№ 6767
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110101273 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „М..........“ЕООД срещу
„Д....“ЕООД за осъждане на ответното дружество на основание чл.327,ал.1 ТЗ да заплати
сумата от 172807,71лв. – неплатена главница по 20 бр. фактури за доставка на трошен
камък, както и сумата от 34630,53 лева – лихва за забава, представляваща сбор от
претенциите по чл.86 ЗЗД по всяка една от фактурите до датата на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение освен за местна и
за родова подсъдност на спора. Възражението му е възприето за основателно от състав на
СГС, поради което делото е препратено по подсъдност на Софийски районен съд.
С разпореждане от 16.01.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение
указание ищецът да изложи фактически твърдения относно основанието за вземането му към
ответника. В нарочна молба ищецът изрично заявява, че между двете дружества е
постигнато общо съгласие преди отделните продажби, обективирани в процесните фактури,
като двете дружества били в договорни отношения за продължителен период от време.
Твърдят предварително постигнато съгласие по отношение на съществени елементи на
договора, поради което твърдят че, всяка от доставките произтича от дено общо
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ГПК съдът сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно, като съгласно нормата на чл. 119, ал. 1 ГПК съдът служебно прави
преценка относно родовата подсъдност на спора.
Цената на иска за главница, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК е
172807,71лв лева, поради което според настоящия състав и на основание чл. 104, т.
4 ГПК делото е подсъдно на окръжния съд.
На първо място следва да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба
са изложени твърдения, че ищцовото дружество редовно е извършвало доставка и продажба
на трошен камък - фракция на ответника, които стоки са получавани от негови
1
представители. С оглед изложените в исковата молба, в допълнителната искова молба и
уточнителната молба твърдения за трайни търговски отношения между страните, съдът
намира, че доставките произтичат от едно правоотношение между тях. Необходимо е да
бъде отбелязано, че за съществуването на подобни трайни отношения не е необходимо
търговците да бъдат обвързани от рамков договор, въз основа на който да се извършват
отделните доставки. Наличието на трайни търговски отношения, обуславя постигнато
мълчаливо съгласие от значение за прилагане на презумпцията по чл. 292 ТЗ. Трайните
търговски отношения между търговците водят до приложение на презумпция за съгласие,
ако цената, количеството или видът на доставените стоки не бъдат оспорени веднага.
Разпоредбата на чл. 292 ТЗ е израз на законодателното разбиране за бързина в търговския
оборот.
В подкрепа на изложеното е Определение № 114/04.03.2014г. постановено по т.д. №
2401/2013г. по описа на ВКС, II ТО, в което е разяснено, че трайните търговски отношения
между страните във връзка с доставка на стоки могат да произтичат от отделни идентични
договори за търговска продажба. В трайноустановената си съдебна практика ВКС, ТК
приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка
или за изработка, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с
неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото
изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един
иск. Предвид изложеното съдът намира, че цената на иска се определя от търсената сума, а
именно 172807,71 лева, а не се касае предявени обективно кумулативно съединени искове с
предмет цената по отделните съставени от ищеца фактури.
Налице е спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен от общия по-горен по
степен съд.
При тези мотиви и на основание чл. 122 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност пред Софийски Апелативен съд за определяне на
съда, компетентен да се произнесе по исковата молба на „М..........“ЕООД срещу
„Д....“ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2