Р Е Ш Е Н И Е
№…………
12.11.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 510 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 503/12.04.2018
г., Плевенски районен съд по гр. дело № 399/1997 г. по описа на същия съд е постановил
да се издаде
дубликат на изпълнителен лист въз
основа на решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г, в полза на Н.С.П.
против С.В.П., на основание чл.409 от ГПК. Да се впише изрично, че изпълнителният лист е дубликат.
Срещу така постановеното решение
на Плевенски районен съд е депозирана въззивна жалба от С.В.П. чрез
пълномощника му адв. Р.Д., в която се твърди, че постановеното решение е
неправилно, поради нарушеине на материалния закон, съдопроизводствените правила
и необосновано. Не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства наличието на отрицателния факт, а именно
изгубване на изпълнителен лист или неговото унищожаване. Въззивникът счита, че
изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за издаване на
дубликат на изпълнителен лист са неоснователни и в противоречие с практиката на
ВКС. Не са представени доказателства, установяващи наличието на предпоставките,
а именно, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен. Районният съд не се е
произнесъл и по направените възражения, че правото на издръжка се е погасило,
както и че е налице изменение на обстоятелствата, при които е присъдена
първоначалната издръжка. Издръжка на бивш съпруг, съгласно чл.145 ал.1 от СК се
присъжда на невиновния за развода съпруг. Видно и от делото, разводът е
постановен по споразумение без вина на съпрузите, т.е. налице е обстоятелство
от законов текст, който погасява правото на издръжка. На следващо място се
излагат доводи, че Н.С.П. притежава достатъчно имущество и доходи за
собствената си издръжка, а въззиваемият С.В.П. не разполага с необходимите
средства, за да заплаща издръжката, присъдена по делото. Н.П. е изгубила
правото на издръжка, тъй като разполага с достатъчно средства и извършва
търговска дейност. Освен това, въззивникът твърди, че съгласно чл.111 от ЗЗД
погасителната давност за периодични плащания, каквато е безспорно издръжката, е
тригодишна, а издръжката е именно такава. Евентуално, погасителната давност по
чл.117 от ЗЗД е пет години по отношение на задълженията, установени със съдебно
решение, следователно задължението е погасено по давност за период преди 2013
година. В делото са въведени и предвидените в закона правопогасяващи основания
и изпълняемото се право изцяло, респективно частично се е погасило, поради
изтекла погасителна давност. Такива възражения са наведени от ответника с
молбата отговор и съдът е следвало да се произнесе по тях. Моли Окръжния съд,
да приеме, че подадената жалба е основателна и да отмени първоинстанционното
решение, като отхвърли молбата за издаване на дубликат, като недопустима и
евентуално, неоснователна, като недоказана, ведно със законните последици
изцяло или частично.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата Н.С.П.. В съдебно заседание, същата не
се е явила и не е взела становище.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Плевенски районен съд е бил
сезиран с молба от Н.П., подадена на 05.01.2018г. по чл.
409, ал. 1 от ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист.
Съгласно чл.
409, ал. 1 от ГПК дубликат от изпълнителен лист се издава от съда,
който е издал първообраза, ако последният бъде изгубен или унищожен, въз основа
на акта, по който е издаден първообразът. При издаването на дубликат съдът
проверява и дали дългът не е погасен след постановяване на акта, представляващ
изпълнително основание.
За да уважи молбата за издаване на изпълнителен лист съдът е приел, че
вземането съществува такова, каквото е установено с акта решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997г. на
Плевенски районен съд. Приел е, че е налице загубване
на първообразния изпълнителен лист и че направеното възражение за погасямане на
задължението по давност следва да се направи в изпълнителното производство.
Тези изводи се споделят частично от настоящия въззивен състав.
Производството по издаване на
дубликат на изпълнителен лист, регламентирано в чл.
409 от ГПК представлява един особен исков процес, в чийто предмет се включва проверка от страна
на съда относно това, дали първоначалният изпълнителен лист е изгубен/унищожен,
както и това дали вземането е погасено въз основа на обстоятелства, настъпили
след неговото установяване със съдебен акт. На молителя принадлежи
процесуалното задължение да установи чрез пълно и главно доказване наведеното в
молбата фактическо твърдение за изгубване на процесния изпълнителен лист, въз
основа на което основава своето искане за издаване на дубликат на изпълнителен
лист. А длъжникът може да оспорва факта на изгубване/унищожаване на първообраза
на изпълнителния лист, както и да прави възражения за погасяване на вземането
спрямо него. Съгласно Решение № 291 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2988/2014 г., III г. о., ГК, "възражението по чл.
409, ал. 3 от ГПК, което ответникът в това производството може и
следва да противопостави на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния
лист, се свежда до изтъкването на погасяващи изпълняемото право обстоятелства,
настъпили след установяване на съществуването му. Обстоятелствата, на които
възражението се основава, могат да се отнасят до съществуването на съдебно
признатото материално право или до възможността за принудителното му
реализиране, като се изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително
погасителна давност, или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя,
включително по принудителен ред".
Установи се по делото, че по
молба на молителката, въз основа на решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г по описа на ПлРС, е издаден изпълнител лист, обективиращ процесното
изпълняемо право, който изпълнителен лист е получен лично от молителката на 30.06.2003г.
Фактът на изгубване на първообраза на процесния изпълнителен лист е
установен от първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че в Решение № 134 от 17.03.11 г. по гр. д. №
1713/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 263 от 12.06.2012 г. по гр. д. №
1138/2011 г., г. к., I г. о. на ВКС е прието, че в производството по чл. 409
молителят следва да докаже твърденията си, че първообразният изпълнителен лист
е изгубен или унищожен. Също така изрично е посочено, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от
правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е
образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или
погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани
твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен, тъй като този факт е
отрицателен. Ето защо в тази си част изводите на съда са правилни.
След като е установил една от
предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист, то съдът е
следвало да се произнесе по направените възражения относно погасяването на правото.
В случая следва да се посочи, че самото право е издръжка уговорена в
споразумение за прекратяване на брак между бивши съпрузи и същото е одобрено с решението
на районния съд.
Въззивникът и ответник в
производството е направил възражение, че е отпаднало основанието за даване на
издръжка, тъй като такава се присъжда на виновния съпруг, а в техния случай
съдът не се е произнасял по вината; че са настъпили промени в обстоятелствата
при които е бил определен размера на тази издръжка; че молителката разполага с
достатъчно средства да се самоиздържа и не се нуждае от издръжката и че същата
е в размер, който противоречи на добрите нрави и морала и на последна място, че
издръжката е погасена по давност.
Съдът е отхвърлил всички тези
възражения, като е изложил основно съображения за погасителната давност. Те
обаче се споделят частично от настоящия въззивен състав.
Доколкото задължението за
издръжка е поето с писмено споразумение между страните, с което е прекратен
техния брак и е одобрено от съда, като съответстващо на закона и морала изцяло
неоснователни са възраженията, че няма основание за определяне на издръжка
между бившите съпрузи, както и дали молителката към настоящия момент разполага
със средства за живот и нуждае ли се от издръжка. Тези въпроси не може да бъдат
поставяни в производството, тъй като те не касаят настъпили след установяване
на вземането обстоятелства. Промяната в условията, при които е определен
размера на предходната издръжка също няма как да се цени, тъй като съществува
специален ред за изменението или прекратяването на издръжката уреден в чл.150
от СК.
По направеното възражение за
изтекла давност, съдът намира следното.
Подаването на молбата за издаване
на дубликат на изпълнителен лист прекъсва погасителната давността, на основание
чл. 116, б.
"б" от ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" от ЗЗД, докато трае особения исков процес по чл.
409 от ГПК давността спира да тече, тъй като със самото искане за
издаване на дубликат на вече издадения изпълнителен лист, молителят търси начин
да защити своето право на вземане срещу длъжника. Пред молителя няма друга
правна възможност по принудителен ред да реализира своето притезание, тъй като
първообраза на изпълнителния лист, като предпоставка за упражняване на правото
на принудително изпълнение, е изгубен, респ. унищожен. Настоящият особен исков
процес, представлява процес относно самото вземане, тъй като самия закон
( чл.
409, ал. 3 от ГПК) дава възможност на длъжника да прави погасяващи
изпълняемото право възражения въз основа на факти, настъпили след установяване
на съществуването му (т.е. които не са обхванати от обективните предели на
силата на пресъдено нещо). Възраженията могат да бъдат досежно съществуването
на вече съдебно признатото притезание или до възможността за неговото
принудителното изпълнение. Като след влизане в сила на решението за издаване на
дубликата, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания,
които е могъл да предяви по време на производството - чл.
409, ал. 4 от ГПК (Решение № ЗЗ от 1.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5781/2015 г., II г. о., ГК). В производството по чл.
409 от ГПК предмет на проверката е дали все още притезанието
продължава да съществува, като накрая, в своя съдебен акт, съдът е длъжен да се
произнесе по отношение на самия материалноправен спор между страните, в който
ще се установи дали вземането съществували или вече е погасено. Пак според
Решение № ЗЗ от 1.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5781/2015 г., II г. о., ГК
"решението за издаване на дубликат от изпълнителен лист се ползва със сила
на пресъдено нещо. Тази сила на присъдено нещо не е пълна, а е частична и касае
само съществуването или несъществуването на изпълняемото право с оглед
наличието или липсата на нововъзникнало основание за погасяване на вземането.
Ето защо, когато молбата бъде уважена, със сила на пресъдено нещо се
установява, че вземането на кредитора съществува и не е погасено на някое от
предвидените в закона правопогасяващи основания. А когато молбата бъде
отхвърлена поради уважаване на наведено от длъжника правопогасяващо възражение,
то със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането не съществува и
кредиторът не може впоследствие да иска установяване, че вземането съществува и
издаване на нов изпълнителен лист".
С оглед на изложеното съдът
намира, че подаването на молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист
прекъсва погасителната давността, на основание чл. 116, б.
"б" от ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" от ЗЗД, докато трае особения исков процес по чл.
409 ГПК, давността спира да тече.
Съгласно Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "
в " от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. От представеното по делото решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г по описа на ПлРС се установява, че С.П. се е задължил да заплаща на Н.П.
месечна издръжка, която по своята правна същност представлява периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в решението на съда падеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Но съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, т.е. настоящите вземания за
издръжка се погасяват с изтичането на петгодишния давностен срок.
Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай, вземанията дължими от 22.09.1997 г. (датата на
подаване на исковата молба) са станали изискуеми от момента на влизане в сила
на съдебното решение - 18.11.1997г. Тъй като издръжката е определена като
месечно изплащане, то са погасени с
изтичането на петгодишната давност – всички задължения възникнали до
01.01.2013г., доколкото по делото няма доказателства новата петгодишна
погасителна давност да е прекъсвана или спирана.
Останалите вземания за издръжка обаче, а именно тези от месец 01.2013г.,
както и тези дължими за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017г. и до
настоящия момент не са погасени по давност, и за тях ПлРС е бил длъжен да
издаде дубликат на изпълнителния лист.
Следователно, при установеното
правнорелевантно обстоятелство, че процесният изпълнителен лист е изгубен и при
недоказаност от страна на ответника, че е погасил паричните притезания за
издръжка от месец 01.2013 г. насам, представляващи материализираното в
издадения изпълнителен лист изпълняемо право, молбата по чл.
409, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважена, досежно периода: от
01.01.2013г. до 05.01.2018г., както и от 05.01.2018г. до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за просрочие. За посочения период следва да се издаде дубликат на
изпълнителния лист въз основа на акта, по който е издаден първообразът, а
именно решение от
18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г по описа на ПлРС. В
тази част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение на ПлРС досежно периода от 22.09.1997 г. (датата на
подаване на исковата молба по гр.д.№399/97г.) до 31.12.2012 г. обаче следва да
бъде отменено и молбата да се остави без уважение, доколкото вземанията за
издръжка са погасни по давност.
При този изход на процеса следва на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Н.П. да бъде осъдена да заплати на С.П. разноски в производството за двете инстанции съобразно уважената и отхвърлена част от претенцията и по компенсация в размер на 475лв.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 503/12.04.2018 г., постановено
по
гр. дело № 399/1997 г. по описа на Районен съд - Плевен,
в частта, с която е издаден дубликат на изпълнителен лист въз основа на решение от
18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г. на ПлРС, в полза на Н.С.П. против С. В. П. за периода от 22.09.1997 г. (датата на подаване на исковата молба по гр.д.№399/97г.)
до 31.12.2012 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.409 от ГПК на Н.С.П. ***, ЕГН ********** за издаване на дубликат на
изпълнителен лист въз основа на решение от 18.11.1997 г. по гр.д. № 399/1997 г.
на ПлРС, в полза на Н.С.П. против С. В. П.
за периода от 22.09.1997 г. (датата на подаване на исковата
молба по гр.д.№399/97г.) до 31.12.2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503/12.04.2018 г., постановено
по
гр. дело № 399/1997 г. по описа на Районен съд – Плевен
в останалата му обжалвана част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: