№ 904
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500311 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по него се развива по две въззивни жалби – и двете
насочени против Решение № 118/01.11.2024 г., постановено по гр.д. № 211/2023 г. по описа
на ОС София.
С него първоинстанционният съд е осъдил „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на В. Е. В. от гр.***, както следва: 1/ сумата от 48 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, получени
при ПТП, настъпило на 22.09.2022 г. и наличие на сключена застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите при застрахователя, ведно с лихва за забава върху сумата,
считано от 09.11.2022 г. до датата на плащане на обезщетението, като е отхвърлил иска за
остатъка до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен; 2/сумата от 2 189,06
лв., представляващи направените от В. Е. В. разходи за лечение, закупуване на импланти,
ортопедични корсети, лекарства и психологични прегледи в следствие на горепосоченото
ПТП, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022 г. до датата на плащане на
обезщетението, като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер от 3 718,43
лева, като неоснователен.
Въззивната жалба на В. В., чрез адв.Т. Н., е насочена против отхвърлителната част на
обжалваното решение /въпреки непрецизното посочване коя точно част се атакува, но с
оглед оплакванията и формулираното искане от въззивната инстанция/, с които предявените
в условието на обективно съединяване осъдителни искове за присъждане на обезщетения за
причинените му неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, са били
отхвърлени над уважените размери до пълните претендирани такива.
В тази жалба се развиват оплаквания за постановяване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част в нарушение на съдопроизводствените правила
/едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства/, както и в
противоречие с материалния закон и като правен резултат се иска отмяната му и по
съществото на спора уважаване на предявените искове в пълен размер.
1
Поддържа се по делото да не се е установил актуалния здравословен статус на
пострадалото лице в хода на първоинстанциононто производство, предвид че след
провеждане на част от съдопроизводствените действия и преди приключване на съдебното
дирене здравословното състояние на В. се е влошило, което наложило поредната му
хоспитализация, като в резултат на проведени изследвания се установило да има
разместване на поставените импланти. Това наложило провеждане на допълнително
лечение.
Соченото обстоятелство страната счита за нововъзникнало в хода на производството,
имащо отношение към разрешаване на делото, поради което и поискала извършването на
допълнителна СМЕ. Доказателственото й искане неправилно не било уважено от
първоинстанционния съд с мотив настъпилите нови увреждания в хода на процеса да са
причина за ексцес на уврежданията и ако са в причинно-следствена връзка с ПТП-то да е
основание за предявяване на нов иск. Поддържа ексцесът да предпоставя наличието на
влязло в сила съдебно решение, какъвто настоящият казус не е.
Въззивната жалба на ЗАД“ ДаллБогг: Живот и Здраве“, чрез адв.Н. Л. от САК, е
насочена против уважителните части от първоинстанционното решение, с които
предявеният от ищеца осъдителен иск е бил уважени над 20 000 лв. до присъдените 48 000
лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на телесните увреждания, настъпили при процесното, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното издължаване.
Този въззивник – ответник в първоинстанционното производство, също е
формулирал оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената му част,
също поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна
преценка на приобщените доказателства, както и за неправилно приложение на материалния
закон в нормата му на чл.52 ЗЗД и за необоснованост, като е поискал отмяна на решението в
посочената му част, а в условието на евентуалност - намаляване на присъденото
обезщетение, поради установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Поддържа определеният размер на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца в производството да са необосновано високи и
несъобразени с установените по делото факти.
В отговорите по жалбите всяка една от насрещните страни е оспорила доводите в тях.
Пред настоящата въззивната инстанция е допуснато събирането на нови доказателства,
като е допусната и изслушана повторна съдебно-медицинска експертиза.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и
уважителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени
във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на ОС София е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено
обезщетение за причинените на въззивника-ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., както и в частта, с която му е присъдено обезщетение за причинените му имуществени
вреди до размер на 2 189,06 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
09.11.2022 г. до окончателното им изплащане.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички
елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от В. Е. В. от гр.*** срещу ЗАД "Далл
Богг: живот и здраве" АД, ЕИК *********, която е задължителна и за настоящата въззивна
инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
И. А. Б. и застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от
2
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива
отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди - виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на
извършителя на деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена
връзка между вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника-ищец
В. неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение
на деликвента И. Б., застрахован по застраховка „ГО“ при застрахователя-въззивник пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и
изслушани самостоятелни автотехническа, медицинска и психологическа експертизи, при
чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и
правна страна:
Неоспорените от страните писмени доказателства, както и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, както и допълнителните пояснения на изготвилото я вещо
лице в о.с.з. от 11.10.2024 г. пред първоинстанционния съд, установяват по безсъмнен начин
механизмът на настъпване на процесното ПТП на 22.09.2022 г., както следва: На посочената
дата около 15,30 ч. по автомагистрала “Хемус” в посока от гр. София към гр. Видин се е
движил л.а. “БМВ” с peг. № *** със скорост около — 154,55 км/ч., управляван от И. Б.. В
същия автомобил заедно с водача са пътували Ф. Ф. М., която е пътувала на предна дясна
седалка до водача и въззивникът В. В., който седял на задна дясна седалка зад Ф. М..
В зоната около км.64 900 пътното платно е било мокро от превалял дъжд. Водачът на
автомобила, движейки се в лява пътна лента, усетил загуба на напречна устойчивост
предизвикана от странично изместване на задната ос на свое дясно платно, като предната
част се насочила към лявата мантинела, поради което съответно завъртял коригиращо волана
на свое дясно. В следствие на това автомобилът започнал завъртане около вертикалната си
ос в обратна посока. От това последващо завъртане, предната част на автомобила се
насочила към дясна мантинела, автомобилът станал неуправляем, влязъл в режим на
презавиване и водачът изгубил контрол над управляемостта му. Последвало преминаване на
автомобила от лява в дясна пътна лента, насочване със задната си лява част към дясна
мантинела, удар в нея, счупване на стъклото на заден ляв стоп, продължаване на
завъртането около вертикалната ос по часовниковата стрелка с едновременна транслация по
посока на огледа, както и прохлузване/триене по дясна мантинела с детайли от предната
част на купето. Триенето по мантинелата с предната част на купето предизвикало
едновременна деформация на детайли от купето и деформация на мантинелата, като при
това триене предната peгистрационна табела се заклинила в мантинелата и се откъснала от
мястото на закрепване към автомобила. Триенето по мантинелата продължило с
едновременно продължаваща ротация на автомобила около вертикалната си ос в следствие
на което цялата странична лява част се ударила в мантинелата и се скъсала. Последвало
навлизане на автомобила в зоната на банкета, удар в крайпътните елементи, едновременно
надлъжно и напречно преобръщане, след което се автомобилът се установил в покой на
няколко метра в дясно от пътното платно върху тавана.
От претърпяното напречно и надлъжно преобръщане водачът на автомобила изпаднал
от купето, след което е затиснат от самия автомобил и получил тежки травми, довели до
летален изход.
Пътуващите на предна и задна дясна седалка останали вътре в купето живи, с
претърпени значителни травми.
Анализът на доказателствата сочи произшествието да е възникнало в светлата част на
денонощието при мокър пътен участък с асфалтова настилка в много добро състояние.
Установено е още, че по време на произшествието автомобилът е бил с монтирана
предна дясна гума/колело с размер и дълбочина грайфера различен (помалки) от другите три
3
и от нормативно установените.
Вещото лице е категорично, че причина за настъпване на произшествието от
техническа гледна точка е движението и управлението на л.а. “БМВ 523И” със скорост, по-
висока от разрешената за този пътен участък и несъобразената с конкретната пътна
обстановка, както и движение на автомобила с монтирана предна дясна гума (марка
“НОКИАН”) с размер (225/55 R16), различен от другите три (225/45 R18). Освен това
дълбочина на грайфера на първата е бил 2 мм., при нормативно допустими не по-малко от 4
мм. Последният факт – различният размер на предната дясна гума и по-малката дълбочина
на грайфера довело до различно/неравномерно/ разпределение на теглото и намалено
сцепление върху пътното платно в точките на контакт.
Експертът е категоричен още, че въззивникът-ищец е бил без поставен обезопасителен
колан при настъпване на описаното ПТП.
Както в писменото си заключение, така и в допълнително дадените пояснения в о.с.з.
същият е заявил, че от техническа гледна точка, ако В. В. е пътувал с поставен предпазен
колан, е нямало да получи нараняванията по предната и лява странична част на
тялото/торса, тъй като задържащият ефект на колана не би позволил на тялото да отхвръкне
напред и в ляво при последователното преобръщане на купето по посочения по-горе
комбиниран начин. Освен това при правилно поставен обезопасителен /триточков/ колан,
максималната амплитуда на движение и съответно разстоянието на придвижване напред на
тялото на водача е от около 5 до 10 см. Това разстояние е обусловено от деформацията на
дрехите и меките тъкани на торса при рязкото му движение напред в следствие на удара.
Долните части на тялото (таз и горна част на бедрата) са обхванати от долната хоризонтална
лента на колана, която обичайно е по-пристегната от горната диагонална лента, т.е. таза и
долните крайници при правилно поставен колан не биха се преместили на повече от 5 см.
напред към кормилната колона и към долната част на арматурното табло.
Приобщените писмени доказателства, представляващи медицинска
документация по повод проведеното лечение на въззивника, както и неоспорената
медицинска експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд и допълнителната такава,
изслушана от въззивната инстанция, установяват еднозначно, че в резултат на процесното
ПТП въззивникът-ищец е получил следните травматични увреждания: 1/счупване на тялото
на четвърти, пети и шести гръден прешлени; 2/ счупване на напречните израстъци вляво на
шести и седми гръдни прешлени; 3/счупване на първо, второ, трето и шесто ребра
паравертебрално вляво, на пето ребро по скапуларната линия и на второ ребро вдясно; 4/
многофрагментно счупване на гръдната кост; 5/ разкъсноконтузна рана на кожата в областта
на врата.
Непосредствено сред произшествието същият е бил закаран в УМБАЛ“св.Анна“АД,
съдето му е направена диагностика и проведено лечение.
Разкъсно-контузната рана на врата е била хирургически обработена и зашита в
условията на спешност. Направени са кръвни и образни изследвания и е прието, че
пациентът е показен за оперативно лечение – спинална декомпресия с последваща
стабилизация.
Извършена му е такава операция на 29.09.2022 г., при която са поставени импланти
/метална стабилизация/ по местата на счупените прешлени.
Изписан е от болничното заведение на 07.10.2022 г. с препоръки за спазване на
лечебно-охранителен двигателен режим и активна рехабилитация, както и за носене на
подсилен дорзо-лумбален корсет за период от един месец.
В допълнително дадените пояснения в о.с.з. от 26.04.2024 г. вещото лице е посочило, че
металната спабилизащия обхваща сегмент от прешлени и така си остава - създава блок и
става неподвижно пожизнено. Това състояние ограничава движението на снагата завинаги,
вкл. създава болезненост, която се засилва с физическо натоварване - ходене, стоене прав -
всичко, което товари гръбнака - всяко действие. Състоянието меже да се обликчи чрез
физиотерапия и рехабилитация.
В последствие състоянието му е наблюдавано, като са правени няколко образни
изследвания /на 26.10.2022 г. и на 14.03.2023 г. , като разчитането на последното сочи за
4
липса на данни за спинална стеноза или медуларна компресия – л.66-67 от
първоинстанционното дело/.
На 23.07.2024 г. въззивникът-ищец е постъпил на лечение в клиника по неврохирургия
в МБАЛ“Сърце и мозък“ЕАД Плевен, където извършеното ренгеново изследване е
установило разместване на поставената в МБАЛ“Св.Анна“ метална стабилизация от две
пръчки и 6 субламинални куки в горната част на дясната пръчка в дорзална посока, поради
разкачане на дясната горна кука от съответната ламина.
Според заключението на допълнителната медицинска експертиза и допълнителните
пояснения на вещото лице от о.с.з. от 12.06.2025 г. разместването на куката в дорзалната
посока причинява допълнителна болезненост при движение, както и ограничения в
движенията на снагата, но това не намалява допълнително работоспособността на
въззивника-ищец, предвид тежестта на травмата и последиците от нея, залегнали в мотивите
на Експертното решение с № 90510/28.08.2023 г., с което е определена пожизнена трудова
неработоспособност 75%.
Експертът е категоричен, че болезнеността и затрудненията на движенията в областта
на гърба на В. не е възникнала към м.07.2024 г., когато е констатирано чрез образна
диагностика разместването на поставената му оперативно стабилизация, а е била налице
изразена в една или друга степен след причиняването на травмите от ПТП-то, като са е
засилила от м.юли 2024 г., в резултат на което е потърсил лекарска помощ. В този смисъл е
налице безсъмнена причинно-следствена връзка между пътното произшествие и
коментираните клинични прояви.
Вещото лице докладва и че в резултат на причинените травматични увреждания В.
В. е изпитвал в началото силни по интензитет болки и страдания, които с времето са
намалели, но няма да изчезнат, докато е жив. Същите ще се засилват при физическо
натоварване и промяна на времето.
При извършения личен преглед на въззивника-ищец от вещото лице на 17.04.2025 г. е
констатирано ограничение в движенията на снагата в посока напред и назад, както и
извиване на страна, трудно навеждане – не може да достигне средата на подбедриците с
пръсти, ограничено и болезнено усукване наляво и надясно в поясната област, както и
навеждането на страни, болезненост при продължително стоене в изправено положение,
ходене и пози, натоварващи гръбначния стълб – продължително седене на стол и др.
Експертът е констатирал загрозяващ белег по кожата на гърба по хода на гръбначния
стълб, срединно, който е вертикално ориентиран и представлява постоперативен ръбец с
дължина 30 см., започващ от основата на врата до долната трета на гръдния кош. Ръбецът е
със сивкавобелезникав цвят без данни за келоидно разрастване.
Решаващият състав приема, че следва да кредитира и двете заключения на експерта
медик, доколкото изводите на същите се подкрепят изцяло от приобщените писмени
доказателства, касаещи здравословното състояние на въззивника-ищец, както и от
приобщеното Експертно решение № 90510 от 28.08.2023 г. на УБАЛ“д-р Г.Странски“ЕАД
гр.Плевен.
Установява се от последното, че лекарска комисия е определила на В. В. 75%
пожизнена трудова неработоспособност 75%, с водеща диагноза – счупване на гръбначен
прешлен, закрито, счупване на ребра, стернум и гръдна част от гръбначния стълб,
множествени счупвания на ребрата, множествени повърхностни травми на гръдния кош.
Писмените доказателства по делото установяват за лечението на причинените
травматични увреждания В. да е заплатил сумата от 7 103,94 лв.
Не е спорно по делото, че въззивникът-застраховател е заплатил доброволно по сметка
на въззивника-ищец преди иницииране на настоящето дело сумата от 30 000 лв. като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 3 455,50 лв. за причинените
имуществени такива на 01.02.2023 г.
Неоспорената от страните съдебно-психологична експертиза, изслушаната от
първоинстанционния съд е докладвала, че въззивникът-ищец е претърпял психична травма
в резултат на тежко, екстремно и стресиращо събитие, каквото е катастрофата на 22.09.2022
г. и е свързано с физическото му нараняване и смъртта на И. Б., когото нарича „добър
5
познат“. Преживява интензивни емоции (страх, ужас, безпомощност) по време на
стресиращото събитие, които довеждат до частична загуба на спомен за детайли от самия
инцидент, която е факт и до момента. Не може да се говори за наличието на емоционална
травма. Успял да преработи част от травматичните събития чрез подкрепа от близките си,
адаптира се към реалността, използвайки стратегии като примиряване, прехвърляне на
отговорността за решенията върху хора, които са готови да му помогнат. Предпочита
уединение, за да избегне припомняне и мисли за инцидента. Периодът след травмата му е
съпроводен с дистрес, увеличена тревожност и депресивна симптоматика (потиснатост,
проблеми със съня, липса на влечения, загуба на телесно тегло, мрачно настроение).
Преработването на психичната травма е дълъг процес, свързан с адаптация към промените в
живота му. Времето, което е минало от катастрофата до сега е дало възможност да стартира
преработване на травматичните преживявания. Към момента, като знаци за психично
справяне могат да бъдат възприети: наличие на подкрепяща среда, възвръщане на интереса
към дейности, които му доставят удоволствие и съществуването на планове за бъдещето -
желание да учи, да работи и да бъде самостоятелен. Независимо от факта, че се наблюдава
приемане и адаптация към промените настъпили в резултат на инцидента, наличието на
необратими телесни увреди, ще оказват своето влияние върху психичния му живот.
Показания относно вида и интензитета на преживените от въззивника физически
болки и негативни психични изживявания във връзка с процесното ПТП пред
първоинстанционния съд е дал братът на въззивника-ищец М. В..
Същият е заявил, че непосредствено след катастрофата е посетил брат си в болница
„Св.Анна“, но не успял да го види, защото не му позволили - първоначално брат му бил в
реанимация, целия потрошен. След 15-20 дни го оперирали и му поставили импланти. Като
го изписали си го прибрали в къщи и около два месеца бил на легло - семейството му го
хранило, вдигали го с баща му заедно двамата, за да го водят до тоалетна, майка му го
къпела /не можел сам/. Постоянно се будел и имал кошмари от инцидента от момчето, което
починало. След втория месец започнал да се изправя лека-полека – имал белези по цялото
тяло, вратът му бил изкривен, главата му напред, десният крак напред, леко изкривен. Бил
много отчаян, затворил се в себе си, не излизал никъде, имал страх да се вози в коли. Не
можел да се върне на работа - преди катастрофата работел в супермаркет, защото имал
непрекъснати болки в тялото и ръцете, не можел да се движи нормално, да се навежда, да
вдига тежки неща. Преди инцидента имал хоби - фотография и да спортува с приятели във
фитнес, но вече не можел да ги практикува, защото не може да движи добре ръцете си. Имал
и белези по тялото и се срамувал да ходи на басейн. Продължавал да изпитва болки, вземал
непрекъснато медикаменти за тях. При последния преглед лекаря ме казал, че ще става по-
зле и В. много се отчаял - преди това имал надежда, че нещата ще се променят. Чувствал се
унижен и безполезен, защото като инвалид взема пенсия и се притеснява ако има семейство
и деца как ще се грижи за тях.
Въззивната инстанция приема, че преценени вкл. в светлината на чл.172 ГПК
показанията на свидетеля М. В. следва да се кредитират, т.к. се подкрепят изцяло от
установеното от писмените доказателства и заключенията на изслушаните експертизи по
делото.
При отчитане на горните факти решаващият състав намира за несправедливо
определеното от първоинстанционния съд като заместващо обезщетение за претърпените от
въззивника неимуществени вреди такова в размер на общо 130 000 лева.
Същото не държи сметка за всички относими към определянето на този размер
обстоятелства, които, според трайната съдебна изпълват съдържанието на понятието
„справедливост“, което не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността
на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
6
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания.
При отнасяне на изложените към настоящия казус решаващият състав съобрази, че
към момента на настъпване на процесното ПТП въззивинкът-ищец е бил на 23 години,
работещ, в добро здравословно и емоционално състояние. В следствие на инцидента той е
получил общо четири счупвания на кости в тялото си, от които счупване на три гръдни
прешлена, на напречните израстъци на още два гръдни прешлени, счупване на пет ребра
/при от тях в ляво и две в дясно/, многофрагментно счупване на гръдната кост, вкл. и
разкъсноконтузна рана на кожата в областта на врата. Проведено му е било медикаментозно
и оперативно лечение за поставяне на стабилизационни импланти, които, с оглед
спецификата на счупванията на костите му /гръдните прешлени/, въззивникът-ищец ще носи
до живот. Във връзка с нараняванията му е изпитвал силни физически болки и емоционално
страдание непосредствено след получаването на уврежданията и по време на целия лечебен
период. Изпитването на такива, макар и не в същия обем, поради спецификата на травмите
му, той ще търпи доживот, според неоспореното заключение на експерта-медик, т.к. пълно
възстановяване от травмата на счупените гръдни прешлени няма да настъпи,
необходимостта от пожезненото укрепване чрез остеосинтезата на тялото на В. в секциите
на счупените гръдни прешлени, а компрометирането на поставената остеосинтеза,
констатирано през 2024 г. води до засилване интерзитета на болките, които изпитва при
движение на снагата. Решаващият състав взе предвид и че за период от около три месеца В.
е бил зависим в почти пълен обем от чужда помощ в бита си, наличието на загрозяващ
посоперативен белег по хода на гръбначния му стълб, трайната загуба на пълна
работоспособност - определената му пожизнена неработоспособност с решение на ТЕЛК и в
75%.
Съобрази се с безсъмнено установеният факт относно продължителния /от настъпване
на ПТП-то/и неприключил понастоящем възстановителен период, както и с
неблагоприятната прогноза относно пълното възстановяване на ищеца от получените
травматични увреждания, в резултат на които въззивникът-ищец не може да полага труд, за
да се издържа.
Решаващият състав приема с оглед така изложеното, налагащо се и с оглед
допълнително изслушаната експертиза в хода на въззивното производство, че определеното
общо обезщетение за причинените на въззивника-ищеца неимуществени вреди следва да
бъде определено на 160 000 лв., който размер отговаря в най-пълна степен на установеното
касателно физическото и психично състояние на въззивника-ищец, при съобразяване
последното, макар да търпи обратно развитие след първоначално преживения шок и стрес от
получените телесни увреждания, все още да не е възстановено в обичайното си нормално
състояние. С оглед неблагоприятната прогноза относно пълното възстановяване на В. от
уврежданията е безсъмнено, че и психическото му състояние ще се влияе от приемането и
адаптацията спрямо наличието на необратимите му телесни увреждания.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на
аналогични случаи, дадено от съдебната практика, предвид че според установеното виждане
в нея еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за
неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл.
52 ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д.
№ 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
2019/2024 г. и др./. Затова и справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на
съдебната практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
7
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.09.2022 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
По тези съображения частично състоятелни се явяват оплакванията във въззивната
жалба на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, поради
постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД.
По оплакването за материална незаконосъобразност по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Същите са несъстоятелни в частта им, с която се поддържа неправилност на извода на
първоинстанционния съд за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
понесените от В. В. телесни увреждания в следствие на процесното ПТП и непоставения от
него предпазен колан при настъпване на произшествието.
Относно предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването
и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при
ПТП е налице последователна практика на касационната инстанция, която се споделя от
настоящия състав и според която принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е конкретен и
доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е предполагаемо
конкретното поведение – действие или бездействие на пострадалия, както и причинната
връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният би настъпил и без
противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен.
Освен това при определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
С тези пояснения в конкретния казус е безсъмнено установено от заключенията на
автотехническата и медицинските експертизи, че причината за настъпилото ПТП е
противоправното поведение на шофьора на л.а.м.“БМВ“ с рег. № ***, който в нарушение на
правилата за движението по пътищата е управлявал същия автомобил с несъобразена с
пътната обстановка скорост и с технически неизправни гуми. И двете експертизи са
категорични още, че въззивникът-ищец не би получил телесните увреждания по предната и
лява странични части от тялото, ако е пътувал с поставен предпазен колан, т.к. последният
има задържащ ефект и не би позволил на тялото да отхвръкне напред и в ляво при
последователното преобръщане на купето по описания от автотехническата експертиза
комбиниран начин. Освен това при правилно поставен обезопасителен /триточков/ колан,
максималната амплитуда на движение и съответно разстоянието на придвижване напред на
тялото на водача е от около 5 до 10 см., което разстояние в случая би обусловило
деформацията на дрехите и меките тъкани на торса при рязкото му движение напред в
следствие на удара.
От изложеното се налага безсъмнен извод обстоятелството, че въззивникът-ищец е
бил без поставен предпазен колан по време на настъпване на процесното ПТП да е
допринесло за настъпване на неблагоприятните за неговото телесно здраве последици.
Въззивната инстанция, за разлика от първоинстанционния съд, приема обаче, че този
принос следва да се определи на 20%, а доводите в насока, че същият следва да бъде
определен в много по-висок размер /70%/ във въззивната жалба на въззивника-
застраховател, се явяват фактически и правно неиздържани с оглед преждеизложеното.
Несъстоятелни са и тези за приемане на съпричиняване в размер на 10% от страна на
пострадалия и поради това, че същият не е провел назначените му рехабилитационни
процедури, доколкото категорични доказателства в подкрепа на тези твърдения по делото не
се ангажираха.
Предвид на изложеното обжалваното решение следва де се отмени частично в
отхвърлителната му част, като на въззивника-ищец си присъди допълнително обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на още 50 000 лв. /след приспадане от
общо определения размер на обезщетението от 160 000 лв. на 20% съпричиняване в размер
8
на 32 000 лв. и доброволно изплатеното от застрахователя в размер на 30 000 лв. / , както и
в размер на още 729,68 лв. /направени разходи 7 103,94, от които следва да се приспаднат
доброволно платени от застрахователя 3 455,50 лв. и 729,68 лв. супричиняване от 20%/.
Двете суми по главниците са дължими ведно със законната лихва върху тях, считано
от 09.11.2022 г. до окончателното им изплащане.
В останалата му отхвърлителна част над уважения размер предявения иск за
неимуществени вреди се явява неоснователен и първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен, следва де се потвърди.
По разноските.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК въззивника-
застраховател следва да заплати на адв. Т. Р. Н. от САК сумата от 2 000 лв. за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, за осъществяваната от негова страна правна
помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв в полза на В. Е. В., съразмерно на
уважената част от въззивната му жалба и при съобразяване предмета на производството,
фактическата му и правна сложност и обстоятелството, че пред въззивната инстанция са
събрани нови доказателства /допълнителна медицинска експертиза/ както и на нормите на
Наредба № 1/2004 г.
На осн.чл.77 ГПК въззивникът застраховател следва да внесе по сметка на САС сумата
от 100 лв. за възнаграждение на вещото лице по допуснатата пред въззивната инстанция
допълнителна медицинска експертиза.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти, състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 118/01.11.2024 г., постановено по гр.д. № 211/2023 г. по
описа на ОС София в частите му, с които е отхвърлен за сумата над 48 000 лв. до сумата от
98 000 предявеният иск от В. Е. В. - ЕГН ********** от гр.*** против ЗАД“Далл Богг
Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди болки и страдания, получени от него при ПТП, настъпило на 22.09.2022 г. ведно с
лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022г. до датата на плащане на
обезщетението, както и в частта, с която е отхвърлен за сумата над 2 918,79 лв. до сумата от
2 189,06 лв. предявеният иск от В. Е. В. - ЕГН ********** от гр.*** против ЗАД“Далл Богг
Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
/разходи за лечение, закупуване на импланти, ортопедични корсети и др./, вследствие на
настъпило на 22.09.2022 г. ПТП, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от
09.11.2022г. до датата на плащане на обезщетението и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* да заплати на В. Е. В.
- ЕГН ********** от гр.*** допълнително сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, получени от него при ПТП,
настъпило на 22.09.2022 г. ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022г. до
датата на плащане на обезщетението, както и допълнително сумата от 729,68 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение, закупуване на
импланти, ортопедични корсети и др./, вследствие на настъпило на 22.09.2022 г. ПТП, ведно
с лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022г. до датата на плащане на
обезщетенето.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/01.11.2024 г., постановено по гр.д. № 211/2023 г. по
описа на ОС София в останалата му обжалвана част, с която предявените искове от В. Е. В. -
ЕГН ********** от гр.*** против ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, получени от него
при ПТП, настъпило на 22.09.2022 г. ведно с лихва за забава върху сумата, считано от
09.11.2022 г. до датата на плащане на обезщетението е отхвърлен над уважения размер до
пълния претендиран такъв от 180 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният
9
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над присъдения размер
до пълния претендиран такъв от 7 103,94 лв.
ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
адв. Т. Р. Н. от САК сумата от 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, за осъществяваната от негова страна правна помощ и съдействие по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв в полза на В. Е. В..
ОСЪЖДА ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* да заплати по сметка
на АС София сумата от 100 /сто/ лева за платено възнаграждение на вещото лице по
допусната пред въззивната инстанция допълнителна медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10