РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6231 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът А.М.М., твърди, че на 24.09.2014 г., около
20:00 часа на път III-866, с. Й.Г., гр. П., км. 2+500, посока от север на юг,
се движил лек автомобил „Деу Ланос” с peг. № ********, управляван от П.Д.Т. в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,80‰ и при движение с
несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС, и навлизайки
в насрещната лента за движение причинил челен удар с насрещно движещия се в
своята пътна лента лек автомобил „Рено Лагуна“ с peг. № ********, управляван от
ищеца. Вследствие на удара са причинени телесни повреди на А. М. и на Б.М.П.както
и са загинали двама души, пътували в л.а. „Деу Ланос”. Твърди, че от описаното
ПТП му били причинени телесни увреждания, изразяващи се в: 1/ контузия на главата;
2/ контузия на гръдния кош; 3/ контузия на корема; 4/ контузия на дясното
ходило; 5/ контузия на коремната стена; 6/ контузия на коляното; 7/ адхезивен
капсулит на рамото; 8/ множество повърхности травми на глезена и стъпалото. В
резултат на получените травми ищецът е останал нетрудоспособност за срок от 98
дни, изживявайки силни емоционален стрес и болки при възстановяването си. В следствие
на процесното ПТП и получените при него увреждания, поддържа, че е претърпял и
имуществени вреди в размер на 125,80 лв., от които 90 лв. за общо заплатена
такса престой в лечебно заведение, 5,80 лв. - за заплащане на потребителска
такса и 30 лв.- за заплащане на медицински прегледи.
Излага, че за лек автомобил „Деу Ланос” с per. № ********,
управляван от П.Д.Т., е бил сключен валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № 07114000815373/13.03.2014
г., със срок на валидност от 14.03.2014 г. до 14.03.2015 г. със „З.Д.Е.” АД.
Поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажирането отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата
от 40 000 лв., представляваща частичен иск от 60 000 лв., явяваща се застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, както и сумата от 125,80
лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени от ищеца
разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху двете суми от
дата на деликта - 24.09.2014 г. до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът
„З.Д.Е.” АД оспорва иска по основание и счита, че претенцията е завишена по
размер, както и оспорва присъждането на законната лихва. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с мотива, че е пътувал
без поставен предпазен колан. Претендира разноски.
П.Д.Т.
- трето лице помагач на страната на ответника, оспорва иска по основание и
размер, без да излага конкретни доводи, както и релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца поради непоставянето на предпазен колан.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
По
делото е приет констативен протокол № 38 за ПТП, съставен на 06.10.2014 г. от дежурен
ПТП при ОД на МВР Пловдив, в който е посочено, че на 24.09.2014 г., около 20:00
часа на път III-866, с. Й.Г.-гр.П. км. 2+500 е реализирано ПТП между л.а „Деу
Ланос” с peг. № ********, с водач П.Д.Т. и л.а. „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******, управляван от А.М.М.. В
протокола е посочено, че водачът на л.а. „Деу Ланос” е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 2,8‰ , както и че А.М.М. е пострадал при инцидента. Протоколът
има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
С
влязла в сила присъда № 62 от 23.06.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, по НОХД
№676/2015 г. (изменена от Апелативен съд Пловдив с решение №170 от 01.12.2015
г. по ВНОХД №352/2015 г.) подсъдимият П.Д.Т. е признат за виновен в това, че на
24.09.2014 г. на път III-866 км. 2+500 - с. Й.Г.о - гр. П., обл. Пловдивска,
при управление на лек автомобил марка „Деу” модел „Ланос” с ДКН ********,
кат.”В”, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП („На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне;“) и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП („При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/час: Пътно превозно средство от категория „В” - в
извън населено място - 90 км/час”, като подсъдимият се е движел със скорост от
115 км/час) и е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице - на
две лица: на М.П.Д.и на Н.П.Б.и тежка телесна повреда на Б.М.П.като случая е
особено тежък и деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на
алкохол в кръвта от 2.80‰, което представлява престъпление по чл. 343 ал. 3,
пр. 1, 4, 5 б. „Б” пр. 2, вр. ал. 1, б.”В”, вр. чл. 343 ал. 4, вр. чл. 342, ал.
1 НК.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързва настоящата
инстанция да приеме за доказано: извършването на деянието от П.Д.Т. – с
действията си е причинил процесното ПТП; противоправността на деянието – нарушени
са правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 16 ал. 1
т. 1 и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; както и виновността на водача на лекия автомобил.
По делото е изслушана и приета компексна медико -
автотехническа експертиза, съгласно която в причинна връзка с ПТП ищецът е
получил контузии в областта на главата, на гърдите и корема, контузия на двете
колена, контузия на дясното ходило. По естеството си травмите представляват
повърхностни контузии на меките тъкани, развитие на хематоми, посттравматични
отоци, прогресиращ болков синдром и функционални нарушения на засегнатите
анатомични области. Обичайно след около 4-5 ден отоците и болката намалява,
хематомите започват да се резорбират и функцията се подобрява, който период
продължава около 25 - 30 дни. В конкретния случай поради по изразен оток на
дясното ходило и съмнение за разтягане на връзковия апарат е извършена
имобилизация на дясната глезенна става и ходило с гипсова шина. Диагностициран
е и адхезивен капсулит на ставата на лявото рамо (асептично възпаление със
сраствания около капсулата), чието лечение е включвало медикаменти, физиотерпия
и рехабилитация. Налице е и ограничение на движенията в дясната глезенна става
(дорзална-плантарна флексия-10/0/20 градуса). Според медицинската документация
пострадалият е използвал патерици за около 45 дни. В хода на възстановителния
период се наблюдават и следните усложнения: асептично възпаление на синовията
на дясната колянна става, излив на синовиална течност в ставата (хидропс) и
крепитиращ тендинит на екстензорния апарат; продължителен оток на дясното
ходило и глезен с ограничаване на движенията в дясната става на глезена;
адхезивен капсулит на лявата раменна става. Тези усложнения не са влошили
общото състояние на пострадалия, но са удължили срока на лечение. Съгласно
експертизата са прилагани физиолечение и рехабилитация в хода на лечебния
процес, като периодът на възстановяване е около 30 дни. Сочи се, че оттокът в
дясното ходило е продължил над 45 дни, като е била нарушена функцията на
ходилото. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че при извършения от него преглед, макар пострадалият да се
оплаквал от болки в дясното ходило, не са констатирани ограничения във
функцията и същото е възстановено
напълно.
Свидетелката
Д.М..М, съпруга на ищеца, сочи, че след ПТП ищецът е бил в болница за около 3-4
дни, през които е имал нужда от постоянни грижи, тъй като от травмите е
изпитвал силна болка и не е могъл да се движи. Твърди, че през това време не е
могъл да спи спокойно, будел се и се наложила консултация с психолог, който му
предписал успокоителни. След изписването кракът му останал гипсиран за около
един месец, а предвид продължаващите силни болки в областта на гърдите
пострадалият изпитвал затруднения в придвижването си и се нуждаел постоянно от
чужда помощ. Сочи, че едва след около три месеца болката е отслабнала, но е
продължил да изпитва такава в областта на коляното, лявото рамо и гърдите. Към
момента все още не бил преживял случилото се, стряскал се насън и се будел
нощем.
С
доклада по делото като безспорно е отделено обстоятелството, а и видно от
приложената официална справка от Гаранционен фонд, че към датата на пътното
произшествие – 24.09.2014 г. е действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № 07114000815373, с обект
– отговорността на водач за вреди при управлението на лек автомобил с ДК № ********,
страна по който е „З.Д.Е.” АД.
Предвид
така представените доказателства и
експертизи настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с присъдата на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновното
поведение на водача на л.а. „Деу Ланос”, а от протокола за ПТП, комплексната
медико-автотехническа експертиза и свидетелските показания се установява, че от
процесното ПТП на ищеца са причинени травми, от които е изпитвал болки и
страдания, и следователно отговорността на застрахователното дружество следва
да бъде ангажирана.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди травматични увреждания, изразяващи се в
мекотъканни контузии в областта на главата, на гърдите и корема, контузия на
двете колена, контузия на дясното ходило; наложилото се поставяне на гипсова
шина на дясната глезенна става и ходило; последвалите усложнения в областта на
дясната колянна става, продължителния
оток на дясното ходило и глезен с ограничаване на движенията в дясната става на
глезена, адхезивния капсулит на лявата раменна става, които усложнения макар да
не са влошили здравословното състояние на пострадалия, са удължили
възстановителния му период, който е бил около 30 дни, като и след него
пострадалият е имал затруднения в придвижването предвид травмата и болката в
дясното ходило. Съдът отчита, че по-дългият период на лечение е удължил и
емоционалния дискомфорт, който е изпитвал пострадалия, но също следва да се има
предвид, че към момента не са констатирани трайни последици върху
здравословното състояние на ищеца и същият е възстановен от травмите. Предвид
изложеното и с оглед социално - икономическите условия на живот в страната, съдът
намира, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и
възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
Относно
претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи
и болничен престой в общ размер на 125,80 лв., съдът кредитира съдебната
експертиза, според която заплатената по фактура №**********/29.09.2014 г.,
издадена от УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив, такса за вип стая в лечебното
заведение в размер на 90 лв. не се явява необходим разход при проведеното
лечение. Ето защо според настоящия състав в пряка причинно-следствена връзка с
деликта се явяват само претендираните до общия размер от 35,80 лв. разходи, от
които заплатените към „М.Ц.Д.“ ООД потребителска такса от 2,90 лв. и две такси
за медицински прегледи в размер на по 15
лв. по представените фискални бонове от 24.10.2014 г., 28.10.2014 г. и 17.11.2014
г., както и разход от 15 лв. за потребителска такса по представен фискален бон от
20.11.2014 г., издаден от „ДКЦ VII Район
южен“ ЕООД, гр. Пловдив.
Ответникът
и третото лице помагач са релевирали възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който не е използвал обезопасителен колан и с това
е допринесъл за настъпването на вредите от ПТП.
От
изслушаната по делото медико - автотехническа експертиза се установява, че
автомобилът на пострадалия е бил снабден с предпазни колани, като с оглед
естеството на получените травмите е дадено заключение, че най-вероятно пострадалият
е използвал такъв. Според вещите лица получените увреждания биха могли да
настъпят и ако водачът е бил с поставен предпазен колан. При така даденото
заключение и при липсата на други доказателства, съдът намира, че ответникът и
третото лице, чиято е и доказателствената тежест по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, не са установили при условията на пълно и главно доказване релевираното
възражение за съпричиняване. По изложените съобразения съдът намира възражението
им за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за неоснователно.
Предвид
гореизложеното относно размера на справедливото обезщетение, предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 10 000
лв., като над тази сума до предявените като частичен иск 40 000 лв. от
общо 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
Относно
иска за имуществени вреди, съдът приема за доказан до размера на 35,80, а за
разликата от 90 лв., до претендираните 125,80 лв., следва да бъде отхвърлен.
С
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
присъдените обезщетения следва да бъде начислена от датата на увреждането - 24.09.2014
г., поради което искането на ищеца е основателно.
На
адвоката на ищеца П.К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да бъде присъдена
сумата от 433.63 лв., съобразно
уважената част от исковете.
На
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съобразно отхвърлената
част от исковете, следва да бъдат присъдени направените разноски за медико - автотехническа
експертиза в размер на 149,98 лв. и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006
г., вр. чл. 37 Закон за правната помощ и вземайки предвид фактическата и правна
сложност на делото.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 401,43 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в размер на 50,02 лв. за възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
уважената срещу ответника част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е." АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Искър“, бул. „******, да заплати на А.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес ***, офис № 10, чрез адв. П.К., на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 10 000
лв. (десет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.09.2014 г., около
20:00 часа на път III-866 с. Й.Г., гр. П., обл. Пловдив, км. 2+500, посока от
север на юг, по вина на П.Д.Т., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Деу Ланос” с peг. № ********,
към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на ПТП (24.09.2014 г.) до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъденото обезщетение до пълния размер на предявения като частичен иск за
сумата 40 000 лв. от общо 60 000 лв., като неоснователен, както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата от 35,80 лв., представляваща
имуществени вреди под формата на извършени разходи за медицински прегледи,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП (24.09.2014 г.) до
окончателното ѝ изплащане
и ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част, до пълния предявен размер от 125,80 лв..
ОСЪЖДА „З.Д.Е." АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Искър“, бул. „******, да заплати на процесуалния
представител на ищеца - П.К., с адрес ***0, на основание чл. 38, ал. 2, сумата
от 433.63
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА „З.Д.Е." АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ***,
р-н „Искър“, бул. „******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 401,43 лв., представляваща държавна
такса, както и разноски в размер на 50,02
лв. за възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената срещу ответника
част от исковете.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***,
офис № 10, чрез адв. П.К., да заплати на З.Д.Е." АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н
„Искър“, бул. „******, на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на
отхвърлената част от исковете сумата от 149,98
лв. за медико - автотехническа експертиза в размер и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П.Д.Т. с ЕГН ********** -
трето лице помагач на страната на ответника „З.Д.Е.” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: