№ 326
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110110949 по
описа за 2022 година
Р. Н. Г. е предявил срещу „.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 1084,72 лева, начислена с
фактура № **********/21.05.2021 г. и фактура № **********/19.08.2021 г., представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги за имот, находящ в гр. София, ж.к. „.... аб. №
**********.
В исковата молба се твърди, че вземанията за начислени ВиК услуги за имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „.... са недължими поради липса на установена облигационна
връзка между ищеца и ответника. Ищецът заявява, че не е собственик или вещен пР.
ползвател, както и че процесните суми не се дължат поради недоставена, неотговаряща на
БДС и нормативни изисквания услуга. Излага, че ответникът е нарушил Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради
което и липсвало основание за начисляване на суми в посочените размери, обективирани
във фактурите. Заявява, че ответникът е нарушил чл. 21, ал. 1 от собствените си ОУ.
Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като излага, че са
формирани по показания на несертифицирано СТИ – водомер, неотговарящ на изискванията
на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с отделните
етажни собственици. Твърди, че представените фактури са едностранно издадени от
ответника, както и че ищецът не е собственик или вещен ползвател, с оглед на което да
дължи процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че същият не е
собственик, като заявява, че недвижимият имот е придобит от Р. Н. Г. на основание
наследствено правоприемство от Еленка Велкова Г.а. Възразява срещу твърденията,
1
изложени в исковата молба, че процесната сума, начислена по фактура №
**********/21.05.2021 г. и по фактура № **********/19.08.2021 г. е недължима, тъй като
липсвало законово основание за начисляване на сумите, като излага подробни доводи в
противния смисъл. В отговора на исковата молба се твърди, че са неоснователни
твърденията на ищеца, че общият водомер, измерващ потребените ВиК количества в
имотите, присъединени към водопроводното отклонение, на което е монтиран, не е в
метрология и не е отчитан правилно. Излага, че при извършена проверка е потвърдено, че
водомер с фабричен № **********, пломба № 1958523, кл. № ********** измерва точно
консумацията на питейна вода на живущите в процесния недвижим имот, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. „Б.“, ул. „Р.“ № 3, ап. 7. Излага, че е изпълнил нормативно
регламентираните си задължения, предвидени в чл. 6, т. 1 от Наредба № 4 за доставка на
ВиК услугите, като задължение на потребителите било да следят за изправността на
вътрешната водопроводна мрежа след общия водомер и да не допускат изтичане на вода от
същата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска за недължимост на процесното вземане на основание липсата на облигационно
правоотношение между страните, породено по силата на договор за доставка и пречистване
на вода, в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че през процесния период
ответникът е доставял ВиК услуги на процесната стойност.
Ищецът оспорва, че има качеството на потребител на ВиК услуги, респективно, че е
собственик или ползвател на процесния имот, следователно по предявения отрицателен
установителен иск в тежест на ответника по делото е провеждането на пълно и главно
доказване на тези обстоятелства.
По смисъла на §1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от ДР на ЗРВКУ потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги, респективно юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В настоящия случай от страна на ответника по делото, чиято е доказателствената
тежест с оглед вида на предявения иск, не е установено ищецът да е собственик, носител на
вещно право на ползване или ползвател на облигационно основание за процесния имот в
2
исковия период. Не е представено доказателство ищецът да е титуляр на право на
собственост или на вещно право на ползване върху процесния имот, нито за наличие на
облигационно правоотношение между страните. Изготвената по делото комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза е посочила, че процесният имот е водоснабден
и в него се ползват ВиК услуги. Общ водомер с фабричен № ********** (с клиентски №
**********) е монтиран на 18.06.2020 г. с метеорологична годност до 2025 г. Няма данни
кога са монтирани двата индивидуални водомера. Цитираният общ водомер измерва
количествата доставена вода за целия затворен комплекс, който се състои от 13 блока,
включително и този на ул. ”Р.” № 3. Изразходваното в процесния имот количество вода за
периода, обективиран в процесиите фактури, е измервано, определено и отчитано по
самоотчет от 30 м³ вода за периода 09.02.2021 г. - 12.05.2021 г. и изравняване от -20 м³
/приспадане/ на начислени количества за периода 09.02.2021 г. - 11.04.2021 г., отразено във
фактура № **********/21.05.2021 г. За периода 13.05.2021 г. - 14.08.2021 г. на основание чл.
35, ал. 2 от Наредба №4 /2004 г. са начислени по 10 м³ месечно или общо 30 м³ вода, което е
видно от показанията на водомерите във фактурата, като във фактура №
**********/19.08.2021 г. са калкулирани последните 10 м³ вода за периода 13.07.2021 г. -
14.08.2021 г. Общо обемът на доставените до процесния имот ВиК услуги за процесния
период 09.02.2021 г. - 14.08.2021 г. е 60 м³ вода. Общият размер на отчетените „общи
нужди” по двете фактури е 7444,272 м³ + 8041,503 м³ = 15485,775 м³ вода. Измерените
количества по индивидуалните водомери, монтирани в процесния имот за процесния
период, е 60 м³ вода. Тези количества правилно са разпределени по индивидуалната партида
на ищеца с клиентски № **********. И в двете процесни фактури калкулираните водни
количества включват два компонента – консумация, отчетена по индивидуалните водомери
и разпределени по коефициент „общи нужди”. Общо по двете фактури: индивидуална
консумация на стойност 58,70 лв. /с ДДС/ и дял от „общи нужди” на стойност 1026,01 лв. /с
ДДС/. Исковата сума от 1084,72 лв. неоснователно включва и индивидуална консумация на
стойност 58,70 лв. Стойностите по двете фактури са в съответствие с начислените
количества и с утвърдените от ДКЕВР цени. По фактура № **********/21.05.2021 г. има
старо салдо за предходен период и лихви, както и отписване по съдебно решение.
Изложеното обаче не доказва нито право на собственост, нито титулярство на вещно
право на ползване, нито наличие на облигационно правоотношение между страните. Ето
защо в хода на съдебното дирене не е доказан правопораждащият юридически факт за
възникване на вземането на ответника, предвид което съдът следва да приеме недоказания
факт за неосъществил се в обективната действителност по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен на
посоченото основание за липса на облигационно правоотношение между страните, което да
е породено по силата на договор за доставка и пречистване на вода. При това положение
съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца за липса на
основание за начисляване на процесната сума и формиране на показанията с
несертифицирано СТИ.
3
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
който е сторил разноски в размер на 50 лева за държавна такса. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева за безплатно оказана адвокатска защита на основание
чл. чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, което следва да бъде присъдено на оказалия процесуалното
представителство адвокат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от Р. Н. Г., ЕГН **********, против „.” АД, ЕИК *********, че Р. Н. Г. не дължи
на „.” АД сумата от 1084,72 лева, начислена с фактура № **********/21.05.2021 г. и фактура
№ **********/19.08.2021 г., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за имот,
находящ в гр. София, ж.к. „.... аб. № **********.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК *********, да заплати на Р. Н. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК *********, да заплати на адв. ..., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4