№ 820
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. С. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3771571 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание
- глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2,
във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че издаденият електронен фиш е неправилен,
незаконосъобразен, съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, като се
взема становище по съществото на спора и се предлага същият електронен
фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С.
поддържа жалбата и излага допълнително становище, като отново предлага
електронният фиш да бъде отменен, както и да бъде присъдено
възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
1
в писмено становище на процесуалния представител – ст.юрисконсулт Б.
оспорва жалбата като взема становище по същество. Предлага обжалвания
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, алтернативно –
присъденото адвокатско такова да бъде в размера на минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. ч
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 03.02.2022г..
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
2
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 13.06.2020г., в 07:37 часа, на
Път III – 375, километър 28+900 – гр.Пещера – гр.Пловдив, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - № TFR1-M № 530 било заснето движение на лек
автомобил марка „Форд Фокус“ с регистрационен номер „***“ с измерена
скорост от 84 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 87 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 13.06.2020г. и час - 07:37:51ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя В. Н. С..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
3
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30
km/h - с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушението, а именно – лек автомобил марка „Форд Фокус“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя В. Н.
С..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Форд
Фокус“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното
нарушението – 13.06.2020г..
4
I.Въпреки това, в конкретния случай не се установява техническото
средство, с което се сочи да е установено твърдяното нарушение, а именно –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M № 530 да е преминало проверка в лабораторни условия за
точността на измерване.
Тук следва да се отбележи, че след като е констатирал липсата на
доказателство в горния смисъл, съдът изрично и двукратно е изискал от
въззиваемата страна същото, а именно – с Разпореждане от 03.02.2022г.,
както и с Определение от 04.03.2022г..
Въпреки горното, многократно въззиваемата страна представя пред съда
Протокол № 7-33-20 от 18.09.2020г. на Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, който е протокол е
наличен по делото в поне четири екземпляра.
При това очевидно, че лабораторна проверка на уреда към дата
18.09.2020г. не би могла да установи годността на техническото средство към
по-раната дата, на която се твърди с него да е установено нарушението, а
именно – 13.06.2020г..
Горното мотивира съда да отмени обжалвания електронен фиш предвид
това, че не се установява твърдяното нарушение да е отчетено с техническо
средство, преминало проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основани, в случая не се
установява да е спазен реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, а именно – да е попълнен съответния
протокол.
В случая въззиваемата страна е представила Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег.№ 333р-7820 от дата
13.06.2020г., в който е посочена същата дата на 13.06.2020г. и място – Път III
– 375, километър 28+900 – гр.Пещера – гр.Пловдив, е като отразена посока
на контролираните МПС – от Изток на Запад.
Въпреки това, в разглеждания електронен фиш серия К № 3771571 на
5
ОДМВР – гр.Пловди е посочено единствено място на извършеното
нарушение - Път III – 375, километър 28+900 – гр.Пещера – гр.Пловдив, но не
е посочена посока на движение на МПС лек автомобил марка „Форд Фокус“
с регистрационен номер „***“.
Ето защо по никакъв начин не може да бъде установено дали така
представения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег.№ 333р-7820 от дата 13.06.2020г. може да бъде отнесен към
твърдяното нарушение, доколкото неизвестна е посоката на движение на
МПС с регистрационен номер „***“.
Предвид това, с оглед разпределение на доказателствената тежест, както
и доколкото реализирането на административнонаказателната отговорност не
следва да почива на предположения, съдът следва да приеме, че за
разглежданото нарушение липсва съставен протокол по реда на чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, което
мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш на самостоятелно
основание.
III. И отново отделно от горното, в случая по делото не се установи, че
на мястото на твърдяното нарушение, а именно – Път III – 375, километър
28+900 – гр.Пещера – гр.Пловдив, към 13.06.2020г. да е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо
из.№ 11-00-206/23.02.20212., директорът на „Областно пътно управление“ –
Пловдив е уведомил съда, че на посоченото място – Път III – 375, километър
28+900 – гр.Пещера – гр.Пловдив е въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 но ОПУ-Пловдив не може да удостовери наличието на
6
знака към дата 13.06.2020г..
От горното е видно, че в случая не би могло да бъда прието за
установено по категоричен начин, че към 13.06.2020г., на мястото на
твърдяното нарушение, а именно – Път III – 375, километър 28+900 –
гр.Пещера – гр.Пловдив, е било въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч. с пътен знак „В26“.
Последното, на самостоятелно основание, мотивира отмяна на
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество
неправилен, доколкото не се доказа от обективна страна, че на мястото на
твърдяното нарушение е било въведено ограничение на скоростта на
движение от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.16 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като е посочено осъществяване на
безплатна правна помощ.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера,
посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300
лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този
смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна
сложност, разгледано без разпит на свидетели в две съдебни заседания със
съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само за представяне
на писмени доказателства. Също така материалния интерес от 100 лева е
очевидно минимален, в пъти по-малък от самото присъдено възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3771571 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на В. Н. С. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на
100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат А.С. С., в
качеството му на процесуален представител на В. Н. С. ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8