Решение по дело №562/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 734

гр.Сливен, 01.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 562 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на разглеждане са предявени обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл.344, ал.1 ,т.1 и т.2  КТ, както и евентуално предявен иск по чл.220 КТ.

Ищцата твърди, че на 02.07.2018г. била назначена в ответната ДГ „Радост" на длъжност „старши учител" за срок от една година, до 30.06.2019г. с основно месечно възнаграждение 792 лв. и изпълнявала съвестно задълженията си. Сочи, че след възникнало пререкание с директорката на детската градина на 07.12.2018г. била извикана от нея в кабинета и в присъствието на двама възпитатели била уведомена, че ще бъде освободена и съотвено прекратено трудовото й правоотношение, поради придобито право на пенсия. Представено й било да се запознае с предизвестието за прекратяване на трудовия договор, но екземпляр от него не получила. Сочи, че отказала да подпише и получи предизвестието. Твърди, че на следващия работен ден 10.12.2018г. поискала да получи екземпляр от предизвестието, за което била накарана да подаде молба за това. Ищцата не оспорвала факта, че придобила и упражнила правото си на пенсия на осн.чл.68 ал.1 КСО, но към момента на предприемане на прекратяване на трудовото й правоотношение, директорката не се  снабдила със служебна информация от НОИ за същото. По този начин счита, че работодателя предприел освобождаването й, основано на съмнения и не подкрепено с необходимите доказателства.

Счита, че предизвестието за прекратяване не било надлежно връчено, тъй като го получила дни след като било издадено и подписано в условията на отказ. Прекратяването на трудовия договор било незаконосъобразно, тъй като видно от основанието за прекратяване чл.328 ал.1, т.10б  КТ предизвестието било едномесечно. Съгласно разпоредбата на чл.326 ал.2 КТ, предизвестието за прекратяване на срочен трудов договор, какъвто бил случая било 3 месечно, но не повече от остатъка на договора.

Тъй като самото предизвестие ищцата отработила на 07.01.2019г. й била връчена Заповед № 29/07.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в която било цитирано предизвестие с изх.№ 13/11.12.2018г., какъвто номер нямало и датата също не съответствала.

От съда се иска признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Евентуално, в случай, че съда приеме, че уволнението е законно, а е налице неспазен срок на предизвестие, претендира присъждане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 2 759,44 лв.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната по исковете  е депозиран.

Не се спори, че процесния трудов договор бил срочен, сключен на основание чл. 68, ал. 4, вр ал. 4 КТ и при условията на § 1, т. 8  ДР КТ. Договорът бил сключен с лице, придобило към момента на сключването му право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от Разпореждане № ********** от 25.08.2017 г. на ТП на НОИ - Сливен. Възражението на ищцата, че трябвало да й бъде връчено 3 месечно предизвестие за освобождаване от работа на основание чл. 326. ал. 2 КТ счита за неоснователно, тъй като по този ред се прекратявал трудовия договор по инициатива на работника/служителя. Само в този случай, прекратяването на трудовото правоотношение се извършвало с тримесечно предизвестие, тъй като работодателя трябвало да разполага с време, за да  намери работник, който да замени напускащия работник. В случая се касаело за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като предизвестието в този случай било едномесечно. Действително сочи, че в Заповед № 29/07.01.2019г. била допусната техническа грешка при изписване номера на трудовия договор на ищцата, като вместо № 27/02.007.2018г. било записано изх. № 13/11.12.2018г. Тази техническа грешка обаче, нямала значение по отношение прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като същото се прекратявало с изтичане на срока на връченото предизвестие, а не с връчването на Заповед № 29/07.01.2019г., която само констатирала, че срока на предизвестието изтекъл и в нея се посочват дължимите на ищцата обезщетения в следствие на прекратяването на трудовото правоотношение.

Иска от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори в процеса, а и се установява, че страните сключили срочен трудов договор № 27/02.07.2018г. със срок на действие до 30.06.2019г., въз основа на който ищцата била назначена на длъжност „старши учител” в ответната детска градина. Към датата на сключване на този трудов договор, ищцата  придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал., и 2 КСО по заявление, подадено от нея още на 05.06.2017г., видно от разпореждане № **********/23.08.2017г. на ТП НОИ гр.Сливен.

Не се спори също така и се установява, че работодателя връчил на 07.12.2018г. / пред изтичане срока на договора/ при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. Срокът на връченото предизвестие бил едномесечен и след изтичането му на 07.01.2019г. работодателят издал заповед № 29/07.01.2019г., с която наредил да се изплати на ищцата обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 КТ.

В хода на процеса е назначена, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че последният пълен отработен месец от ищцата преди прекратяването на трудовото правоотношение е м.октомври 2018г. Размерът на БТВ за цял отработен месец е в размер на 1 206,72 лв. Компонентите на БТВ на ищцата били следните: основна работна заплата 792 лв., процент прослужено време 41% 324,72 лв., ПКС за придобита професионално-квалификационна степен ІV – 25 лв., за административна работа по чл.34, ал.6 КТД – 15 лв. и за работа с уязвими групи – 50 лв. Изчислен е и размер на сумата за представително облекло на ищцата, а именно 250 лв. за периода 01.07.2018г.- 07.01.2019г., /макар и подобен иск да не е предявен в процеса/, като при изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание на 09.05.2019г. се установи, че подобна сума не е компонент на БТВ.

От допълнителната съдебно икономическа експертиза се установи, че компонента от БТВ „за работа с уязвими групи” се пресмятал пропорционално за реално отработеното време през месеците. Сумата била 100 лв. месечно. През м.октомври 2018г. /последния пълен отработен от ищцата/ за работа с уязвими групи  била начислена и изплатена сума в размер на 50 лв. и това било така, защото през м.септември 2018г. на ищцата били изплатени 100 лв., вместо полагащите й се 50 лв. за девет отработени дни на м.септември, при 18 работни дни. Изравняването на сумите, изплатени и полагащи се реално за м.септември и м. октомври 2018г. се извършило с приспадането им през м. октомври 2018г.

Исковата молба е подадена на 06.02.2019г.

Съдът не кредитира първоначалното заключение на вещото лице в частта, в която посочва като размер на БТВ на ищцата за м.октомври 2018г. /последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовия договор/ 1206,72 лв., тъй като този размер е сметнат при начислени 50 лв. за работа с уязвими групи, вместо 100 лв., полагащи се за пълен отработен месец. Реалното изплащане на 50 лв. за м.октомври 2018г., вместо 100 лв., поради грешка при изплащане на по-голяма сума през м.септември 2018г. не би следвало да се отрази на размера на БТВ на ищцата за пълен работен месец. Ето защо съдът приема, че реалното БТВ на ищцата за м. октомври 2018г. е в размер на 1256,72 лв.

В останалите части първоначалната експертиза, както и изцяло допълнителното заключение, съдът кредитира като пълни, ясни и точни.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които  съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните и от писмените доказателствени средства в кредитираните им части.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението - чл.344, ал.1, т.1 и т.2 са допустими.

Разгледан по същество главният иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен.

В конкретния правен казус се установи, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е извършено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.10б КТ , като е отправено едномесечно предизвестие и съответно издадена заповед след изтичането на този срок.

Действително в издадената заповед на работодателя от 07.01.2019г. не е изрично посочено, че се прекратява трудовото правоотношение, но е ясно, че с нея се констатира изтичането на срока на даденото предизвестие, съответно се нарежда изплащане на дължими обезщетения. Това не би могло да доведе до незаконосъобразност на уволнението, още повече, че трудовото правоотношение се счита за прекратено с изтичане срока на даденото предизвестие. Нещо повече в практиката се приема, че неотправянето на предизвестие не е основание за отмяна на уволнението, а създава само облигационно правоотношение- задължение на работодателя да изплати обезщетение за неспазено предизвестие. В случая не води до незаконност на уволнението и техническата грешка в изписването на номер на предизвестието в заповедта от 07.01.2019г. От съдържанията на предизвестието, връчено на ищцата и последвалата заповед на работодателя от 07.01.2019г., /която всъщност констатира изтичането срока на даденото предизвестие и може да се смята за заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/ е видно, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ.

Това основание дава  право на работодателя да прекрати трудов договор с работник/служител, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто е и настоящия казус, доколкото това не е спорно между страните и се установи категорично по делото. Ищцата е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още през 2017г., много преди сключване на срочния трудов договор.

При това положение работодателят е извършил законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на правно основание, визирано в чл.328, ал.1, т.10б КТ и предявения главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на обусловения иск за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди прекратяването на трудовия договор – чл.344, ал.1, т.2 КТ.

С оглед изхода на двата главни предявени искове, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие.

Предизвестието включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява. Сроковете за предизвестие са еднакви за двете страни, съобразно чл.66, ал.1, т.6 КТ. Това разрешение е прието с препращането към сроковете по чл.326, ал.2, вр.чл.328, ал.1 КТ, т.е. работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работника с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ. Продължителността на този срок е различна за срочните и безсрочни трудови договори.

Установи се в процеса, че сключения трудов договор между страните е срочен. Срокът на предизвестието при срочен трудов договор, съгл.чл.326, ал.2 КТ е три месеца, но не повече от остатъка на срока на договора.

В конкретния правен казус работодателят прекратил договора с изтичане на едномесечно предизвестие, т.е. преди да изтече три месечен установен в закона срок, което обаче не води до незаконност на уволнението, но поражда облигационно правоотношение – задължение на работодателя да заплати обезщетение за  неспазен срок на предизвестие.

Съгласно чл.220, ал.1 КТ размерът на дължимото обезщетение се определя от размера на БТВ на работника/служителя за неспазения срок на предизвестието. Неспазения срок в случая е два месеца, тъй като е отработен един месец от ищцата. Размерът на БТВ на ищцата  за последния пълно отработен месец преди уволнението се установи, че е 1 256,72 лв. или дължимото обезщетение за два месеца е в размер на 2 513,44 лв.

При това положение евентуално предявеният иск се явява частично основателен до размера на 2 513,44 лв., като бива отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2 579,44 лв.

Върху сумата от 2 513,44 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 06.02.2019г. до окончателното заплащане, тъй като такова искане е заявено.

С оглед изхода на спора и съобразно уважена и отхвърлена част на исковите претенции, съдът следва да разпредели и деловодните разноски между страните.

Ищцата направила разноски в размер на 500 лв., платено адвокатско възнаграждение и съобразно уважената част от исковете, ответника бива осъден да й заплати разноски в размер на 487,21 лв.

Ответникът е претендирал разноски и съобразно отхвърлените претенции такива му се дължат. Той обаче не е представил доказателства за реално сторени разноски, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие от 25.02.2019 е вписана само договорена сума. Липсват доказателства договорената сума за адвокатски хонорар да е била платена в брой или по банков път. Ето защо съдът не следва да се произнася като присъди разноски на ответника.

Освен това ответникът следва да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса върху уважената част от иска по чл.220, ал.1 КТ в размер на 100,54 лв., както и 194,88 лв., разноски за вещо лице или общо 295,42 лв. по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ предявените от П.Т.М., ЕГН: ********** *** против Детска градина „Радост”, с.Камен, общ.Сливен,ул.”Панайот Илиев” № 6, представлявана от П. Иванова Директор, ЕИК: *********, искове за отмяна на заповед № 29/07.01.2019г. на Директора на ДГ „Радост”, с.Камен, общ.Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като незаконосъобразна и възстановяването й на длъжността, заемана преди уволнението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.220, ал.1 КТ Детска градина „Радост”, с.Камен, общ.Сливен,ул.”Панайот Илиев” № 6, представлявана от П. Иванова Директор, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.М., ЕГН: ********** ***, по сметка  IBAN: ***: FINVBGSF, сума в размер на 2 513,44 лв. / две хиляди петстотин и тринадесет лева и 0,44 ст./, обезщетение за неспазен срок на предизвестие от два месеца – м.февруари и мрат 2018г. при прекратяване на трудов договор № 27/02.07.2018г. ,, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ искът по чл.220, ал.1 КТ над уважената сума до пълния предявен размер от 2 579,44 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и 0,44 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Детска градина „Радост”, с.Камен, общ.Сливен,ул.”Панайот Илиев” № 6, представлявана от П. Иванова Директор, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.М., ЕГН: ********** ***, по сметка  IBAN: ***: FINVBGSF, сума в размер на 487,21 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и 0,21 ст./, деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Детска градина „Радост”, с.Камен, общ.Сливен,ул.”Панайот Илиев” № 6, представлявана от П. Иванова Директор, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд сума в размер на  295,42 лв. /двеста деветдесет и пет лева и 0,42 ст./, държавна такса и разноски.

 

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: