното предприятие. Това правило е
възприето и от сега действащия закон - Закон за енергетиката-чл.20 ал.1.
Именно това обстоятелство обуславя и положението, че е ограничен достъпа
на абоната до средството за търговско измерване, гарантирайки такъв
единствено на разпределителното предприятие, с оглед на което на
последното е гарантирано изключително право да определи мястото на
монтиране на измервателните уреди-чл,93 ал.З от ЗЕЕЕ/отм./. Следователно
логичен се явява изводът, че контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство, също е в тежест на
разпределителното предприятие-чл,44 т.1 ЗИ и чл.48 от наредбата, съответно
не е в тежест нито на потребителя, нито на тьрговеца-въззивник.Поради това
се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
4
Делото е образувано и по частна жалба от същата жалбоподателка
против определение №260126/29.01.21г. с което е оставена без разглеждане
молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в
частта за присъдените в полза на ответника разноски.Подържа се,че
обжалваното определение е незаконосъобразно.Подържа се,че съществува
разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на
съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия
договор. Тази разлика и това, че чл. 78, ал. 8 ГПК не препраща изрично към
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят до извода, че адвокатското
възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки
конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и
материалния интерес. В този смисъл е и определение № 5616 от 18.05.2015 г.
по адм. дело № 3002/2015 г. на Върховния административен съд, в което е
прието също, че анализът на чл. 78, ал. 8 ГПК очертава несъответствия при
буквалното тълкуване на понятието "адвокатско възнаграждение".
Юрисконсултите са лица с правно образование, които извършват правна
дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу
работата, която извършват само за своя работодател, в това число и
процесуално представителство, те получават уговорено с работодателя
възнаграждение. Адвокатската професия се практикува от адвокати, които
представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за
правно съдействие и защита. Професията се упражнява в съответствие с
принципите за независимост, изключителност, самоуправление и
самоиздръжка, записани в чл. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед различията
в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме,
че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се
прилагат правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито
препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва
да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя
преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд.Иска се в
конкретния случай считаме, че юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде намалено до предвидения минимум.
5
От ответника по делото е постъпил отговор,в които се подържа,че
обжалваното е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че
въззивникьт е потребител потребител на електрическа енергия в продесния
имот, а от своя страна въззивасмата страна е краен снабдител с електрическа
енергия, регулирани от публично оповестени Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия и че през процесния период, за който е
издадена процесната фактура по констативен протокол на „ЧЕЗ Р.Б. АД е
действал Законът за енергетиката в редакцията му след измененията и
допълненията обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г. и в сила от 17.07.2012 г. и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от
ДКЕВР с протокол №147/14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.
и в сила от 16.11.2013 г.Законосъобразно съдът приел, че с изменението на
ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./
е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на
извършване на корекцията.Правото да се извърши едностранна корекция на
сметката се признава от ВКС, дори и да такъв ред да не е предвиден в
Общите условия на крайните снабдители. В посоченото по-горе Решение
№124/18.06.2019 г. по гр.д. №2991 по описа за 2018 г. постановено по реда на
чл. 280 от ГПК, изрично е посочено: „От това предварително, а не решаващо
за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви
са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал. 1, т.б от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1. т. 6 от
Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.С оглед на горното следва да се приеме, че дори и да не е предвиден ред
за уведомяване (а „ЧЕЗ Е.Б. АД има такъв, за разлика от този на „Е.-П.П.” АД
— касатор по горепосоченото дело), това не е от съществено значение, което
6
да отрече правото на крайния снабдител да извършва едностранна корекция
на сметката при установена промяна на схемата на свързване или
нерегламентирано въздействие върху СТИ.Дори и да не е предвиден ред за
уведомяване, то това нарушение не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. Съдът е приел, че съдебното производство дава достатъчно
гаранции на потребителите за защита на техните законни права и интереси.В
случая,че количеството потребена ел. енергия не може да се установи по
размер, законодателят е създал една законова фикция, като с разпоредбите на
ПИКЕЕ (отм.) (както и в новите, действащи ПИКЕЕ) законодателят е приел,
че при установено осъществено неправомерно присъединяване, промяна на
схемата на свързване или на манипулация върху СТИ, при която не може да
се установи процент грешка, се извършва корекция на сметката, при което
при установен фактически състав размерът на едностранната корекция се
презюмира, като реалното измерване е заменено от условен изчислителен
метод, описан в нормативен акт (ПИКЕЕ), който замества липсващите
данни.Поради това се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от Л. В. Д. от гр.С. против
определение №260126/29.01.21г. по същото дело,с което е оставена без
разглеждане молбата на Д. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските като поради прекомерност.подържа се,че
обжалваното определение е незаконосъобразно.Според жалбоподателката
съдът не е взел предвид, че съществува разлика в правния статут на адвоката
и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната природа
на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че чл. 78, ал.
8 ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят до
извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя
от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа
сложност на делото и материалния интерес. В този смисъл е и определение №
5616 от 18.05.2015 г. по адм. дело № 3002/2015 г. на Върховния
административен съд, в което е прието също, че анализът на чл. 78, ал. 8 ГПК
очертава несъответствия при буквалното тълкуване на понятието "адвокатско
възнаграждение". Юрисконсултите са лица с правно образование, които
7
извършват правна дейност по трудов договор или като служители на
държавна служба. Срещу работата, която извършват само за своя
работодател, в това число и процесуално представителство, те получават
уговорено с работодателя възнаграждение. Адвокатската професия се
практикува от адвокати, които представляват различни клиенти по силата на
сключен с тях договор за правно съдействие и защита. Професията се
упражнява в съответствие с принципите за независимост, изключителност,
самоуправление и самоиздръжка, записани в чл. 2 от Закона за адвокатурата.
С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не
може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на
юрисконсултите на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е адвокатско по смисъла на
Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в
наредбата. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на
възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази
обема и качеството на положения труд.Подържа се,че в конкретния случай
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения
минимум.Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено ,а
подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК бъде разгледана по
същество и уважена.
От ответника по частната жалба е постъпил отговор,с който се оспорва
жалбата като неоснователна.Иска се обжалваното определение да бъде
потвърдено.
По делото като трето лице помагач на ответника е взело участие „ЧЕЗ
Р.Б. АД, с ЕИК ..........От същото не е постъпило становище по делото.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
8
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД от Л. В. Д. от гр.С. срещу „ЧЕЗ Е.Б. АД, с ЕИК
..........Иска се ответника да бъде осъден да й върне сумата от 431, 68 лева,
като платена без основание и представляваща неправилно начислена от
ответника цена на ползвана електрическа енергия за обект в гр.С., ул. „С.К.О.
№ .., с аб. № ...................Подържа се в исковата молба, че на ................. г.
служители на ответното дружество извършили проверка на ел. таблото,
намиращо се на уличен стълб, извън нейното дворно място, за което бил
съставен констативен протокол с № ........... от същата дата. В него било
отразено, че липсва пломба на щита на ел. таблото, че пломбата на капачката
на на електромера е нарушена, че държавните пломби (фирмена и
метрологична) са нарушени, холограмния стикер е разлепван, измерена е
грешка,като електромера е демонтиран и заменен с нов. За месеца, в който
била извършена проверката, ищцата получила фактура № ........../................ г.,
в която не фигурирало никакво задължение за плащане за минал период. С
писмо от 12.10.2015 г. ищцата била уведомена, че въз основа на констативния
протокол ще бъде извършена корекция на сметката й, като с последващо
писмо била уведомена, че й е начислена сума в размер на 431,68 лева, за
която получила съответна фактура с № ................./..................... г.Ищцата била
предупредена, че при неплащане в срок на сумата, ще бъде преустановено
електрозахранването на имота й. За да не бъде изключено ел.захранването на
жилището й, ищцата заплатила процесата сума. Счита обаче, че не я дължи,
защото по никакъв начин не е упражнила въздействие върху електромера,
който е собственост на ответното дружество. Ищцата оспорва констатациите
в протокол с № ........... от ................. г. с твърдения, че той е съставен в нейно
отсъствие и не- е консумирала начисленото количество ел.енергия.
Поддържа, че няма вина за евентуалното неправилно отчитане на
електромера, който е собственост на ответника, в чиито задължения съгл. чл.
120, ал.1 ЗЕ влизат контролът и осигуряването на правилното и коректно
отчитане, както и техническата изправност на СТИ. Ищцата изтъква, че в
случаите на неправомерно действие от страна на потребителя, довело до
отклонение в показателите за консумирана енергия, доставчикът следва да
установи периода на грешно измерване или неизмерване в резултат от тези
действия, тъй като в противен случай би се достигнало до получаване на цена
на неизползвана от потребителя енергия. Посочва, че клаузата в Общите
9
условия, към които препраща чл.98а от ЗЕ, даваща на доставчика възможност
едностранно да коригира сметките за електрическа енергия за предходен
период, без отчитане на този на реално потребление, е неравноправна по
смисъла на чл.143,т.6 и 18 от ЗЗП. Ищцата отрича да е упражнявала каквото и
да било неправомерно действие върху измервателното устройство, същото се
намира на място, достъпно за други лица и липсват доказателства за
извършена интервенция от нейна страна върху електромера, което да
обоснове едностранната корекция на сметката й. Ищцата счита, че липсват и
доказателства за причинна връзка между констатираното неправилно
измерване от СТИ на ползваната в обекта електроенергия и нейни действия,
нарушаващи въведената забрана за неправомерно въздействие върху СТИ.
От страна на ответника се оспорва предявения иск като се подържа,че
в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл.48 до 51 от
ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до
20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ
бр.97 от 2018 г. Дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да
бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В тази връзка
ответното дружество счита, че при преценка за наличие на противоречие
между ОУ и чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ и липса на предвиден ред за уведомяване
на клиента при корекция на сметката, това единствено е пречка потребителят
да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но
не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение
се установява по съдебен ред. Ответникът посочва, че описаните в
констативния протокол констатации, че липсва пломбата на щита на ел.
таблото и е нарушена пломбата на капачката на клемния блок, че е разлепван
холограмният стикер, представляват несъответствие на метрологичните и
техническите характеристики на СТИ с нормираните и нарушение на
целостта на измервателната система. Това наложило демонтирането на
електромера и монтиране на нов на негово място. При извършената от
независима лаборатория в Българския институт по метрология метрологична
проверка на демонтирания електромер е установено, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера, от вътрешната страна на клемния блок
между входа и изхода на токовата верига допълнително е поставен меден
10
проводник (шунт) и има изменение на електрическата схема. По този начин е
постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа
енергия в посока минус.Поради това се иска предявеният иск да бъде
отхвърлен като бъдат присъдени направените по делото разноски.
От фактическа страна съдът е установил следното:Не се
спори между страните, че ответникът е електроразпределително предприятие,
доставчик на електрическа енергия, а ответникът е потребител на
електрическа енергия с клиентски № .................... и абонатен № ...................Не
е спорно по делото, че на ................. г. св. И.Н.И. и колегата му Б.Х.Б., които
са служители на отдел „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ Е.Б. АД заедно със
св. Д.В.Д. и Б.К.Т. - представители на Федерацията на потребителите,
извършили проверка на средството за техническо измерване (СТИ), с
фабричен № ................. Проверката е извършена в имот на адрес в гр.С., ул.
„С.К.О. № .., в който живее ищцата. СТИ се намирало в табло на стълб от
мрежа ниско напрежение извън дворното място на жилищната сграда на
адреса. С еталонен уред била направена проверка за това дали електромерът
отчита точно консумирана ел. енергия. Било е отчетено, че електромерът
измерва с 85, 66% по-малко електроенергия. За резултатите от проверката е
съставен констативен протокол № ........... /................. г., в който са отразени
следните констатации: липса на пломба на щита на ел. таблото, пломбата на
капачката на кл.блок на електромера е нарушена, държавните пломби
(фирмена и метрологична) са нарушени, холограмния стикер е разлепван,
измерена е грешка равна на -85,66 % (минус). Електромерът е демонтиран и
заменен с нов. Неизправното СТИ е изпратено за проверка и метрологична
експертиза, при която е установено, че е осъществен нерегламентиран достъп,
респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера и
установен допълнително поставен меден проводник между входа и изхода на
токовата верига под токовата пластина, играещ ролята на мост (шунт) и
непринадлежащ към схемата на електромера. По този начин е извършена
промяна на ел. схемата на измерване на електромера и е постигнато
отклонение на преминаващата през електромера ел. енергия в посока минус.
Констативния протокол бил подписан от извършилите проверката служители
на „ЧЕЗ Е.Б. АД и членовете на Федерацията на потребителите, като в графа
„потребител” не фигурира подпис. Ищцата била в дома си по време на
11
извършване на проверката, в хода, на която било установено нарушението, но
отказала да подпише констативния протокол.Въз основа на констативен
протокол № ........... / ................. г. е изготвено предложение за корекция на
сметка от 12.10.2015 г. да се доначисли използваната от потребителя ел.
енергия за периода 22.10.2014 г. - ................. г. на базата на отчетена глешка
минус 86 %. Съгласно така извършената корекция по партидата е издадена
фактура № ................./..................... г. на стойност 431, 68 лева.Видно от
представения касов бон е, че на 16.11.2015 г. ищцата е заплатила сумата от
431,68 лева в полза на ответното дружество.Според заключението на съдебно-
техническата експертиза, в което е направено позоваване на констатациите в
КП № 1307 / 07.10.2015 г. за метрологична експертиза на БИМ, е осъществен
нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера и установен допълнително поставен меден
проводник между входа и изхода на токовата верига под токовата пластина,
играещ ролята на мост (шунт) и непринадлежащ към схемата на електромера.
По този начин е извършена промяна на ел. схемата на измерване на
електромера и е постигнато отклонение на преминаващата през електромера
ел. енергия в посока минус. Описаното състояние не може да е производствен
дефект и се постига само чрез външно целенасочено въздействие. Общата
сума на доставената и неотчетена електроенергия съгласно установената и
посочена грешка от 86,00 % за дневна и нощна тарифа, съответно -84,00 % за
изчисленията, е изготвена при спазване на методиката (формулата) по реда на
чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ и за посочения там период възлиза кръгло на 5555 кВтч
за 90 дни. Съгласно данните в предложението за корекция на сметка
техническа проверка от служители на „ЧЕЗ Р.Б. АД на изправността на СТИ,
обслужващ процесния имот в периода 90 дни преди проверката на .................
г. не е извършена и изчислението е за 90 дни назад. Изчислението на сметката
в представената фактура е извършено по действащите за периода цени на ел.
енергия, утвърдени от КЕВР на база посочения размер на ел. енергията за
корекция в предложението, възлизаща на 5555 кВтч.
За да отхвърли предявения иск съдът приел,че исковете по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание“ обикновено са
обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
12
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго - основанието трябва да
липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.Спорът по делото се
свежда до законосъобразността на едностранно извършената от ответното
дружество корекция на сметката на ищцата за потребен а ел. енергия за минал
период.По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (редакция след
ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за периода след
влизане в сила на ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният
снабдител (доставчикът) едностранно да коригира сметката на клиента
(потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите
на раздел ЕХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.)
уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи:
при липса на средство за търговско измерване (чл. 48, ал. 1); случаите, при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл. 48, ал. 1);
случаите, при които при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване (чл. 48, ал. 2); при повреда или неточна
работа на тарифния превключвател, поради която използваната електрическа
енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи,
избрани от клиента (чл. 49).Съгласно чл.120 ЗЕ, доставената на клиентите
електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване.
Очевидно е от закона, че основната цел на договорите за доставка на
електроенергия е последната да се заплаща в съответствие с консумираното
количество от крайния потребител.В нормата на чл. 48 от Правилата не
определя основание за налагане на отговорност, а цели да установи ред за
изчисление на потребеното, но неотчетено електричество. Този извод следва
от текста на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, където е посочено, че ПИКЕЕ определят
начините за „установяване (на) случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия“. Т.е. в случая става въпрос за
определяне на формула, по която чрез презумпция се установява
количеството неотчетена, но използвана от потребителите електроенергия, а
13
не някакви вреди или пък санкция за неправомерно поведение. Последният
извод може да се направи и от факта, че чл. 48 ПИКЕЕ не предвижда нито
установяване на причината за неточно измерване - възможно е същата да е
обективна (повреда в електромера, например), нито на лицето, което е
въздействало по някакъв начин върху СТИ.За приложение на чл. 48 ПИКЕЕ е
необходимо да се установи само някоя от следните алтернативно определени
предпоставки - липса на средство за измерване на електрическа енергия;
доказване чрез метрологична проверка, че средството измерва погрешно, или
доказване в присъствието на полицейски служител, че има външна намеса в
измерващата апаратура.Съдът е плриел,че със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация по чл.
83, ал. 2 във връзка с, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г.) е предвидена възможност за крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електрическа енергия.Начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните
причини за неизмерване или неточно измерващ на доставената електрическа
енергия. Съдът е приел,че в предвидената в раздел IX от ПИКЕЕ
корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване
на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия,
като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба
е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване.
Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в
определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия крайният снабдител (доставчик) е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа
енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в
ЗЕ и ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) ред данни и да ангажира
доказателства за установяване на по-малко потребено количество
електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването
им.Правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
14
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване
на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната
процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото
виновно поведение. Не всяка от причините за неизмерване или неточно
измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ЕХ от
ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) начини е достатъчно да бъде
установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ (отм., ДВ
бр. 35 от 30.04.2019 г.) процедура.Съдът е приел,че след постановяването на
решение № 124/18.06.2019 г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето отделение, ГК на
ВКС следва да се счита за преодоляна практиката, съгласно която при липса
на клауза в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, с която да се урежда ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършване на корекция на сметка се приеме, че не са налице
предпоставките за извършване на корекция от снабдителя с електрическа
енергия. Съгласно цитираното по-горе решение правоотношенията между
електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част
от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в
Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени
потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи
поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението.След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6
от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. (отм., ДВ бр.
35 от 30.04.2019 г.). В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин
се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение
15
на потребителя. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Ако в
общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.Съдът е приел,че извършената
проверка, обективирана в констативния протокол № .........../................. г. за
установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), поради което и
последните са приложим материален закон към отношенията между страните
по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно
измерване и начисление на цена за ел. енергия на основание същото.Към
момента на проверката текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани
случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната
система. С първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като
изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране
отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на средство за
търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните
и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване
/СТИ/ със заложените нормативи (т.е. при отчитане на грешки извън
допустимите). Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства,
предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на
свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
16
електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан
от представител на оператора и потребителя (или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели) - чл. 47, ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ.
За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е
предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя.
Съгласно действащите към датата на проверката разпоредби на чл. 43 и чл. 47
ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните
системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя
констативен протокол, по описания ред и с нормативно установените
реквизити. Документът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на
отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише,
констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са
служители на дружеството. В настоящия случай това условие е спазено, което
е видно от представения по делото констативен протокол № .........../.................
г., подписан от свидетелите Б.К.Т. и Д.В.Д. и двамата представители на
Федерацията за защитя на потребителите.В констативния протокол е отразено
липса на пломба на щита на ел. таблото, пломбата на капачката на кл.блок на
електромера е нарушена, държавните пломби (фирмена и метрологична) са
нарушени, холограмния стикер е разлепван, измерена е грешка равна на -
85,66 % (минус). Доколкото по делото е установено, че СТИ измерва
погрешно, то при условията на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, правилно и
законосъобразно проверката и констатацията е извършена в присъствието на
двама свидетели, които не са служители на оператора. Съгласно чл. 47, ал. 3
ПИКЕЕ, тяхното присъствие е задължително, когато при проверка на
измервателната система се установи, че средството измерва погрешно или е
налице добавяне на чужд за електромера елемент. Съдът е приел, че
съставеният при проверката констативен протокол е годен да обоснове
правото на дружеството да извърши корекция на сметката на ищцата, тъй като
са спазени изискванията на договора и ПИКЕЕ за обективиране на
резултатите от проверката, които изисквания са въведени като гаранция за
достоверност, обективност и добросъвестност при извършването на
17
проверките. Протоколът е подписан от служители на разпределителното
дружество и двама свидетели - представители на Федерация на
потребителите, като в случая не се налага да бъде подписван от служител на
полицията, тъй като не са налице условията на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ.
Присъствието на самия ползвател или негов представител на проверката не е
поставено като задължително изискване, неизпълнението на което да
опорочава процедурата по проверка. При отсъствието му участието на двама
свидетели е достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на
проверката. В случая събраните гласни доказателства потвърждават
отразеното в протокола и установяват обективност при проверката.
Доколкото няма изискване свидетелите да са технически грамотни, с
подписите си те удостоверяват общи обстоятелства, а именно - че на
съответната дата и място съответните служители са извършили проверка в
отсъствието на клиента. Няма как свидетелите да удостоверяват с подписите
си процедурното протичане на проверката и техническите резултати от нея.В
конкретния случай е установено погрешно измерване от СТИ чрез добавяне
на чужд елемент за електромера, което обосновава нуждата от изпращането
му в БИМ за проверка, в изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 5.
Въпросният елемент, непринадлежащ към схемата на електромера, според
констативния протокол и изслушаната и приета по делото СТЕ, води до
отклонение на преминаващата през електромера ел. енергия в посока минус,
която не се измерва.
С оглед гореизложеното съдът е приел,че правилно операторът –
ответник по делото е определил, че приложение към едностранната корекция
в процесния случай намира чл. 48, ал. 1, т.1 б.“а“ ПИКЕЕ (отм. с решение №
2315 от 2018 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.),
като с оглед заключението на СТЕ дължимата сума по корекцията е в размер
на 431,68 лева.За оператора е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ
(отм.) да извърши едностранна корекция на сметката на абоната за посочената
сума и не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано
неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на
сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.
18
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). От приложените писма и известия за
доставяне се установява, че ищцата е надлежно уведомена за извършената
едностранна корекция. Предвид изложеното съдът е приел,че искът за
връщане на претендиралата сума от 431,68 лева като платена без основание и
представляваща неправилно начислена от ответника цена на ползвана
електрическа енергия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
и като такъв следва да бъде отхвърлен.На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът
е осъдил ищцата да заплати направените от ответното дружество разноски в
размер на 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
След постановяване на решението по делото е подадена молба от
ищцата по делото за изменение на решението, постановено по гр.д. № 290 /
2019 г. по описа на съда в частта за разноските, като поради прекомерност
бъде намален размерът на присъденото на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл.37 от ЗПП до размер от 100 лева.Ответникът е
изразил становище за недопустимост на молбата, тъй като ищцата не е
направила своевременно възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение,а по същество молбата е неоснователна. Изтъква, че няма
създадена трайна и непротиворечива съдебна практика в смисъл, че
юрисконсултското възнаграждение не може да надвишава размер от 100 лева.
Поддържа, че съдебните разходи се правят за всяко съдебно производство и
не се определят от размера на иска, а са функция на степента на сложност на
делото и положените усилия за защита интереса на ответника. Изтъква, че в
конкретния случай производството по делото е образувано по предявен
отрицателен установителен иск и доказателствената тежест се носи от
ответника. В тази връзка заявява, че процесуалните представители на
дружеството са депозирали писмен отговор, явили са се в няколко съдебно
заседания в PC - гр. Сливница, което е наложило командироването, изготвили
са писмена защита и са извършили всички други необходими действия за
защита интереса на същото.
За да остави без разглеждане молбата съдът е взел предвид
следното:Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо фактическата и правна
19
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част при съобразяване на минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според
задължителната практика в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определение № 167/5.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г. на ВКС, I т. о.,
правото на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се упражни най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в
съответната инстанция; ако не бъде направено в този срок, възражението се
преклудира и е недопустимо да бъде упражнявано за пръв път в
производството по чл. 248 ГПК по повод направено искане за допълване или
изменение на решението в частта за разноските.В проведеното пред Районен
съд - гр. Сливница последно открито съдебно заседание на 11.06.2020 г.
процесуалният представител на ответното дружество е направил искане за
присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е
посочено, че разноските възлизат на 600 лева, от които 300 лева за
възнаграждение на вещо лице по изслушаната САТЕ и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание е присъствал
процесуалния представител на ищцата - адв. А. от САК, която не е оспорила
списъка и не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендиралото юрисконсултско възнаграждение. С приключване на
съдебното заседание на 11.06.2020 г. правото на възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК е преклудирано и последващото му противопоставяне в производството
по чл. 248 ГПК, инициирано с молбата на Л. В. Д. е процесуално
недопустимо.
Софийският окръжен съд като взе предвид установената по-горе
фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е
валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение
20
съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. СОС изцяло споделя
съображенията на първоинстанционния съд изложени в мотивите на
обжалваното решение,поради което препраща към същите на основание
чл.272 от ГПК. Установи се по делото ,че при извършената проверка от
разпитаните свидетели е констатирано нарушаване на целостта на
поставените пломби на измервателното устройство отчитащо консумираната
от жалбоподателката електроенергия.Това е наложило демонтажа на
електромера и монтирането на нов такъв. Установи се от заключението на
назначената по делото съдебно-техническата експертиза, в което е направено
позоваване на констатациите в КП № 1307 / 07.10.2015 г. за метрологична
експертиза на БИМ,че върху измервателното устройство е осъществен
нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера и е установен допълнително поставен меден
проводник между входа и изхода на токовата верига под токовата пластина,
играещ ролята на мост (шунт) и непринадлежащ към схемата на
електромера.Установи се от показанията на св.Иванов,че по време на
проверката от дома на ищцата се е показало едно лице /свидетеля не си
спомня кое е било/,което е отказало да се подпише на протокола за
проверката.При така установената фактическа обстановка законосъобразно
РС-Сливница е приложил цитираните по-горе разпоредби като е приел,че
начисляването/ корекцията на сметката на жалбоподателката е извършена
законосъобразно и е отхвърлил предявения иск.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба против посоченото по-горе
определение съдът счита,че същата е неоснователна,поради което
определението следва да бъде потвърдено.В последното по делото съдебно
заседание проведено на 11.06.21г. представителят на ответника е представил
списък на разноските- 300 лева за възнаграждение на вещо лице и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание е присъствал
процесуалния представител на ищцата - адв. А. от САК, която не е оспорила
списъка и не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендиралото юрисконсултско възнаграждение. Законосъобразно съдът е
приел,че с приключването на съдебното заседание на 11.06.2020 г. правото на
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано и последващото му
21
противопоставяне в производството. Страната може да иска намаляване
размера на разноските поради прекомерност на адвокатско възнаграждение до
приключване на устните състезания по делото. Така този въпрос е разрешен с
определения по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС, представляващи
задължителна практика № № 263/02.05.2011 г. по ч. гр. д. № 188/2011 г., IV г.
о. и 372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. IV г. о.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Предвид решението по спора между страните на основание чл.273 във
връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното
РЕШИ:
Потвърждава решение №260126/29.01.21г. и определение
№260126/29.01.21г. по гр.д.№290/19г. на Районен съд- гр. Сливница.
Осъжда Л. В. Д. от гр.С.,ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Е.Б. АД, гр.
С. с ЕИК .......... направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е постановено при участието по делото на третото лице-
помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Р.Б. АД, с ЕИК ..........
На основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22