Решение по дело №2807/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2002
Дата: 23 ноември 2018 г. (в сила от 8 април 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20185330202807
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 2002

гр. Пловдив, 23.11.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тридесети  октомври   две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

 

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2807/2018  г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т.М.К. *** против Наказателно постановление №15-1030-008450/18.01.2016 г., издадено от ****  към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в  размер на 400,00 лв. на основание чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховане /отм./за нарушение на чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, основаващи се неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на интерес от обжалване, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице.

Съдът,  като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна :

На 19.10.2015 г. в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц.ш.” и бул. „О.” при проверка, осъществена  от **** Г.Х., на която присъствал и св. И.Б.Г., било установено, че жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ **** – собственост на С.Д.К. ЕГН **********. При проверката след направена справка  в  „Гаранционен фонд” било установено, че водачът на описаното МПС управлява същото без сключен действащ договор и валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл.№ 286110 от 19.10.2015 г., като нарушението било квалифицирано по чл.315, ал.1 от КЗ /отм./

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била възпроизведена по идентичен начин.

 С наказателното постановление на жалбоподателя за нарушение на  чл.315, ал.1 от КЗ /отм./ на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ било наложено административно наказание „глоба” в размер от 400 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства – показания на св. Г.Х., Заповед на *** на ОД на МВР Сектор „Пътна полиция”.

Разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава, че при проверка на водач, управляващ МПС, справката за наличието респ. липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” се прави в дежурната част на Сектор „Пътна полиция”-КАТ, като при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност” се съставя акт за констатирано административно нарушение.

При проверка относно процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съставения АУАН съдът констатира, че същите са съставени от компетентни лица. Компетентността за съставяне на АУАН е законово регламентирана /чл.638, ал.1 от Кодекса за застраховане/. Във връзка с компетентността на органа, издал наказателно постановление, е налице издадена Заповед на **** на ОД на МВР, съгласно която **** към ОД на МВР-Пловдив е сред оправомощените лица да съставят наказателни постановления. Следователно наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, съответно чл.57 от ЗАНН относно описание на нарушението.  В  акта за установяването му, а също и в обжалваното наказателно постановление,  е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Оплакването, релевирано в жалбата, относно неправилно дадена правна квалификация съдът намира за неоснователно. Наказващият орган е квалифицирал  деянието като административно нарушение по чл.315, ал.1 от КЗ /отм./, а наложената от административнонаказващия орган санкция се основава на разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, съгласно която се наказва с „глоба” от 400 лв. до 600 лв. физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т.1 или т. 2 или управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор. При внимателен прочит на разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./  се установява, че същата обхваща две отделни и самостоятелни състава на административни нарушения. Първото се отнася до неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка по  чл.249 т.1 или т.2 от КЗ, а второто при управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка. Разпоредбата във втората  й част, освен санкционна е и материалноправна, тъй като урежда поведението на водачи на МПС, които не са собственици на МПС, а само ползватели на същите. За тях не съществува задължение да сключват застрахователни договори вместо собствениците на МПС, а задължение да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор. В процесния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана  в качеството му на водач на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

При определяне на наказанието „глоба” в размер от 400,00 лв. съдът съобрази, че към извършване на нарушението е действала старата редакция на КЗ /отм./, в която с  чл.315, ал.1, т.1 от отменения КЗ е било предвидено наказание „глоба” в размер от 400 лева до 600 лева. Като взе предвид, че от 01.01.2016 г. е в сила нов  Кодекс за застраховането , с който в чл.638 ал.1 за това нарушение /нов   чл.483 от КЗ/  е предвидено наказание „глоба” в размер от 250 лева, то налице е по-благоприятен за нарушителя закон и в този смисъл следва да измени наказателното постановление, като се намали размера на наложеното административно наказание „глоба”. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвиждаща принципа за приложение на по-благоприятния за дееца закон, когато ако от момента на извършване на нарушението до постановяване на съдебния акт е налице влязъл в сила по-благоприятен закон, следва да бъде приложен по-благоприятния за дееца закон. На жалбоподателя е било наложено наказание, което е по-тежко, в сравнение с това, предвидено с последващия и действащ към момента на чл.638, ал. 1 т.1 от Кодекса за застраховането .

Поради това съдът намира, че Наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената „глоба” от 400 лв. на 250 лв.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 15-1030-008450 от 18.01.2016 г. на **** към  ОД на МВР - Пловдив, с което на Т.М.К. ***, ЕГН ********** на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложена „глоба” в размер на 400 лв., като НАМАЛЯВА размера на „глобата” на 250  лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

 

                                                      Районен съдия : ...............................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.