Определение по дело №353/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1176
Дата: 9 април 2020 г.
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20201100200353
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

           Гр.София,09.04.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 16 състав в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател:

ЕМИЛ ДЕЧЕВ

Членове:

АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

Мл.с-я Павел Панов

Секретар

Б.Гешева

Прокурор

В.Иванов

сложи за разглеждане докладваното от съдия Дечев, ЧНД № 353 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 15.40 часа се явиха:

 

Искано лице Х.А. – редовно призован, за него се явява адв.Г.Ц. - упълномощен защитник.

СТРАНИТЕ:/Поотделно/ - Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

                             ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличност на исканото лице:

 

Х.Г.А. - роден на *** ***, с адрес: гр.София, ж.к.“*****, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

         СЪДЪТ разясни правата на  исканото лице.

Исканото лице – Ясни са ми правата. Няма да правя отвод на съдебния състава, секретаря и прокурора.

ПРОКУРОРЪТ - Доколкото искането на Градска прокуратура е отправено въз основа на постъпило писмо от Д„МОС“ с № А-7829/16.03.2020 г., в което е посочено, че предвид молбата на френските съдебни власти срокът на предаване на лицето да бъде удължен. По-надолу се сочи, че Р Франция ограничава международните трансфери и предавания за срок от 15 дни. Липсва информация тези 15 дни от кога следва да се считат и кога би следвало да изтече този срок. Към настоящия момент, предвид датата 16.03.20 г. 15 дни са изминали. Предлагам съдът да прецени дали следва да се запитат френските власти дали имат яснота към настоящия момент може ли да се извърши предаване и ако това все още не е така - от кой момент нататък биха могли да приемат исканото от тях лице, за да бъде постановено и решение на съда в този смисъл. В текста на закона се сочи, че следва да е налице основателно предположение, че предаването би могло да застраши живота и здравето на исканото лице, а ЕЗА се изпълнява незабавно след отпадане на това предположение. За да вземе преценка съдът, според мен, той би следвало да е наясно кога би следвало да отпадне това предположение, а доколкото тази информация може да бъде конкретизирана от френските власти, предвид положението на територията на Р Франция, намирам че сочената от мен информация би била относима към предмета на искането.

ЗАЩИТАТА – Нови искания нямам. Моля да отхвърлите искането на СГП за уточняване на тези период от 15 дни. Известно е, че почти всички страни в Европа са ограничили самолетните си полети и само по-специални случаи има полети и затова аз считам, че ние би трябвало да говорим за изменение на мярката за неотклонение, отколкото да се занимаваме с това, тъй като законът изисква, че ние повече от 60 дни не можем да държим един човек в ареста, без да го предаваме. Ситуацията е такава, че за България периодът е повече от месец, за Франция не е уточнено. Считам, че е излишно да се пристъпи към това искане.

СЪДЪТ след като взе предвид направеното искане от страна на прокурора и становището на защитника, както и искането на защитата за разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на исканото лице, намира че следва да се даде ход на съдебното следствие, като повдигнатото от прокурора искане за изясняване на това кога точно ще бъде възможно предаването на исканото лице на френските съдебни власти, настоящият съдебен състав счита за фактически въпрос, които не следва да бъде обсъждан в настоящото дело, а би могло евентуално да бъде изяснено в една бъдеща кореспонденция между българската прокурора и френските съдебни власти.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА направеното искане по чл.53, ал.3 от ЗЕЕЗА на прокурор от СГП да се постанови определение, с което да се отложи временното предаване на Х.Г.А. по повод на ЕЗА, издадена от съдебните власти на Р Франция.

ПРОКУРОРЪТ  - Поддържам искането.

ЗАЩИТАТА – Съгласен съм с искането на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА- Няма да соча нови доказателства.

ПРОКУРОРЪТ - Възразявам да бъде изменена мярката за неотклонение.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ – Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.3 от ЗЕЕЗА предаването, което вече съдът е допуснал, може да бъде временно отложено при основателното положение, че то ще застраши  живота или здравето на исканото лице, като ЕЗА се изпълнява незабавно след отпадане на това предположение. Към настоящия момент е ноторно известно, че в целия свят е обявена пандемия от корона вирус и според последните данни изложени от средствата за масова информация на територията на Р Франция тази епидемия не е овладяна. Фреските власти са отправили чрез Дирекция „МОС“ искане допуснатото предаване на Х.Г.А. да бъде отложено, доколкото създалата се обстановка предполага, че за него е налице именно тази хипотеза - съществуване на опасност, че предаването би застрашила живота и здравето му. Поради тази причина и поддържам направеното искане към съда, като предлагам допуснатото предаване да бъде временно отложено, а ЕЗА да се изпълни незабавно след отпадане на предположението, че съществува такава опасност за живота и здравето му.

По отношение на направеното искане от защита за изменение на мярката за неотклонение, считам че към настоящия момент липсват доказателства, че са отпаднали основанията, с които както Градският, така и Апелативният съд е постановил тя да бъде най-тежката „Задържане под стража“. Считам също, че при така създадената ситуация когато силите на органите на реда са насочени към подпомагане на държавата по отношение на контрола необходим да бъдат спазени превантивните мерки, изменянето на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, би довело до опасност искането лице да се отклони, за да осуети предаването на френските власти. Предлагам, поради тази причина, това искане да се остави без уважение.

ЗАЩИТАТА - Налице са фактически обстоятелства, които правят предаването на исканото лице Х.Г.А. на Р Франция затруднено, тъй като не само в България, но и във Франция върлува тази пандемия, от която всички сме се дистанцирали от нашите служебни задължения. Не само болестите в нашата държава и във Франция, но и по време на самото предаване в самия самолет по време на пътуването, може да бъде извършено това заразяване, тъй като не се знае дали в самолета няма да пътуват и други болни хора, с което това ще застраши живота и здравето на нашия гражданин. Споделям искането на СГП предаването да бъде временно отложено, но тези карантини мерки, които ние ще приемем сега с отлагането, те няма да допуснат разрешение за нарушаване на ЗЕЕЗА и ЕЗА, тъй като е редно в рамките на един 60-дневен срок, това да бъде изпълнено, а ние не знаем кога ще бъде извършено това предаване на Р Франция, и ви моля да приемете да се измени мярката за неотклонение  от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, което ще отклони от свободно движение, не само заради възможността да се напусне границите на България, но и да се спази един карантинен период от излизането от следствения арест.

Второ, доколкото съм известен, СГП е поставила пречки пред  преминаването му през границата, има възможност да се задържи личната му карта, което ще осуети за свободно предвиждане не само зад граница, но и в страната. Моля да приемете изменението за мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да премине в „Домашен арест“, той още не е осъден и не бива със задържането в арестите помещение да се създава впечатление за едно допълнително осъждане от наша страна.

ПРОКУРОРЪТ /реплика/ – Аргументи срещу изменение на мярката за неотклонение, искам да посоча и указаното в разпоредбата на ал.7 на чл. 44 – мярка задържане под стража се взима императивно,  във всички случаи в е допуснато изпълнението на ЕЗА, а изключение от тази хипотеза по отношение на мярката е предвидена само при приложение на разпоредбата на чл.52, ал.1, а настоящият случай не е такъв. Не намирам основание  за изменение на мярката.

Исканото лице – Искам мярката ми за неотклонение  да бъде „Домашен арест“.  Да се отложи моето предаване на френските власти.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

След съвещание, след като взе предвид становището на страните и събрание по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.54, ал.3 от ЗЕЕЗА.

Образувано е във връзка на прокурор от СГП за установяване на определение, с което да се отложи временно предаването на Х.Г.А., български гражданин във връзка с издадена ЕЗА, издадена от съдебните власти на Р Франция, която е била уважена с решение на настоящия съдебен състав. 

Съдът след съвещание, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение от 12.02.20 г. по ч.н.д. № 353/20 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в, влязло в сила на 10.03.2020 г. СГС е предал на съдебните власти на Р Франция Х.Г.А. с ЕГН ********** в изпълнение на ЕЗА, издадена от Прокуратурата към ОС – гр.Лил, Република Франция за провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени престъпления по чл.225-7, ал.1 и чл.225-5,  вр. чл.225-7, вр. чл. 225-20 от НК на Република Франция. Във връзка с така издаденото решение СГС е взел и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото предаване на Х.А. на Р Франция, на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА.

В последствие в СГП е постъпило на 01.04.2020 г. писмо от ВКП, Отдел „Международен“,с което СГП уведомява, че предаването на исканото лице на властите на молещата държава не може да бъде осъществено, предвид възникнала пандемия от Ковид 19, пораждаща опасност за живота и здравето му, като към това писмо на ВКП, Отдел „Международен“ е приложено и съобщение от Бюро „СИРЕНЕ“ Франция, с което френските съдебни власти отправят молба срокът за предаване на лицето да бъде удължен, предвид разпространението на Ковид 19 на територията на Р Франция. Настоящият съдебен състав счита, че е ноторно известен факт, че на територията на Р България, както и на Р Франция и в цяла Европа е налице бързо разпространяваща се епидемия от Ковид 19, като в частност на територията на Р Франция към настоящия момент са загинали вече повече от 10 000 души, като много повече са заразени и боледуващи от този вирус. При това положение, Съдът счита, че в настоящият случай несъмнено е налице хипотезата на чл.54, ал.3 от ЗЕЕЗА, като действително, ако в момента се изпълни фактическото предаване на исканото лице на френските съдебни власти, то несъмнено ще бъде застрашен неговият живот или здраве. Ето защо искането на СГП следва да се уважи и  същото е основателно, като временно се отложи предаването на исканото лице на компетентните съдебни власти на Р Франция до отпадане на основателното предположение, че това предаване ще застраши здравето и живота.

Производството е по реда и на чл.270, ал.1 от НПК, във  вр. чл.54, ал.3 и чл.44,  ал.7 от ЗЕЕЗА.  В днешното съдебно заседание е направено искане от страна на защитата на исканото лице Х.Г.А. за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. Съдът констатира, че с горецитираното решение от 12.02.2020 г., с което е дал съгласие за предаване на компетентните съдебни власти на Р Франция на Х.А. в изпълнение на ЕЗА е взел също така по отношение на него и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на Р Франция на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА. При обсъждането на искането за изменение на мярката за неотклонение, Съдът взе предвид следните обстоятелства: На първо място, съдът констатира, че исканото лице е поискано с ЕЗА от прокурор към Окръжен съд – Лил, във връзка с издадена Заповед за арест от 07.12.2019 г. от съдия следовател към ОС – Лил, по ДП № ******, което ДП се води за това, че за периода от 29.11 до 01.07.19 г. обвиняемият по това френско ДП Х.Г.А. е извършвал сводничество, като за това престъпление предвиденото наказание по френския НК е „ЛОС“ до 10 години, т.е. в случая ЕЗА е издадена не във връзка с влязла в сила наказателна присъда,  а във връзка с висящо ДП и към настоящия момент спрямо българския гражданин Х.А. продължава да се прилага принципа за презумпцията за невинност.

На следващо място, Съдът взе предвид обстоятелството, че А. е задържан на 23.01.2020 г. във връзка с обявено международно издирване във връзка ЕЗА, издадена от Прокуратурата на ОС Лил, Р Франция, т.е. към настоящия момент същият е задържан около 2 месеца и половина. В същото време, Съдът взе предвид и обстоятелството, че към настоящия момент исканото лице А. следва да се счита за неосъджан, тъй като той е реабилитиран по право, видно от приложената по делото справка за съдимост, от която се установява, че той има влязло в сила решение по нохд №12096/05 г., влязло в сила на 30.11.06 г., по което е бил признат за виновен като непълнолетен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, но е бил освободен на осн. чл.78а, ал.6 от НК от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание и има влязла в сила присъда по нохд. № 11235/05 г. на СРС, влязла в сила на 09.02.06 г., по която е осъден на 3 месеца „ЛОС“, изтърпяването на които е отложено с 2 г. изпитателен срок на осн. чл.66, ал.1 от НК, т.е. към настоящия момент същият е реабилитиран по право на основание чл.66, ал.1 от НК.

На следващо място, Съдът съобрази и обстоятелството, че епидемията от Ковид 19 е от такъв характер, че никой от експертите, както в Р Франция, така и в Р България не може да даде ясни срокове за нейното приключване, т.е. тя би могла да продължи неопределено време. С оглед всички тези обстоятелства Съдът намира, че е по-разумна, по-адекватна мярка за неотклонение би се явила домашния арест, която едновременно би гарантирала, както изпълнението на ЕЗА, така и здравето и живота на исканото лице, като в същото време Съдът приема, че няма опасност обвиняемият да се укрие предвид забраната му да напуска границата на Р България.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

                                   ОПРЕДЕЛИ:

ВРЕМЕННО отлага предаването на компетентните съдебни власти на Р Франция на българския гражданин Х.Г.А. с ЕГН **********, който е бил предаден с решение на СГС, от 12.02.2020 г. по н.ч.д. № 353/20 г. по описа на СГС, НО, 16 състав във връзка с издадена ЕЗА, издадена от Прокуратурата към ОС – гр.Лил, Република Франция за провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени престъпления по чл.225-7, ал.1 и чл.225-5, вр. чл.225-7, вр. чл. 225-20 от НК на Република Франция до отпадане на основателното  предположение, че това предаване застрашава здравето и живота му.

Да се уведоми незабавно ВКП, след отпадане на горните предпоставки за предприемане на действия, по предаване на лицето.

Да се изпрати незабавно препис от настоящото определение на СГП, ВКП, МП- ГДИН и началник Сектор „СИРЕНЕ“ при Д“МОС“ – МВР и на френските съдебни власти /издаващия орган/.

На основание чл.270, ал.1 от НПК, вр. чл.54, ал.3, вр. чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“ на исканото лице Х.Г.А. с ЕГН **********, като мярката за неотклонение „Домашен арест“ да се изпълни на адрес: гр.София, жк.“********.

За изпълнение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ да се уведоми Началника на 09 РУ - СДВР.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е отложено временно предаването на исканото лице на френските съдебни власти е окончателно и не подлежи на обжалване, а в частта в която мярката за неотклонение е изменена от „Задържане под стража“ в по-лека, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.30 часа.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                      2.

 

                                                 СЕКРЕТАР: