Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти
касационен състав
На тринадесети май две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: Кремена
Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Галина Георгиева
Прокурор: Силвиян И.
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №542 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Й.И.Й. от
гр.Каварна против Решение №260137/01.02.2021г. по НАХД №4127/2020г. на Районен съд-Варна,
с което е изменено НП №23-0000725/26.08.2020г. на директора на РД„Автомобилна
администрация“- гр.Варна, с което наложеното му на основание чл.177, ал.3, пр.2
от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3,
б."а" от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ административно наказание „глоба“
от 1300лв. е намалено на 500лв. и е осъден
да заплати на РД“АА“-Варна сумата от 30,76лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че Решението е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на ВРС, че събраните писмени
и гласни доказателства по делото са безспорни и категорично доказвали, че
въззивникът е извършил нарушението, за което е наказан. Считат, че фактическата
обстановка е останала неизяснена и ВРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила като оставил без уважение направеното в открито съдебно заседание на
12.01.2021г. от процесуалният представител на жалбоподателя доказателствено искане
за разпит на свидетел за установяване на твърдяното във въззивната жалба обстоятелство,
че товара е разтоварван в деня преди проверката. При липсата на извършено
измерване от проверяващите на теглото на ППС с товара, въпреки направеното
искане за това от водача и заявеното от него, че кантарната бележка отразявала
натовареното предния ден количество, част от което е било разтоварено още
предния ден, в случая останало неизяснено и неустановено по категоричен начин,
че на 11.06.2020г. превозното средство е било с претоварено. Съставомерността
на извършеното и вината на дееца не били безспорно установени от съда. Мотивите
в Решението били бланкетни и не се основавали на разглеждане и обсъждане на
доказателствата и на фактите, които те установяват, което съставлявало липса на
мотиви. Считат съдебният акт, с който е изменено НП за постановен при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и молят Решението да бъде
отменено и делото да бъде върнато на Районен съд-Варна за ново разглеждане от
друг състав, за да бъдат събрани всички относими доказателства и изяснени
фактите и обстоятелствата, които са от съществено значение. В условие на
евентуалност се претендира отмяна на Решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно. Преди съдебното заседание процесуалният представител на
касатора депозира писмена молба, с която поддържа оспорването с жалбата и
направените в условия на евентуалност искания.
Ответната страна - РД„Автомобилна
администрация“- гр.Варна не депозира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура–
Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие
на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
При проверката касационният състав не установи да са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила от предходната инстанция. За разглеждане
на делото пред районния съд са призовани нарушителят и учреждението, чийто
орган е издал наказателното постановление. Редовно призованият жалбоподател е
представляван от упълномощения от него адвокат, който е изразил становището си
по жалбата, участвал е при разпита на допуснатите от съда свидетели, ВРС е уважил
доказателственото му искане от РД“АА“-Варна представи справка за МПС, с което са
били проверяващите и дали е било оборудвано с техническо средство за измерване.
По делото е приета справката представена от ответника и ежедневния отчет с рекапитулация
за проверените на 11.06.2020г. превозни средства. В съответствие с чл.283 от НПК по делото са приети като писмени доказателства приложени в административно-наказателната
преписка документи, а именно: Заповед № РД-08-30/21.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщения, с която делегирал на
директорите на РД "АА" правомощия да издават НП за установени нарушения
на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за
движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове;
представените от водача Й. документи на проверяващите за товара и за
извършвания превоз: кантарна бележка №5614/10.06.2020г. издадена от
"Олива" АД – Разделна като изпращач на стоката – слънчогледови люспи
с нето тегло 30.840тона, тара 14.520тона и бруто 45.360тона; товарителница №
002520 от 11.06.2020г. за натоварената на 10.06.2020г. стока с тегло 30.840тона
на изпращача "Олива" АД – Разделна за получателя –ПЧМВ-Варна на управляваното
от него ППС на превозвача „Инфра Инвест Контракт“ЕООД; пътен лист серия ВА
№027620 издаден на 11.06.2020г. за превоза по маршрут Варна-ПЧМВ с отразен част
на излизане от гаража 09:40часа и разпечатка от дигиталната карта на водача Й..
След като представителите на страните изрично са заявили, че нямат искания по
доказателствата и като счел делото за изяснено от фактическа страна със
събраните, ВРС дал ход на съдебните прения.
В Решението съдът е направил преценка по отделно и в съвкупност на
събраните доказателства, като правилно отчел разпределението на доказателствената
тежест между страните и изложил установеното от тях за фактите и
обстоятелствата свързани с деянието и дееца. Въззивният съд установил, че на 11.06.2020г.
разпитаните двама инспектори РД "АА"-гр. Варна при изпълнение на задълженията
си свързани с осъществяване на пътен контрол на 50метра след хипермаркет
„Аветисян" в посока бул.“Република“ около 09:40часа спрели за проверка
движещото се по ул.“Девня“ в град Варна превозно средство, представляващо съчленена
композиция от товарен автомобил "МАН", кат. N3 с peг. № СА****НА с
две оси с прикачено полуремарке с три оси кат.04G с peг. № С****ЕР и
установили, че са собственост на превозвача "Инфр Инвест Контракт"
ЕООД-гр.София и ги управлява Й.И.Й. от гр.Каварна. ВРС установил, че Й. представил
на проверяващите товарителница, пътен лист и кантарна бележка, от които те
констатирали, че извършва обществен превоз на 30 840кг. слънчогледова
пелетирана люспа по маршрут гр.Варна –
ПЧМВ. От писмените документи представени от водача проверяващите констатирали,
че общата маса на натоварване на съчленената композиция е 45360кг. и надвишава с
5 360кг. допустима максимална маса от 40000кг., определени в Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, за което водачът не представил издадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“ квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща
допустимите норми. ВРС установил, че проверяващите не разполагали с техническо
средство за измерване и не извършили такова контролно замерване, каквото искане
водачът имал и отразил в съставения му за нарушението АУАН. ВРС установил, че
на мястото на проверката е съставен АУАН, в който било описано извършеното от
водача, което е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Установено е, че проверяващите иззели пътния лист, товарителницата, кантарната
бележка и разпечатка от дигитална карта на водача, предявили му АУАН за подпис
и му връчили екземпляр. Установено е, че въз основа на АУАН на 26.08.2020г. директорът
на РД „Автомобилна администрация“- гр.Варна издал НП №23-0000725, с което на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушението на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ на Й. наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1300лв.
В Решението са формирани изводи за съответствие на съдържанието на АУАН и
НП и за правилно провеждане на административното производство в съответствие с изискванията
в ЗАНН, за правилно приложение на относимите за случая разпоредби от ЗДвП и Наредба
№11/03.07.2001г. и за неоснователността на оплакванията в жалбата за наличие на
основания за отмяна на НП. ВРС извършил
преценка на размера на наложената глоба към средния размер предвиден в закона
за този вид нарушения, съобразил обществената опасност на дееца и наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства и заключил, че наказанието не е справедливо.
Счел, че минимално предвидената глоба от 500лв. е съответна на обществената
опасност на деянието и дееца, достатъчна за постигане на целите на превенцията
и справедлива. С подробни мотиви в Решението въззивният съд отхвърил като
неоснователно искането в жалбата за отмяна на НП и уважил направеното в условия
на евентуалност искане за изменение на размера на наложената с него глоба от
1300лв. на 500лв.
Това Решение на ВРС е мотивирано, постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Обжалваното пред въззивния съд НП №23-0000725/26.08.2020г. е издадено на
основание ЗДвП за нарушение на ЗДвП и Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ въз
основа на редовно съставен на 11.06.2020г. АУАН №272066. Съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. ВРС не е установил нередовност на АУАН. Той е съставен
от компетентно за това дл. лице от РД“АА“-Варна, в присъствието на водача Й. и
на другия служител от екипа непосредствено при извършване на проверката и установяване
на нарушението. Правилно ВРС установил, че описаните в АУАН факти и
обстоятелства за количеството и вида на превозваната стока са установени от
представените от самия водач Й. документи. Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба, че мотивите в съдебния акт са бланкетни, а изводите не са
основали на преценка и анализ на приетите по делото доказателства. Именно след
такава преценка е установено и посочено в Решението, че в пътния лист и в товарителницата
няма отразяване водачът с ППС да е бил в гр.Белослав и да е разтоварвал там стока,
в резултат на което на 11.06.2020г. курса да е извършван с по-малко товар.
Правилно ВРС констатирал, че в пътният лист с номера вписан в товарителницата за
съответния курс е отразено, че МПС с водач Й. е потеглило в 09,40часа от
гр.Варна натоварено със стока, която е била с тегло 30 840кг, което е отразено
в товарителницата. Водачът, респ. превозвача отговаря за превозваната стока,
поради което в превозните документи и особено в товарителницата се отразяват количеството
и вида на превозената стока със съответното МПС и водач. С отразеното в товарителницата
за вида и количество на превозваната стока се разчитат помежду си доставчика и получателя
й. Поради това основателно ВРС преценил за правилно установени от
товарителницата данните за количеството превозвана стока както от
актосъставителя, така и от издателя на НП. Данните в товарителницата за
натоварени 30 840кг на ППС изцяло кореспондират с отразеното в кантарната бележка
издадена от изпращача на стоката. С оглед изложеното касационният състав счита,
че ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като оставил
без уважение искането на процесуалният представител на Й. за разпит на
свидетел, който да даде показания в подкрепа на твърдението, че е разтоварил
част от стоката в гр.Белослав. С това правото на защита на Й. не е било ограничено,
тъй като не е имало пречка и той е могъл във всеки един момент след съставяне и
връчване на АУАН, след издаване на НП с жалбата до ВРС или с писмена молба или в
проведените няколко открити съдебни заседания да представи писмени
доказателства за разтоварване на част от стоката на „Олива“АД, която е била
натоварена на 10.06.2020г. на управляваното от него ППС, след като е била изтеглена
и описана в издадената в 15:33:02часа кантарна бележка №5614/10.06.2020г. След
като нито Й., нито процесуалните му представители са ангажирали такива писмени
доказателства, в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви и с разпределението на доказателствената тежест в чл.189,
ал.2 от ЗДвП са изводите в Решението за безсъмнено и еднозначно установено от
представените от водача документи, че е управлявал ППС с маса 45360кг., от която
стоката е 30840кг, с което е надвишил с 5360кг. допустимата максимална маса от
40000кг по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване без квитанция издадена от „АПИ“ за
претоварването.
Водим от гореизложеното ВРС не е допуснал нарушение на процесуалните
правила, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК - да е довело
до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, до
липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено решението, нито е постановено от незаконен състав, поради което не
е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяната му и за връщане на
делото за ново разглеждане.
Касационният състав изцяло споделя като правилни и законосъобразни
мотивите в Решението за липсата на основание за отмяна на НП и за наличие на
основание за изменението му в частта на наложената глоба и определянето й в минималния
размер от 500лв. предвиден в чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, които съгласно
чл.221, ал.2 изр.2 от АПК не следва да преповтаря. С оглед изхода на спора и
при съобразяване на намалението на размера на наложената глоба ВРС осъдил Й. да
заплати на РД“АА“-Варна сумата от 30,76лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Правилно въпреки изхода на спора ВРС отчел, че по делото не са представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар от Й., поради което въпреки
своевременно напавеното искане за присъждане на разноски, такива не са
присъдени на жалбоподателя.
Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на материалния закон е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Такова неправилно приложение на закона настоящия
състав не установи, поради което неоснователно в касационната жалба се
претендира отмяна на Решението на ВРС на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК и
постановяване на ново, с което НП да бъде отменено.
Тъй като не се установи наличие на основание за отмяна на Решението на
ВРС по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, то следва да бъде оставено в сила.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260137/01.02.2021г. постановено по НАХД №4127/2020г. на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.