№165
гр.
Велико Търново, 1.08.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 151/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на КАРМЕЛА 2000 ООД чрез *** Г.Н. *** против Решение №
221/28.4.2023г. постановено по НАХД 344/23г. по описа на ВТРС, с което е
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление НП №
687756-F689554/23.1.2023г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с
което за допуснато нарушение по чл. 176в, ал.1,т. 3 от ЗДДС и на основание чл.
53 във вр. с чл. 83 от ЗАНН и чл. 180в, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 920,68 лева
и е осъден да заплати разноски в производството в размер на 150 лева. .
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон, - касационно основание
по смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., т. 1 от НПК , приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в от ЗАНН. Като основно и единствено възражение на касатора е посочено,
че въпреки наличието на Тълкувателно решение № 1/ 2007г. съдът неправилно е
приел, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН за признаване на
деянието за маловажно. Съдът е изложил единствено общи мотиви, изразяващи се в
това, че се касае за формално нарушение,
поради което не е необходимо да е налице вредоносен резултат. Следователно
липсата на такъв по никакъв начин не се отразява на съставомерността на
деянието. ВТРС не е обсъдил нито едно от посочените от касатора основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН: касае се за първо нарушение, лицето е било
регистрирано, поради което е изпълнена целта на закона и липсва вредоносен резултат. Посочил е, че съдът не е изложил подробни
мотиви за неприлагане на посочения институт за маловажност.
От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по
съществото на спора, с което след като приложи чл. 28 от ЗАНН да отмени
оспорваното НП.
В открито съдебно
заседание, редовно призован се
представлява от *** Н., която поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Ответникът по жалбата –Директор на
ТД на НАП не се явява, не заема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Единственото оплакване в
нея е неправилното неприложение на чл. 28 от ЗАНН. Основанията за прилагане на
този институт са подробно разглеани от въззивния съд и той е изложил обстойни
аргументи. Изцяло споделя правните доводи на съда, че нарушението не съставлява
такова с по- ниска степен на обществена опасност от обикновения случай, като
счита, че аргументите на съда са подкрепени от доказателствата по делото. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено
в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 221/28.4.2023г.
постановено по НАХД 344/23г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление НП № 687756-F689554/23.1.2023г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с
което за допуснато нарушение по чл. 176в, ал.1,т. 3 от ЗДДС и на основание чл.
53 във вр. с чл. 83 от ЗАНН и чл. 180в, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 920,68 лева
и е осъден да заплати разноски в производството в размер на 150 лева. .
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от
фактическа страна следното : Въз основа на Резолюция от 5.10.2022г. ,от
оправомощено лице, контролните органи на ТД на НАП : К.И.старши инспектор, в
присъствието на свидетелката С.А., също служител при ответника и в присъствието
на представляващия дружеството С.е извършена проверка на представените от
дружеството по електронен път документи с Придружително писмо от 29.11.2022г. :
фактури, акцизни данъчни документи, документи за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точен адрес, място на доставка, дневник
за продажби за м.10.2022г. на доставчика ВИ ГАЗ БЪЛГАРИЯ ЕАД при което е
установено, че данъчната основа на получените течни горива, освободени за
потребление по чл. 20, ал.2, т.1 от ЗАДС за м. октомври 2022г. е в размер на 54 603,38
лева, поради което надвишава определения от закона размер от 25 000 лева.
Освен това е констатирано, че с придобитото и освободено за потребление гориво
по фактура 58241:14.10.2022г. е налице надвишение с 25 258,10 лева. С
оглед задължението по чл. 176в, ал. 5 от ЗДДС касаторът е следвало да
предостави обезпечение в 7 дневен срок преди датата на възникване на данъчното
събитие на доставката, с която данъчната основе надвишава законовия размер до
7.10.2023г. което касаторът не е сторил. Няма спор по делото, че дружеството не
извършва продажба на гориво, а същото се ползва за лично потребление за
дейността на дружеството.То е било установено с подадено Уведомление за
вписване, промяна на обстоятелства или заличаване от регистъра по чл. 176в,
ал.15 от ЗДДДС извършено на 21.10.2022г. и дата на промяна от 28.10.2022г.
Освен това при данъчната проверка е установено, че до датата на вписване на
дружеството в горепосочения регистър са извършени покупки на горива газ пропан
в размер на данъчна основа на доставките от 36 472 лева за период от
1.10.2022г. до 20.10.2022г. За това нарушение е издаден АУАН на 16.12.2022г. в
присъствие на представител на дружеството, подписан от него, и съответно
предявен му. В графата за възражения касаторът е посочил, че ще направи такива
в 14 дневен срок, каквито са депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН. Директор на
ТД на НАП В. Търново е намерил същите за неоснователни и е издал процесното
пред въззивния съд НП. Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена
въз основа на приетите писмени доказателства, показанията на свидетелите И.–
актосъставител, и св. А. – свидетел на съставяне на АУАН, които са ценени като
обективни и безпристрастни.
При така установеното съдът е
формирал извод за неоснователност на подадената въззивна жалба. Приел е, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните
изисквания за това, като същите съдържат предвидените от нормите на чл. 42 и
чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Съдът е изложил подробни мотиви досежно липсата
на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, както и относно
доказаността на извършеното нарушение. Намерил е за неоснователни направените
възражения от касатора, че след като дружеството е регистрирано в горепосочения
регистър, същото няма задължение да предостави обезпечение в 7 дневен срок
преди данъчното събитие. След като задължението по чл. 176в, ал 5 от ЗДДС е възникнало и последният момент за неговото
изпълнение е 7.10.2022г., то
последващата регистрация на 21.10.2021г. не променя фактическата обстановка, не
са отразява на съставомерността на деянието, нито има обратно действие.
Неоснователно е намерено и другото съображения на касатора, че не е ясно по
какъв начин е била изчислена основата на базата, на която е преценено, че се
дължи обезпечение. След като не е спорно по делото, че за м. октомври
освободените по чл. 20,ал.2, т.1 от ЗАДС акцизни стоки за собствено потребление
стоки- горива по фактура от 14.10.2022г. имат данъчна основа от 54 603,38
лева, поради което превишението на
законово-определения минимум от 25 000 лева е 25 258,10 лева. Съдът е
намерил за неоснователни доводите за наличие на маловажно деяние по чл. 28 от ЗАНН. Основният мотив на касатора е бил, че липсват вредоносни последици и закъснението
било незначително. ВТРС е посочил, че след като деянието е формално, липсата на
вредни последици по никакъв начин не могат да обосноват по – ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните от този вид. Освен
това съдът е посочил, че с оглед големия обем търговска дейност, вида на
нарушението и начина на извършването, вида и стойността на предмета му, то не
може да се говори за наличие на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството ,че касаторът се е регистрирал в нарочния регистър също не може
да се преценява като смегчаващо вината такова, тъй като това е направено след
като от органите на ответника е направена констатация за извършеното нарушение.
Освен това съдът е извършил служебно проверка досежно размера на наказанието и
е приел, че това е съобразено със закона.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата
инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. От самия
касатор не се сочат конкретни оплаквания за процесуални нарушения, поради което
и след служебно извършена проверка от настоящата инстанция се формира извод, че
съдът надлежно е изпълнил задължението си по чл. 107, ал.2 от НПК.
Изцяло се споделят мотивите на ВТРС и
съдът на основание чл. 63в във вр. с чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. АУАН
и НП имат нормативно определеното съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
съответно, издадени са от компетентен за това орган, липсват процесуални
нарушения при тяхното издаване, ограничаващи правото на защита на касатора.
По приложението на
материалния закон съдът намира следното : , Разпоредбата на чл.
176в от ЗДДС ( ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г.) въвежда задължение за данъчно
задълженото лице, получател на течни горива, да предостави пред компетентната
дирекция на НАП обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и
неотменяема банкова гаранция за срок от една година. Условието за възникване на
това задължение е, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми
доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на
данъчните им основи над 25 000 лв. С разпоредбата на чл, 176в, ал. 5 ЗДДС законово е фиксиран срок за предоставяне
на обезпечението. 7 дни преди възникване на данъчното събитие, определено по
реда на чл. 25 от ЗДДС. По реда на чл.
180в от ЗДДС неизпълнението на това задължение е квалифицирано като
административно нарушение, за което следва да бъде понесена и съответната санкция.
Компетентността за издаване на наказателни постановления съгласно чл.
193, ал. 2 от ЗДДС е предоставена на Изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. По силата на чл.
176в, ал. 12 ЗДДС редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на
обезпечението по този член се определя с Правилника за
прилагане на закона за данък добавена стойност /ППЗДДС/. Допълнението на
ППЗДДС, уреждащо реда за предоставяне, освобождаване и усвояване на
обезпечението, е публикувано в ДВ, бр. 70 от 09.09.2016 г., в сила от
13.09.2016 г. С посоченото изменение в Правилника е създадена нова глава 17
"а": "Предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечение по
чл. 176в от закона при доставки на течни горива" с чл. 111б-111з.
Цитираните тестове регламентират подробно начина на внасяне на обезпеченията и
сметките, по които следва да се внесат. Одобрени са също и Приложения № 35 и №
36, с фиксирани точно видовете течни горива, за които се дължи обезпечение,
както и образеца на заявление, което се подава в НАП. От структурата на нормата
на чл. 176в от ЗДДС е видно, че същата е бланкетна. Тя съдържа
правило за поведение, но редът, по който следва да се изпълнява това правило за
поведение е регламентиран в ППЗДДС. В конкретния случай се констатира, че за
данъчния период месец октомври 2022 г. касаторът е получило облагаеми доставки на течни горива
- акцизни стоки за собствено
потребление по фактура от 14.10.2022г. с данъчна основа от 54 603,38 лева,
при което правилно ВТРС е приел, че посочения от закона праг от 25 000
лева е бил преминат на 14.10.2022г,. поради което задължението за предоставяне
на обезпечение е следвало да бъде изпълнено най- късно до 7.10.2022г. Няма
спор, че в посочения от закона срок това задължение не е изпълнено, като към
този момент 7.10.2022г. дружеството не е било вписано в нарочния регистър по
чл. 176в,ал.15 от ЗДДС, при наличието на
което обстоятелство не възниква задължение за предоставяне на гаранция. Такова
вписване е извършено едва на 21.10.2022г., поради което е налице съставомерно
поведение от страна на касатора, което не се отрича и от самия него към
7.10.2022г.
Настоящата инстанция намира, че
ВТРС правилно е посочил както нарушената правна норма, така и санкционната
такава по чл.
180в от ЗДДС, която сочи, че лице,
което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави
обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се
наказва с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на дължимото обезпечение. Правилно е прието, че липсват основания за
прилагане на привилигерования състав на чл.180в, ал.3 от ЗДДС, който предвижда,
че при нарушение по ал. 1, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен
срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено
обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от
дължимото обезпечение, тъй като закъснението е от 14 дни- дата на регистрация,
Поради това, настоящият касационен състав приема, че нарушението от страна на
дружеството е безспорно доказано, което се признава и от самото дружество в
предоставено от него възражение срещу съставения АУАН. Правилно съдът е
посочил, че нарушението е формално, на просто извършване, което се счита за
довършено единствено с неспазването на 7-дневния срок за подаване на банковата
гаранция, като не се държи сметка за настъпилите от това неспазване на срока
последици. ВТРС е изложил съображения досежно второто основно възражение за
начина на определяне на санкцията, като е извършил служебна проверка, при което
е установил, че същата е определена съгласно чл. 180в, ал.1 от ЗДДС – в размера
на дължимото обезпечение, което е в размера на 20% от данъчна основа на
горивата, която следва да надвишава
25 000 лева, поради което имуществената санкция в размер на
10 920,68 лева е правилно определена.
Основното оплакване пред настоящия
състав е, че ВТРС не е изпълнил задължението си да извърши проверка за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, което не кореспондира на фактите, доколкото
съдът е изложил подробни мотиви , като е обсъдил и всички направени от касатора
възражения вкл. За липса на вредоносен резултат и за малък срок на закъснение,
както и за извършването на регистрация които изцяло се споделят от настоящата
инстанция. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 ЗАНН, като счита, че деянието не представлява "маловажен
случай". Важността на обществените отношения, регламентирани с
разпоредбите на ЗДДС и необходимостта от стриктно спазване на изискванията за
обезпечаване на извършваните облагаеми доставки над определена стойност, срока
на забавата, който е 14- дневен, и фактът, че дружеството е извършило подобно
нарушение за друг период, макар и да е наказан с НП, което не е влязло в сила, сочи, че конкретното деяние не притежава
признаците на маловажност.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.1
от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН..
|
|
|
|
|
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
Р Е Ш
И:
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/28.4.2023г. постановено по НАХД 344/23г. по
описа на ВТРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:1
2.