Р Е Ш Е Н И Е
№ 978/14.5.2021г.
град Пловдив, 14. 05. 2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря П. Ц., с участието на прокурора К. П.,
като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 178 по описа
за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационната жалба на Централно
управление на Национална Агенция за приходите, срещу Решение № 260585 от
23.11.2020 г.по АНД № 4769/2020 г. по
описа на Пловдивски районен съд, с което
решение е отменено Наказателно постановление № 492786 - F505535/
30.01.2020г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Културно – масова дейност“ ЕООД, с ЕИК
********* на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 3000,00 (три хиляди) лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения, че първостепенният съд е постановил своето
решение при неправилно приложение на закона достигайки до извод, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при реализиране на отговорността на „Културно
– масова дейност“ ЕООД като в тази връзка се иска отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Твърди се, че дори и такива да са налице, те са санирани в
хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че правото на защита на
нарушителя не е засегнато. Иска се присъждане на съдебни разноски и се оспорва
размерът на разноските на другата страна.
В съдебното заседание - Централно управление на
Национална Агенция за приходите не се
представлява.
Ответникът - „Културно-
масова дейност“ ЕООД не се представлява, с писмено становище по делото
управителя на дружеството оспорва жалбата.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира жалбата за основателна.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна
проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за
неоснователна.
Ответното
дружество е било санкционирано по повод проверка извършена на 04.07.2019г. в
21,00 часа на търговски обект по смисъла
на пар.1, т. 41 от ДР на ЗДДС – мобилна
кухня – автобус с рег. № ***, находящ се в гр. Пловдив, парк „Гребен канал“ на
мероприятието Street Food and Art festival „Кино и храна“, в хода на която било
констатирано, че дружеството „Културно-масова дейност“ ЕООД в качеството му на
организатор на мероприятието, като данъчно – задължено лице по смисъла на чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въвело
в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за
регистриране на извършваните продажби, от датата на започване на дейността на
обекта – 01.07.2019 г.
При проверката било установено, че за
извършена контролна покупка, преди легитимация от органите по приходите, от
обекта мобилна кухня – автобус с рег. № ***, стопанисван към момента на
проверката от „МР Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, участник във фестивала, на 1 бр. телешки
бургер и 1 бутилка минерална вода, всичко на обща стойност 13,00 лева,
заплатени с дебитна карта, не била издадена фискална касова бележка, поради
липса на монтирано и въведено в експлоатация ФУ от организатора на събитието
- „Културно-масова дейност“ ЕООД, или от
кочан с ръчни касови бележки, съдържащи реквизити съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. За извършеното плащане била издадена бележка с
№ 252209/04.07.2019г. от ПОС терминал на банка ДСК, предоставен от
„Културно-масова дейност“ ЕООД.
За извършеното нарушение бил съставен АУАН
№ F505535/ 21.08. 2019г. В същия е отразено, че е съставен на основание чл.
40, ал. 2 от ЗАНН след неявяване на нарушителя и в негово отсъствие.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185, ал.
2 от ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В хода
на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който
в показанията си потвърждава изложеното в акта като заявява, че съставил акта
на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като управителят на дружеството не се
явил, въпреки че бил уведомен с протокола от 16.07.2019г.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че са допуснати
съществени процесуални нарушения на етапа по призоваване на нарушителя за съставяне
на АУАН, поради което отменил наказателното постановление.
Фактическите констатации на решаващия съд се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Нарушените
в хода на административното производство правила на чл. 40, ал.2 от ЗАНН са
императивни и спазването на съответната хронологична последователност цели да
се осигури прозрачност и яснота още в първите етапи на
административнонаказателното производство, за да се обезпечи правото на
нарушителя да разбере, с кои точно свои действия е извършил нарушението, кои
законови разпоредби е нарушил, както и да организира правилно защитата си.
Правилата на чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК третират задължението на участниците в производствата да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс
на органа по приходите, респ. правомощието на органите по приходите да изиска
писмено от лицата представяне на доказателства (данни, сведения, документи,
книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до права и
задължения на лицето, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство) в определен от него срок. В този смисъл не може да се
приеме, че даденото в протокола от контролната проверка указание за явяване в
ГД“ФК“ изпълнява едновременно и функцията на покана за съставяне на АУАН.
Допуснатия порок не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Съображенията, мотивирали решението на
районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното
им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
За да отмени процесното НП,
първоинстанционният съд е приел, че е опорочено производството по съставяне на
АУАН, тъй като липсват данни за надлежно поканване на нарушителя, а именно
липсват доказателства кога поканата за съставяне на АУАН е достигнала до
адресата си, което да бъде удостоверено с подписана от него или негов
представител писмена разписка, в която изрично се посочва датата на получаване
на поканата.
В случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, след
като е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Административно наказателното производство се
отличава с формалния си характер, поради което въвежда строги правила за
осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони. Тълкуването на нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва
да има изрична покана, която да съдържа недвусмислено изявление на органа към
лицето, че същото се поканва за определена дата и час и именно да му бъде
съставен АУАН, а освен това, тя следва да има надлежен адресат, както и данни
кога е получена от него. В случая това условие не е налице. Съставянето на АУАН
в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН гарантира
правото на защита на наказаното лице, включващо: да разбере обвинението, да
прави възражения и представя доказателства, с оглед установяване на обективната
истина по случая и то към момента на започване на административно-наказателното
производство. Поради това, нарушението на това производствено правило винаги се
явява съществено и е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП в цялост,
без да се разглежда спора по същество.
В тази връзка следва
решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Мотивиран от
изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд Пловдив, ХХІ състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260585 от 23.11.2020
г.по АНД № 4769/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: