Решение по дело №316/2025 на Софийски градски съд

Мотиви по НЧД № 316 по описа на СГС, НО, 23 с-в за 2025 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане от компетентните органи на Република Австрия и
приложено към него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение на несъдебен орган на Република Австрия от 19.08.2024 г., влязло в
сила на 14.09.2024 г., по силата на което на Д.С.А.-Г. е наложена финансова санкция в
размер на 400 евро и са й възложени разноски по процедурата в размер на 5 евро.
Прокурорът моли съда да признае решението.
Защитникът твърди, че не е описано нарушението, тъй като липсва описание на самия
автомобил. Посочва, че не е установен водачът на автомобила. Изтъква, че не са посочени:
мястото на нарушението, на кой път е извършено, имало ли е указателни табели,
нарушените разпоредби, как е извършено нарушението, има ли връчена покана за
доброволно изпълнение. Моли съда да остави без уважение искането на австрийските
власти.
Засегнатото лице поддържа казаното от защитника си. Твърди, че не тя, а съпругът й е бил в
Австрия по това време и не е била уведомена за решението на австрийските власти. Моли
решението да не бъде приемано за изпълнение.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните
и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:

Засегнатото лице Д.С.А.-Г. е родена на 12.08.1971г. в гр. Видин, българка, български
гражданин, неосъждана, висше образование, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН: **********.
С решение на несъдебен орган на Република Австрия от 19.08.2024 г., влязло в сила на
14.09.2024 г., на А.-Г. е наложена финансова санкция в размер на 400 евро за
административно нарушение на Раздел 20 (1) във връзка с раздели 10 (1) и 11 (1) от
Федералния закон за пътното таксуване от 2002 г. - за това, че на 09.03.2024г., в 10:03 в
Република Австрия, Gemeindegebiet Klausen-Leopoldsdorf auf der Autobahn A21 nächst Strkm.
9,899, управлявала МПС (с максимално допустимо тегло в натоварено състояние,
ненадвишаващо 3,5 тона) с рег. № СА **** РМ на горепосоченото място (т.е. маршрут, за
който се събира такса за изминато разстояние), без надлежно да е била платена таксата за
изминато разстояние въз основа на времето. Възложени са й и 5 евро разноски в
процедурата.
Именно и за тази сума е било издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). От текста на
удостоверението се установяват и индивидуализиращите наказаното физическо лице данни–
три имена, дата на раждане, място на раждане и последен известен адрес на пребиваване в
България, размерът на наложената санкция; обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение, за което е наложена финансова санкция, както и самите нарушени разпоредби,
съответно органът, издал решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в
сила, подлежало ли е на обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на
1

лицето да се защити.
При така установените факти, настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен орган,
съставляваща наказание за извършено административно нарушение на правилата за
движение по пътищата по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС. На следващо място,
наказаното лице има адрес на територията на РБ (чл. 30, ал. 3, пр.3 ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението.
Касае се освен това за нарушение, за което и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС не
се изисква двойна наказуемост, тъй като засегнатото лице е санкционирано за нарушение на
правилата за движение по пътищата. А освен това, нарушението има аналог и в българското
законодателство - управление на МПС по път, за който се дължи винетна такса и същата не
е била заплатена.
В същото време, видно от текста на удостоверението, производството пред съда по принцип
е било неприсъствено- т.е. производството е било само писмено, а осъденият е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване и не е обжалвал, поради което и няма как да
се е явил в съдебно производство, образувано по повод жалбата.
Същевременно всяка финансова санкция не е под 70 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
несъдебния орган на издаващата държава. Съдът по закон не разполага и с правомощие да
преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да намалява
размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под наказателната
юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на територията на
издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от закона е неприложима.
Възраженията на защитника относно описанието на нарушението в удостоверението съдът
намира за неоснователни. Нарушението е описано ясно и точно с всички съставомерни
признаци – посочени са време /09.03.2024г., в 10:03/ и място /Република Австрия,
Gemeindegebiet Klausen-Leopoldsdorf auf der Autobahn A21 nächst Strkm. 9,899/ на същото;
начинът на извършването му е пределно ясен от описанието /управление на МПС (с
максимално допустимо тегло в натоварено състояние, ненадвишаващо 3,5 тона) на
горепосоченото място (т.е. маршрут, за който се събира такса за изминато разстояние), без
надлежно да е била платена таксата за изминато разстояние въз основа на времето/; изрично
е посочено и нарушената разпоредба - Раздел 20 (1) във връзка с раздели 10 (1) и 11 (1) от
Федералния закон за пътното таксуване от 2002 г. За индивидуализацията на процесния
автомобил е напълно достатъчно да е посочен регистрационния му номер, който е уникален
за всяко МПС и същият е визиран в удостоверението. Посочването на това дали е имало
указателни табели не е необходимо при описание на извършеното нарушение, за да бъде
ясно естеството му.
Неоснователно са и възраженията, че не е установено лицето, управлявало автомобила и, че
2

не засегнатото лице, а съпругът й е бил в Австрия по това време – това е въпрос, който не е
от компетентността на настоящия съдебен състав, а на съответните власти на Р. Австрия,
които с влязлото в сила решение са приели, че именно засегнатото лице е автор на деянието,
за което са го санкционирали.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза не е
налице основание да откаже признаване на решението. Тъй като то се отнася до парична
сума в друга валута - евро (400), както и разноските в процедурата – 5 евро. Съдът определи
равностойността на общата сума от 405 евро й в български левове по курса на БНБ към деня
на влизане на решението в сила, а именно- 792,11.

ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2:

3

Номер на акта:	65
Дата:	23 януари 2025 г.
Съдия:	Мирослав Георгиев Георгиев

Дело:	20251100200316
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 януари 2025 г.

Решение по дело №316/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите